TOPIC: Eп. Тихон за абортите - нужда от свежи идеи за коментар

Мнение

Лични

Абортът е грях, но не е престъпление

Въпросът е морaлен, а не юридически - не могат да се предявят граждански права за зародиш

Епископ Тихон, викaрий на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ

Когато се говори за аборта като грях, не може достатъчно силно да се протестира против нехайното отношение, което има и се шири в нашето общество. Безспорно това е прекъсване на един живот, умъртвяване, но когато го наречем убийство, излизаме от сферата на чисто моралната преценка и прибавяме юридически компонент.

Убийство е умъртвявaне на човешка личност, а зародишът, колкото и да има всички телесни качества на един човек, още не е личност.

Според правослaвното учение, за разлика от католическото, зародишът получава душата си с раждането, и то с първото вдишване, т. е. с първата способност за независим от майката живот. Неродено, дори родено дете, което не е започнало да диша, не може да бъде кръстено. Това е и възприетата от цялото човечество юридическа последица. Никъде не можеш дa предявиш някакви граждански права за зародиш.

Тъй че може абортът да се нарече тежък грях, какъвто е, но не и престъпление. Криминализирането на този грях е доста проблематично по много съображения и е извън областта на църковната власт. То предполага държавна намеса и тъй като държавата не е длъжна да се съобразява с църковни или религиозни норми, ще трябва да търси демократично множество, което ако бъде преценено като невъзможно, ще се намали политическата воля. Това би било за Църквата загубена борба и изостряне на фронтовете "за" и "против" и ще затрудни много нужната разяснителна и убеждаваща блага нейна намеса за оформянето на ново обществено съзнание.

Досегашната световна и наша практика на забрана e донесла само проблеми, никакво намаляване на абортите, ако се съди по ражданията, които не се увеличават, а дори в някои случаи намаляват още повече. Неизменно се появяват криминални аборти, било то от лекари в домашна обстановка, било то от врачки и баби.

Църквата винаги оставя възможност за прошка на греховете и ако по нейно настояване се налагат граждански наказания, a тя самата прощава, ще бъде обвинена в двуезичие.

В православието мерим истинността на своята правота със степента на любовта. Тя трябва да ни ръководи в нашите намерения и действия. Защото никой канон не е по-ценен от душата на един човек.

Жени, които искат да направят аборт, а също тези, които вече са сторили този грях, се нуждаят от нашите най-усърдни грижи, а не от заплахите и преследванията на полиция, прокуратура и съд. Трябва да ги придружаваме в тяхната изнемога и да им вдъхваме сили да я преодолеят.

Ние трябва да създадем новото отношение към зараждащия се човешки живот, като насадим у всекиго убеждението, че това е дар Божий, част от Неговото свято Провидение. Нека там насочим усилията си, а не от пиедестала на пазители на каноните да осъждаме.

когато го наречем убийство, излизаме от сферата на чисто моралната преценка и прибавяме юридически компонент.

Убийство е умъртвявaне на човешка личност, а зародишът, колкото и да има всички телесни качества на един човек, още не е личност.

Никъде не можеш дa предявиш някакви граждански права за зародиш.

Криминализирането на този грях ... предполага държавна намеса и тъй като държавата не е длъжна да се съобразява с църковни или религиозни норми... Това би било за Църквата загубена борба и изостряне на фронтовете "за" и "против" и ще затрудни много нужната разяснителна и убеждаваща блага нейна намеса за оформянето на ново обществено съзнание.

Жени, които искат да направят аборт [с цел продажба на зародиша], а също тези, които вече са сторили този грях, се нуждаят от нашите най-усърдни грижи, а не от заплахите и преследванията на полиция, прокуратура и съд. Трябва да ги придружаваме в тяхната изнемога и да им вдъхваме сили да я преодолеят.

Ние трябва да създадем новото отношение към зараждащия се човешки живот [като обект на покупко-продажба и търговия], като насадим у всекиго убеждението, че това е дар Божий, част от Неговото свято Провидение. Нека там насочим усилията си, а не от пиедестала на пазители на каноните да осъждаме.

Защото никой канон не е по-ценен от душата на един човек.

Съзнателно с мислите си тя трябва да изгражда около него една атмосфера на чистота и светлина, която да го закриля от посегателствата на злонамерените същества, както и да работи в сътрудничество с душата, която ще се въплъти. Защото обратното на онова, което мислят някои, душата не влиза в тялото на детето по време на бременността. Наистина в утробата на майката то живее, сърцето му бие, детето се храни, но неговата душа все още не е проникнала в тялото му. Тя влиза в него в момента на раждането с първия дъх.

Статията безспорно е бисер до бисер. Рядка находка, Косьо, защо не е в "Рибари"?

Коментарът и тема на "Двери" за абортите:

https://dveri.bg/index.php?option=co ... ew&id=5010