Мобилно меню

Евангелие и конфесия

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
28 Ян 2003 21:43 #166 by Minos
Naj-napred - pozdrawi do wsichki tuk, vuv foruma, az toku-sto se registrirah i sum strahotno ocharovan ot saita.

Zaintriguwa me chastta "Prawoslawie i inoslawie". Zatowa bih postawil slednata tema za obsuzdane:

Mozem li da otuzdestwim "Blagowestie" i "konfesija"?

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
28 Ян 2003 22:45 #167 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Зависи...
Първо - Добре дошъл!

По въпроса... Не знам в какъв контекст го задаваш, какво те е подтикнало да разсъждаваш над това. Накратко, защо не? Ако схващаме понятието "конфесия" етимологически, да, бихме могли не да ги отъждествим, а да намерим обща връзка. Confessiones - така се нарича едно от най-забележителните творения на християнската мисъл. Вероятно се досещаш, че говоря за "Изповеди" на бл. Августин. Та, по същество, confessio означава изповед, изповядване, оттам - изповедание (!). И вече отиваме в областта на културологията и дори социологията, където не можем да говорим нито за общо, още по-малко за тъждество. Значи, между "изповед" и "благовестие" общо има, но между секуларното "изповедание" и "благовестие" - не.

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
29 Ян 2003 13:04 #168 by Minos
Replied by Minos on topic Re: Евангелие и конфесия
Kontekstyt na tazi tema e sledniqt: kak sledwa da se otnasq prawoslawieto kum drugiote hristiqnski denominacii. Izwun priqtnata i winagi dobre doshla tolerantnost, izwestno e, che mnozina sa sklonni kum kategorichno otricanie - nesto, koeto nikoga ne sum priemal - kato chovek s interesi v oblastta na istoriqta na protestantizma, da rechem. Wuprosyt se sustoi w towa, che ako otuzdestwqwaneto na Blagowestieto s edna opredelena konfesiq e prawomerno, to prawomerna e i krajnata neturpimost kum wunshnite na sobstwenata denominacii. Ako puk, naprotiw, priznaem za newuzmozno podobno "otuzdestwqwane" - to kak ste zastitim i izpowqdame sobstwenata si, prawoslawna, wqra? Dwata wuprosa obrazuwat antinomichen, omagiosan krug, nad koito si zasluzava da se pomisli.

W tozi red idwa i hubawata etimologiq na "confessio". Eklesiologichnijat smisul e naistina "izpowed/izpowedanie", no bukwalnijat prewod w sluchaq, struwa mi se, moze da pomogne dori poweche. "Confessio" oznachava i "priznanie", izpowedanieto na wqrata w Hrista e, sledowatelno, "priznanie-swidetelstwo" za zivota na vqrata, koqto ne e wuzmozna drugojache; prinadleznostta kum prawoslawieto e sqkash tukmo takowa priznanie.

Tazi subektivna ubedenost-pred-sebe-si donqkude mi reshava problema s drugite izpowedaniq. Naj-veche, zastoto v tazi perspektiva te prestawat da se pristorwat na uchastnici w nqkakuw obrechen na, edva li ne nauchno, razreshavane konflikt.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
31 Ян 2003 21:59 #169 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Евангелие и конфесия
Да, както предположих, имаш предвид секуларизирания смисъл на понятието "конфесия". Тук бързам да уточня, че православието не е конфесия, то никога не се е наричало така, а терминът конфесия е технически и има по-скоро политически, отколкото богословски характер. Така де, всички го използваме най-вече като terminus tehnicus. То е нещо като Византия. Всички знаем, че такава държава никога не е съществувала.

Конфесия може да бъде наречена всяка форма на религиозна вяра, която се основава върху определени доктринални принципи, където доминира доктрината, теорията: <i>"Изпълни 1..., 2..., 3... и си спасен"</i>.

Православието - напротив, не е доктринална религия. Ние познаваме много извисени светци в нашата история - мъже и жени, които са били съвършено неуки и необразовани, те едва ли биха могли да обяснят какви са тънките разлики между понятията ипостас и природа, а надали някога са се сблъсквали с тези въпроси. Ето защо Православието се отличава преди всичко с това, че е едновременно просто и многолико. То е просто, защото да си православен означава да си в църквата, а църквата е събрание около Евхаристийната трапеза. Ако си там, ти си православен. Виждаш колко е просто. Многолико е, защото с всеки може да говори на неговия език, без да загуби от себе си.

Сега, относно отричането. Много често познати са ме упреквали: "Ти не можеш така да отричаш... будизма!". Чакайте малко, казвам. Какво отричам? Дайте да се изясним. <b>Всяко определение е отрицание</b>. Аз православен ли съм? Да. Е, щом съм такъв, значи вярвам, че истината е в Христа, изповядвам Символа на вярата и следователно не мога да приема за истина някакво друго учение, което не идва от Евангелието и грубо му противоречи. И аз в това не виждам проблем. Обратното би било лицемерие и атеизъм. Да са живи и здрави будистите, но будизмът не е за мен. А дали още правят човешки жертвоприношения?

Моите уважения към протестантите, но когато отида на едно протестантско събрание, аз виждам, че това не е моята вяра. Не мога да приема две различни твърдения за еднакво верни. Има елементарни закони на логиката - едно твърдение може или да е вярно или да не е вярно, tertium non datur. Като казвам че съм зелен, аз едновременно с това твърдя, макар и негласно, че не съм червен, жълт, син, бял, розов...

Твърдя, че съм православен (колко съм, само Бог знае) и това автоматично означава, че не съм протестант, защото православието и протестантизмът са съвършено различни, а аз не мога да държа едновременно в ума си две съвършено различни понятия и не мога да вървя в две различни посоки едновременно. Който може, да върви. Всъщност, днешното общество е склонно да върви по този начин.

Никой не смее и дума да обели за толерантност между футболните запалянковци, например. Защо феновете на Левски не започнат да ходят в агитките на ЦСКА? Ей така, от толерантност. В крайна сметка, става дума за нещо толкова пошло и повърхностно като футбола. А с вярата, която съставлява най-дълбоката, най-интимната част от нашия духовен опит, винаги трябва да сме склонни на всевъзможни компромиси.

Защо не започнем да правим тогава компромиси и с жените си? Какво значение има как се казва, нали все е жена? Е да, ама не. Религиозният опит е личен опит, като любовния, даже много по-интимен. Така както не ми безразлично как ще се казва жената, до която ще легна довечера, така и не ми е безразлично дали ще вляза в православен или в протестантски храм.

Между другото, православието никога не е било в конфликт с другите, това противоречи на природата му. Църквата е основана с призива "идете и научете...", а спазването на този призив не може да съжителства с нетърпимостта.

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
01 Фев 2003 16:08 #170 by Minos
Replied by Minos on topic Re: Евангелие и конфесия
Nikoga, ama nikoga ne sum si wuobrazqwal, oste po-malko iskal, protestanti i prawoslwani da plesnat s ruce i da se pregurnat. Za budisti i prochie - nqma kakwo da goworq.

Predlagam na wnimanieto ti slednoto:
www.pravosla...papata.htm . Pone edno e qsno: w politicheskata praktika nekonfliktniqt harakter na prawoslawieto (tukmo kato konfesiq!) moze i dejstwitelno biwa zabrawjan. Az lichno nikoga ne uspqh da razbera tazi komedija: nima wqrata na horata e slaba, ta bqha nuzni wsicki tezi preduprezdeniq, poqsneniq za (doktrinalni!!!) razlichiq, koito - neka da si goworim chestno - ne goworqt nisto, ama absoliutno nisto na srednostatisticheskiq praktikuwast prawoslawen.

(Neka otbeleza, ce gorniqt paragraf vzima povod ot samo nqkoi, po-harakterni, fragmenti.)

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
01 Фев 2003 17:58 #171 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Евангелие и конфесия
Доктриналните различия са най-лесни за очертаване. Те могат да се пипнат. По-дълбоките различия между православието и римокатолицизма са неуловими от пръв поглед, но когато се натъкнеш на тях, а за да се натъкнеш трябва мъничко поне да се опитваш да живееш вярата си, тогава установяваш колко огромна е пропастта, колко несъвместим е римокатолическият молитвен и духовен опит с православния, колко различни са целите и средствата.

Мисля, че всички тези предупреждения, които се изписаха от нашите интелектуалци и богослови, бяха уместни. Те бяха необходими, защото се явяваха глас на свободни личности, опитващи се да бъдат действащи християни тук и сега. Че срещата с папата у нас не беше опасна за православието тук, това беше повече от ясно. Но въпреки това казаното трябваше да се каже, защото е истина. Може би, имаше и по-крайни мнения, но и те бяха необходими, защото без тях щяха да останат само венцехвалните словоблудства на "Труд" и "24 Часа", които възхваляваха папата до небесата и говореха иронично за родната ни вяра с присъщия за вестникарите повърхностен и неграмотен изказ: "За първи път свети отец в България!", гласеше челната страница на един от тях. Има ли нужда от коментар подобно заглавие?

Аз лично тогава не обърнах особено внимание на събитията. През въпросните три дни дори бях на гости в провинцията, даже и телевизор не поглеждах, защото се бях отдал на пълна почивка. Благодарение на толерантното ни законодателство (то наистина е такова!), именно поради религиозни причини не бях на работа по време на папската визита, когато работата на колегите беше изключително натоварена и всички бяха ангажирани със задачи. Законът ми даде възможност да упражня религиозните си права и да не правя компромиси с вярата си, като наричам Римския епископ "Свети Отец...".

Страхувам се обаче, че започва да духа друга вълна на толерантност в законодателството, идваща оттатък Атлантика. Нали за Сбигнев Бжежински най-големият враг на Изток е православието? Може би, ще дойде време на криворазбраната толерантност, когато законът вместо да защитава твоята лична свобода, ще те принуждава да признаеш за свой чуждия избор. На някои законотворци това им изглежда най-толерантно.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
01 Фев 2003 19:23 #172 by Smilen
Replied by Smilen on topic Недоумение
Визитата на папата всъщност нагледно показва колко е деликатен въпросът за отношението вяра - политика. У мен например събуди недоумение фактът, че игуменът на Рилския манастир нарече папата "Свети Отец".
Лично на мен вече ми става лошо, като чуя за "толерантност" и "политическа коректност". Може би все в посока на толерантността е идеята /идваща от Ватикана/ България да сключи конкордат /договор/ с Ватикана за гарантиране на правата на католиците в България, които били "малцинство". Сякаш не е достатъчно това, че в Конституцията е гарантирана свободата на вероизповед, но е нужно и призннаване на някакви "колективни права".
Относно разграничаването между светското понятие "конфесия" и понятието "баговестие", което прави Никола, как се отнасяте към наградата, която българският президент получи от руския патриарх за приноса му към обединяването на православните народи? Лично за мен това ми прозвуча нелепо, като се има предвид, че президентът ни съвсем не е църковно вярващ - все едно на мен да ми дадат орден за единението на будистите. Или може би в конфесионален смисъл президентът е православен, както всъщност се самоопределят над 70 % от българите? По същата логика кръщенията, които прави в Родопите свещ. Боян Саръев, трябва да се възприемат в конфесионален, а не в благовестиен смисъл, защото там акцентът е върху възвръщане на забравената национална идентичност, а не върху Христовото благовестие.
Задавам тези въпроси "в безумие", съзнателно тенденциозно, за да разбера какво мислят по-опитните от мен.

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
02 Фев 2003 15:13 #173 by Minos
Replied by Minos on topic Re: Евангелие и конфесия
Kogato predlozih za obsuzdane temata w tozi forum, dalech nqmah predid politicheskite konotacii na wuprosa za tolerantnostta.

I taka, zapitah, prawomerno li e Evangelieto da se otuzdestwi s konfesiq, s edna opredelena konfesiq. S drugi dumi: bihte li se suglasili, ako nqkoi vi kaze, che spasenieto e postizimo edinstweno w ramkite na edna i samo edna weroizpowedna doktrina ili ne. Wtoriqt wupros bi bil, ako da, s koq po-tochno? Imame li naprimer prawo, kato prawoslawni, da twurdim, ce Evangelieto e postizimo samo w i chrez prawoslawieto, ce izvun prawoslawieto nqma spasenie?

Na posledniq wupros moze da se otgowori taka: ili (1) ne, izvun prawoslawieto izobsto nqma spasenie; ili (2) az lichno namiram spasenie edinstweno w prawoslawieto. Purwiqt otgowor sudi za sudbata na cqloto chowechestwo; wtoriqt - za moqta lichna sudba. Otgowarjajki po wtoriq nachin, az ednowremenno s towa priznawam, ce konfesijata e wupros na subektiwno suznanie za prinadleznost, kudeto glawnijat wupros ne e v tova, ce spasenie za inoslawnite ne moze da ima, a ce swoiat sobstwen put kum spasenieto ne smqtam za wuzmozen izwun predelite na prawoslawieto.

Kakwi sa osnowaniqta mi da predpocitam wtorija otgowor? Ami naprimer faktut, ce samoto spasenie e predmet na nepostizimata wolq na Boga. W "Poslanieto do rimljanite", gl. 11, prekrasno e kazano, ce sudbite i putistata na Boga sa nepostizimi i neizsledimi.

Ednowremenno s tova tvurdq, ce tozi wtori prawomeren otgowor sudurza w sebe si apolitichna tolerantnost. Tja nqma nisto obsto s tova dali nqkoi zakon oblagodetelstwa ili nakurnqva prawata na, da recem, katolicite v Bulgariq. Tolerantnostta tuk e samo tiha ponosimost kum drugiq, prodiktuwana ot preklonenie pred nepostizimostta na edna welika bozestwena tajna.

Konfesionalnoto opredelenie moze da bude utwurzdenie, a ne otricanie. Prinadleznostta kum izpowed na wqrata ne e futbolen mach, w koito trqbva da se prisuedinish kum nqkoi ot otborite, analogijata sus zapaljankowcite w edno ot gornite suobsteniq e krajno neumestna. Tukmo zastoto serioznoto izmerenie na konfesionalnata "tolerantnost" nqma nisto obsto s politicheskoto. (Poradi tazi prichina i ne bih komentiral powedenieto na Bojan Saruev ili "nagradata" na Purvanov - chisto i prosto, bezinteresno mi e.)

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
02 Фев 2003 16:07 #174 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Евангелие и конфесия
Този въпрос вече е коментиран тук, затова не смятам да се повтарям.

[url:1h3fxsof]www.logos.go...c.php?t=19[/url]

Бих могъл да допълня някои неща. Най-важното е да имаме предвид, че праведност е едно, а святост - друго. Праведници има и сред езичниците, както е било с Корнилий. За него е казано, че е "мъж праведен", преди още да е срещнал Христа. Святост обаче може да има само там, където Св. Дух излива благодатните си дарове, край Евхаристийната трапеза.

Затова ще се въздържа отново от лесен отговор. Не, конфесия и благовестие не са тъждествени, не коя и да е конфесия, а само тази, която съдържа наистина Благовестието в себе си в пълнота. Само тази конфесия е тъждествена с благовестието.

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
02 Фев 2003 17:41 #175 by Minos
Replied by Minos on topic Re: Евангелие и конфесия
Vqrno, prepratkata kum drugiq forum e hubava, dobri nesta sa kazani tam.

I vse pak ima nqkakwo predizvikatelstwo oste da se razsuzdava po tozi vupros... Sto se otnasq do men, nadqvam se principnata razlika mezdu dvata osnowni modusa na konfesijata - universalnijat i subektiwnijat - e sposobna da izvede kum plodonosni putishta.

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
02 Фев 2003 22:29 #176 by В. Каравълчев
Replied by В. Каравълчев on topic Re: Евангелие и конфесия
Uvajaemi Minos, vashite vaprosi sa naistina interesni i zaslujavat edna diskusia. Tova koeto me pritesniava, cheteiki posterite vi, e che se opitvate da oblechete vaprosite si v niakakva filosofo-nauchna leksika. Tova gi pravi tromavi i dopalnitelno zatormoziava razbiraneto im. Silata na Evangelieto e ne v mnogoslovnosta, visokoparnosta ili tejkia kabineten still, a tochno v onazi prostota, s koiato dostiga direktno v sarcata na slushatelite. Neka se opitame sashto da ogranichim izpolzvaneto na nebogoslovska terminologia v bogoslovskia kontekst na vaprosite i otgovorite si.
S uvajenie Ventcy[/quote]

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
03 Фев 2003 13:24 #179 by Minos
Replied by Minos on topic Re: Евангелие и конфесия
Vseki govori spored sobstwenite si duhowni potrebnosti, v krajna smetka, i tova e moiat nachin da si pobluskam glawata nad TEZI vuprosi. Shtom kato gi namirate za interesni - komentirajte gi i gi prisuedinete kum stila, kojto namirate za udachen.

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
04 Фев 2003 16:34 #182 by Minos
Replied by Minos on topic Dopulnenie
I oste nesto, opasno i izkusitelno ednovremenno.

Silata na Evangelieto e ... v onazi prostota, s koiato dostiga direktno v sarcata na slushatelite.

Da, v swojata prostota Blagowestieto e porazjavashto. No kogato kum tova pibawim oste 10, 15, 20 ili kolkoto sa tam veka hristijanska istoriq, nestata se promenjat. Bilo kum priblizavane, bilo kum otdalechavane ot izkonnata prostota na Evangelieto.

V tazi vruzka mi idva na um i oste edna provokaciq: Adolf von Harnack, Lehrbuch der Dogmengeschichte. Ste se radvam da chiq komentari vurhu osnovnata teza na tozi trud.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
04 Фев 2003 21:25 #183 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Каква е основната теза?
Тъй като моята специалност е класическите езици и работя предимно върху късноантичната и средновековната богословска книжнина, никога не съм се занимавал с трудовете на Харнак и не знам каква е основната теза във въпросната книга, така че не мога да коментирам. Но затова пък смея да твърдя, че имам задълбочени наблюдения - а и съм се поизпотил върху немалко оригинални текстове - върху това какво и накъде се променя през вековете по отношение на църковното слово, така че можем принципно да дискутираме въпросите кое откъде идва и накъде отива;)

Да, вярно е в общи линии, че словото на апостолите, или по-точно на апостолките мъже, е просто и безизкусно, но и това не е валидно в пълна степен. Казах апостолските мъже, защото това напълно важи за един Ерм (много силен текст е ногвият "Пастир"), св. Поликарп или св. Игнатий Антиохийски (посланията му са неподражаеми по вдъхоневност и сила на ревността), но не важи в никакъв случай за един св. ап. Павел. Употребата на философския термин hypostatis в Евр. 11: 1 е показателен пример точно за обратното - нерядко и самите апостоли звучат трудно смилаемо за простолюдието. Примерите са много, не говоря само за лексика, но и за стилистика - реторичните фигури и фигурите на речта не са чужди на св. ап. Павел.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
10 Фев 2003 16:44 #189 by Smilen
Replied by Smilen on topic Мнение на о. Михаил
Към Minos:
Ето какво казва о. Михаил: "Христос е Бог за всички. За всички се грижи, за тяхното спасение, както това добре го каза един старец от Св. Гора: "Сигурното спасение е само в Православието, но самата възможност за спасение не е изключена за никого. " Бог ще се погрижи да спаси мнозина извън Прасовлевието, но трябва да помним едно: за тези православни, които ще се намерят извън Православието, нещата ще бъдат много по-трудни. едно е да спаси хората, които не са познавали православието и са се старали да намерят Истината, друго е да спаси онези, които са я имали, но са я изхвърлили и са започнали да се люлеят накъде ли не."

ПОЗДРАВИ!

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
11 Фев 2003 19:30 #193 by Minos
Replied by Minos on topic o. Mihail: dobre kazano
Kazanoto naistina e prijatno za chetene i zatova ste sum blagodaren da polucha tochnite koordinati na citata...

Please Вход to join the conversation.

  • Minos
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
11 Фев 2003 19:39 #195 by Minos
Replied by Minos on topic Ops
Da, chak sega zabeljazah poslednite otgowori wuw drugija forum. "Hristijanstwo i kultura", znachi, br. 1.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
21 Апр 2003 18:38 #357 by Smilen
Папата ще се опита да замени част от абсолютната си власт срещу благоразположение към единодействие на двете църкви

Румен Михайлов, в."Монитор", Италия

През май папата ще бъде домакин на международна среща с участието на видни представители на православната църква, на която ще бъде направен опит за преоценка на догмата за "примата на папата". Според Йоан-Павел II е по-лесно да се осъществи обединение между православни и католици, отколкото между протестанти и католици. Причинита за това била, че православието като духовна реалност е по-близо до католизицма. Предвижда се създаването на "институционална структура" на католическата и православната църква с предмет на дейност създаването на "трайни форми на общуване и размяна на мнения".

В материала се напомня, че още през 1995 г. в енцикликата си "Ut unum sint" Йоан-Павел II, изхождайки от факта, че в първите векове епископът на Рим е вземал решенията си по спорни въпроси само след одобрение на тези решения от всички владици, лансира идеята за намиране на по-удобна форма за упражняване на примата, без обаче папата да бъде лишен от от смисъла на своята мисия.

След това в статията се прави аналогия между тази нова инициатива на Ватикана и посещенията, които папата направи в традиционно православни страни като България, Гърция, Румъния и Украйна.

Сочи се, че до момента най-хладен към духовния глава на католиците остава патриарх Алексий II, за когото възможността да получи катедрала в Рим /каквито получиха православните църкви на споменатите страни/ не е достатъччна компенсация за прозелитизма на католическите духовници в Русия.

Изходен пункт в концепцията на Йоан-Павел II е необходимостта да се направи разлика между същността и произхода на примата на първия папа Свети Петър, от една страна, и юридическата структура на този примат, от друга. Обяснява се, като се цитира в."Република", че става дума за изместването на духовното начало в ръководството на църквата от чисто светски методи и прийоми в нейното управление, малко или много типични за ранното средновековие.

В края са прави обобщението, че според въжделенията на икуменистите във Ватикана не след дълго папската институция трябва да стане център на многостранна общност на различни християнски църкви, при това равнопоставени.

www.zone168....tml?date=2 ... =01101.htm

Резюмето направих по постинг в Клуб "Православие" в dir.bg /б.м.С.М./

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
13 Окт 2003 10:12 #640 by Добромир
Replied by Добромир on topic Езиково уточнение
Когато за първи път се зачетох в тази тема, много ме учуди думата "конфесия". След това се сетих, че на английски (значи, сигурно и на латински) "confess" означава "признавам". В такъв случай не е ли по-добре вместо "конфесия" да казваме "вероизповедание", още повече, че тази хубава българска дума е отдавна утвърдена в нашия език ?

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
13 Окт 2003 10:22 #641 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Евангелие и конфесия
Точно това означава confessio в своя изначален смисъл на латински - признание, изповед, изповедание.

Интересна е една друга дума с подобна структура - professio. Тя означава призвание. Колко трудно е да срещнеш днес човек, чията професия да е негово призвание.

Please Вход to join the conversation.

  • assen
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 12:45 #2546 by assen
Здравейте!
Това е първия thread, които правя в този форум и, с който искам да попитам нещо. Аз самият съм протестант (майка ми е германка) и сам кръстен в зап. Берлин през 1980 год. Това, което буди моето недоумение е факта, че когато се говори по нагоре във форума за Православие и Протестантство, се говори са две религии! А не е ли религията една - Християнството а деноминациите са различни? Мартин Лутер е през 16 век Библията от гръцки език на немски.
И примерно и в трите големи деноминации (Православие, Протестантство и Католицизъм се приема триединсвото). Очудва ме, че никoй не е изтъкнал, че вярата е една и съща?
С това в никакъв случай не искам да кажа, че двете Църкви са едно и също, но че имат еднакви корени. За различни Вери бих говорил примерно при Християнсвото и Будизма.
Което на мене пак, в частност, ми е крайно неприятно, е че когато в България спомена, че съм протестант някои ме гледат като паднал от Марс сектант. А нямат предвид, че Евангелско-Лутеранската Църква е официална в Германия и не е някаква секта!
Ще съм благодарен са отговор от ваша страна!

Поздрави от Хамбург, Асен

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 14:15 #2547 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Евангелие и конфесия
Здравей, Асене, и добре дошъл при нас!

Първата част на постинга ти засяга терминологични проблеми. "Вяра", "религия" и "конфесия" освен че имат различни значения като термини, носят и съвсем различна конотация - политическа, богословска, културологична. Аз не съм този, който може да рязясни различията между тези термини тук.

Доктриналните различия между православни, католици и протестанти са едно нещо - те, както казва Никола, са най-лесни за определяне (разбира се от специалистите). Там е работата обаче, че от гледна точка на Православието христинството не е и не може да бъде религия в смисъла, в който най-често се говори за религиите - учения за богове, висши сили, за съдбата на човечеството, за задгробния живот, за добро и зло, за нравствено съвърършенство и пътищата за неговото постигане и т.н. Християнството е преди всичко практика за лечение на болната човешка природа. Казано афористично, за православния Христовото учение има много повече общо с медицината, отколкото с различните религии. За римокатолицизма и протестантизма не може да се каже същото, те гравитират преимуществено в сферата на ралигиозното, а не в сферата на терапията, лечението. Поради това, в този thread, както правилно си забелязал, за православието и протестантизма се говори като за две различни неща.

От това произтича и убеждението, че от доктринална гледна точка римокатолицизмът и протестантизмът са ереси. Те са ереси, именно защото от сферата на терапията са отишли в сферата на религиозното.
А православното съзнание не може да приеме, че Христос е просто един основател на нова религия, била тя и най-великото и хуманно учение в историята на човечеството.

Това че между прравославието и протестантизма има много общо, че двете вероизповедания имат общи корени, не се оспорва, напротив трябва то да ни дава надежда, че може да се намери общ език между двете вероизповедание или деноминации (не се наемам да посоча точния термин). Мартин Лутер и неговият превод на Библията са свидетелство именно за нашите общи корени.

Обстоятелството, че в България, когато кажеш, че си протестант, те гледат като сектант, се дължи на невежество. Просто почевето от българите не правят разлика между протестантски църкви и протестантски секти. Невежество и нищо друго. Когато това невежество се съчетае със страха от сектите, се получава ирационалното поведение, за което ти говориш. Искам да те уверя обаче, че в този Форум повечето от участниците правят разлика между протестантски църкви и протестантски секти ;)

Поздрави на теб и на Хамбург! :)

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 16:14 #2549 by Vasco
Както поясни един преподавател по Догматика в Богословския факултет, разлика между ерес и секта няма. Те са едно и също.
Въпросът е, че много хора не знаят това. Или се опитват да въведат някакво ново значение за думата "секта".

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 16:20 #2550 by n_antonov

Както поясни един преподавател по Догматика в Богословския факултет, разлика между ерес и секта няма. Те са едно и също.


Етимологически - да, едно и също са. Едното е на гръцки, другото - на латински. Сигурен ли си, че въпросният преподавател не подменя църковно-историческата семантика с етимологията? Все пак, семантиката е с по-голяма тежест спрямо етимологията.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 16:24 #2551 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Protestantskata Carkva

Ochudva me, che nikoi ne e istaknla, che viarata e edna i sahsta?


Здравей, Асене,

Не, вярата не е една и съща. Ако беше една и съща, най-малкото нямаше да говорим за протестанти и православни;) Няма да отговарям на въпросите ти, защото мисля, че съм го направил вече в предишния си постинг. Моля те да го прочетеш отново внимателно, за да видиш каква е тезата изложена в него - вярата като доктрина и вярата като живот са различни неща. Нравствеността пък е съвсем друга тема, а там може да има до голяма степен припокриване. Нещо повече, нравствено съвършенство може да се срещне и у езичцниците. Така че, тук не говорим за нравственост и морал, а за нещо друго. Ако християнството се изразяваше само в нравствеността, то от кръщението нямаше да има никакъв смисъл. Нещо повече, от Христос също не би имало смисъл, защото нравствените норми, които различаваме в християнството, се срещат и в много религии, както и сред т. нар. атеисти.

P.S. Моля те, пиши на кирилица, освен ако наистина нямаш техническа възможност да го правиш.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 16:27 #2552 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Евангелие и конфесия
И още бих добавил: нека не се забуждаваме, че като наричаме Бога по един и същи начин, значи вярата ни е една и съща. Ако вярваме по различен начин, значи вярата ни е различна, независимо че наричаме обекта на вярата си с едно и също име. Това, струва ми се, е очевидно и няма нужда от доказване.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 16:35 #2553 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Евангелие и конфесия
Грижата за правилността на вярата не е хрумване или проява на консерватизъм. Както за да се излекуваме, трябва стриктно да слеваме предписанията на лекаря, така и за да се преобразим в Христос, трябва правилно да изповядваме вярата в него. Ако не изповядваме правилно вярата, нравствеността губи екзистенциалния си смисъл - а нравственост, сама за себе си, не може да ни спаси.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 17:12 #2555 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Евангелие и конфесия
Да не забравяме все пак, че Асен говореше за отношението на някои хора в България към протестантите, а не за значенията на термините ерес и секта. Понятието секта придоби гражданственост не в смисъла на ерес, а именно в смисъла на тоталитарна или авторитарна организация, която манипулира своите членове чрез внушаване на сектанско съзнание и налагане на сектантски модел на поведение. Сектанското съзнание се хaрaктеризира най-общо с психологическа зависимост, с отказ от самостоятелно вземане на решения. Другата отличителна черта на т.нар. секти е агресивната проповед. Това е, което стряска много църковни и нецърковни хора. Самите тези организации гръмко определят себе си като протестанти, а най-често става дума за общности, отделели се от протестантизма, от традиционния протестантицъм. Сектите успешно се представят като носители на протестантизма, тъй като в България традиционният протестантизъм е слабо разпространен и непознат. Получава се едно недоразумение, което очевидно добре обслужва интересите на въпросните организации.

Все пак обществеността трябва да прави разлика между Евангелско-лутеранската църква на Асен и мормоните, адвентистите, йеховистите и т.н. За това ставаше дума.

Please Вход to join the conversation.

  • _Кирил_
  • Visitor
  • Visitor
11 Авг 2004 18:10 #2578 by _Кирил_
Replied by _Кирил_ on topic Re: Евангелие и конфесия
Неприятно е, че христянството е разделено и продължава да се разделя, но трябва да приемем че такава е Божията воля. В продължение на повече от 900 години, църквата е съумяла да се запази единна и успешно се е справяла с всяка ерес. Едва през 9-ти век се заражда идеята за превъзходство (по "божествено" призвание) на римския епископ, който процес, както добре е обяснено по-горе, достига своята кулминация в 1054 г. Впоследствие, тези които не желаят да приемат новия ред в западната църква, решават не да се върнат към православието, а да си направят своя църква в знак на "протест", като дадът свобода на всеки да интерпретира словото Божие както намери за добре. Всеки човек си има лична връзка с Бога, а църквата като институция предоставя единствено условия вярващите да се събират за обща молитва. Т.е., спасението е личен подвиг, а църквата като организация само подпомага, но не оказва съществено благодатно или спасително влияние.

Повече от очевидно е, че помежду ни има различия и това че не сме се запазили единни е оставило отворена врата за много ереси и секти, което днес е факт. Дали тези деления са допуснати от Господа, за да ни накаже за нашето маловерие, не знам. Въпреки че аз продължавам да твърдя, че единствено православието е запазило облика да древната Апостолска църква, в крайна сметка, всички се молим на Христос и се надяваме на Неговото царство. А там където има истинска вяра подлатена с добри дела, има и надежда за спасение. Аз съм роден православен, Асен - протестант. Един ден, като застанем пред Бога, не мисля че Той ще ни пита за това. Него сигурно ще Го интересуват други по-съществени неща. Защото деленията в цървата са човешко дело, а пътя, истината и живота са еднакви за всички нас.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
12 Авг 2004 15:39 #2595 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Евангелие и конфесия
Предлагам да се върнем отново на темата. По въпроса за сектите и сектантското съзнание преди години проведох някои изследвания. Публикувал съм изводите си на сайта. Можете да ги прочетете в секцията Сектантското съзнание .

P.S. Васко, това са статии, публикувани в Църковен вестник преди 7-8 години. За да не си помислиш, че имам нещо против вестника по принцип, следва да знаеш, че там и до днес ме помнят като техен сътрудник. Публикувах основно материали, свързани с изследвания на светоотеческата литература. Както и някои преводи.

Please Вход to join the conversation.