Anima_Mea wrote: Бил съм на св.Литургия в св.св.Константин и Елена - храмът не е с размерите на св.Александър Невски, и е ужасно неприятно, когато ти се изсипват през 10 минути групи от по 50 джапанезе или френско-немски баби - тъкмо едните тръгват да излизат и започват да влизат другите.
Струва ми се, че в това мнение е напипана причината за надписа. Вгледайте се в него и ще видите, че става дума за групи с екскурзовод.
Екскурзоводите са хора, представители на определени търговски структури, които се възползват от разбирането, че "храмовете са обществени сгради" и се чувстват вътре като у дома си. С висок и отработен глас те водят любопитните чужденци насам-натам из храма, за да им покажат съответните забележителности, както те ги разбират и както съответните англичанки по къси гащи очакват да чуят. Всичко това става пред изумените и безсилни стопани на храма, на които не остава нищо друго, освен да се грижат да чистят след тях. А от това, че се иска такса "за цялата група" може да се направи извода, че таксата е опит да се установят отношенията между храма (в случая - туристически обект номер еди-кой-си от офертата) и печелещите от това туристически агенции.
Ще ви въведа в две - три ситуации:
Делнична Литургия в старинен столичен храм. Черкуващи се, разбира се, няма...Свещеникът излиза за Великия вход и точно срещу него, като сгащени в небрано лозе са застинали десетина японци, които не знаят къде спешно да се дянат...
Делнична Литургия. Свещеникът знае, че храмът е празен. Тихо е, но изведнъж с гърба си усеща, че ситуацията се променя. Нещо става. Множество крака ходят насам-натам, а приглушен глас нещо им говори. Екскурзоводът не може да чака края на "Литургията-или-каквото-е-там". Той трябва да разведе чужденците из старината и да преминат към следващия обект от офертата. Щракат и святкат фотоапарати, а клисарката е заета да бие печати с надпис "№71" в туристическите книжки на група ученици от Плевен, защото те са закъснели с разписанието и няма да влизат в обект №71, но държат да попълнят своята колекция "Стоте туристически обекта в България", за да получат обещаната в някаква брошура награда.
Архиерейска служба. Епископът произнася проповед пред малцината за големия храм вярващи. А там, на десетина метра, точно срещу него, разположени удобно и кръстосали възпълничките си голи бедра, седят две жени на средна възраст, които са турили на лицата си изражение на снизходително разбиране.
Такова и подобно е служението в храм, изтеглил тъжния жребий да бъде обявен за "паметник на културата".
Колкото за "търговците и храма" - според вас, екскурзоводът с неговата агенция и закупилите услугата какви се явяват? А храмът храм ли е в този момент? Веднъж спрях сина си от една екскурзия само защото в офертата на агенцията се обещаваше, че ще покажат на учениците-поклонници изображение на "Христос в ракета(!!!)" - според болните им (или алчни) мозъчета - косвено доказателство за извънземния произход на Христа!!! А то, всъщност, е възрожденски стенопис на Преображение Господне, където Божият глас е изобразен така.
Та, исках да кажа, че проблемът се корени и в това разбиране и законоположение, че православният храм е обществена сграда и в него може да влиза всеки и всякак, в рамките на работното време и светското благоприличие.
Представям си реакцията в пресата, в съдебните зали и в този форум, ако (например в Пловдив), се въведе наистина разграничението, предвидено в Богослужебния възглас: "Оглашени, излезте!"
Хеле пък, ако не е "например" в Пловдив, а точно там...