Мобилно меню

Бих искал да науча

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
03 Юли 2004 23:10 #2130 by Elaman
Бих искал да науча was created by Elaman
Здравейте Всички,

Наскоро се регистрирах в този форум и ми се иска да задам въпроси на които търся отговор.

Много ми се иска да ми помогнете в това и да общуваме в дух на доброжелателство.

Моля да имате търпение към мен и да ме щадите с цитатите, за да успея бързо да навляза в материята ще са ми необходими конкретни отговори и кратки цитати.

Моят първи въпрос е:

Кога можем да кажем, че е започнало Православието?

(исторически и духовно -- по света като цяло)

Please Вход to join the conversation.

More
04 Юли 2004 19:52 #2132 by Kosio

Здравейте Всички,

Наскоро се регистрирах в този форум и ми се иска да задам въпроси на които търся отговор.

Много ми се иска да ми помогнете в това и да общуваме в дух на доброжелателство.

Моля да имате търпение към мен и да ме щадите с цитатите, за да успея бързо да навляза в материята ще са ми необходими конкретни отговори и кратки цитати.

Моят първи въпрос е:

Кога можем да кажем, че е започнало Православието?

(исторически и духовно -- по света като цяло)


Исторически за Православие е започнало да се говори в момента, когато са започнали ересите (т.е. Православие - Правилно славене на Бога). Оставям на участниците във форума с по-добри исторически познания да дадат по-добър отговор. Но за духовния аспект на съществуването на църквата, отговорът е ясно даден, така че мога да го посоча и аз - началото на православната църква е в евангелски времена - на Петдесетница.

Ето един много хубав текст по този въпрос - на един гръцки богослов - Христос Янарас.

1. За основаването - защо Православната църква твърди, че е основана точно на Петдесетница?<i>

След Възкресението и Възнесението на Христос Неговите ученици, около сто и двайсет души, се събрали в Иерусалим, „където единодушно прекарваха в молитва” (Деян. 1:14-16). Това събрание все още не представлявало само по себе си Църква; то било просто тълпа изплашени хора, обединени само от общи спомени и смътни очаквания. Само няколко дни по-рано те питали Учителя „в това ли време” ще освободи израилския народ от римското иго и ще възстанови ли „Царството Израилево” (Деян. 1:6). След Възкресението техните очаквания изглежда не надхвърляли земните стремежи и привързаности.

В деня Петдесетница настъпило радикално изменение в състоянието на учениците. Лука описва това събитие с езика на аналогията: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха” (Деян. 2:1-2).

Слуховите усещания се съпровождали от зрителни представи: „И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий” (Деян. 2:3-4).
</i>
2. За самата същност на това (както много точно се изразихте) "духовно измерение". <i>

Обновяването на живота на творението чрез действието на Духа Утешител е това, което съзижда Църквата и ни приобщава към нея. Когато говорим за обновяването на живота, ние нямаме предвид нито моралното „усъвършенстване” на човека, нито неговата „юридическа реабилитация”, а реално събитие, каквото е и самото създаване на нашия живот като сътворение на съществуващото. Учението на Христос, повторението, „имитацията” на Тайната вечеря е недостатъчно за осъществяване на Църквата като „ново творение”. Необходимо е животворящото „съшествие” на Светия Дух върху човешката плът, подобно на онова „снизхождане” на Духа над св. Дева, благодарение на което се осъществи Христовото въплъщение. Това действие на Духа Утешител създало „новата плът”, исторически Църквата преживява в деня Петдесетница. Но също толкова реално то се извършва по време на всяка евхаристийна трапеза, когато хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови. Накрая, за всеки от нас съшествието на Светия Дух е отправна точка на нашето лично приобщаване към Църквата в събитието на кръщението.
</i>

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

More
04 Юли 2004 21:00 #2133 by Kosio
Едно уточнение - доколкото си спомням това, което съм чел, в четвърти век терминът "православие" влиза в официална употреба, защото са се появили големите ереси като арианството, на които Църквата е принудена да даде отговор. Но думата "ортодоксия" се е използвала в правилен смисъл още първите векове, по време на борбата с гностицизма.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
06 Юли 2004 19:30 #2139 by Elaman
Replied by Elaman on topic Re: Бих искал да науча
Много Ви благодаря!!!

Ако правилно съм разбрал, денят петдесятница е времето когато за първи път може да се говори, че православната вяра е поставила началото си, или води началото си?

Аз също вярвам, че за да може някой да каже, че е последовател на Христа, трябва да се обнови вътрешно чрез силата на Светия Дух, която прави всички ни съпричастни с Христос.

Простете ми ако моят начин на изразяване, не е много разбираем, но се стремя да разбера правилно мислите Ви, за да мога да науча нещо повече за Православието като цяло. Дано аз успявам да предам правилно мислите си.

Каква е ролята на църквата като институция, която се грижи за душевното здраве на членовете си? -- е вторият ми въпрос.

Благодаря Ви за търпението!!!

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
07 Юли 2004 09:33 #2140 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте!

Искам само да вметна, че Христовата църква не е институция. Изразът "Църквата като институция се грижи за душевното здраве на членовете си" (т.е., за душите на членовете си - аз поне така го разбирам) е пълен абсурд. Църквата е Тяло, не е институция.

Разбира се, Църквата има и инстутиционално проявление, но то няма същностна връзка с нейната душеспасителна мисия. Ако не бееше така, щеше да се окаже, че има не една Църква, а множество църкви - Българска, Сръбска, Руска и т.н. Не, просто това са институционални проявления на Нещо, което е уникално като феномен в човешката история и което някои наричат "богочовешки организъм". Лично аз предпочитам да мисля Църквата не само като за организъм, но и като събитие, среща, трапеза, пир. Най-важно от всичко е, че Църквата е нещо живо, тя живее. Именно това й качество придопределя ролята й за спасението на душите. Институционалната й структара е нещо вторично, временно; казано на философски език - институционалната структура е акцидентална, а не същностна.

Please Вход to join the conversation.

More
07 Юли 2004 10:40 #2141 by Kosio

Каква е ролята на църквата като институция, която се грижи за душевното здраве на членовете си? -- е вторият ми въпрос.

От древни времена Църквата се състои от дякони, презвитери и епископи. Презвитерите (свещениците), могат да извършват Св. Литургия и останалите тайнства, които се отнасят до нас, обикновените "миряни", а епископите могат и да ръкополагат свещеници. Те са носители на апостолското приемство (Йоан [21:17] Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.)

Оттам идват и разколите - ако един свещеник дори веднъж не спомене по време на Св. Литургия епископа си, това според православното разбиране значи, че е обявил разкол. Свещеникът трябва да осъзнава себе си само като един помощник на епископа. Тази йерархия, която е установена не от нас, а от Бог, често е помагала много в църковната история, когато Църквата е трябвало да бъде единна и да даде отговор на предизвикателства отвън.

Тъй като епископите са носители и на административна власт, те са тези, които носят отговорност за "институцията". От друга страна, в Православната църква е много важно съборното начало. Глава на Православната църква не е Патриархът - ние казваме, че глава на Православната църква е Иисус Христос - а патриархът е само пръв между останалите епископи, пръв между равни. Тази православна представа донякъде противоречи на католическото разбиране за ролята на папата.

Съборното начало е важно навсякъде - например енорийските храмове се управляват от църковни настоятелства, а свещеникът е само глава на църковното настоятелство. Във Символа на вярата ни има "вярвам... в една света, вселенска и апостолска Църква". Вселенска=съборна (на гр. "католикос", ако не греша). Самият "Никео-Цариградски символ на вярата", който цитирах е приет на вселенски събори.

От тази гледна точка думите ми не са в конфликт с тези на Смилен. Щяха да противоречат, ако земната и небесната Църква не бяха едно цяло. За Бог всеки човек е безкрайно важен (виж притчата за добрия пастир). Наскоро четох едни думи, които много ме в впечатлиха "в Църквата няма привилегировани места, а ако има, то те принадлежат на най-убогите".

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • konstantin
  • Visitor
  • Visitor
07 Юли 2004 11:19 #2142 by konstantin
Replied by konstantin on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте Еламан,

Искрено се надявам че с Вашето участие ще е от полза за познанията Ви относно Православието, и Ви благодаря за коректността и уважението, с които се отнасяте към нас.

Напълно подкрепям мнението на Смилен. Църквата сама по себе си не е институция а Тяло Христово, и неин глава е сам Господ. Нейната дейност като институция, или апарат е нещо вторично. Спомнете си в Деяния , 6-а глава :

2. Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
3. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
4. а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.



Когато Смилен казва че Църквата е събитие, среща, трапеза, пир (може би тази дума Ви е смутила), има предвид че Църквата е евхаристийна общност, и всички сме поканени да сме съпричастни на Тайната вечеря, която не е нова на всяко богослужение, а е една и съща във вечността.
Може би тази идея е малко сложна, извинете ако Ви обърква - можем да го изясним малко по-късно.

Дали разбирам правилно въпроса Ви така - как Църквата се грижи за правилното духовно развитие и укрепване на християните?

Мисля че има няколко пътя за това.
Първият е активното и редовно участие на християните в богослуженията. Според мен важна е също честата изповед, добрият изповедник има голяма роля в наставляването на християнина. Задължително е за духовното укрепване е естествено Св. Причастие (Евхаристията) в което получаваме възмоност за реално Богообщение, както ни е заповядал сам Спасителят.
Друго средство е духовно-просветителската дейност - към нея спадат и проповедите на всяко богослужение, издаването на книги, вестници, беседи, катехизация....За съжаление БПЦ е малко изгубила традиции в тази област, но в други поместни православни църкви - гръцката, сръбската,руската например, ситуацията е различна.
Трето, не по-малко важен е личния контакт на свещеника с енориашите. Разбира се, и Вие знаете, има различни свещеници - и такива които гледат недобросъвестно задълженията си. Далеч съм от мисълта да ги съдя - Бог има това право. Но аз лично познавам и добри и достойни свещеници, не малко на брой, които се грижат за енорията си точно както пастирът познава стадото си...

Поздрави

Please Вход to join the conversation.

More
07 Юли 2004 11:34 #2143 by Kosio

Разбира се, и Вие знаете, има различни свещеници - и такива които гледат недобросъвестно задълженията си. Далеч съм от мисълта да ги съдя - Бог има това право. Но аз лично познавам и добри и достойни свещеници, не малко на брой, които се грижат за енорията си точно както пастирът познава стадото си...

Малко отклонение. Наскоро прочетох един текст на А. Мен, където пишеше за действителността на Св. Тайнства, извършвани дори от недостойните свещеници. Смисълът беше, че тъй като Св. Евхаристия е център на всичко, в св. тайнства присъства невидимо цялата Църква. От тази гледна дори когато св. чаша е поднесена от недостойна ръка, не трябва да страним от нея, както един умиращ от жажда в пустинята би пил вода и от консервена кутия. А недостойнства и грях в Църквата има, защото "не здравите имат нужда от лекар, а болните", но ако тръгнем по пътя да търсим греха в другите, това няма да ни отведе никъде.

Не оспорвам, че е важно човек да намери свещеник, който е добър изповедник и духовен наставник, но не би следвало да търси "съвършенния", защото такъв няма. Не би следвало да гледаме подозрително и "под лупа" духовните ни наставници, както не би следвало да гледаме на тях като на "гуру" и да ги превръщаме в кумир. Никак не е лесно да чуеш другия до теб, но именно това е най-важния аспект на "послушанието" - да се вслушваме в гласа на другия до нас. Това е правилното и здраво, православно отношение.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • konstantin
  • Visitor
  • Visitor
07 Юли 2004 13:12 #2144 by konstantin
Replied by konstantin on topic Re: Бих искал да науча
Напълно съм съгласен. Просто това е малко встрани от темата и затова реших че не е уместно да го добавя.

Дори и свещеникът да е недостоен, това никак не намалява висотата на тайнството - Подател на благодатта е сам Бог, а свещеникът е само съсъд, в никакъв случай източник.

Да, разбира се не би трябвало да се вглеждаме под лупа и да търсим идеален изповедник и свещеник - всички сме хора и сме несъвършени :) ) Ние хората гледаме предимно външната страна и изява, а това често може да доведе до заблуждение...Разбира се преди всичко би следвало да търсим смирение и да се вслушваме в гласа на другите .

Но това е малко встрани от темата, затова не счетох необходимо да го изтъквам.

Поздрави :)

Please Вход to join the conversation.

  • Боряна
  • Visitor
  • Visitor
08 Юли 2004 16:28 #2150 by Боряна
Replied by Боряна on topic Re: Бих искал да науча

Едно уточнение - доколкото си спомням това, което съм чел, в четвърти век терминът "православие" влиза в официална употреба, защото са се появили големите ереси като арианството, на които Църквата е принудена да даде отговор. Но думата "ортодоксия" се е използвала в правилен смисъл още първите векове, по време на борбата с гностицизма.


Аз това се чудех - от кога точно датира терминът православие.

Също смятах, че е във връзка с разграничаването от арианите, но от друга страна пък - в едно житие, при споменаване на православни, имаше обяснителна бележка отдолу, че всъщност църквата е започнала да се нарича православна едва след разделението м/у западната и източната църкви, през 1054г.
Та затова остана недоумение в мен...

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
08 Юли 2004 16:34 #2151 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Бих искал да науча

Също смятах, че е във връзка с разграничаването от арианите, но от друга страна пък - в едно житие, при споменаване на православни, имаше обяснителна бележка отдолу, че всъщност църквата е започнала да се нарича православна едва след разделението м/у западната и източната църкви, през 1054г.
Та затова остана недоумение в мен...


Това звучи доста нелепо. Римо-католиците също наричат себе си "православни" (orthodoxi). Това може да не се види в публичното пространство, но се вижда в богослужебните им книги. Голяма част от богослужебните им текстове са идентични с текстовете на източната Църква. Това, разбира се, се променя след схизмата.

Please Вход to join the conversation.

  • Боряна
  • Visitor
  • Visitor
08 Юли 2004 17:35 #2152 by Боряна
Replied by Боряна on topic Re: Бих искал да науча

Също смятах, че е във връзка с разграничаването от арианите, но от друга страна пък - в едно житие, при споменаване на православни, имаше обяснителна бележка отдолу, че всъщност църквата е започнала да се нарича православна едва след разделението м/у западната и източната църкви, през 1054г.
Та затова остана недоумение в мен...


Това звучи доста нелепо. Римо-католиците също наричат себе си "православни" (orthodoxi). Това може да не се види в публичното пространство, но се вижда в богослужебните им книги. Голяма част от богослужебните им текстове са идентични с текстовете на източната Църква. Това, разбира се, се променя след схизмата.


Добре, а тогава откога датира термина православие - от времето на борбата с арианите ли? Всъщност това ми беше въпроса.

Ако изключим по-нататъшното му ползване от различните църкви.

Please Вход to join the conversation.

More
08 Юли 2004 17:40 #2153 by Kosio

Също смятах, че е във връзка с разграничаването от арианите,


За да бъдем по-точни ортодоксия (православие) (лат. ortos - правилен, doxa - мнение) Думата "ортодоксия" вероятно е продобила популярност в богословските съчинения за свт. Атанасий Велики (ок. 297 - 373), затова и някои го наричат "бащата на православието". Участвал е на 1 Вселенски събор, който опровергава Арианска ерес още като дякон, по-късно става и епископ на Александрия. След това, обаче, следва арианското настъпление във византийски двор и Св. Атанасий многократно бива лишаван от катедра, общо 17 години е в заточение, живял е и в пустинята сред основателите на монашеството. По негово време монашеството е стихийно движение, почти извън църквата.

Появата на монашеството в този момент само по себе си е интересен въпрос и пак ще си позволя да се отклоня. Така, както си го представям, християнството в Римската империя сега вече не е преследвано - точно обратното - дворът се е напълнил с множество "християни", които са такива само по външни причини, защото и императорското семейство са християни. Под тази обвивка Византиската империя в много отношения все още е езическа - вярно, вече императорът не е "божество", но светската власт понякога има недопустимо голямо влияние върху Църквата.

И в момента, когато започва да се усеща външност, неискреност, реакцията на много християни е да избягат от големите градове, от "света". Интересното е, че бягат в пустините, на много от тези места има развалини от езическо време, стари храмове. Мястото за борба със скритото езичество са местата, където са били корените на истинското. Вероятно св. Атанасий има голяма роля за превръщането тази спонтанна стихия в движение в руслото на Църквата, благодарение на него много от монасите стават свещеници... За мен това е наистина интересно - Бог го праща точно на мястото, където има нужда от него, той вече е епископ и може да ръкополага свещеници, а и със самия си живот до този момент е показал, че държи на вярата повече, отколкото на света и повелите на светската власт... и има силата да спечели доверието им.

Не можах да се сдържа от това отклонение. Защото ако св. Атанасий беше слушал някои днешни наши "християнски мислители" с извратена и авторитарна представа за послушание, сигурно никога нямаше да се противопостави на Арианството, щеше да си се утешава, че "всяка власт е от Бога" и т.н. А и понякога борбата му е изглеждала почти самотна и безнадеждна.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Боряна
  • Visitor
  • Visitor
08 Юли 2004 18:08 #2155 by Боряна
Replied by Боряна on topic Re: Бих искал да науча

Не можах да се сдържа от това отклонение. Защото ако св. Атанасий беше слушал някои днешни наши "християнски мислители" с извратена и авторитарна представа за послушание, сигурно никога нямаше да се противопостави на Арианството, щеше да си се утешава, че "всяка власт е от Бога" и т.н. А и понякога борбата му е изглеждала почти самотна и безнадеждна.


:) Беше ми много интересно да чуя това отклонение за св. Атанасий.
Т.е. според теб, монашеството по това време е можело да излезе извън руслото не църквата? В какъв смисъл - да стане нещо като отделна форма (един вид непредсказуема, като развитие) на християнство ли - не ми е много ясно...?

А освен това не разбрах какво имаш предвид и под извратената и авторитарна представа за послушание? :)

Ако смяташ, че се отклонявам от темата - може да не ми отговаряш, можеш да ми напишеш една бележчица с поне кратко пояснение, за да ти разбера мисълта.

Благодаря.. :)

Please Вход to join the conversation.

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
08 Юли 2004 19:14 #2159 by Elaman
Replied by Elaman on topic Re: Бих искал да науча
Привет на Всички!!!

Благодаря ви от все сърце за информацията. Прекрасно е да мога да науча нещо ново, но ми убягва основата когато отговорите са малко дълги и в страни от темата.

Не ми се сърдете. Искам да мога да навляза в материята по-бързо, а за това са ми нужни кратки отговори, като дати, вярвания, исторически факти, Библейски цитати.

Не ми стана ясно за годината която се цитира за началото на православието като вероизповедание. Имате ли точна година?--просто за информация питам.

Много правилен отговор за камЪка :D !!!

Следващият ми въпрос е:

По какъв начин се осъществява връзката между отделните епископи (или избраният за пръв епископ) и Главата на Църквата, който е Христос или Камъкът, върху който се гради цялата Църква, учение, вероизповедание? Има ли нужда от тази връзка или не?

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
08 Юли 2004 22:29 #2163 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Бих искал да науча

Не ми стана ясно за годината която се цитира за началото на православието като вероизповедание. Имате ли точна година?--просто за информация питам.


Предполагам, че се интересуваш дали православието е възникнало в някакъв момент от историята, подобно на протестантизма, адвентизма, баптизма и прочее...

Няма такава година. Църквата е жив организъм, живо тяло, което не е прекъсвало живота си от апостолски времена. Терминът православие се налага в периода на иконоборството. Не мога да ти кажа точно кой е най-ранният писмен паметник, в който се среща терминът orthodoxia, но по принип не ми е проблем да направя тази справка.

Веднага се сещам обаче за формулата от службата на "Неделя православна":

Тази е вярата апостолска, тази е вярата отеческа, тази е вярата православна, тази вяра утвърди вселената...

Това е древен текст, предхождащ с два века схизмата с Рим. В този смисъл, под православна вяра се разбира съвкупността от определенията на съборите, съчиненията на светиите Отци, техните предания и писанията на Божественото откровение (Библията).

Първата употреба на термина православие обаче няма нищо общо с началото на православието. Православието не е някакво специфично течение на християнството, то е самото християнство, защото ако проследиш историята му, ще установиш, че неговите корени стоят твърдо в апостолската църква. Православието не е нито движение, нито "правоверие" например в мюсюлманския смисъл на думата. Православието е преди всичко живот, живеене в Христа.

Please Вход to join the conversation.

More
09 Юли 2004 12:17 #2168 by Kosio

:) Беше ми много интересно да чуя това отклонение за св. Атанасий.
Т.е. според теб, монашеството по това време е можело да излезе извън руслото не църквата? В какъв смисъл - да стане нещо като отделна форма (един вид непредсказуема, като развитие) на християнство ли - не ми е много ясно...?


Може би е "могло" по чисто рационални причини, така, както би го анализирал един светски историк, доколкото монашеството е било и някаква форма и на бунт. Ако тези хора бяха изгубили връзката си с Църквата, само Бог и специалистите по ранни ереси като тази на Монтан знаят в какви крайности са могли да изпаднат. Но тъй като в Църквата ни е богочовешко Тяло Христово и чрез нея Бог се проявява в света, всъщност погледнато с очите на вярата това не е могло да се случи. Не е могло, именно защото Бог се проявява в света - чрез тези, които се обръщат към Него, в случая чрез св. Атанасий. Той го е пратил там, където е имало нужда от него, това не е "случайност".

А освен това не разбрах какво имаш предвид и под извратената и авторитарна представа за послушание? :)
Благодаря.. :)


Както вече обсъждахме, православното послушание в никакъв случай не е култ към личността. Целта на послушанието не е да те превърне в дебилно и безволево същество. Точно обратното - провявявайки доверие към своя духовен наставник, ти временно и по собствена воля се лишаваш от част от свободата си, и в това няма нищо неестествено. По същия начин както когато отиваш на лекар и си готова да спазваш съветите на лекаря - дори и без да ги разбереш веднага. Или дори на хирург, който трябва да изреже нещо от теб, нещо, което не е твое, нещо което може да те убие! Но целта е, когато с помощта на твоя духовен наставник заедно започнете да изкоренявате греха, да придобиеш още по-голяма свобода - свобода в Бога и свобода от греха. В някои сектантски общности това се губи - послушанието се превръща в самоцел, а не в средство.

И смирението не означава примирение с неправдата, безволевост... Не, смирението изисква и да правиш всичко, което е по силите ти - но трезво да преценяваш докъде стигат тези твои сили, без гордост и горделивост - а за останалото да се уповаваш на Бога. Казано е да не се противим на злото, да не отвръщаме на злото със зло, но това не означава, че не трябва да се борим с него. Особено важна е вътрешната борба, цялата православна аскетика е съсредоточена върху тази бран, понякога, обаче е важна и борбата с външното зло, в света -

Евангелие от Йоана [15:13] Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели

Ако край теб има неправда, ако близките и приятелите ти страдат, но си малодушен за да се противопоставиш на злото и да защитиш приятелите си, това не е смирение, а примирение. Когато човек е малодушен, винаги може да си намери благовиден предлог за да се оправдае.

А за плоскоглавите "религиозни мислители", които визирах... Във всяка религиозна общност съвсем естествено има много хора с неофитско мислене, но с арогантен стил на говорене. Това е съвсем нормално, но на другите места просто пращат тези хора да се учат, не им обръщат внимание. Проблемът е че в България не сме достатъчно опитни за да разпознаваме духовно здравото от нездравото. Не защото сме прекалено традиционни, а точно обратното - защото връзката ни с традиционното донякъде е прекъсната, възстановяваме я с голям труд. Затова и не винаги можем да разпознаваме нездравите явления с лекота.

Освен това в света, за съжаление, има твърде много псевдоправославни секти. Има ги и в България, защото все още нямаме усещане за църковно съзнание - имунитетът ни е твърде слаб. Знам дори за една подобна секта в София - някакъв "гуру" или "старец", не знам точно какъв е, май е недозавършил богослов, нито е монах, нито свещеник, но имал дар-слово, си бил направил цяла "религиозна" общност - карал някакви жени да му строят къщата. В Русия това явление също присъства, наричат го с изключително удачната дума "младостарчество".

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

More
09 Юли 2004 12:59 #2170 by Kosio

По какъв начин се осъществява връзката между отделните епископи (или избраният за пръв епископ) и Главата на Църквата, който е Христос или Камъкът, върху който се гради цялата Църква, учение, вероизповедание? Има ли нужда от тази връзка или не?


Всеки християнин, а не само има връзка с Бога - посредством молитвеното общение с Него. За нас е много важно и Литургичното общение с Бога, когато сме заедно - <i>"защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. (Мат 18:20)"</i>. Така посредством Светите Тайнства на Църквата християнинът получава и особена благодат.

Епископите са ръкоположени като такива - това също става посредством тайнство. В тази благодат (дадена от Бога), ако се използва истински (и така чрез живота и стремленията на епископа действителността на тайнството се превърне в действеност), той получава силата да изпълнява и административните си обязаности добре и мъдро.

Но тъй като сме хора, ние винаги можем да грешим и да се подвеждаме. Когато сме сами. Затова е и Църквата и колективното, съборното начало. Докато в Католическата Църква такъв проблем съществува и за да го решат (логически), доколкото си спомням те говорят за непогрешимост на папата, когато се изказва като предстоятел на римската катедра

Нека да разявия малко по-подробно отговора си за съборното начало, защото той е ключов в Православната Църква. Усещането за "другия" е много важно за всеки от нас, този, който го е изгубил (независимо дали е мирянин или епископ), не само, че може да сгреши, но непременно ще сгреши - но в този момент няма да има кой да го поправи!

Чисто организационно, в Православната Църква има голям брой поместни църкви и архиепископии на поместни църкви. Всяка такава църква си има патриарх (или в архиепископ), който е пръв между митрополитите. Въпреки това властта на този епископ не е абсолютна. Например патриарх Максим е Митрополит Софийски и Патриарх Български, ако трябва да се намеси в делата на Пловдивска Митрополия, той ще се се обърне към Пловдивски митрополит Арсений. Възможно е пловдивският митрополит да не се съгласи с препоръката на патриарха (има това право!) и тогава въпросът ще се обсъжда от Светия Синод. Виждате практически пример за провялението на съборното начало - затова казах, че патриархът е пръв между равни.

Такива са и отношенията между главите на отделните поместни църкви.

Не твърдя, че този начин на управление винаги работи добре - административните проблеми на БПЦ в България и църковното битие в през последните десетилетия показва, че може и да не работи. Само че тези, които не разбират устройството на Църквата ни мислят, че проблемът е само в патриарха, или митрополитите ни. Истината е, обаче, че тъй като Църквата ни е едно цяло, проблемът е във всички нас.

Изкуствено и пресилено ли звучи отговора ми? Може би да, но ако се замислите, ще видите че е логично. Цяло поколение липсва. Повечето от нас са кръстени преди 10-15 години. По стандартите на БПЦ, ние сме едва ли не "опитни", но във всяка останала православна Църква щяхме да сме "неофити", или новопокръстени. 10 години религиозен опит изобщо не са толкова много! Как ще се оправят нещата, нали за да ги оправим, трябва да знаем как следва да бъдат? А ние не знаем, защото не сме били в храмовете още от деца. Може би когато пораснат нашите деца, нещата в БПЦ ще се променят (или така сподели с мен един монах, когото много уважавам).

Съборното начало е много важно именно защото в Църквата не всички сме еднакви - точно обратното, сме и трябва да бъдем различни. Хората са уникални личности, дори и поместните църкви са уникални - всеки народ си има своите традиции, обичаи. Между нас винаги да има разлики и разногласия и в това няма нищо страшно. Ако всичко се урежда в дух на братска любов, тези различия не за признак на упадък, а точно обратното - признак на живот.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

More
09 Юли 2004 15:48 #2174 by Kosio

Усещането за "другия" е много важно за всеки от нас

Един антропологичен аспект в "усещането за другия" и връзката с Бога. Човек е създаден по Божи образ и подобие. Божият образ може да се открие във личността на всеки човек, Бог говори и чрез съвестта ни. Следователно не мога да обичам Бога без да обичам поне малко ближния и не мога да обичам ближния, без да обичам поне малко Бога - двете заповеди са свързани.
<i>
А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. </i> (Мат 22:37-40)

По същия начин, ако без да изпадам в човекоугодничество забелязвам и се вслушвам правилно в "другия", когато ми говори чрез гласа на съвестта си, то значи търся и Божията воля.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
10 Юли 2004 10:07 #2177 by Elaman
Replied by Elaman on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте на Всички,

Бих искал да кажа нещо преди да продължа с въпросите си.

Тъй като аз самият не познавам така добре православието, задавам въпроси които са важни за мен и ми помагат да разбера православието по-добре като намеря отговор на важните за мен въпроси.

Моля да не се обиждате и да не мислите, че се стремя да Ви засегна.

Искам да обобщя казаното по предишният ми въпрос: Връзката между епископите и всички е личното общение с Христа? Съборите са тези, които дават "силата (на епископите, митрополитите и ...) да изпълняват и административните си обязаности добре и мъдро"?

Ако нещо не съм разбрал правилно, моля да ме поправите.

Please Вход to join the conversation.

  • konstantin
  • Visitor
  • Visitor
12 Юли 2004 10:49 #2180 by konstantin
Replied by konstantin on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте Еламан,

Бих искал само да вмъкна една малка корекция, ако позволите - не съборите-вселенски и църковни като събития имаше предвид Константин Спиров, а съборността в смисъл единомислието, общото действие заедно - както и Господ е казал, където са двама или трима събрани в Христово име, и Той е сред тях...

Поздрави

Please Вход to join the conversation.

More
12 Юли 2004 13:14 #2185 by Kosio

които дават "силата (на епископите, митрополитите и ...) да изпълняват и административните си обязаности добре и мъдро"?

Тази сила е благодатна. Дяконът, презвитерът или епископът я получават чрез тайнството свещенство. Зная за свещеници, които твърдят, че тя понякога е твърде осезаема - един от тях сподели, че откакто е станал свещеник, успява да върши (и то на 50 годишна възраст) десеткратно повече неща, отколкото е успявал като младеж, и то в най-силните си години. Отделен въпрос е, че (както вече казах) действителността на тайнството не означава непременно действеност - можем да използваме Божията благодат за своето и на другите спасение, а може това да бъде и за наше осъждане (ако не я търсим, не я забелязваме или я поругаваме с живота си).

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • konstantin
  • Visitor
  • Visitor
12 Юли 2004 16:41 #2191 by konstantin
Replied by konstantin on topic Re: Бих искал да науча
Напълно съм съгласен - и аз познавам такива свещеници. Понякога Божията благодат покрай тях се възприема осезаемо и от околните ... Но мисля че благодатта при всеки се проявява с различна дарба, не е задължително всеки да върши чудеса. Изобщо Православната вяра никак не е лишена от чудеса - има много свидетелства за такива, но тя акцентира повече на духовните качества - чистата вяра, доброто сърце, смирението, а не на очакването на личби и знамения.

Да, свещениците получават благодат чрез тайнството свещенство, при хиротония или ръковъзлагане, което е същото тайнство, оставено от апостолите.

Please Вход to join the conversation.

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
13 Юли 2004 06:45 #2192 by Elaman
Replied by Elaman on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте,

Благодаря за пояснението относно осезаемостта на силата у свещеника (дякон, презвитер, епископ)!

Бих искал да вмъкна и своето мнение в подкрепа на казаното от вас. Аз също съм свещеник в църквата в която ходя и съм изпитвал тази промяна у себе си "ако наистина я търся, забелязвам и не я поругавам с греховноста" в мислите, думите или делата си.

Следващият ми въпрос може и да звучи като повторение или контекст на вече зададен въпрос, но ми се иска да изясня за себе си следното:

Кое можем да кажем, че стои по-висше -- Светият Синод или "Съборите"? Светият Синод административната власт ли е?

Аз не мога да видя разликата между двете, затова Ви питам.

Please Вход to join the conversation.

More
13 Юли 2004 20:06 #2205 by Kosio

Бих искал да вмъкна и своето мнение в подкрепа на казаното от вас. Аз също съм свещеник в църквата в която ходя и съм изпитвал тази промяна у себе си "ако наистина я търся, забелязвам и не я поругавам с греховноста" в мислите, думите или делата си.

Тъй като нашият форум е православен, а доколкото разбирам Вие не сте свещеник в православна църква, предлагам Ви да не засягаме този въпрос, за да не би някой от участниците в неволно да Ви нарани. Основната причина, поради която Ви говорих за съборното начало и го свързвах с тайнствата е, че благодатта, която получаваме в тайнствата се проявява вътре Църквата. Извън Църквата също има благодат, но това е именно тази естествена, "предхождаща" благодат, от една страна свързана с естествения нравствен закон, и от друга караща човека да приеме Свето Кръщение. Въпросът за границите на църквата е сложен и не бих искал да го засягаме. Проблемът едномерен или решим с една дума, можете да прочетете например извадка от статията на протойерей Георги Флоровски synpress.bgl...-yyyy/o_gr ... cerkvi.htm .

Например в православната църква няма единно мнение как да се постъпва с немалкия брой бивши протестанти, които идват при нас от различни общности. По принцип тези, които са кръстени "Кръщава се Божият Раб... в името на Отца и Сина и Светия Дух" не се прекръщават, единствено се миропомазват, но протестантските общности са толкова многобройни, че понякога е трудно да се прецени . Затова много епископи разрешават (и дори задължават) свещениците и при най-малкото съмнение да извършат наново Св. Кръщение без да се притесняват. Защото в Православната Църква повтарянето на тайнството Свето Кръщение се смята за смъртен грях и "хула срещу Светия Дух".

Следващият ми въпрос може и да звучи като повторение или контекст на вече зададен въпрос, но ми се иска да изясня за себе си следното:

Кое можем да кажем, че стои по-висше -- Светият Синод или "Съборите"? Светият Синод административната власт ли е?

Аз не мога да видя разликата между двете, затова Ви питам.

Светият синод също е съборна власт. Власт, която касае видимото, земно измерение на Църквата, но както вече казах, земната и небесната Църква са едно цяло - затова всяко "административно" решение има и духовен отенък. Обикновено се занимава с административни въпроси, но понякога взема и пряко отношение към проблеми, касаещи вярата и духовната ни практика. Например Св. Синод на РПЦ преди няколко години излезе с обръщение с цел да прекрати определени неправилни аскетични практики, практикувани от отделни руски свещеници. Св. Синод може да взема отношения и по въпроси, свързани с Църквата и обществото - например преди две години св. Синод на БПЦ излезе с възвание до клира и миряните за милосърдие, което може би изигра голяма роля в живота на църквата ни и предотврати една специфична опасност от затваряне в себе си ( synpress.bgl.../Synod.htm )

Ако питате за Църковно народните събори - тяхната роля в устройството на БПЦ е от изключителна и първостепенна важност, но за съжаление не съм подходящия човек, който може да Ви разкаже по-подробно. Ако питате за поместните и вселенските събори - те се свикват при изключителни случаи. Тези, които искат да се нарекат "православни християни" следва да се съобразяват с техните решения, независимо дали са митрополити или обикновени миряни!

Вселенските събори са само седем, отнасят се за целия православен свят и имат фундаментално значение за нас. Техните решения засягат православното учение, а не толкова устройствените (административни) въпроси. Никео-Цариградския символ на вярата е приет на първия и втория вселенски събор и той се чете (или пее) от всички ни по време на св. Литургия. Ако се касаеше просто за един "административен" документ, той не би заслужавал такова благоговейно отношение, нали?

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • konstantin
  • Visitor
  • Visitor
14 Юли 2004 16:26 #2210 by konstantin
Replied by konstantin on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте Еламан,

Аз също не съм най-компетентния човек който може да разкаже за Църковно-народните събори, искам само да вметна че те са повече законодателни и установяват по-общи положения, докато Светия Синод има по-скоро изпълнителна власт.

Вселенските събори са изключително редки и са свиквани в защита на Православието - например първият е предизвикан от ереста на арианството, според което Христос не е роден от Отца, а бил сътворен - оттам идва и този текст в символа на вярата.

Please Вход to join the conversation.

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
14 Юли 2004 19:52 #2213 by Elaman
Replied by Elaman on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте отново,

Искам първо да Ви благодаря на Всички за доброто отношение и търпимост към въпросите ми!

Прочетох линковете дадени ми от Константин Спиров, за което благодаря. Там научих някои неща също. Благодаря!

Също така преди малко прочетох в pravoslavieto.com "Символ на вярата" Ви.

Аз лично зная, че приемате Отца, Сина и Светия Дух като едно цяло.

Така изложен "Символ на вярата" Ви на мен ми говори, че те са три отделни личности.

Моля да ми помогнете правилно да разбера гледната Ви точка по:

Отца, Сина и Светия Дух --- едно ли са (в какъв смисъл) или са три отделни личности?

Please Вход to join the conversation.

More
15 Юли 2004 12:26 #2214 by Kosio

Аз лично зная, че приемате Отца, Сина и Светия Дух като едно цяло.

Така изложен "Символ на вярата" Ви на мен ми говори, че те са три отделни личности.

Моля да ми помогнете правилно да разбера гледната Ви точка по:

Отца, Сина и Светия Дух --- едно ли са (в какъв смисъл) или са три отделни личности?


Християните вярват в един, триипостасен Бог. Един Бог, три ипостаса (лица). Има поне десетина места в Новия Завет, където недвусмислено се говори за св. Троица, ако се интересувате, мога да Ви ги посоча. Ето и препратка към дискусия във форума ни, но се безпокоя, че тя ще ви се стори прекалено сложна в този момент:

forum.logos-...wtopic.php ... 433a582b47

Единтвото на Св. Троица е сложен въпрос и за него се говори много внимателно. Затова и когато попитате за св. Троица, събеседниците ви притихват и започват да си мерят всяка дума. Така е и във Символа на вярата - всяка дума не е случайно сложена там, а с цел да изолира някаква заблуда, която се е проявявала сред християните. Например Логосът е "Единороден, роден, несътворен, единосъщен с Отца..." Забелязвате ли, например че там за Отца е казано "един Бог", но и всеки път, когато се говори за другите два ипостаса, отново се казва "Господ".

Проблемът е, че умът съвсем естествено търси прости, логически обяснения. Това е и първоизточника на повечето ереси - те са посочвали прост за възприемане отговор, но човешки. Учението за св. Троица е богооткровена истина, тя е достъпна за ума, макар и само донякъде, но не е творение на човешкия ум.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Elaman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
17 Юли 2004 14:56 #2263 by Elaman
Replied by Elaman on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте,

Прочетох дискусият относно св. Троица. Научих някои неща, които ме навеждат на мисълта, че има още какво да науча. (Аз знам, че не знам.) :D

Интересува ме според Вас каква е същността на човека (вземайки сътворението му от Бог описано в Битие), за който се казва, че Бог е вдъхнал в ноздрите му жизнено дихание и човекът се е превърнал в жива душа (Битие глави 1-2)?

Please Вход to join the conversation.

  • konstantin
  • Visitor
  • Visitor
03 Авг 2004 20:15 #2497 by konstantin
Replied by konstantin on topic Re: Бих искал да науча
Здравейте Еламан,

Ще се опитам да Ви отговоря по-синтезирано.
Според нас човекът се състои от дух, душа и тяло, като именно духът е божествената искра вдъхната ни от Бог.
Образът и подобие Божие, по което е създаден човека има две страни. Образът е трудно да се дефинира точно, но той се намира в личността, в творческите качества и свободната воля. Ние не тълкуваме буквално думите "по Свой образ" в смисъл на външна прилика, както е невъзможно буквално тълкуване на много други места в Библията.
Подобието, за разлика от образа, е задача. Образът е даден веднъж, а подобието е цел, към която трябва да се стремим."Бъдете съвършени както и Отец ваш е съвършен" както е казал сам Господ.

Поздрави

Please Вход to join the conversation.