Мобилно меню

Пътят към храма

  • ILIAN.O.IGNATIEV
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
16 Фев 2003 20:25 #212 by ILIAN.O.IGNATIEV
Пътят към храма was created by ILIAN.O.IGNATIEV
Zdraveite:)

Za parvi pat spodeliam moite promeneni vijdania za silata na viarata koiato dava religioznoto ucenie./Molia samo za razbirane i podkrepa vi/

Tuk moga li da pisha za tov kak namerih patia kam hrama na dushata si.
I ako niakoi moje da mi kaje kak da pisha na kirilica?
IOI :)

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
16 Фев 2003 20:28 #213 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Разбира се
Чувствай се като у дома си:)

Please Вход to join the conversation.

  • ILIAN.O.IGNATIEV
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
16 Фев 2003 20:40 #214 by ILIAN.O.IGNATIEV
Replied by ILIAN.O.IGNATIEV on topic BLAGODARIA VI:))
:D
Privet Nikola.
Blagodaria ti za posreshtaneto, znaci moga da pisha tuk??

Moliate da mi kajesh kak da pisha na kirilica??

Doskoro :D IOI

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
16 Фев 2003 21:42 #215 by Smilen
Replied by Smilen on topic Добре дошъл!
Добре дошъл и от мен, IOI :) ) ) !

Наистина тук е като в един истински дом - за всичко можеш да говориш и можеш да си сигурен, че твоите думи ще се приемат с нужната сериозност.

За кирилицата - не знам. Никола е специалист по тези работи - просто трябва да му обясниш в какво е проблемът.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
01 Юли 2003 17:09 #454 by Smilen
Интересува ме кой, според християните, е подходащият момент за кръщение в духовното развитие на човека. Повечето от нас езичниците, които не сме преживели рязко и необратимо обръщане към Христовото учение непрекъснато сме в колебание. Всъщност ние не сме истински вярващи, защото нямаме никакъв опит от вярата. При нас има един копнеж по вяра, но самата вяра я няма. Ние често си казваме – ако бях вярващ, бих постъпил по такъв и такъв начин, вярващият ще направи това и това. В повечето случаи обаче, тъй като волята ни не е излекувана, ние постъпваме по приемлив за света начин. В противен случай не бихме оцелели, защото сме под властта на света.
И вса пак възниква въпросът: какво ни пречи да се кръстим. Някои от нас биха възразили, че съществото им е твърде острастено и порочно и не е достойно да влезе в Христовата Църква. Вярно е, че нашият живот обикновено е “гнусота пред Бога”. Тук обаче християните /съвсем добронамерено/ ни казват: след като се кръстите, вие ще можете да се възползвате от благодатните дарове на Светия дух, с чиято помощ, ще можете да се борите срещу дявола, да лекувате душевните си изкривявания и да се борите с греховния си навик. А за греховете, които, така или иначе, ще продължавате да вършите, ще имате възможност да се покайвате пред Бога.

В това без съмненение има основание. Наскоро в дир-а обаче един уважаван богослов цитира Христовите думи: “Който ме люби, спазва заповедите ми”. Той акцентира върху това, че любовта предхожда спазването на заповедите, а не обратното. Способни ли сме обаче ние да обичаме? Може за някого да прозвучи странно, но едва ли има нещо, което да е по чуждо за нес езичниците от любовта: ние не знаем какво е любов към ближния, а за любов към Бога не можем и да мечтаем. Каква любов към Бога може да има у нас, след като ние, дори в молитвите си, ако въобще се молим, всъщност говорим на себе си и на никого другиго. В най-добрия случай ние имаме смътна интуиция за любовта. Но, ако наистина започнем, бидейки в Църквата, да дишаме въздуха на любовта, ние най-вероятно ще се изплашим от нея. Поправете ме, ако греша, но аз си представям любовта като твърде страшно нещо – все едно да погледнеш от висок връх към дълбока пропаст. Като съзнаваме нашия душевен недъг / неспособността ни да обичаме/ и своята греховност, същуствува опсаност ние да се превърнем в законници – да се вкопчим в правилата на Църквата в стремежа си да прикрием сърдечната си окаменялост. При това неминуемо ще започнем да се самозалъгваме, че усещаме благодатта на Светия дух. Някои от нас може дори да се самопровъзгласят за пророци и чудотворци.
С една дума, второто ни състояние бъде по-лошо от първото. На практика ще се самоубием.

Дякон Андрей Кураев казва: "преди да се обожим, трябва да се очовечим". А един руски свещеник е още по красноречив: "преди човек да стане християнин, трябва първо да стани нормален". В Дияния се говори за стотника Корнилий, който бил “мъж благочестив” – той бива кръстен от апостолите /не помня кои/. Друг е въпросът кой е критерият за благочестие: самооценката или мнението на другите. В нашето общество хората около теб най-често нямат ясни критерии за благочестие и позор. Но така или иначе, според мен човек трябва да се опита да вмести живота си в някакви нормални граници, образно казано да се закотви и едва тогава да мисли за кръщение. Случайно ли е, че първите езичници, които стават християни са възрастни хора с деца и внуци, с определено положение. Те не са “свободни молекули”...Преди да станеш християнин, трябва първо да осъзнаеш, че си човек, а не “говорещо животно”. Християните ще кажат – “ама ние това го знаехме, още когато минавахме под масата”. Езичниците ще отговорим: “ние пък въобще не сме сигурни в това, ние си чувстваме като животни и дори понякога така ни е по-хубаво”...
Според мен, преди да се задълбочаваме в Новия завет и в текстовете на светите Отци, трябва първо внимателно да прочетем “Мечо пух” и “Малкият принц”. Аз например никога не съм чел тези книги и въобще не съм сигурен, че в момента съм в състояние да ги разбера:)...

Please Вход to join the conversation.

  • Фенерски
  • Visitor
  • Visitor
02 Юли 2003 02:24 #455 by Фенерски
Replied by Фенерски on topic Re: Пътят към храма
Здравейте, Смилене :)
Позволявам си да споделя разбирането си по въпроса кога е най-подходящото време човек да се кръсти.
Според Православието е нормално това да стане в най-ранна възраст, когато детето още не осъзнава. И това не е случайно - детето не се изкушава да разсъждава, да се колебае.
Протестантите са против това, като изказват довода, че детето още не разбира с разума си акта на кръщението... Цитат от Кураев: "Православните изхождат от това, че да знаеш що е въздух, е едно, а да дишаш - друго. Младенецът не знае свойствата и произхода на млякото, но без него не може да живее. ... Църквата не е философски кръжок, не е просто събрание на единомишленици. Църквата е живот в Бога. Отлъчени ли са децата от Бога? Чужди ли са те на Христа? ... Вярно, не бива да се насилва човека. Но откъде накъде младенците трябва да се смятат за демони? ... Кръщението не е просто външна проява на вътрешното намерение на човека ("обещание пред Бога за добра съвест"). Кръщението е събитие, променящо света, в който човек живее. Кръщението е причисляване към народа Божи, но това не е юридическо "придобиване на граждански права", а присъединяване към Тялото Христово, получаване на благодатен покров, на благодатна помощ."
Може би разсъжденията по въпроса са излишни, както беше казано някъде тук във форума - просто отиваш при първия православен свещеник и се покръстваш. Човекът трябва да е простосърдечен като дете и да забрави всички сложни силогизми и изводи, с които "порасналият" му разум се сблъсква и които разколебават изначалния му порив към Истината.
Аз лично съм свидетел на това как невярващ и нецърковен човек в зряла възраст се покръства и как след това у него лека-полека протича промяна, приближава се към Христа и започва да вярва!
Това е началото на индивидуалния, незаменимия, трудния път в Христа. Останалото са интелектуални забавления.

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
02 Юли 2003 21:33 #456 by Добромир
Струва ми се, че отговорът е даден в Светото Писание - "днес".

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
05 Юли 2003 10:27 #457 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Пътят към храма
Напълно съм съгласен с отговорите. Благодарение на тези два отговора, осъзнах, че всякакви мъдрувания относно подходящото време за Св. Кръщение са чиста проба атеизъм, съмнение в Божията сила и помощ. Всъщност откговор на моя въпрос индиректно дава и дякон Андрей Кураев в най-новия превод на Николай: ако обичаш Някого, ти задължително трябва да показваш любовта си към Него; ако се страхуваш да показваш любовта си, значи въобще не желаеш да Го обичаш. В любовта няма място за страх, защото любовта на всичко вярва и на всичко се надява.
Преодоляването на страха може да стане с Божията помощ, с много упорита работа над себе си, както и с помощта на хора като вас. Вярвам, че това е възможно да се случи и при мен. Защо не:).
Благодаря още веднъж за подкрепата!

Please Вход to join the conversation.

  • Фенерски
  • Visitor
  • Visitor
27 Фев 2004 14:19 #1038 by Фенерски
Replied by Фенерски on topic Re: Пътят към храма
Здравейте.
Искам да споделя с вас и да ме посъветвате - един мой близък, средностатистически невярващ, скептик, когото с думи никой не може да убеди в нещо различно от неговата версия, е некръстен, на 28 години. Произлиза от комунистическо семейство. Предложих му да се покръсти. Той отвърна с насмешка, че може и да го направи.
От една страна знам, че Кръщението в зряла възраст изисква предварителна духовна подготовка и нагласа. Той ги няма. От друга страна обаче съм по-склонен да смятам, че дори неподготвен, когато стане част от Христа, на него ще му се помогне, ще му се даде. Изчерпани са другите средства, а и какво по-силно оръжие от Божието. Аналогията е неподходяща, но не е ли покръствал насила първият български цар? Може пък някой ден след това този мой близък да се обърне и в сърцето си...
Понеже нали са неведоми пътищата Господни!

Please Вход to join the conversation.

  • ЛИЯ
  • Visitor
  • Visitor
04 Мар 2004 18:53 #1070 by ЛИЯ
Replied by ЛИЯ on topic До г-н Fenersky
Бъдете спокоен за вашия познат. С Божия промисъл, каквото и когато е казано става. При мен новорождението, осъзнаването за Христос, предшества самия акт на тайнството Кръщение. Ето, на 47 години ми предстои кръщение към края на март, датата допълнително ще се уточни със свещеника в цървата Св. Неделя. Чувствайте се поканени всички във форума. Ще пусна специална тема за случая.

Можеш да споделиш с твоя познат думите на Св. Серафим Саровски по повод кръщението на стотника Корнилий, мъж благочестив и богобоязлив:

" Господ Иисус Христос е казал: "Всеки, който не събира с мене, разпилява." У всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен му е. И така, както виждаме от последователността на свещеното повествование, този, който "върви по правда" е толкова приятен на Бога, че на Корнилий стотник, който се боял от Бога и вършел правда, се явил Ангел Господен по време на молитвата му и казал: "Прати в Иопия у Симона усмаря, там ще намериш Петър, и той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целия ти дом.' И така, Господ използва всички Свои божетсвени средства, за да даде възможност на такъв човек заради своите добри дела да не се лиши от наградата в бъдещия живот. "

Please Вход to join the conversation.

More
05 Мар 2004 18:27 #1073 by Kosio
Replied by Kosio on topic Re: До г-н Fenersky
Всяко добро е от Бога, следователно добрите дела на некръстените също са от Бога. Мисля, че даже богословите си имаха термин за това "предхождаща благодат". Това е същата тази тайнствена сила, която подтиква хората да приемат Свето Кръщение.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • ateist
  • Visitor
  • Visitor
20 Юли 2010 21:06 #28987 by ateist
Replied by ateist on topic Re: Пътят към храма
Здравейте, въпреки че темата е поставена преди доста време,аз реших да пиша сега.
Аз също съм се чудил кога човек трябва да приеме кръщение в детска или зряла възраст. Като дете ти не разбираш каква отговорност поемаш пред Бога и всичките грехове, които извършваш / непознаването на вярата от християнин не знам дали е оправдание пред Бога /, ти остават товар от който е трудно да се избавиш с години.
Ако си кръстен в детска възраст и въпреки това ти се опълчиш срещу Бога, който уж си приел с кръщението, погазиш сериозно заповедите му, отхвърлиш учението му, извършиш съзнателно тежки грехове, като убийство например не при самозащита, грабежи и ред други криминални деяния, тогава си мисля, че отговорността на кръстения е по–голяма пред Бога от отговорността на не кръстения.
Пред човешкия закон няма разлика дали престъпника е кръстен или не е, те са еднакво виновни за извършено едно и също деяние, но пред Бог май по–голяма вина има кръстения.
И какво излиза, че ако си приел кръщение в детска възраст без да съзнаваш какво представлява то, ти приемаш своето осъждане, защото тези деяния си ги извършил, бидейки християнин, ако не си бил такъв, просто приемаш кръщението и започваш нов живот, но сега трябва доста да се потрудиш за да възстановиш загубената благодат, получена в тайнството.
Вече съм на мнение, че е по–добре да разбираш какво точно приемаш да си наясно можеш ли да носиш тази отговорност пред Бог и тогава да правиш тази крачка да приемеш кръщение.
Успех на всички, които воюват за спасение на душите си / не е за вярване, че пиша в православен сайт...не ставали чудеса в днешно време , казват някои, много здраве от мен на такива люде :D /.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
22 Юли 2010 23:50 #29010 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Пътят към храма
Имало е подобен спор и е решен в полза на ранното Кръщение. И това е оправдано. Кръщението е раждане за живот. Трябва ли раждането да се отлага, защото съществува опасността от самоубийство, т.е. връщане към смъртта?

Please Вход to join the conversation.

  • vladikov
  • Visitor
  • Visitor
25 Юли 2010 15:23 #29023 by vladikov
Replied by vladikov on topic Re: Пътят към храма
Да, ранното Кръщение е по-добрият вариянт. Макар че св. Василий Велики е отложил кръщението си, за една по зряла възраст, след като е завършил образованието си в Атина.
При ранното Кръщение, кръщавания трябва в бъдеще, в църковния живот, да осмисля, да усеша реалността на Кръщението, а не да го приема като нещо вродено и с нищо не променящо усещането на живота, от некръстения. А с Кръщението ни се дарява Христовата победа над греха и дявола, и ние след Кръщението трябва да познаем Христос и даруваната ни вече Негова, станала и наша, победа, така и при раното Кръщение. самото Тайнство ни се дарява, "в аванс" и през целият ни църковен живот, трябва да се връщаме към него, и то да осмисля живота ни.

Please Вход to join the conversation.