Мобилно меню

Правила за кумуване при църковен брак - черно на бяло

  • о. Георги
  • Visitor
  • Visitor
27 Май 2007 16:22 #19175 by о. Георги

...това е че си доктор по Богословие...
...че ти си неевроятно по-грамотна от тях...

Ани, "Леко, абажура!" Каквото ни свещенството, такова ни и Богословието! Общо взето, санким, не визирам никого конкретно...

Please Вход to join the conversation.

More
27 Май 2007 21:06 #19182 by hanna

...това е че си доктор по Богословие...
...че ти си неевроятно по-грамотна от тях...

Ани, "Леко, абажура!" Каквото ни свещенството, такова ни и Богословието! Общо взето, санким, не визирам никого конкретно...


Съжалявам, ама не е верно! Не става дума за вас, форумните свещеници, които сте изненадващо свестни и грамотни :) cry: !

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

More
28 Май 2007 12:49 #19193 by jasmina
Много се радвам, че наистина има свещеници в този форум. В тази връзка о. Георги ще ми позволите ли да Ви попитам нещо и да помоля за Вашето мнение като богослов и свещеник?
Как Ви звучи следното нещо по отношение на условията за църковен брак: "... , [size=150:2dto438m]и че не встъпват в пети брак[/size]". Това е написано в църковното календарче!
В тази връзка питам кога Църквата е разрешила четвъртия брак?
Отец не приемайте това като заяждане или провокация просто искам да Видя как мисли един свещеник по въпроса и как мисли един богослов, па макар и жена!!!! :P

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2007 15:09 #19194 by В. Каравълчев

Как Ви звучи следното нещо по отношение на условията за църковен брак: "... , [size=150:3twipch0]и че не встъпват в пети брак[/size]".


Нали може и аз да се включа? Отговор на въпроса може да се открие в набиращата в Русия кампания за канонизация на княз Иван ІV Грозни. През 1575 г, покорителят на Българското Казанско ханство сключва за ПЕТИ път брак с Анна Василчиковой. За любителите на статистиката - през 1579 княза се жени за шести път, а през 1580 за седми път. Така че календарът ни си е ОК и има възможност допълнение и разширение. :wink: :lol:

Please Вход to join the conversation.

More
28 Май 2007 15:25 #19195 by jasmina
В какво неведение съм била, чак ме е срам от себе си!!!! :lol: Виж това е идея, която може да се хареса на някой, който да го предложи на Св. Синод за удобрение! Мисля, че няма да има кой знае какви възражения.
Но въпросът ми беше о. Георги би ли благословил четърти брак след като го има в календарчето, издавано от Св. Синод? Ако "да" защо, и ако "не" защо?
:wink: Много ще се радвам да получа отговор на въпроса?

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2007 18:09 #19198 by Добромир
Да, и аз съм се питал откъде идва числото пет в забраната за пети брак. Случайно да има нещо общо с думите на Христос към жената, която имала петима мъже и този, когото тогава водела, не й бил мъж? Тези думи не са много ясни: дали не й е мъж, защото вече е имала петима, или двата факта нямат нищо общо? Ако приемем първото, тогава забраната би трябвало да бъде за шести брак. Както и да е, интересен е произходът на тази забрана.

А свещеникът едва ли може да знае кой поред брак благославя, освен ако добре познава младоженците.

Please Вход to join the conversation.

  • о. Георги
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2007 20:20 #19199 by о. Георги
Честит празник. Ще отговоря само с цел Жасмина да види как мисли един свещеник и по-конкретно - аз. Първо да уточня, че строго разграничавам практиката, която подчинявам максимално на принципа на послушанието от личното си мнение. Какво бих направил, ако изобщо някой се зажени при мен, пък чак и за четвърти-пети път: предполагам, че ще вдигна телефона за разрешение. Ако отсреща не ми вдигнат, просто ще спазя календарчето. Личното ми мнение е, че ние сме толкова далеч от контекста на времето, когато е било въведено това ограничение, че дори не знаем ПРИЧИНАТА. При това положение да се спазва ограничение за мен е маймунско поведение. /Подражание без съзнание за причината./ Дълбоко съм убеден, че каноните са ИСТОРИЧЕСКИ ОБОСНОВАНИ. Както и от когото са въведени, така и подлежат на отмяна от същия субект /Църквата/. Каноните съществуват, ако се спазват. Ако ли не - те са просто любопитни исторически документи. Ние имахме доскоро дискусия ЗАЩО има забрани за правене на помени, но така и не стигнахме до нещо повече от приемливи /богословски, но не и канонични/ предположения. Ще ви кажа и друго - при тоя конвейр от сватби по централните храмове, спокойно би могло към всяка митрополия да има назначен канонист, който да издава разрешаващ женитбата/кръщението и пр./документ. Но я вие ми отговорете има ли в БПЦ ДВАМА еднакво мислещи канонисти. Има ли въобще канонисти, или само специализирани в тази област историци? Ако има, на кой точно законодателен документ те биха се облегнали, след като дори тълкуванията към сборника канони са остарели и част от тях дори будят съмнение? За какви 3-4-5 брака говорим, след като 98% от хората ни се венчават, за да имат снимки от сватбата. Маса хора се кръщават спешно, за да се видят после на видео как ги женят в "Св.София". Сума канони са толкова рестриктивни спрямо сегашния ни духовен праксис, че предизвикват единствено припотяване и засрамено почесване.
Но на въпроса - смешно е да спазваме нещо, за което и идея си нямаме ЗАЩО е въведено.
Ето например доколкото знам, кумската институция изобщо не е спомената в каноните. В устава я няма, възниква въпросът в кой ЗАКОНОДАТЕЛЕН документ изобщо я има, та ние сега да се дърлим мъж ли, кръстен ли да бъде и т.н. Тъжната истина е, че тези недоумения възникват, когато не искаме да откажем чинодействието, защото друг просто ще го извърши. Защото става въпрос за хора НЕ-въцърковени, които идват да се глезят с чудновати приумици, държейки банкноти.
Аз за 2006 имах ЕДНА сватба на човек, който е църковен. Решен да подчертае, че държи предимно на Църквата, пожела да се венчае без граждански брак. Не си бях довършил изречението, с което му възразявах, когато се отказа от тая приумица. Искаше в събота, но щом чу, че в древност това не е било практика, се отказа и от това. Сума негови колеги и приятели отидоха в понеделник с махмурлук на работа заради неговото послушание, но това не го разколеба. В събота дойдоха и се изповядаха. В неделя дойдоха рано на двучасовата служба и се причастиха. На обяд по-сресаха булката и си посрещнаха гостите за венчавката. На 20 км от "Св.Седмочисленици", в чиято енория впрочем живеят. Който иска да се спаси, ще спази, без да се глези...
Пак повтарям, че мнението ми за каноните е лично и променяемо и не влияе на практиката ми /бедна и къса, впрочем.../.

Колкото до пола на кума - забележете, че в бланката е предвиден един кум в м.род. Защо?-не знам!

В календарчето също не се позволява венчание вкл. и "срещу неделя, с/у 12-те Господски и Богородични празници..." освен при изкл. случаи с разрешение. :?
Благодаря искрено впрочем, че отвърнахте с добро на заяждането ми!

Честит празник!!!

Please Вход to join the conversation.

More
29 Май 2007 09:09 #19210 by jasmina
Много Ви благодаря отче за изчерпателният отговор! Така е прав сте за много неща и се съгласявам с Вас. Най-вече за отношението на съвременните "традиционни" християни за тайнството брак и неговото значение. Те наистина нямат понятие за това що е тайнсто и по-специално брака и какво става след венчанието. Не знаят и думите на Господ Иисус Христос за брака.
По отношение на многото бракове св. Василий в 80-то правило казва: "Отците са замълчали относно многобрачието, понеже това е нещо животинско и съвсем чуждо за човешкия род...". Въпреки това до известна степен сте прав защото правилата, макар и да осъждат вторият и третият брак го позволяват, така че имате право да ги венчаете. А БПЦ със Синодално окръжно №124 от 3.1.1930 г. постановлява, че "по крайно изключение допуща четвърти брак по ходатайство на епархийските началства, когато те намерят че желаещите да встъпят в този брак действително имат уважителни причини да искат църковно снизхождение...". За извършването на четвърти брак се изпраща до епархийския архиерей писменна молба придружена от следните документи:
1. Кръщелно свидетелство;
2.Удостоверение от енорийския свещеник, в което да са изложени датите на смъртта на съпругът или съпругата, или ако има развод да се отбележи кога е извършен, колко деца има молителят от трите брака и рожденните им датите.
3. Медицинско свидетелство.
До момента това окръжно не е отменено така, че все още е в сила и вие можете да извършите четвърти брак само с разрешението на епархийския Ви архиерей. :wink:
А по отношение на кононите да някой от тях са изгубили сила и значение, но в повечето случай те ни служат за оправдание да не спазваме и останалите. Вие сам казахте, че след като сте направили забележка човекът се е собразил с нея. Е аз Ви питам какво пречи на Вашите колеги да правят същите забележки и да спазват правилата. Или може би е по-важно да вземем парите за таксата, пък дали венчавката е в събота или е вечерта или е с/у Господски празник това не е важно. Ето, че причината "традиционните" християни да са такива е в самите нас, защото им позволяваме да се извършва нещо специално върху тях без да са подготвени и без да го осъзнават. :wink:
Още един път Ви благодаря за обясненията и вниманието отделено от Вас.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
29 Май 2007 19:22 #19225 by n_antonov

Ние имахме доскоро дискусия ЗАЩО има забрани за правене на помени, но така и не стигнахме до нещо повече от приемливи /богословски, но не и канонични/ предположения.


Момент само. Ако каквито и да било канонични забрани не извират пряко и не се подчиняват на богословието на църквата, т.е. ако по същество не са богословски, те просто не могат да съществуват, камо ли да има защо да се спазват. Не отделяйте теорията от праксиса и богословието от благочестието.

Иначе изискването четвъртият брак да се приема с много крайни уговорки и условности е съвсем логично. Нормално е да се провери в крайна сметка тоя мъж или тази жена защо аджеба има три неуспешни опита за опазване на семейното тайнство. Трудно е да се приеме, че това се случва ей-така и почти винаги означава, че самият човек нещо не е наред с ценностите и нещата от живота по принцип.

Човешко е веднъж, втори път вече имаме жълта аларма, че определено something is wrong с този човек, но четвърти път - това вече е патология, обикновено именно духовна и затова църквата е длъжна да обърне по-сериозно внимание на този човек от чисто пастирска гледна точка.

Принципно, ако следването на каноните не извира от тази грижа и негов основен двигател на е любовта към ближния, то по-добре тези канони да ги няма и никой да не знае за тях, за да не ги превръща в оръжие за издевателство над хората.

Въпреки, че имаме понятието "църковно право", все пак да не забравяме, че църквата не е юридическа институция, където законите се спазват заради самите тях и от подчинение пред абстрактната ценност за справедливост. Въпреки че и тези закони понякога се променят в името на човека, заради когото все пак са създадени, нали?

Please Вход to join the conversation.

  • о. Георги
  • Visitor
  • Visitor
29 Май 2007 22:59 #19228 by о. Георги
Здравейте!

А БПЦ със Синодално окръжно №124 от 3.1.1930 г. постановлява..

Виждате ли, че се потвърждават думите ми относно "Канониците-историци"- отдавна се чудя защо не се издаде сборник с още действащите окръжни. Така те биха били достояние на хората, към които са адресирани...

Е аз Ви питам какво пречи на Вашите колеги да правят същите забележки и да спазват правилата.

Ако позволите: "някои Ваши колеги" звучи по-справедливо...Но с Божията любов помежду си ще възпълваме взаимно недостатъците си, след като вече сме заели местата, които сме заели в Неговата Църква...
Доскоро.

Please Вход to join the conversation.

  • о. Георги
  • Visitor
  • Visitor
29 Май 2007 23:30 #19229 by о. Георги
Привет Никола.

Момент само. Ако каквито и да било канонични забрани не извират пряко и не се подчиняват на богословието на църквата, т.е. ако по същество не са богословски, те просто не могат да съществуват, камо ли да има защо да се спазват. Не отделяйте теорията от праксиса и богословието от благочестието.

Не ги отделям аз а тези поколения, които са загубили по пътя мотива на законотвореца ЗАЩО трябва да се спазват, та се налага ние сега /богословски/ да гадаем. Т.е. забележи, че аз търся точно богословския /на Църквата/ извор, на който каноните са били подчинени.

Иначе изискването четвъртият брак да се приема с много крайни уговорки и условности е съвсем логично...

Аз споделям тази твоя логика, но бих се зарадвал повече на обосновката на самите законотворци.

Всъщност извинете всички, но не от интерес към темата се включих, а защото заподозрях, че отново се говори против свещенството накуп, с картечницата...

Please Вход to join the conversation.

  • eki_breaky
  • Visitor
  • Visitor
07 Окт 2012 12:52 - 07 Окт 2012 18:41 #32529 by eki_breaky
Здравейте,

аз имам друг въпрос. Може ли да се сключи църковен брак без кумуве?
Last edit: 07 Окт 2012 18:41 by Kosio.

Please Вход to join the conversation.

  • Bore
  • Visitor
  • Visitor
08 Окт 2012 17:52 - 08 Окт 2012 19:29 #32535 by Bore
^ Интересен въпрос. Мисля, че може. По същата логика както при св. Кръщение - свещеникът извършващ чинопоследованието/ Не таинството! Таинството Бог го извършва!/ може да стане възприемник на кръщавания.
Но мен ме вълнува един друг проблем свързан с това чинопоследование - защо е излязвло от Литургията и доколко, в такъв случай, има причина да се смята за тайнство?
Last edit: 08 Окт 2012 19:29 by Kosio.

Please Вход to join the conversation.

  • vladikov
  • Visitor
  • Visitor
09 Окт 2012 12:46 - 09 Окт 2012 13:13 #32539 by vladikov
Само като форма е излязло от Литургията, но като смисъл не може да излезе. Излязло е заради лошо разбрана в този конкретен случай симфония между Държава и Църквата във Византия. Това всъщност е една тенденция на катафатизиране, в смисъл формализиране, иституциализиране на тайнствата, която прогресира и през следващите векове та чак до днес.

По голяма икономия чинопоследованието в сегашния му вид се приема. И о. Йоан Майендорф задава същия въпрос във статиите си за Брака. Че колко са свещениците, и дали въобще има такива които извършват това тайнство по време на Литургия? Наистина е тъжно че Кръщението и Брака са се превърнали в частни събития(тази неделя излизайки от църквата в която ходя, видях както всяка неделя, отвън на двора, хора чакащи да свърши Литургията за да могат да бъдат кръстени или венчани). Тази „частност“, в смисъл формалност, устройва голяма част от 90% „православния български народ“, който за статистиката ще си остане хрисиянски, и най лошото е че той ще остане с усещането че едно такова формално „християнство“ е Православието , не изискващо нищо, но и не даващо нищо, не променящо с нищо живота. А това формализиране е хубав ПР, за „православния български народ“ защото представете си ако Бракът се извършва в Литургията колко ще намалеят Браковете които се сключват, но мисля че ще се се увеличат участниците в Литургията, което е по-важно. Може би трябва Бракът да може да се сключва и по двата начина. Нормалния, Литургичния, за църковните люде, и сключвания извън Литургията, по икономия, за „православния български народ“,Бог може и чрез него да приближи до Себе Си.

Но това че Кръщението и Бракът са отделени като извършване от Евхаристията не виждам да е проблем за хората в БПЦ които могат да го коригират, а то е много по-важно от това да се пишат стратегии и тактики „с крайна цел обожението и спасението на човека“. Аз си мислих че обожението и спасението е нещо което в крайна сметка ни се дарява от Бога, а не се „взима“ със стратегии и тактики, колкото и добре да са написани.
Last edit: 09 Окт 2012 13:13 by vladikov.

Please Вход to join the conversation.

  • Vivian
  • Visitor
  • Visitor
03 Май 2013 11:31 #33582 by Vivian
Привет,
при нас със съпругът ми също се появи казуса взаимно кумуване /нашите кумуве ни поканиха да станем на тях/ и аз от доста време търся информация за това дали е редно и позволено от църквата. Тъй като не съм компетентна по църковно право, канони, правила и т.н. изчетох темата и установих, че никъде няма писан регламент, установяващ правата и задълженията на кумувете, както и условията да станеш кум /освен да си кръстен/. Въз основа на какво, тогава, при запитване в църквата и по-конкретно свещеници, те лаконично отговарят "не е редно" и се обосновават с теорията, че не може да си "хем духовен баща, хем син" - все пак моят духовен баща трябва да е кръстникът ми, а кумът е по-скоро брачен наставник, т.е. наставляваме в брака,а не в живота като цяло, а и ако се оженя няколко пъти, то с колко духовни бащи ще се сдобия?! Не потикват ли самите свещеници към суеверия по този въпрос, които се разнасят от уста на уста и внасят страх в хората да не би нещо да им се случи, ако не се съобразят със забраната на свещеника?

Please Вход to join the conversation.

  • anton i borislava
  • Visitor
  • Visitor
11 Сеп 2013 10:31 #34246 by anton i borislava
Здравейте, прочетох много внимателно всички коментари по темата " Правила за кумуване при църковен брак - черно на бяло".

Понеже в момента сме в същото положение, т.е. тази година кумувахме на наши приятели, и ни се иска догодина ние да ги поканим те ни кумуват, бихте ли ми дали конкретен отговор на въпроса - Това правилно ли е, и забранява ли се от църквата?

Ходих на много места и питах много хора, всички ми дават различни отговори.

Ще съм безкрайно благодарна ако разбера най-после отговора, за да спра да обикалям, и да можем спокойно да си ги поканим.

Please Вход to join the conversation.

  • sedalen
  • Visitor
  • Visitor
11 Сеп 2013 14:06 - 11 Сеп 2013 22:09 #34247 by sedalen
Редят се пред свети Петър опашка от починали и той пита всеки един от тях:
-Ти какво лошо стори на земята докато беше жив?
-Ами, отговаря първият, почти нищо.
-А някакво добро стори ли?
-Ами, не знам, ожених се...
-Горкичкият, рекъл св. Петър, сигурно много си изстрадал... Хайде, влизай в рая!
Дошъл ред на втория.
-Ти какво лошо стори на земята докато беше жив?
-Ами, отговаря вторият, и аз почти нищо.
-А някакво добро стори ли?
-Ами, и аз се ожених...
-Добре, казал св. Петър, влизай и ти в рая!
Дошъл ред на нашия човек.
"Аха, помислил си той, аз дето имах няколко брака, работата с рая е сигурна!"
-Какво лошо стори на земята?, попитал св. Петър нашия човек.
-Ами, и аз не сторих кой знае колко лошо...
-А добро стори ли?
-Ааа, жених се..., няколко пъти!
Св. Петър го погледнал удивено и казал:
-Я да изчезваш от тук! Раят е за мъченици, не за идиоти! :evil:
Last edit: 11 Сеп 2013 22:09 by sedalen.

Please Вход to join the conversation.

More
12 Сеп 2013 09:56 #34257 by jasmina
За разлика от кръщението, което поражда родствена връзка, кумуването не поражда такава! Не виждам причина една двойка да не може да е свидетел на друга и после да стане обратното. Освен това знаете, че кум може да бъде само един човек или пък невенчана двойка. Едва когато този кум кръсти детето на брачната двойка, тогава влиза в родствена връзка с тях. Това е родствена връзка (духовно родство), която някои канонисти определят като много по-силна дори и от кръвното родство! По този повод съм срещала какви ли не интерпретации от страна на свещеници и какви ли не изисквания. Единственото условие за кумовете е да са православни християни! :)
The following user(s) said Thank You: Zhelev

Please Вход to join the conversation.