Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Портрети на духовници

Портрети на духовници 17 Ян 2007 12:11 #16521

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
След цялото разочарование и огорчение от случващото се с клира на БПЦ отварям една тема за светлите хора в нея, за тези които носят Христос в сърцето си и са една надежда за бъдещето на родната ни църква като ново поколение архиереи.


Започвам с интервюто на йеромонах Поликарп, игумен на Руенския манастир "Св. Йоан Рилски", създател на първото православно радио Сион и издателство за православна литература към манастира, дадено за РЕЛИГИЯ.БГ.


България трябва да разпръсква лъчите на Христовата правда по цяла Европа


"Православието вече е заело своето място в ЕС и ние просто трябва да го подкрепим, да го запазим и разкрием на всички. Иска ми се Православието ни или по точно православните да са по-единни, по-сплотени, по-единомислени, та предизвикателствата на ЕС да не бъдат заплаха за нас, а обратното, да се възползваме разумно от свободата, а не да ставаме роби. " Разговор с Негово Всепреподобие йеромонах Поликарп, игумен на Мъжката общежителна света обител „Свети Иоан Рилски“ и създател на първото православно радио "Сион".


- Отче, в първия месец от Новата година се срещаме с Вас. Моля да направите равносметка за изминалата година и какви са очакванията Ви за 2007-ма?

Когато човек си спомня за минали неща, то винаги в съзнанието му изплуват моментите на радост, щастие и полезност. Всички други моменти, които са ни се случили: състояния на тъга, умора, лишения и пр., остават някъде в нашето съзнание като нещо, което вече е изчезнало; нещо, което го няма и не си спомняме за него. Та за мен изминалата година, без да съм пресилен в отговора, бе много ползотворна, изпълнена с много и различни добри предизвикателства. Година, която ми вдъхна надежда, че все пак има „светлинка в тунела”. Когато говорим за равносметка, човек винаги е малко или много злопаметен. В дадени моменти може всичко да му е ОК и да хвали и благославя, но когато нещата са малко изнервени, той си спомня житейски примери от преди и ела да видиш! Ние като духовни и особено като християни знаем, че нищо не може да стане без Бог да го допусне. Щом Бог е благословил, то това значи, че то е за наша полза и духовен просперитет. Нали всеки ден казваме: „Отче наш… Да бъде Твоята воля” и преди всичко Благодарността ни към Бога трябва да е и за доброто и за злото!

А, що се отнася до очакванията ми за 2007 г., то те са много големи и са насочени преди всичко към Църковната власт – за по-добро църковно развитие; към свещенството – изпълнение на пастирските си обязаности; към монасите – за изграждане на едни стройни и сериозни манастири; към богословите, учителите, миряните - за съвестно и ползотворно пребиваване в лоното на Светата Христова Църква.

- България вече е член на Европейския съюз. Какво означава за Православието у нас влизането ни в ЕС?

За Православието у нас влизането ни в ЕС може да значи много, а също и нищо. Когато Българското Православие има строго фиксирана Църковна политика и знае коя е, какво иска и преди всичко каква е нейната мисия сред хората, то тогава тя може да има само полза, а в същото време и да бъде полезна на ЕС. В момента лично аз не виждам такава яснота като цяло. Има, разбира се, но тя е по скоро индивидуална, отколкото обща. Иска ми се Православието ни или по точно православните да са по-единни, по-сплотени, по-единомислени, та предизвикателствата на ЕС да не бъдат заплаха за нас, а обратното, да се възползваме разумно от свободата, а не да ставаме роби.

- A къде е България в началото на своя път в ЕС и какво е мястото на Православието в ЕС?

Смело мога да кажа, че България е заела достойно своето място сред Голямото Европейско Семейство. България премина много трудни години, сблъска се с какви ли не проблеми и безчовечност, изпитания, които я калиха и подготвиха като една силна и Европейска държава. Има още много път да се измине, но важното е, че основите вече са положени и това позволява много по-лесно и безопасно развитие. България е страна, която прекрачи прага на ЕС много по-добре подготвена от много други европейски страни, което и позволява бърза и безпроблемна интеграция. Като православна страна България има едно задължение, един дълг, който и е даден от Бога, а той е, че трябва да разпръсква лъчите на Христовата правда по цяла Европа. Евангелският глас на благовестието трябва да звучи, за да бъдем едно добро православно свидетелство пред света. Православието вече е заело своето място в ЕС, и ние просто трябва да го подкрепим, да го запазим и разкрием на всички.

- Вие сте игумен на Руенския монастир, който може би е една от най–многолюдните обители у нас. Какво означава това, трудна ли е тази отговорност?

Това да си игумен не е лека отговорност – особено в България. Казвам в България, защото у нас монашеският живот, монашеската традиция е „изтръгната” от корен, просто е заличено всякакво монашеско благочестие. Да създаваш духовно огнище при такива условия не е лесно. Но като игумен съм щастлив, че Бог ме е поставил на такова място. Господ никога не ни забравя, Той знае какво е необходимо за нашето спасение и ни го дава. От нас се иска само едно, да Го обичаме от цялото си сърце и душа и да Го следваме, колкото силите ни позволяват, независимо от трудностите, с които се сблъскваме в ежедневието си.


- Трудно ли е да си монах в ХХІ-ви век? В съвременния свят, който така стремглаво лети към модернизацията си, не е ли монашеството една отживелица, не е ли музеен експонат?

Христос е същият, вчера, днес и во веки. Монашеството е такова, каквото е било винаги, то не се променя и не подлежи на реформи. Този, който знае защо приема монашески образ не може да се страхува от нищо и да бъде заплашван, той знае, че Бог е Този, Който определя и разпределя. Модернизацията по никакъв начин не може да навреди на духовния човек, защото него го интересуват други, по-възвишени и мистични занимания. Монашеството винаги е било съвестта на Църквата и такова винаги ще си остане. Някои казват, че развитото монашество е признак за духовна и развиваща се Църква. В България, ако се разсъди върху тези думи, всеки може да си даде отговор за нещата. Това ще ни покаже отживелица ли е монашеството или музеен експонат. Ако съм искрен, в българското православие може би нещата са такива, но по другите православни народи и Църкви те са на висота. Дай, Боже, и при нас така да се развиват нещата, че един ден да се похвалим със силно и духовно монашество.

- Отче, Вие сте забелязал, че в България болшинството хора не са “практикуващи” християни. Защо?

Когато разглеждаме този въпрос, попадаме в един водовъртеж, който, колкото и да се стремим да го преборим, все повече пропадаме в него. Много са факторите, повлияли за това състояния на българина. Държавни проблеми. Църковни проблеми. Различни интереси и пр. Аз си мисля, че времето на издирването приключи. Дойде време всеки да си направи равносметка и на мястото, на което Бог го е поставил, да работи с необходимата сериозност. Защо дадено нещо е така или защо не, вече не е важно. Важно е да се работи. Църквата като институция, като администрация трябва да работи и да отговаря на изискванията на времето. Никой няма оправдание: нито духовенството, нито миряните. Делото е общо.

- Самотни ли са хората днес?

Днес има много самотни хора. Разглеждам нещата като социално и духовно разбиране. Социално, поради бедност, немощ, пиянство и пр. Духовно, поради липса на духовен живот. Но социалното и духовното разглеждане изхождат от един пункт: Отсъствието на Бог от сърцата ни. Човекът, който живее за Бога, той никога не може да бъде самотен или пък някой да каже за него, че е такъв. И тук е мястото на Църквата, да влезе във всеки дом и да проповядва Истинския Приятел и Спасител – Христос.

- А Вие самотен ли сте?

Никога не съм бил самотен и надявам се с Божия помощ да не бъда.

- От какво се страхувате?

От безделието, от завистта, от човешката злоба и липсата на Христова любов помежду ни.

- Как се придобива Божията благодат днес?

Както казахме: „Христос е същият, вчера днес и во веки”. Благодатта винаги се придобива по един и същи начин. Господ казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”. Това е пътя на придобиването на благодатта. Човек, когато придобие смирение, то това значи, че е придобил всички добродетели и Божията благодат е в него. Ние може много лесно да придобием благодат, но по-трудно е да я задържим. Това е по-трудното.

- Една от особено коментираните теми и през миналата година, и в началото на тази, е икуменизмът. Моля да определете Вашето отношение към икуменизма.

Моето отношение към икуменизма е такова, каквото е и на Българската Православна Църква. В днешно време много се обръща внимание, особено в България, върху икуменизма и особено върху някои събития. Разбира се, винаги ще бъде така, винаги ще има „за“ и „против“. Лошото е, че винаги се гледа от човешка, личностна изгода, а не духовно и най-вече Православно. Тук е и мястото да се разгледат нещата така както подобава: този, който е за, си мисли, че е прав и този, който е против, мисли че е прав. Всички изхождат от ревност по Бога и от любов по Бога. Все си мисля, че не е моя работа да определям икуменизма (за и против), а да си върша работата и духовното задължение така както Бог иска от мен.

- Съществува ли благодат у инославни и разколници?

Ще ми позволите на този въпрос да не давам отговор, по простата причина, че Православната Църква в момента има различни богословски комисии и те са тези, които са компетентни по тези въпроси. Няколко години имахме възможността да следим съвсем отблизо развитието на разкол в нашата родна църква. Видяхме и неговия край. Видяхме и кой как бе приет и с каква благодат и каква духовност. Така че, всяко определение и отговор са в компетенцията на други хора.

- Вашият манастир стартира и първото православно радио у нас. Каква е ролята на медиите? Как трябва да говорят за вярата светските медии?

Когато човек използва такива доводи, трябва да знаем, че той иска да избяга от отговорност. Какво значи да си модерен? То е нещо, което, ако се замислим добре, ще разберем, че е преходно. А, щом нещо е преходно, то няма нищо общо с духовността и Спасението на човека. Това, да правиш радио или да издаваш книги по никакъв начин не може да се тълкува като своего рода мода. То е просто едно средство Божествените повели да стигнат до повече хора, а от друга страна слуха на човек да бъде ангажиран с духовни беседи, разсъждения или с духовно мислене и пр. Мнимата духовност повлияна от така наречената „Мода” няма бъдеще. Но, разбира се, това изобщо не трябва да ни успокоява, напротив, целта на Православната Църква, като пазителка на Божествените истини е да бди, да проповядва, да учи и наставлява Божия народ и да го предпазва от вълци грабители.


- Традиционно нашият последен въпрос е какво е Вашето пожелание към читателите на РЕЛИГИЯ БГ?

Дай Бог на всички читатели мир, любов, здраве и духовно единство!


Бог да ти дава здраве и духовни сили, отче!
The administrator has disabled public write access.

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф 12 Мар 2007 10:54 #18020

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Това е едно интервю с митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, взето в навечерието на приемането ни в ЕС от ДВЕРИ:

[url:1kgg19n4]www.dveri.bg...w/3340/48/[/url]

-Ваше Високопреосвещенство, Вие пътувате много в чужбина, можете да сравните положението в нашата страна и църква с това в другите държави. Какво, според Вас, е състоянието на БПЦ днес?


- Хубаво щеше да бъде на този въпрос да отговори някой от митрополитите – членове на намаления състав на Св. Синод. Защото моят поглед е отдалеч, преценката ми – едностранна, а отговорът – непълен. Освен това най-добре знае състоянието на нещата в БПЦ този, който пази вярата си и живее според нея на българска земя. В Библията четем: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата” (Пс. 126:1). Иначе според мене в догматическо отношение сме в унисон с учението на едната, света, съборна и апостолска Църква. От гледище на каноните нямаме различия със светите поместни православни църкви. Административно сме самостоятелни, отделени от държавата. Евхаристийно сме в общение със сестрите православни църкви. Архитектурата на новопостроените храмове е в синхрон с българската църковна традиция. Зографията в тях е под наблюдението на епархийските съвети. Богослужението е според Синодалния типик. Езикът на богослужението е църковнославянски и български, а пението – според възможностите по места. Литургията се стараем да пазим от съкращения. По отношение на подготовката за св. Причастие се придържаме към българската практика. Календарът е по новия стил.

Що се отнася до вътрешния живот на БПЦ, мисля, че той зависи от дара да я обичаме. Нелюбовта не може да твори.

Какво чух обаче по време на зимната сесия на Св. Синод: че живеем в трудно време; духовните познания са оскъдни; светските хора вече имат по-определени познания по наболелите проблеми; монашеството ни намалява; има глад за Божиите слова; външни (нецърковни - б. ред.) търговски служби издават духовна литература, албуми, църковна утвар и други неща от предишния наш църковен монопол.

Какви решения взе Св. Синод на зимната сесия? Честно казано – заседавахме дълго без Негово Светейшество. Обсъждахме доста проблеми. По традиция мислехме бавно, но големи решения не взехме. По принцип на зимната сесия се решават финансови проблеми, но много въпроси останаха да се решават през януари. Върховният църковен съвет ще има нелеката задача да преразгледа имотните въпроси, манастирските съдебни процеси, наболелия принцип на централизацията, регистрацията на поделенията ни по БУЛСТАТ. За дорешаване остана и въпросът за търговския ни лиценз.

Времето не ни стигна да уеднаквим становището си за Вероучението, да вземем последни мерки за ремонта на опасните и остарели църковни сгради; за актуализирането според новите изисквания на законите на църковния Устав; за подготовката на Църковно-народния събор; за обновяването на личния ни състав; за работата на Синодалното издателство; за бъдещето ни участие по църковна линия в ЕС; за още много други програми и нужди, които с нови сили Св. Синод ще решава през новата 2007 г.

Не успяхме също да обсъдим и с ново виждане да решим с какъв подвиг ще се подвизаваме занапред, как ще опазваме вярата си, как ще извървим пътя си, за да се надяваме, че ще получим венеца на правдата, който Господ дава на всички, които са изпълнили Неговите заповеди.

Въпреки неуспехите ни обаче Бог обича и благославя БПЦ и нейния предстоятел Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, а покрай тях милва и нас – клира и миряните.


На много и благословени години!
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 12 Мар 2007 20:21 #18034

  • Димов
  • Димов's Avatar
Здравей Лия,благодаря ти за чудесните интервюта поднесени във форума от теб.Не знам дали точно тук им е мястото но аз лично ги прочетох с голям интерес.Поздрави.
The administrator has disabled public write access.

За интервютата 12 Мар 2007 20:52 #18038

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Здравей, Димов!

Реших да направя тази тема с интервюта, защото говорейки човек сам си прави словесен автопортрет.


Вчера видях една мисъл на Св. Григорий Палама:
"С ДУМИ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБОРЕНИ ДУМИ, НО С КАКВО ЩЕ ОБОРИМ ДЕЛАТА?"

А тези духовници са силни не само на думи, но и на дела. Господ да ги пази и им дава духовни сили много години!

:)
The administrator has disabled public write access.

Re: За интервютата 12 Мар 2007 21:27 #18040

  • о. Георги
  • о. Георги's Avatar
ЛИЯ wrote:
Реших да направя тази тема...
:wink: Лия, ако продължиш да хвалиш тоя и оня, най-много да предизвикаш ответна реакция. За всеки в България, дори и за най-свестния, могат да се кажат купчина лоши неща. Така става и със св. И.Рилски, преди да се скрие от света, че и след това. :mrgreen: Хайде със здраве! :P
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 12 Мар 2007 22:11 #18045

  • Димов
  • Димов's Avatar
Отче,благодаря ти за последния коментар,само ако знаеш лично аз колко на време го прочетох.А именно след като прочетох постинга за противоречивите мнения на съфорумците за дядо Назарий.Поздрави.
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 13 Мар 2007 08:58 #18061

  • Zlatkov
  • Zlatkov's Avatar
ЛИЯ wrote:
След цялото разочарование и огорчение от случващото се с клира на БПЦ отварям една тема за светлите хора в нея, за тези които носят Христос в сърцето си и са една надежда за бъдещето на родната ни църква като ново поколение архиереи.


Започвам с интервюто на йеромонах Поликарп, игумен на Руенския манастир "Св. Йоан Рилски", създател на първото православно радио Сион и издателство за православна литература към манастира, дадено за РЕЛИГИЯ.БГ.



Лия мисля, че е абсолютно недопустимо да охулваме и осъждаме духовници, но също така е още по-недопустимо да се хвалят живи хора. По този начин можем само да навредим на тях и на хората около тях. Да не забравяме, че докато сме на земята има и изкушения и нападения от лукавите духове и т. н.
Това се отнася не само до Лия, но и до всички пишещи във форума. Аз самият съм достатъчно затънал в грехове, за да обсъждам греховете и характерите на епископите и презвитерите. Това не означава, че не искам да обсъждаме богословските възгледи на сегашни духовници - особено, когато са погрешни. Но няма смисъл да забъкваме дискусията на форума със лични отношения, нападки, слухове, конфликти и пр.
Това е молба към всички съфорумци, прощавайте ако взуча назидателно, като леличка, която размахва пръст на непослушно дете. :oops:
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 13 Мар 2007 10:05 #18062

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Zlatkov wrote:
. Аз самият съм достатъчно затънал в грехове, за да обсъждам греховете и характерите на епископите и презвитерите.
Естествено, че е така. Само че пропускаш една дребна подробност - когато става дума за извращения, всяко извращение си има жертва. Тази жертва е човек, който има нужда от подкрепа. Правдата също има нужда да бъде наречена правда, а кривдата - кривда.

Все едно на една изнасилена жена да й се обяснява "нищо лошо не ти се е случило", а когато се обърне към някого за помощ, всички да й казват "не знаем, дали това, което ти се е случило е редно или нередно, ние не разбираме от тези работи!".

Проблемът е да не залитаме, а това е много лесно в такива случаи. И е опасно, да - и не е душеполезно - да. Но тази констатация не изчерпва нещата. Ако ти самият си преценил за себе си, че си (както се изрази) "толкова затънал в грехове", че в случая не си сподобен да "положиш душата си за ближния", в това няма нищо лошо - думите на Христос откриват възможен път, а не са заповед!
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 13 Мар 2007 13:07 #18070

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Zlatkov wrote:
Лия мисля, че е абсолютно недопустимо да охулваме и осъждаме духовници, но също така е още по-недопустимо да се хвалят живи хора. По този начин можем само да навредим на тях и на хората около тях. Да не забравяме, че докато сме на земята има и изкушения и нападения от лукавите духове и т. н.

Но няма смисъл да забъкваме дискусията на форума със лични отношения, нападки, слухове, конфликти и пр.

Zlatkov, съгласна съм с теб, че не трябва да обсъждаме духовниците. Но интервютата са изяви в медийното пространство и ние хората имаме право да знаем какъв словесен автопортрет са си направили духовните ни водачи.


Ето какво казва Христос в Проповедта на планината:

[6:39] Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
[6:40] Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
[6:41] А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
[6:42] Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
[6:43] Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
[6:44] Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
[6:45] Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
[6:46] И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
[6:47] Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
[6:48] Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
[6:49] А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.


Предлагам тук да даваме линкове към интервюта без коментари.
:!:
The administrator has disabled public write access.

Знеполски епископ Йоан 07 Апр 2007 00:01 #18387

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Това е интервю на Велислава Дърева с викарийния епископ на НС Патриарх Максим Знеполски епископ Йоан, публикувано в сайта "Всеки ден":

[url:2fxmtmyz]www.vsekiden...4&id=16910[/url]

- Какво е посланието на Възкресението? Победата на вярата над смъртта, величието на саможертвата и страданието заради другите, възстановяване на връзката на човека с Бога?

Чрез Възкресението средостението между небето и земята рухна. Бог и човек се примириха. Милостта и истината се срещнаха. Правдата и мирът се целунаха, както казва св. пророк цар Давид в своя псалом 84-и. Ние имаме надеждата за всеобщото възкресение, имаме надеждата във възкръсналия Спасител. Православният християнин се ражда с надежда, живее с надежда и умира с надежда във възкръсналия Христос. В този момент всяка една православна душа се радва, защото нашата религия постави страданието пред радостта. Това страдание беше осмислено, беше плод на една саможертва не на кой да е, а на богочовека Христос. Ние виждаме много човеци, които за своите идеали са готови да жертват своя живот, но това не е в универсален смисъл. Христос от много човеци остана неразбран, но тези, до които се докосна и които повярваха в наего, те бяха готови да умрат за него всеки един момент. Ние слагаме страданието преди радостта и затова радостта е пълна.
За нас Възкресението е празникът на празниците. Чрез Възкресението ние можахме да върнем достойнството си и да застанем близо до Бога. Ако не беше Възкресението Христово, нямаше да можем да се възнесе човешката природа до Бога.

- “Ти беше в гроба с тялото си, в ада - с душата си, в рая – с разбойника и на престола - до Отца и Духа” – този тропар ще звучи днес, на Велика събота. На този ден Христос слиза в ада. Защо?

Това е основният тропар и и свидетелствуване, за да разберем какво е направил Спасителя от неговата смърт до Възкресението Му. Той слезе в ада, за да проповядва на духовете, които бяха в тъмнина, казва св. ап. Петър. За да избави от примките на ада всички онези човеци, които живяха праведно, по Бога, но преди Христа бяха под тежестта на първородния грях. Те нямаха шанса за спасение. Той слезе долу, за да разчупи тези връзки с ада.

- Пророк Исая пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!" – защо адът се е така огорчил?

Защото Господ Исус Христос съкруши смъртта, съкруши адовите сили чрез това, че е богочовек и чрез Възкресението си. Човекък е спасен и връща достойнството си да бъде в пряко общение с Бога, което той наруши чрез своята собствена воля. Бог не му попречи да откъсне ябълката. Той го реши и не се покая. Бог искаше покаяние от нас, човеците - “Адаме, где си?”. Той се скри, защото беше гузен и не намери сили и смелост да признае греха си. Обвини Ева, Ева обвини змията. Винаги има виновен.

...

- 2000 години четем неговите думи. Разбираме ли ги, като ги четем? Искаме ли да ги чуем? И 2000 години продължаваме да го разпъваме. Той ни е възвисил, а ние какво правим?

Целта на всеки християнин е да спаси душата си, да влезе в царството Божие, където да бъде в състояние, наречено блаженство и непосредствена близост до Бога, да чувства Божията любов в пълнота. Обаче този процес е двустранен. От една страна Бог чрез своите тайнства, чрез църквата, на която сам той е глава, е дал благодатни средства, чрез които да постигнем нашето спасение. Той ни ги е дал, подарил ни ги е. Това е обективната страна. Обаче съхраняването на тази Божия благодат, докосването до тази благодат, спечелването на тази благодат, придобиването на мирен дух, това изисква огромен труд, огромни духовни усилия от самия човек. Което е субективната страна. Ако човек не употреби старание, ако не желае да тръгне по тоя път и да се задържи в него, значи няма убедеността и желанието да върви до край. Опираме до човека. Това, което Бог е направил, направил Го е, но ако ние не се потрудим – нищо няма да стане. Примерно, на някои хора им се вижда трудно да постят в сряда и петък. Изисква се усилие дори за това, което е толкова малко.

- Нашата религия е уникална с това, че не само човек търси Бог, но Бог търси човека.

Бог иска всички да се спасят. Един човек поискал да види своя живот, и видял, че до 40-та му година, до неговите стъпки, с които вървял по своя житейски път, има едни втори стъпки. И запитал Бога – “Аз не мога да разбера кои са тези стъпки до моите”. Бог казал – “Това са моите стъпки”. Но след 40-та година човекът видял, че стъпките са само едни. И казал: “Боже, ти си ме изоставил след моята 40-а година!”. Господ му казал “Ти сигурен ли си, че тези стъпки са твои? Тези стъпки са моите стъпки. Аз те нося на ръце”. Господ винаги е до нас. Въпросът е дали ние сме до него. Какво иска той от нас? Да имаме по-голямо самопознание за самите себе си. А това става чрез вглеждане в своите грехове, чрез една по-честа изповед пред един духовник. Духовникът по силата на ръкоположение носи божията благодат да бъде връзката между бога и човека, да поведе този човек, да го въведе в тайнството. Бог присъства там реално. Ако се вглеждаме в себе си, ако в края на деня застанем пред домашния си иконостас и кажем “Боже, аз днес имах срещи с много човеци. С този се скарах, онзи обидих, трети излъгах, но прости ми, това съм аз, аз съм грешен човек. Ще се постарая в утрешния ден да не бъда такъв. Ако ти ми помогнеш, ще стана нова твар, какъвто ти желаеш да бъда” - така постепенно човек ще може да наблюдава себе си, ще му помогне и духовникът, защото той като изповедник също се изповядва доста често. Съзнаем ли веднъж греха, полека ще стигнем до разкаянието. И ще изпитаме едно съкрушение “Защо съм сторил това, като е могло да го избегна, при условие, че съм знаел как трябва да постъпя”. Тук вече Бог ще се докосне до сърцето на човека. И ако това той почувства, ще породи желанието да не се връща към стария грях.


Радостно посрещане на светлото Христово Възкресение!
The administrator has disabled public write access.

Безпокойството на един духовник 27 Сеп 2007 14:17 #20390

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Това е интервюто на журналистката Силвия Николова от вестник "Дума" с йеромонах Поликарп, игумен на Руенската света обител "Св. Йоан Рилски":

- Българската православна църква стои все още твърде плахо в общественото пространство. Преди две години обаче вие се наехте с нелеката задача да мисионерствате чрез първото в страната православно радио "Сион". Да смятаме ли, че това е признак за разчупване на стереотипите?

- За съжаление църквата ни като цяло все още стои настрана към каквато и да е дейност. Независимо дали става дума за културна, или социална. Причините са много. Прави впечатление, че всички търсим някакво оправдание - политиката, историческото време, хората, възрастта. Това не е правилно. Човек не бива да търси причината, а начина, по който да върви напред и да се развиват нещата по-благоприятно в полза на хората и на вярата. Случи ли се това, църквата ни ще има заслужено по-добра позиция. Затова трябва всички да търсим начин да развиваме талантите, които Бог ни е дал. Руската, дори Гръцката църква, са преживели моменти, в какъвто ние се намираме, но сега те са едни от най-уважаваните, с изключително добре развита дейност във всяка сфера. Албанската православна църква само за 10-ина години разви такъв активен живот, с какъвто много други църкви не могат да се похвалят. Някои казват: "Нещата зависят и от хората." Там развитието се дължи именно на личността на архиепископ Анастасий - ерудиран, добре подготвен духовник, доказал себе си във всяко отношение.

- Излиза, че вече не е обидно да се засягаме на албански реотан?

- Не, не е. В Албанската православна църква кипи живот, а когато в едно нещо има живот, то се развива, преуспява и е достойно за почит и уважение. При нас живот няма. Албанската църква нямаше нищо - нито манастири, нито храмове, нито архиепископия, нито кадри. За 10 години обаче архиепископ Анастасий успя да изтегли от Гърция свои съратници монаси и монахини, които му помогнаха да създаде кадри, някои от тях са мои състуденти. Възстановени бяха храмове, съградена бе духовна семинария и три манастира, църковна болница не само за бедни православни, но и за мюсюлмани и атеисти. Организирани бяха богословски курсове и неделни училища. Личността на главата на една църква е от огромно значение за нейното развитие. Със своя авторитет и контакти в християнския свят архиепископ Анастасий е от полза не само за Албанската православна църква, но и за албанската държава. Той успя да издигне имиджа на своята родина пред света. От албанците можем да се учим.

- В думите ви сякаш прозира песимизъм?

- Опитвам се да бъда оптимист. Надявам се, че младите хора, които вече идват в нашата църква, не са апатични, а се стараят да се включат по-активно в нейния живот. Надявам се, че и при нас след време ще има добро развитие и желание за работа. В България има хора, желаещи да работят, но на тях никой не им дава път за развитие и не им гласува доверие. Твърдо убеден съм, че трябва да се даде път на младите, на тези, които искат да дадат нещо от себе си, та дори и те да допускат в началото грешки. С помощта на по-възрастните нещата могат да бъдат приведени в норма много по-ползотворна, отколкото се намираме сега.

- Вие сте инициатор и създател на първото църковно радио в България - "Сион", което след броени дни ще навърши две години. Помагаха ви и ви помагат много миряни. Впрочем, доколко е позволено по канон светски лица да се занимават с църковни дела?

- Църквата е общество от вярващи, а не общество от расофори (расоносци, б.а.). Предвид това, всеки човек има своето място в нея. Хубаво е, когато хората в църковното управление имат заложено в сърцата си да живее църквата и чрез активността на миряните. Защото сега, в най-широк смисъл, църквата в България е администрация, а не нещо духовно, което живее и развива християнски живот. Оттам идват и всички пропуквания във взаимоотношенията. Преди години същият проблем е съществувал и в Гръцката православна църква. Тогава хора, които са били ограничавани от архиереите, от администрацията, се обединяват около някой духовник в т.нар. православни братства. Те са юридически лица, работят за църквата, но не са под прекия контрол на митрополията, под шапката на архиепископията или на патриаршията. Тези братства развиват културна, социална, просветна дейност, създават болници, трапезарии за бедни, православни телевизионни студиа и радиа, книгоиздателства, печатни издания. Към този момент имат братства за всяко нещо, от което църквата и обществото се нуждаят. Хората в някои от тях са монашески настроени - дават обети да са в служба на Бога, но са без монашеско облекло и работят в обществото за хората. Вече те са добре възприети от църковните институции и от държавата, тъй като извършват най-тежката и непривлекателна работа.


Йеромонах Поликарп е роден през 1978 г. в Кюстендил. След завършване на Софийската духовна семинария учи една година в семинарията в Килкис (Кукуш), а след това една година в Московската духовна академия. Завършва обаче висшето си духовно образование в университета в Солун като стипендиант на гръцкото Министерство на външните работи. Замонашва се млад, още като ученик в последния курс на Софийската духовна семинария. Като семинарист развива благотворителна дейност чрез създаденото от него дружество за обгрижване на деца в неравностойно положение и такива от домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи. Основател и първи игумен е на все още строящия се Руенски манастир "Св. Иван Рилски" край с. Скрино, а също основател на първото в България православно радио "Сион".
The administrator has disabled public write access.

Re: За интервютата 28 Сеп 2007 18:55 #20429

  • PiF
  • PiF's Avatar
о. Георги wrote:
ЛИЯ wrote:
Реших да направя тази тема...
:wink: Лия, ако продължиш да хвалиш тоя и оня, най-много да предизвикаш ответна реакция. За всеки в България, дори и за най-свестния, могат да се кажат купчина лоши неща. Така става и със св. И.Рилски, преди да се скрие от света, че и след това. :mrgreen: Хайде със здраве! :P

За съжаление сте прав отче,

така стоят нещата у нас, но ми се струва ,че Лия е икала да покаже с тази тема, че въпреки непрестанните критики към БПЦ и съзнателното създаване на отрицателен образ на духовенството и монашеството ни от медиите, в Църквата винаги е имало, има и ще има достойни хора.
The administrator has disabled public write access.

Дядо Йосиф Американски, Канадски и Австралийски 03 Дек 2007 17:34 #21055

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Писмо на група миряни от храма "Св. София", Чикаго, САЩ по поовд 65-годишнината на митрополит Йосиф и 25 години архиерейско служение зад граница:

Няма християнско семейство, което да не знае, че на 6 декември Църквата отдава почит на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, архиепископ на Мирликийската църква. Но тази година 6 декември е троен празник за нас, миряните от българската православна църква "Света София" в Чикаго. Затова искаме да споделим радостта си с всички православни братя и сестри и да им кажем, че на тази дата Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, чества 65 годишен юбилей от рождението си и 25 години архиерейско служение в САЩ.

Митрополит Йосиф е роден на 6 декември 1942 година в с. Славовица, Пазарджишка община. Светското му име е Иван Босаков. Монашеското звание и името Йосиф приема в Троянската света обител, а епископска хиротония получава на 7 декември 1980 година в патриаршеската катедрала "Св. Алексндър Невски" - София, с титла "Велички". На 24 март 1981 година е избран за игумен на Троянския манастир. От 1982 година е управляващ Акронската епархия, а от 19 декември 1989 година е митрополит на САЩ, Канада и Австралия и се титулова Американски, Канадски и Австралийски митрополит (по решение на Петия църковно-народен събор на БПЦ).

Двадесет и пет години архиерейско служение, и то зад граница - това не само е голяма отговорност, но и много трудно дело. Затова и ние, енориашите от храм "Света София", искаме да споделим с вас и да ви разкажем, макар и накратко, за забележителната личност на митрополит Йосиф и за неговото човеколюбие и обич, с които той дарява всички ни и ни подкрепя бащински в трудни дни на изпитания.

"Нашият дядо Владика" - така обичаме да наричаме своя митополит в разговори помежду си. Правим го с много обич и благоговение. Това топло отношение е израз на приятелството, което съществува между нас и митрополит Йосиф, когото чувстваме като свой близък приятел. От една страна, привлича ни неговата скромност, а от друга – откритостта и непосредствеността, с които той се отнася към всички нас. Като пример бихме дали решението, което беше взето на епархийска конференция с оглед улеснение на неговият живот, и което той категорично отхвърли, като заяви, че не желае нито домакин-готвач, нито шофьор, нито кола. Той каза: "Трябва да пестим парите за по-важни мероприятия, а не за неща, които и сам мога да направя". Неговата щедрост е поразяваща. Когато положихме пьрвата копка за новата църква, организирахме благотворителна вечер с вход 500$. Той беше поканен като почетен гост, но беше възпрепятстван и не можа да дойде. Но въпреки това ни изпрати петстотинте долара за входен билет.

Сега, когато ние - църковното настоятелство заедно с миряните - взехме решение да си направим нов иконостас и отправихме призив към всички, които имат желание и възможности да дадат своята лепта, като закупят или подарят по една икона за новият иконостас, пръв се отзова дядо Владика. Той ни изпрати 2000$, за да закупи иконата на Иисус Христос. И това не е първият случай, когато сме били подкрепяни от него. Неговата щедрост е пословична. За нея могат да разкажат и другите енории от Българската източноправославна епархия в САЩ. Защото той е бил винаги грижовен архиерей, насочвайки вниманието си към благоустрояване на църквите в епархията.

Отец Грую и Роза Грегори си припомнят много интересни събития по време на епархийската конференция. Никога няма да забравим конференцията в Бостън през 2005 г., казват те. В заключителната си реч митрополит Йосиф каза: "Аз съм само един служител на Бога, аз съм изпратен да служа на вас, ваш послушен служител съм". Лицето, гласът му изразяваха огромна духовна сила. Хипнотизирана, цялата зала скочи на крака, прекъснаха го нестихващи аплодисменти. Продължаваха, продължаваха и продължаваха; онемяхме. Помислихме си, че никога не ще имат край. Такова нещо никога не бяхме видели и чули. Отец Грую каза: "Горд съм, че съм негов свещеник", а Роза Грегори: "Гордея се, че служа в борда на епархията", и двамата добавиха: "Гордеем се, че служим при тази забележителна личност – митрополит Йосиф, който ще остане увековечен в историята на Българската православна църква".


[url:ak11mw2z]pravoslavie..../8641/202/[/url]
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 04 Дек 2007 22:44 #21069

  • alexey stambolov
  • alexey stambolov's Avatar
ЛИЯ wrote:
След цялото разочарование и огорчение от случващото се с клира на БПЦ отварям една тема за светлите хора в нея, за тези които носят Христос в сърцето си и са една надежда за бъдещето на родната ни църква като ново поколение архиереи.
Защо само "ново поколение архиереи", Лия, а за "обикновените" монаси и свещеници няма ли място тук?
The administrator has disabled public write access.

Re: Портрети на духовници 05 Дек 2007 08:47 #21071

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
alexey stambolov wrote:
Защо само "ново поколение архиереи", Лия, а за "обикновените" монаси и свещеници няма ли място тук?

Има място, Алексей, нека и за тях да пишем. Започнах с архиереите, защото те ръководят Църквата , а както знаеш "рибата се вмирисва откъм главата". За всички Христови има място.
The administrator has disabled public write access.

Благословение 22 Дек 2007 13:22 #21304

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Рождественско благословение за всички от дядо Йосиф Американски:

[url:1ha2mxxh]pravoslavie..../8778/410/[/url]

- Дядо Йосиф, вие казахте, че в Евангелието всичко е казано, но тук възниква един съвременен проблем, а той е че като че ли в БПЦ не всичко се казва, защо?

- Когато питам високопреосвещените старци по време на заседания в Св. Синод, всичките казват: “Абе, дядо владика служим непрестанно, проповядваме навсякъде. Вършим си мисията, изпълняваме дълга си. Навсякъде, където отиваме да служим народа ни се радва.” Аз също, където отида да служа с благословението на дядо Максим, виждам много народ, които иска да се пречисти, да чуе проповедта ми. Не съм по-различен от тях . Има разбира се начини, които все още не са осъществени от нас. Имам предвид другите юрисдикции, който имат и радио час, и телевизия и църковен вестник, и издателства, и по епархии се издават църковни бюлетини. Но пък от друга страна се възхищавам на тези от журналистите, които работят за Църквата без да са под нейната юрисдикция. Както телевизионните и радио предавания, така и двата православни сайта Православие бг и Двери на Православието. Вижда се, че има хора, които желаят и искат повече от нас. Аз и на заседания на Св. Синод съм казал, че за нас настъпва едно тежко и отговорно време. Вече нашия народ, особено част от журналистите, които се занимават с нашия ресор, са много по-образовани от нас. Така че ние не сме на своята висота, ние трябва да знаем кои ни слуша, какво иска да чуе от нас. Днес проповедта не е достатъчна. В Америка моите пасоми са безмилостни към мен. Когато аз отида при тях по два три дена денонощно почти искат, задават въпроси и чакат отговори. Те искат да знаят светото Православие в неговата същност. Затова аз се чувствам длъжен освен да проповядвам, да използвам всяка възможност да разпространявам светото Православие.

- Какво пречи на архиерейте на БПЦ да бъдат близо до своите пасоми?

- /Смее се/ Неудобно ми е защото аз съм един от тях и практика е да не се критикуваме /това е особена българска черта/ и да не говорим един срещу друг. Но ако можем да се подпомагаме един друг. Това че Светия Синод е далеч от хората е много строго казано. Ние сме сред хората, но може би в очите на хората не е достатъчно. Защото ние трябва не само да живеем православен начин на живот, но и да проповядваме със статии, лекции, писане на книги. И действително и аз чух критиката, че докато другите владици в сестрите православни Църкви пишат книги, ние нямаме автори. Но ще си вземем бележка. Има критики и някои от тях са основателни. Особено за хората в Културно-просветния отдел на Св. Синод и има неща, които могат да се направят. Това, което ме безпокой и трябва да намерим отговор, поне за себе си е промяната на атмосферата в Православието и в нашата Църква. Което означава преди всичко способност да погледнем на себе си отстрани и вътре в нас. Което означава покаяние, общение, защото исторически в православието отсъства критерия за самокритика. Не се учудвайте на това. Такова Православие пронизано от комплекса за себеутвърждаване, то работи за някакъв вътрешен триумфализъм, макар в кавички казано. Трагизма на православната история винаги откриват във външното зло. Вие знаете колко много говорим за преследване, за турско робство, за измяна на интелигенцията, за болшевизма, за комунизма, атеизма и т.н. но никогане търсим вината вътре в нас си. И докато бъде така, никакво възраждане на Православието не може да има. Защото ние трябва да вникнем вътре в себе си и да разговаряме по начина, по който не е свикнала да разговаря нашата закостеняла религиозна институция. Църковността ни би трябвало да освободи човека, но често се случва да поробва и ограбва нашите хората. Защото човек започва да се интересува от стария, от новия стил, от епископски интриги или пък ги обвзема една елейност, а не духовността. Когато на духовността се гледа единствено в разпространение на някакви брошурки, на чудотворни икони, на случването на чудеса, на всякакви съмнителни неща, хората може би с право обвиняват някои от нас в "попщина". Наше задължение е да говорим непрекъснато по духовни въпроси. Ние трябва да смятаме за свой дълг да говорим не с дъхаща на постно масло маска на основното благочестие, а вече да говорим реално. Хората вместо да знаят, че има радост, светлина смисъл, вечност, ние просто понякога ги правим да стават раздразнителни, ограничени, нетърпими, често пъти просто зли. Даже дори не се каем за това, защото според много от нас в това се състой църковността. Което разбира се не е истина. Благодарение на тези от вас, които основателно ни критикувате ние вече мога да кажа, което и много мои събратя в Св. Синод споделят, че вече разбиваме понятието, че сме Църква на мълчанието. Напротив ние си взимаме бележка и мисля, че през 2008г. и занапред ще има много неща, на които вие ще се зарадвате и дори учудите.

...
- Дядо Йосиф, вашата благословия за българите по повод предстоящата Рождественска нощ, която очакваме.

- Нашата надежда е, че с благодатта Си Родилият Богомладенец ще убеди всеки един от нас да разбираме брат си, да не забравяме баща си, да не изоставяме майка си, да не убиваме или изхвърляме децата си, та образът на Божията любов отново да продължи да дава нов живот. Приятелю мой, мило ни зова отец Йоан Кристиянкин, с омиление да се приближим до Богомладенеца Христос и да изречем пред Него тиха молитва и Той вярвайки в това ще вразуми, обнови и запази всички, които в нуждите си се обръщаме към Него. Прав е ангелът, който ни уверява в Рождественската нощ, че се роди днес във Витлеем Спасител, Който е Господ. Прочее да се възрадваме и развеселим от тази новина. Честито Рождество Христово. Благословена Коледа.
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]