TOPIC: БПЦ между 1870 и 1953 г.

Мисля, че този период от историята на БПЦ е твърде интересен и може служи като модел, спрямо който да се осмислят и оценяват протичащите в момента процеси.
Понеже във Форумите участват вещи познавачи на църковната история, си позволявам да попитам:
1.Безблагодатна ли е била БПЦ по време на схизмата?
2. Каква е ролята на Кобургготската династия за продължаването на схизмата? За последното взимам повод от статия на Георги Тодоров / в момента не мога да цитирам къде е публикувана/, в която, доколкото разбрах, той твъри, че династията в определена степен е пречела за признаването на БПЦ за канонична от страна на Константинополската патриаршия.

За политиката на Кобургите не мога да ти кажа много в детайли. Но с две думи причината е ревност към евентуална силна църковна власт. След Освобождението се приема Търновската конституция, чийто член 37 гласи: "Господствующа в Българското Княжество вяра е Православно-Християнската от Източно изповедание." Но това господство остава непълноценно: държавният глава на България е неправославен между 1879 г. и 1918 г., а Българският екзарх не е в България, а в Цариград.
В 1918 г. на българския трон сяда уж православен цар, но положението на Църквата остава ненормално. Борис III през цялото си царуване осуетява избирането на нов екзарх на мястото на починалия (1915 г.) екзарх Йосиф. Продължава и схизмата.
През 1942 г., след обединението на българските земи, в средите на църквата се заговаря за възстановяването на унищожената от турците патриаршия, която на свой ред духовно да обедини българския народ - а това би означавало възстановяване на духовната власт на Екзархията, която следвала очертанията на Сан-Стефанска България. Министър-председателят Богдан Филов отклонява идеята с аргумента, че в момента външнополитическата обстановка е неподходяща. Истината обаче е, че ролята на духовен обединител на нацията била отредена на българския монарх, който не можел да я поделя с евентуалния патриарх.
Това е накратко причината за отрицателното отношение на монарсите не само към въздигането в патриаршия на Българската църква, а въобще към една силна православна Църква в България.

А на първия ти въпрос, отговорът е естествено - не. Но за това ще ти пиша малко по-късно. Темата наистина е интересна и особено в наши дни е голям камък за препъване в православния свят.

Позволявам си да предоставя на вниманието Ви една студия на академик Иван Снегаров "Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата"л

[url:2xylj1iu]pravoslavie....index.html[/url]
Страницата е на старостилците на Фотий, но материалът е много добър и обективен. Надявам се, че ще хареса на форумците и че ще ги обогати с нови знания. За съжаление това знание може много да ни огорчи и малко да ни зарадва