Православното интернет пространство и анонимността.

Аз съм един от най-малките тук и винаги гледам да се уча от знаещите и опитните в този сайт и в Двери.бг - уредници и пишещи. Съзнавам духовната си нищета и незнание; разбирам съкровеното значение на Великия пост и особено на Страстната седмица за вътрешното усъвършенстване на всеки православен християнин – затова намирам пустословните разсъждения и празните морализаторствания не само за източник на грях, но и за най-дълбоко укорими през този период. Лошо е да се големея и да поучавам, вместо самият аз да съзнавам и да разсъждавам над собствената си низост. Като осъзнавам това, пиша следните редове.

Преди време имаше разсъждения що е това православие в интернет и какво представлява то. Имаше много мнения, че интернет и нещо “лошо” и следователно говоренето за православие там е непристойно.

Един от контра аргументите беше, че нищо не е “лошо” по своята същност. Важно е използването му. И най-доброто нещо може да се използва за лоши цели – барутът изстрелва куршуми или пък пробива скали, за да потече вода оттам. И най-презреният може да е велик по дух – св.прпдна Мария Египетска се е издигнала над пясъците, а не аз; един от презираните във всички времена митничари, св.ап.Матей е писал думите за живота на нашия Господ, а в по-сетнешните векове само преписват от него.

Освен бързината на връзката и възможната многобройност на слушателите, мрежата като че ли е най-известна със своята способност за създаване на нова същност и самоличност, както и за подмяна на истинското с недействителното. В това отношение тя е ненадмината за двете хилядолетия съвременна цивилизация. Тук най-лесно човек може да си създаде образ на някой, който той иска да бъде. Тук е царството на подменените самоличности. Всеки може да се представя за какъвто си иска и никой дори няма да помисли да го обявява за луд или с психически отклонения. Средството е мрежата, а нейното употребление е оставено на съвестта на всеки от нас.

В православното интернет пространство потребителите до голяма степен се стремят да са именно на първо място православни. Те не подменят своята същност, а изваждат на преден план православното у себе си – доколкото всеки го разбира и доколкото може да го покаже. Тук всеки е проповедник – не с житейските си дела, които са нещо външно за мрежата, а с думите си, които ще останат за четящите след него; с образа, който е изградил и който поддържа в това пространство. Тук никой няма да те попита защо си такъв или инакъв в живота, но всеки ще чете твоите думи и ще преценява съответствието им с благовестените ни истини и закони; ще сравнява дали правим малка стъпчица по пътя, показан ни от Богочовека или утъпкваме и асфалтираме своя си пътека.

Докато в мрежата като цяло анонимността е добре дошла и нещо, което се подразбира от само себе си, то в православния интернет честността и откровеността са качествата, създаващи неговата другост.

Знаем, че не може из лъжливи уста да излизат правдиви мисли, че думата ни трябва да бъде “да, да и не, не” – затова всички се стремим да покажем не какви бихме искали да бъдем, а какви сме всъщност. Всичко фалшиво и неистиско тук подкопава не само нашето лично спасение, но е и път за съблазън на четящите тези думи в бъдеще.

Напоследък в Двери.бг започнаха да се появяват сериозни анализи и прочувствени есета, подписвани с псевдоними. Венец Разколнишки и Благовеста Христова станаха персонажи не само от хумористичните първоаприлски Царски Двери, а и от сериозните Двери.бг. И ако съзнавам човешките рискове при писането по злободневни и политически теми, теми от живия живот или ако е общоприето писането на лирика или памфлети под псевдоним (като оставим настрана Жорж Санд), то за мен е неразбираемо споделянето на чувства и съкровени мисли в есе под подменена самоличност. Та нали точно в есето авторът напълно се обозначава с художествения герой – тук по определение няма и грам художествена измислица, а евентуално само заявена авторова измислица.

Не трябва да съдя добро или лошо е анонимността в православното интернет пространство; не мога да преценявам причините, поради които някои желаят да пишат под псевдоним – изборът на всеки е личен, особено в мястото с най-много свобода – мрежата.

Лично за мен и най-откровените и прочувствени думи олекват , когато виждам, че зад тях не е реален човек, а измислен персонаж – измислен не заради прякора си, а заради непоследователността и нелогичността на появяването и на проявите му. Не мога да се развълнувам от думи за съкровени сърдечни преживявания, когато знам, че са прикачени на едно “сърце”, което съществува само в мрежата, а не е реалното страдащо сърце на живия човек, който е решил да сподели своите страдания по електронен път.

От осъзнатата, приетата и активно използвана анонимност в мрежата до “Матрицата” за мен няма разстояние и преход.

Може да знаем, а може и да не знаем; може да сме прави, а може и да грешим – важното е любов да имаме. А любов без искреност не съществува за мен. Това искам да изповядам през времето на страшните Христови мъки.

Аргиров

Argirov wrote:

Лично за мен и най-откровените и прочувствени думи олекват , когато виждам, че зад тях не е реален човек, а измислен персонаж – измислен не заради прякора си, а заради непоследователността и нелогичността на появяването и на проявите му. Не мога да се развълнувам от думи за съкровени сърдечни преживявания, когато знам, че са прикачени на едно “сърце”, което съществува само в мрежата, а не е реалното страдащо сърце на живия човек, който е решил да сподели своите страдания по електронен път.
Аргиров

Аз пък съм точно на обратното мнение. Абсолютно съм против регистрацията с истински имена, защото доста често се спекулира с това, особено с имената на авторитетни личности. Интернет пространството не е реалния живот, то е виртуален живот. Ако искаш да общуваш с някого истински, намери начин да се срещнеш с него на живо, за да прецениш дали думите му "олекват" или наистина ги изстрадва.
От друга страна точно анонимността на интернет общуването предполага по-голяма искреност и по-голяма свобода за споделяне.
Просто интернетът си има плюсове и минуси, както всеки начин на общуване.

Много е опасно да си "харесаш" някой авторитет и да следиш какво ще каже и как ще го напише. Точно това й е хубавото на анонимността - четеш, мислиш, преценяваш според собствения си ум и сърце.

Kosio wrote:

Присъствието ти с истинското име е риск и води до задръжки, да: но в същото време те обременява и с отговорност, която сама по себе си е много важна. Готов си да платиш цена, да поемеш риск, да застанеш зад истината "до кръв", а не просто да зарежеш псевдонима си, когато престане да ти изнася и сякаш всичко, което е написал вече няма значение. Не, има значение, защото този "никнейм" пак си ти.

Не виждам с какво използването на псевдоними пречи на отстояването на истината. Истината обикновено е доста проста и за нея не е необходима каквато и да било показност или емоционалност.
Друг е въпросът, че "моята" истина може да не е "твоята" истина. В това е най-често нашият човешки проблем...

Kosio wrote:

Добре, в случая с "Двери", Славка Божкова, Добромир Правдев и т.н. отговорният е ясно кой - "отговорният редактор" на "Двери" и редакционният екип, който е разрешил материала, но ако става въпрос за коментар под статия или за постинг във форум, където липсва всякаква модерация, кой точно е отговорен?

Ами проблемът не е в псевдонимите, а в липсата на модерация.

Kosio wrote:

Проблем втори - когато сме различни в публичния и частния си живот. Страх, кариеризъм. Псевдонимът свежда нещата до частен разговор. Вече не се разкривам пред всички, а пред малката компания, която ме познава под дадения псевдоним. Дотук - добре. Но конкретно в БПЦ има един много често срещан феномен - хората си говорят в приятелска компания едно, а официално - съвсем друго. Подобен проблем съществуваше и по време на социализма и касаеше личното ни отношение към тоталитарната власт. Лично на мен това явление ми е отвратително - ако пиша нещо във форума, бих искал, да кажа същите думи и на владиката, когато го срещна: може би по друг начин, но същностно да няма разлика. Може да му целуна ръката от уважение към сана му, но ако не го уважавам него самия - не бива да му правя излишни четки! Или пък: не е редно да се прегръщам и целувам с някой богослов, като го срещна, а под текстовете му да пиша гадни коментари от името на псевдоним. Това си е чиста проба двуличие. А го има! Ето един позитивен пример: нашата съфорумничка Лия - във форума ни си е същата фенка на владиците, каквато и в реалния живот. Това е много по-добър вариант, отколкото да е "разкрепостена" в разговорите си с нас и припадалка пред владиците. А повярвайте ми, срещал съм такива хора: плюят владиците пред теб, след това отиват при владиците да плюят теб пред тях. Ако може и от едното и от другото да извлекат активи (сякаш тези интриги стигат и до самите небеса и с тях могат да излъжат и Господ).

Е, Косьо, хората са различни, двуличието го има откак свят светува. Наивно е да мислим, че Интернет порталите и форумите могат да превъзпитат никого. Нито пък да бъдат авторитет. За православието авторитет е Св.Писание и св. отци. Всичко останало трябва да се подлага на съмнение, особено теории и статии, в които всеки е написал своята си истина. Четеш, преценяваш, питаш и толкоз. А кой какво е написал, как се държи в личния и обществения си живот, оставяме на неговата съвест и отговорност пред Бога.

С имена или без имена добрият автор си личи.
Когато не мога да кажа както [url:2q4iwq2x]forestphilos...olkit.com/[/url]
предпочитам да съм просто "любимец".