Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Допустимо ли е на свещеници да се плаща със свещи?

Допустимо ли е на свещеници да се плаща със свещи? 16 Юли 2004 17:05 #2230

  • Vasco
  • Vasco's Avatar
Близо 3 години на свещениците от Търновска епархия се плаща в свещи. В България все още паричната единица е 1 лв, а не 1 свещ. Някои свещеници вече са натрупали цели килери със свещи. Това е подигравка със свещеническото служене от страна на владиците. Хвърлят се луди пари за храмове, а за хората, които служат в тях не се мисли. Все пак Църквата са хората, а не сградите и е редно на преден план да са именно нуждите на хората. Спи ли владиката в Търново, та не направи нещо за нуждите на хората?
А какво повелява канона за владици, които немарят за презвитерите в епархиите си? Не е ли низвержение?
The administrator has disabled public write access.

Re: Допустимо ли е на свещеници да се плаща със свещи? 16 Юли 2004 18:14 #2232

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Vasco wrote:
Близо 3 години на свещениците от Търновска епархия се плаща в свещи. В България все още паричната единица е 1 лв, а не 1 свещ. Някои свещеници вече са натрупали цели килери със свещи. Това е подигравка със свещеническото служене от страна на владиците. Хвърлят се луди пари за храмове, а за хората, които служат в тях не се мисли. Все пак Църквата са хората, а не сградите и е редно на преден план да са именно нуждите на хората. Спи ли владиката в Търново, та не направи нещо за нуждите на хората?
А какво повелява канона за владици, които немарят за презвитерите в епархиите си? Не е ли низвержение?

Васко, извинявай, но веднага ще заключа тази дискусия, защото няма да ни отведе доникъде. Сигурен съм, че всеки може да добави по нещо. Например защо има монаси и монахини, които цял живот са служили на Бога... и за отплата им идват от неизвестно място мутри, които ги гонят от манастирите. След това манастирите стават хотели, защо, наистина? Или в една друга епархия, където свещеници не са получавали заплатите си от години, а в същото това време в трета част на България веднага след като един игумен бива въдворен в богат манастир, той си купува автомобил за 200 000 лева? Защо?

А требничарството, а какво става на Софийските гробища? Защо свещеници с университетско образование биват изпратени да служат по села и паланки, а храмовете по градовете са пълни с отци, които не могат да кажат и две думи на кръст? Във всички останали православни църкви днес има точно обратната практика, поне за Гърция съм напълно сигурен. И изобщо има ли симония днес в България, или тя е изчезнала малко след времето, когато е описана от св. Софроний Врачански в "Житие и страдание на грешния Софроний?" и повече не се е появила? Защото там нещата са казани доста директно от св. Софроний, прочетете пак текста, ако сте го забравил от училищно време:
<i>
- Не ходи нигде, седи! У тия дни хоче да прииде владика наш и да му са молим да тя стори свещенник.

И в третия ден прииде архиерея и помолиха ся. И он той час изволи да мя хиротониса в неделю и подадоха му седемдесят гроша. Ала беше у сряда то изплатение и аз ся готвех за в неделя потребная. В петок вечер прииде иконому и принесе ми парите и рече:

- Да знайш, како не има да тя учини владика свещенник, почто другий подаде сто и пятдесят грош. Того хоче да хиротониса.

Ами какова ли скорб и сожаление мя обзе, като ся изповядах на духовнику и узех мартория, изготвих ся все потребная. Ами кому да скажа тоя скорб мою? Потекох до ония человеци, що са бяха молили и парите дали. И они пойдоха и дадоша още тридесят гроша. И рукоположи ме в лето 1762, септемврия 1.</i>

... и така нататък....

Едва ли има православен християнин, който да не е мислил на тази тема. Да, има много какво да се каже по този повод, и много вопли и въздишки могат да излезат от гърдите ни, но според мен няма да ни отведе доникъде. Знам, че има мнения, които се различават от моето, например д-р Никлай Михайлов казваше, че страданието, което са принудени да търпят православните християни, изправени в лице с лице с греховете в Църквата е ... пречистващо. Може би е така, но лично аз не съм сигурен, че трябва да се съсредоточаваме върху греховете на църковната йерархия. Най-малкото, защото така ще станем податливи към меланхолия (или да го кажем на църковен език - униние).

Защото ако нещо можем да се научим в тези трудни за нас дни, то е да се *смирим*... поне малко.

Защото там, където нещата просто не зависят от нас, наистина има място за смирение. Какво можем да направим аз или ти? Стачка? Пресконференция? Или нов разкол за да има още отвратени хора от нашите караници и още загубени души?

В Църквата ни има грях, не го ли знаеше? Има го сред владиците, има го и сред нас. Но не прибързвай да съдиш.

По добре да се съсредоточим върху тези хора, които като лъч светлина огряват живота ни, дори само когато си помислим за тях. Тези, заради които хиляди се спасяват. Тези, заради които знаем, че в БПЦ наистина има благодат, макар и това познание да е много лично.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]