TOPIC: О. Арсений

Донесъл някой в храма книга за о. Арсений, V част. Прегледах я набързо и се зачетох в един такъв случай. Изневяра. Изневерилия се покаял, другият приел дори детето, родено от изневярата и заживяли дори щастливо.

ОБАЧЕ...............................................

Когато съпругата, която изневерила, отишла при о. Арсений да се изповяда, той й казал, че изневярата "е смъртен грях, който не може да се опрости нито на земята, нито на небето." И чак при Второ пришествие, Сам Бог щял да реши какво да се прави.

Братя и сестри, както виждате, спорът става излишен, щото спасение НЯМА. Това е.

Личното ми мнение:
Горещо препоръчвам книгата да се изземе и да не се дава на никого да я чете. Дали има проблем при превода, дали някой си е позволил да изопачи думите на о. Арсений, или той самият го е казал, не знам. Но таквоз нещо не бях виждал и чувал.

Май руснаците пак са попрекалили с цензурата или може би с "благочестието"...

За мен книгата "О. Арсений" е хубава и много силна. Тя произхожда още от съветския "Самиздат" (всъщност автентичната книгата е била само първата част, броят на разделите се е увеличавал през перестроечните времена и вече са 5 или 6 раздела). Различните части се отличават стилистично. Новите добавки звучат по-грубо, те не са художествен текст и са разшифровани от магнетофонна лента, никой от очевидците не е жив днес. Всички "спомени" и "записи" са създадени в трудни условия: самият о. Арсений е вероятно е бил катакомбник, а книгата както казах е самиздатска. Единствената биографична справка е публикувана към 4-ото издание на книгата, не е дадено и кой и как е съставил цялата тази биографична справка. Никой не посочва и къде се съхраняват днес тези магнетофонни записи. Така че въпросителните са много...

Все пак моят съвет към всеки, комуто попадне тази книга е да прочетете първа част. Това стига. И да си представи хората, които са тракали страница след страница текста на пишещата машина и са го препечатвали със същия плам, както средновековните преписвачи. Защото именно това е съветския самиздат - ксерокси не е имало!

Аз съм изчела всички части на книгата и честно казано останах с впечатлението, че отец Арсений е събирателен образ на много свещеници подвизавали се в трудните години на социализма. Книгата е много хубава, но смятам че трябва да се чете с едно наум - в повечето книги писани от руски автори има голяма доза "козметика".

Вариантите са три: 1) Умишлено създаден фалшификат 2) Събирателен образ 3) Историческа личност, за която имаме неточни данни от трети лица (не от очевидци, а от приятели на очевидците).

Фалшификатът от КГБ е теза, лансирана от среди, отричащи наличието на всякаква благодат в тези от катакомбниците, които не са анатемосвали руския патриарх, така че предлагам да не я разглеждаме.

Събирателният образ е най-популярната теза и има много аргументи в нейна полза. Все пак нещо ми се губи - мога да си представя мотивировката на самиздатския автор да състави подобен образ, но не мога да си представя мотивировката на църковните издатели на книгата да допълнят останалите глави и да твърдят черно на бяло, че става въпрос за историческата личност Петр Андреевич Стрельцов, да прилагат подробна биографична справка... Текстът на първа част оставя впечатлението за нещо много истинско и чисто (макар и с дозата козметика) и едва ли някой вярващ човек би се отнасял така с него.

Аз лично съм склонен да вярвам и в третата теза - възможно е да става въпрос за истински човек, реално съществувал светец, не събирателен образ на руските новомъченици. Знам, че не е убедително, но е възможно. Защо не е канонизиран, защо неговият живот не е изследван достатъчно - би могло да има дори и конюнктурни причини, това обаче е второстепенно, защото светецът бива канонизиран с живота си, другото е само външната страна.

Но...за охлаждане, мен лично най-много ме смущава липсата на дигитализирана версия магнетофонните записи (вече трябваше да са се появили в Интернет, ако наистина бяха запазени) и липсата на всякакви следи, че действително е съществувал изтъкнат учен на име Пьотър Стрелцов (а такива също трябва да има в документацията на РАН).

До останалите във форума: вече не сме в годините на самиздат и прекопирването на една книга не трае 3 месеца, а един клик. Ето ви линк към книгата, за да можете да прецените сами.
[url:2nyywn86]www.sakharov...21&aid=207[/url]

Интернет е хубаво нещо. Книгата и с петте глави:
[url:2ctpdxu2]www.krotov.i.../eny_0.htm[/url]

Интервю с предполагаемия й автор:
[url:2ctpdxu2]www.krotov.i...0bykov.htm[/url]

Бележка как е съставяна книгата (виж края на текста):
[url:2ctpdxu2]www.krotov.i.../eny_6.htm[/url]

Критиките на Кротов са по-интелигентни, но не могат да ме убедят, защото неговата пристрастност също лъха отдалече.

Хехе, аз всъщност го пуснах това с идеята, че няма нужда да се спори трябва/не трябва да се признае изневярата. Защото излиза, че все тая - прошка няма.

dedo pop wrote:
Здравей отче,

Ех, отче, отче! Жена ли трябва да ти каже, е ние жените имаме друга природа, различна от тази на мъжете . Това го е казал един виден столичен свещеник пред група богословски, които на часа се съгласили с него ! В тази група по грешка бил и един мой студент мъж /разбирай истински човек / и той се ужасил от това изказване. Та така... Ако още не си го разбрал жената не е толкова човек колкото мъжа
Ако не ми вярваш виж какво пише в Синодалния превод на Библията за сътворяването на жената: "не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен" /Бит. 2:18/. Сега те моля да се замислиш над последната дума. Жената е окачествена от благословения от Светия Синод превод само като подобна на мъжа. А подобен не означава равнодостоен, нали? Така, обаче ако четем Масоретския текст виждаме нещо друго. Там думичката е негед и означава точно съответствие. Така се получава текста: "Нека да му сътворя /ед. ч.!/ помощник точно съответстващ на него /на мъжа - б. м./". Това винаги го казвам на моите студенти, но сега едни студенти /задочници 4 курс/ били толкова убедени, че жената не е човек, колкото мъжа, че казали зад гърба ми, че Маринова познава Писанието, но за жената нещата не били тъй както Маринова твърдяла, че жената била равноценна на мъжа...
Само дето никой не се замисля, че ако жената не е човек, то и Христос няма пълната човешка природа защото Той я е приел от една жена, а не от мъж!

dedo pop wrote:
Ох, то да беше само тази кинжка.... Последният хит на нашите баби е една книга от някаква монахиня /макар, че е жена, монахинята не е мирянка и следователн е авторитет !/. За съжаление не мога да ти кажа точното заглавие защото само докато я прелиствах попаднах на място, където се твърдеше, че антихристът щял да разчаства душите на хората, щях да им влага мисли, да им промива мозъците и пр. и пр. Бабите, понеже са съвестни се стреснали, че без да искат ще им промиват мозъците, ще им влияят на душите и пр. и че следствие на това влияние антихристът щял да ги завладее и те щели да погинат. Точно миналата неделя, докато се опитвах да присъствам на св. литугрия активно, една от тези баби ме заговори и аз й обясних, че това са пълни дивотии. Дано Бог ми прости, че вместо да присъствам на живота Му дискутирах с бабата. Но тя горката беше толкова развълнувана и шашната, че предпочетох да сторя едно добро за ближния си по време на Литургия, като й обясня /в частта за оглашените/ нещата, отколкото да се уединя насаме с Господа. Книгата струва цели 9,90 и наистина е завладяла бабите. Ако още я има в нашия храм /помолих продавачката да не я продава вече/ утре ще провера какво й е заглавието и ще ти пиша да имаш пред вид защото съм сигурна, че ще стигне и до твоята енория. Те, бабите /както ти е много добре известно!/ много обичат да си разпространяват такива апокрифи.
Отче, аз отдавна съм на мнение, че книгите на издателство "Св. Гора" плачат за аутодафе. Мнението ми е, че такива "благочестиви" книги /като атонските/ са по-нечестиви и от откровено еретическите защото носят името, че са благочестиви, а не са! Дано Бог вразуми авторите, съставителите им, както и разпространителите им!

Ани,

Абсолютно съм съгласен, че най-многотиражните "православни" книги и брошури най-много плачат за аутодафе. Или за данъчен инспектор, достатъчно е да видиш, че издателят е фиктивен, а ISBN няма. Преди 7 години аз собственоръчно се погрижих "Печатът на антихриста" да престане да се продава в енорийската църква, където се черкувам. Много "вдъхновяващо" четиво - сигурно си спомняш, че в последствие написах цяла серия статии в "Църковен вестник" срещу този зилотски и слабоумен стил, който ни излага пред хората. Най-забавното нещо, което тогава открих беше, че повечето от тези истории съвсем нямат "Светогорски" или православен произход, а произхождат от определени среди на протестантски фундаменталисти в САЩ. Което обаче съвсем не ни оправдава нас, православните, че сме прекалено търпими и толерантни към всякакви щуротии. И това го правят хора, претендиращи да са "поборници за чистота" - доста постмодерна работа.
[url:wywmy9aw]synpress.bgl...index.html[/url]

Kosio wrote:
Сърдечно ти благодаря за статиите ти, не бях ги чела ! Мога ли да ги разпечатам и да ги дам на бабите като противоотрова? Аз рядко чета "Църковен вестник" /нека да ме извини Поли/ - само когато знам, че има нещо, което си заслужава да бъде прочетено в него. Та когато пишеш нещо там ми казвай за да си го купя. Поли наистина е много права когато казва, че ако авторите дават свестни статии и вестникът ще е на ниво. Но никой автор няма да иска безплатно да му се публикува статията още повече, че тя в този вестник не се брои вече за научна публикация!

hanna wrote: Абсолютно. Скоро няма да се брои и за вестник, но както и да е.

Най-тъжното за мен е, че много често подобни шарлатании се "изпират", като минават през устата на някой истински авторитет. Примерно след смъртта на стареца Паисий в Гърция имало скандал, защото намерили между личните му книги и една от протестантските брошури, за които аз говорих в публикациите. Но как всъщност е станало? Просто някой поклонник, на който старецът е имал доверие му ги е донесъл и човекът, който половин век не е бил в света с години е приел нещата в книгата с не достатъчно критичен поглед. След това прави едно изказване "за компютъра в Брюксел, наречен Звяр" и то започва да се цитира през устата на авторитет.

След това Зографско издателство издава книга за "Стареца Паисий", като акцентира именно върху тази, доста съмнителна част от наследството му. На първата книга от поредицата им цялата корица беше в баркодове и киборзи. Да не повярваш, че това е православно четиво, а не киберпънк!

За себе си, слава Богу че разбрах в последствие, колко ценно е наистина наследството на стареца Паисий, та можах и аз малко да се докосна до него.

Фундаменталистите не обичат достатъчно нито Библията, нито св. отци, нито благодатните старци. Защото ако ги обичаха, нямаше да ги използват в качеството на бухалка, а щяха да се опитат да вникнат малко повече в духа на това, което им е дадено. Лошото е, че така страда авторитетът на Църквата ни пред обществото. И после никакви семинари "църква и медии" не могат да го оправят!

hanna wrote: Това съобщение не беше от Златков, а от мен. Без да искам, вместо "quote" дадох "edit" и му замазах мненито на човека. МНОГО се извинявам, преуморявам се тези дни.

Kosio wrote:
Брате, не само не ги обичат, но не ги и познават. А отгоре на всичкото се опитват да тълкуват Апокалипсиса и то без дори /повечето от тях/ да знаят и най-основни думи на койне... Почвам да разбирам защо книга Откровение късно е влезнала в канона на Новия Завет. Явно и преди е имало достатъчно фанатици и луди, които превратно да тълкуват нейното съдържание.
Статиите ти в "Църковен вестник" са чудесни! Прочетох ги всичките на един дъх. Свалих ги всичките и вече даже ги разпечатах. Утре ще ги дам на бабите, без тази за бар кода защото и аз не разбрах нищо за системата от черните и белите полета . Ще ми е приятно да ми изясниш бар кода ако е възможно по-просто като за мен, а не като за инженер. Благодаря ти сърдечно!

Kosio wrote:
Абе... Разбрах. Поне това бързо го схванах oops:

Офтопик:
Косьо,
Аз лично имам едно доста добро и тривиално обяснение относно формата на трите маркера за начало, среда и край на баркода, но не съм проверявал дали има информация относно реалните мотиви на автора. Като инженер, ако искам да направя възможно четенето на баркода дори под ъгъл (а не точно перпендикулярно на линиите), бих постъпил именно така. Това е най-простият начин да се "измери" каква ширина на тънката линия "вижда" четецът в момента, по начинът, по който го е поставил операторът - по един период на входния сигнал (което изисква минимум тъмно-светло-тъмно - ето ти ги двете тънки линии!), за да "знае" как да тълкува останалите. Тоест, от инженерна гледна точка обяснението за избора на тези маркери според мен е колкото тривиално, толкова и непреднамерено в религиозно отношение.
Възможно е, обаче, наред с техническите съображения, да е намесена и, както ти казваш, "инфантилна шега от страна на създателите на кода". Ето защо, богословските и исторически аргументи в статиите ти са по-универсални за вразумяване според мен.

Ивайло,

Съгласен съм, че е логично маркерите да изглеждат така. Но ако разгледаш таблицата на съответствията, ще видиш, че чисто графично в "шестицата" нещата се накъсват, тя се откроява от 5 и 7. Затова не бих "положил душата си", че това не е шега и че таблицата не е съставена след маркерите, съответно маркерът не е присвоен на шестицата. Дори да е така (никой не може да го провери), във всички случаи шестици няма, има задявка, която прилича осакатен код на едно от представянията на 6. Нищо не е кодирано, ако не може да бъде разкодирано! Да не говорим, че дори да имахме числото 6455361116 примерно, това изобщо не е 666. Но дори да знаем, че е вложена идея и умисъл, то това може да предизвика само усмивка в мен и нищо друго. Често изобретателите гледат по детски на нещата и именно това е причината за тяхната неизчерпаема енергия. Това се отнася както за лъжеучените, така и част от най-талантливите и истински учени - разликата между двата "полюса" всъщност не е толкова голяма, тя е само в в това, че едните са гении в истинската реалност, а другите - в тяхна си, измислена. И в двата случая има игра и правене на нещата с лекота. А много често именно тези, по средата, гледаме прекалено сериозно на нещата и не влагаме елемент на игра, докато не се загубим в чуждите концепции и научната терминология. Затова от най-талантливите учени бих очаквал без да се изненадам най-инфантилните постъпки.

Статията ми за шестиците беше написана 2-3 години по-рано, още омайвах бъдещата си жена. Спомням си, че вече бях в казармата, когато диктувах от другия край на България последните корекции по някакъв Булфон от подделението, мръсен, с бръсната глава и мундир. Естествено, че е по-слаба и неубедителна от другите текстове, защото те са написани много по-късно - те бяха съставени внимателно, като се консултирах с доста богослови и статията ми мина през много ръце (вкл. имаше няколко пасажа за издателството на Зографския мастир, които естествено бяха цензурирани, въпреки, че ги бях написал много внимателно, доколкото е възможно за мен)

Kosio wrote:
Така е брате, корегират ти нещата щото Василий е завършил Богословие !
Брате, това е най-големият проблем на "зографци" - тези хора не са виновни, че не познават ортопраксията, но имат вина задето не само не познават ортодоксията, но дори не се и опитват да я познаят. Никой от тези сегашни "преводачи" на аскетични книги не е завършил Богословие... Все едно с теб ние да вземем от руски да превеждаме медицинска литература. Познай какво ще стане! Лелелеееееее! Горките пациенти - ще умират доста! Същото се получава и от атонци. Едниствената разлика е, че от техните книги хората могат да погинат невидимо, което е и по-страшно. Защото когато си лекар най-много да убиеш тялото, но когато заблудиш някого ти си отговорен за това, че си обрекъл на погибел душата ми...
Боже, вразуми Василий!

Чак сега се запознавам с книгата за о Арсений и критиката
www.krotov.i...arseny.htm
ми се струва много основателна. Всичко върви в книгата като роман и е много вероятно да има много "инженерна" работа - както казват "отрицателните" герои-власовци в спомените- "попик е болшевик "
. Никаква автентична биографична засечка на тези спомениу не може да се направи или не е дадена досега.Така че остава да се чете като роман, а може би и като путиновска фабрикация.

proanti wrote: и все пак!
няколко факта:
1. в предговора към гръцкото издание (на Монастира "Параклитос") се казва, че о. Арсений е бил съвсем реална личност. гръцките издатели са се срещнали и с о. Владимир Воробьов, който лично е познавал стареца.
2. в текста се срещат и съвсем реални имена - като напр. на еп. Атанасий Сахаров, наскоро канонизиран за светец.
възможно е много от имената в текста да са били променени, както и част от информацията. може би дори о. Арсений е събирателно име и в неговия образ авторът (или авторите) е вместил различни руски изповедници, които е познавал.
все пак буди недоумение фактът, че о. Арсений още не е канонизиран - нещо, което говори в полза на неговата "митичност". руснаците, за разлика от нас, доста по-лесно и бързо "произвеждат" светии (ах, защо ли не се бях родил в Русия? ).
но всичко останало, което пише в книгата е напълно достоверно и е твърде вероятно тези неща да са се случили с различни хора по различно време.

Аз мисля че не говорим за един и същ отец Арсений. Има поне двама в руската църковна история на ХХ век. а зъзраженията към книгата са много и ще ги систематизирам скоро, ако това представлява интерес за съфорумците. Историята изглежда "опашата" и глазурена.

напротив, точно за един и същ говорим.
само дето гръцкият превод на 5-те части е редуциран до две от по 220-250 стр.
иначе като любител-филолог съм сравнявал българския и гръцкия преводи.

Етествено че съставителят на спомените Вл Вороб. ще казва че Аксений е реална личност. Той не казва че е събирателна личност, а че е събрал спомените на неговите ученици. Гръцкият преговор не може да дае тежест за историчността на този Стрелцов. Има материал по Интернет с които нe знам дали сте запознат http://www.krotov.info/history/20/1980/arseny.htm . -towa e оста убедителна критика особено за хора които са чели Солженицин и Шаламов. В книгата за о. Арсений историйте са глазурни и изкуствени. биографичните данни за отеца освен името му(което днес няма нужда да е псевдоним, Путин няма да ги преследва затова) липсват. кога е завършил, какви са му трудовете, изведнъж се появява в Оптина пустиня(какво прави рпез войната през революцията??). В лагера е под 50 годишен неясно защо го оставят да събира дърва з а горене, а не е пратен да чука скали за диаманти или злато. политическите затворници в Сибир се оказват комунисти революционери, разузнавачи и криминални - които се обръщат към вярата, наред с началниците на лагерите , които странно как получават писма от цените си(четете в единствено число) , които са разбрали къде е отец Аресений?!!!! чЕ Е ИМАЛО ТАКИВА ОТЦИ СЕ ЗНАЕ. ЧЕ ИМА ЧАСТИ КОИТО ЗВУЧАТ АВТЕНИЧНО Е ВЕРНО НО В ЦЯЛОСТ КНИГАТА Е КАТО РОМАН И СЕ ХАРЕСВА САМО ОТ ХОРА < КОИТО НЕ СА ЗАПОЗНАТИ С Гулаг. Хората са разделени на две - едни са във възторг от книгата и я препоръчват, а други трезво отчитат нереалността на много от историите, Например, тази със жената на пост пред кварирата където се събират богомолците и където се очаква някакъв митрополит (под носа на КГБ??!!!)< И ТЯ усеща че той е добър човек че и с молитви оздравяват детето й. и никой не разбра от колегите й? Прочетеte два реда от Шаламов и ще видите че Гулагът в книгата за о. Арсений е някакъв санаториум. В лагерите е имало много хора от трети тип, наред с власовците, които са демонизирани в книгата. тези хора от "трети тип" "седят" там за нищо, без да са комунисти или криминалисти или екс-Чекисти. Аз познавам лично двама от тях. А за обявяване за свeтец не знам какви са изискванията на руската православна църква. явно трябва да има мъченическа смърт - и хоп, Николай !! става светец, задоволявайки имперските амбиции на съвременна путиновска Русия. Аз не бих искал да съм светец наред с него, защото биографията му е печално известна и няма нищо смирено християнско в нея.

proanti wrote: напълно съм съгласен.
още повече, когато имп. Николай ІІ ни се представя като "Цар-Изкупител", т. е. изкупил със смъртта си греховете на руския народ, който бил съгрешил пред него.
а за "Отец Арсений" съм съгласен, че книгата не бива да се чете като историческо четиво, макар че, както казах, много от нещата са могли да се случат.

dedo pop wrote:

Здравейте отче,

това което ме смущава също е края на историята (ако сте я дочели) а именно ,че после съпрузите осиновили момченце чиято майка била арестувана и изпратена в лагер, НО когато децата пораснали решили да се ОЖЕНЯТ и отецът ги благословил за това...
исках да попитам от морална гледна точка, тези деца пред Бог не са ли като родни брат и сестра и имат ли право да женят по между си (и още повече духовник да им дава благословия за това , както например ако мъж и жена са венчани, сестрата на жената не може да се жени за брата на мъжа)
Много моля някой да ми на този въпрос тъй като имам деца, а и се опитвам и да осиновя и наистина ме вълнува

PiF wrote:
Мен лично, още ме е яд на братята руснаци задето ме излъгаха преди 10 години с 5-те си тома на този православно-художествен роман. Така, че Дедо Поп си е прав, ама без аутодафе на книгата, а истината.
Въобще руснаците си обичат прозата и поезията и фантазиите/като Юлия Вознесенская/
PiF wrote:
че братя/сестри са си и не могат май да се женят по между си

"че братя/сестри са си и не могат май да се женят по между си"
сега сме октомври, а не МАЙ
извън кръга на шегата - имаме доктор по каноническо право във форума и нека той (тя) даде едно меродавно мнение, канонически обосновано, вместо да гадаем ние...

alexey stambolov wrote: Преди да каже мнението си нашият уважаван доктор по канонично право, ще ви кажа какво гласят светските закони днес в България. Съгласно светското право е абсолютно забранен бракът между брат и сестра, дори и единият да е осиновен. Освен, че не могат да встъпят в граждански брак, всики полов контанк между тях е престъпление.

Ами от четене на подобна литература явно сериозно съм си объркал понятията. Затова се въздържам от коментар, но точно такива "попадения" бяха причина да пусна темата.
Иначе за какви благословии съм чел, пък и виждам около мен...

Zlatkov wrote: Е, мисля, че това е достатъчно. След като днес в България, за да сключиш църковен брак, се изисква документа от гражданското.
Мисълта ми беше, че с "май - май" не се върши работа. Нещата в църквата трябва да са точни и ясни.
"Май не могат да се женят помежду си", така написано, не ми говори абсолютно нищо.
Благодаря, Златков!

Изваждам темата от нафталина, като бих искал да задам един въпрос директно свързан с книгата.

Да предположим че това е изкуствено "скалъпен" лик, въпроса ми е "Такива четива полезни ли са или вредни?" Има много хора които са във възторг от тази книга, (тъй като съдържа невероятен "заряд") и някои казват че приемали православието точно заради тази история с о. Арсений.
Аз до скоро бях само чувал за тази книга, и преди половин година я намерих на сръбски и я прочетох цялата. Трябва да призная че ми остави много силно впечатление.

Обаче бих искал да спомена също и за един мой познат, който има навик като си прави молитвеното правило, да се обръща молитвено и към неканонизираните подвижници просияли през последния век (старец Паисий, старец Порфирий, старец Гавриил от Грузия, и т.н.). Този човек ми сподели че като прочитал книгата за пореден път, застанал на молитва без да се съмнява въобще във веродостойността на четивото, и като произнесъл "святи отче Арсение моли Бога о нас" изведнъж усетил някакъв страх. Това още преди въобще да знае за споровете около автентичността на тази личност. Като се обръщал към другите старци както и винаги осещал някаква топлина и радост, но като се обърнал към "о. Арсений" усетил някакъв неописуем страх. И не само веднъж, а това се повтаряло всеки път, много пъти. Този човек се стресна много силно като разбра че има спор около съществуването на о. Арсений, не толкова от това че няма такава личност, а повече от факта че молитвата му има някакъв ефект, и че общението му със светиите е реално. В началото си мислел че това са му изкушения от демона понеже отец Арсений бил много свят човек. Тъй като познавам човека много отблизо, на сто процента съм сигурен че това е истина. Както и да е, това не е много важно в момента. Дилемата ми е следната:

Понеже знаем че Бог на искрено вярващите които имат проста вяра им дава благодат без значение дали приемат фалшификатите за истина или не, на пример монаха който си мислил че Възнесение (аналипси на гр.) е някаква светица, и като дошли поклонници с огромна вяра се помолил светицата да му даде риба да ги нахрани, в същият момент от морето изскочила риба право в ръцете му, тогава въздействието от този фалшификат как трябва да го приемаме? Лъжата не си ли остава лъжа, с каквито и намерения да е казана?
Примера с моя близък показва че има нещо нередно с този тип съчинения. Ще се изненадаме ли ако "оттатък" мислим че ще срещнем о. Арсений, пък вместо него лъсне някаква лъжа?
Или както каза отеца в първия пост, няма ли да си погубим душата ако имаме като парадигма историите в книгата и на пример не простим някаква изневяра която бихме простили ако не бяхме чели тази книга?

От друга страна пък, такива лъжеистории не ни ли подтикват към неверие и съмнения към всяка една история която ни се стори "малко странна"?

Според мене този тип литература по-скоро вреди отколкото да е душеполезен.