Написах нещо за журналистиката, което в случая е особено полезено за някой владика: когато с името на някой е злоупотребено във средства за масова информация, включително приписването на думи, които той не е казвал, то потърпевшия има право на опровержение и възстановяване на понесените щети по реда на ГПК.
Правото на опровержение в България е уредено като общо положение в
Конвенцията за международното право на опровержение, изработена от ООН и в сила у нас още от далечнатата дата 24.08.1962, издадена в Сборник от международни документи през 1992 г.
Там в член 2, алинея 1, първи абзац, второ изречение е казано: "Счита се също така, че е въпрос на професионална етика всички кореспонденти и информационни агенции, в случай на разпространение или публикуване от тях на неверни или изопачени новини, да следват обичайната практика на разпространение по същите канали или чрез публикации на опровержения на тези новини."
По наттък в
Кодекса на международното частно право, обн. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г, изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г, е доразвито прилагането на тази норма. В член 108, алинея 3 се казва, че "Правото на опровержение при нарушаване на права, свързани с личността, от средствата за масово осведомяване се урежда от правото на държавата, в която публикацията е осъществена или предаването е излъчено."
Най-накрая българските журналисти подписаха на 25 ноември 2004г
Етичен кодекс, където в точка 1.2.Поправки ясно е казано:
"1.2. ПОПРАВКИ
1.2.1. Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.
1.2.2. Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации."
Нека епископът да продължи своето блестящо оправдание и да посочи искал ли е опровержение на неистините, публикувано ли е било то, отказано ли му е било?
Ако на времето не е поискал опровержение, то той е бил съгласен с истинността на написаното и сега лъже владиците, че писаното не е било вярно.
Ако пък е знаел, че е невярно, но го е счел за маловажно, то защо Светият Синод се дуе чак толкова и си мисли, че това е нещо важно, та дори да му иска обяснения?
Ако Светият Синод също смята, че писаното е маловажно, защо въобще започна да не занимава с него?
Ако значението на писаното е важно, то какво смята Светия Синод за разбирането на еп.Тихон, относно маловажността му?
Аргиров
П.П.: Защо Светият Синод по съвпадение в един ден разглежда обяснението на еп.Тихон за аборта и становището си за тлансплантациите? За мен това потвърждава
мнението ми, че епископ Тихон е искал да благослови аборта като источник на ембрионен материал за трансплантации.
Аргиров
[/url]