О. Арсений

Донесъл някой в храма книга за о. Арсений, V част. Прегледах я набързо и се зачетох в един такъв случай. Изневяра. Изневерилия се покаял, другият приел дори детето, родено от изневярата и заживяли дори щастливо.

ОБАЧЕ...............................................

Когато съпругата, която изневерила, отишла при о. Арсений да се изповяда, той й казал, че изневярата "е смъртен грях, който не може да се опрости нито на земята, нито на небето." И чак при Второ пришествие, Сам Бог щял да реши какво да се прави.

Братя и сестри, както виждате, спорът става излишен, щото спасение НЯМА. Това е.

Личното ми мнение:
Горещо препоръчвам книгата да се изземе и да не се дава на никого да я чете. Дали има проблем при превода, дали някой си е позволил да изопачи думите на о. Арсений, или той самият го е казал, не знам. Но таквоз нещо не бях виждал и чувал.

Когато съпругата, която изневерила, отишла при о. Арсений да се изповяда, той й казал, че изневярата "е смъртен грях, който не може да се опрости нито на земята, нито на небето." И чак при Второ пришествие, Сам Бог щял да реши какво да се прави.

Май руснаците пак са попрекалили с цензурата или може би с "благочестието"...

Аз съм изчела всички части на книгата и честно казано останах с впечатлението, че отец Арсений е събирателен образ на много свещеници подвизавали се в трудните години на социализма. Книгата е много хубава, но смятам че трябва да се чете с едно наум - в повечето книги писани от руски автори има голяма доза "козметика".

Хехе, аз всъщност го пуснах това с идеята, че няма нужда да се спори трябва/не трябва да се признае изневярата. Защото излиза, че все тая - прошка няма.

dedo wrote:

Когато съпругата, която изневерила, отишла при о. Арсений да се изповяда, той й казал, че изневярата "е смъртен грях, който не може да се опрости нито на земята, нито на небето."И чак при Второ пришествие, Сам Бог щял да реши какво да се прави.

Здравей отче,

Ех, отче, отче! Жена ли трябва да ти каже, е ние жените имаме друга природа, различна от тази на мъжете . Това го е казал един виден столичен свещеник пред група богословски, които на часа се съгласили с него ! В тази група по грешка бил и един мой студент мъж /разбирай истински човек / и той се ужасил от това изказване. Та така... Ако още не си го разбрал жената не е толкова човек колкото мъжа
Ако не ми вярваш виж какво пише в Синодалния превод на Библията за сътворяването на жената: "не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен" /Бит. 2:18/. Сега те моля да се замислиш над последната дума. Жената е окачествена от благословения от Светия Синод превод само като подобна на мъжа. А подобен не означава равнодостоен, нали? Така, обаче ако четем Масоретския текст виждаме нещо друго. Там думичката е негед и означава точно съответствие. Така се получава текста: "Нека да му сътворя /ед. ч.!/ помощник точно съответстващ на него /на мъжа - б. м./". Това винаги го казвам на моите студенти, но сега едни студенти /задочници 4 курс/ били толкова убедени, че жената не е човек, колкото мъжа, че казали зад гърба ми, че Маринова познава Писанието, но за жената нещата не били тъй както Маринова твърдяла, че жената била равноценна на мъжа...
Само дето никой не се замисля, че ако жената не е човек, то и Христос няма пълната човешка природа защото Той я е приел от една жена, а не от мъж!

dedo wrote:

Личното ми мнение:
Горещо препоръчвам книгата да се изземе и да не се дава на никого да я чете. Дали има проблем при превода, дали някой си е позволил да изопачи думите на о. Арсений, или той самият го е казал, не знам. Но таквоз нещо не бях виждал и чувал.

Ох, то да беше само тази кинжка.... Последният хит на нашите баби е една книга от някаква монахиня /макар, че е жена, монахинята не е мирянка и следователн е авторитет !/. За съжаление не мога да ти кажа точното заглавие защото само докато я прелиствах попаднах на място, където се твърдеше, че антихристът щял да разчаства душите на хората, щях да им влага мисли, да им промива мозъците и пр. и пр. Бабите, понеже са съвестни се стреснали, че без да искат ще им промиват мозъците, ще им влияят на душите и пр. и че следствие на това влияние антихристът щял да ги завладее и те щели да погинат. Точно миналата неделя, докато се опитвах да присъствам на св. литугрия активно, една от тези баби ме заговори и аз й обясних, че това са пълни дивотии. Дано Бог ми прости, че вместо да присъствам на живота Му дискутирах с бабата. Но тя горката беше толкова развълнувана и шашната, че предпочетох да сторя едно добро за ближния си по време на Литургия, като й обясня /в частта за оглашените/ нещата, отколкото да се уединя насаме с Господа. Книгата струва цели 9,90 и наистина е завладяла бабите. Ако още я има в нашия храм /помолих продавачката да не я продава вече/ утре ще провера какво й е заглавието и ще ти пиша да имаш пред вид защото съм сигурна, че ще стигне и до твоята енория. Те, бабите /както ти е много добре известно!/ много обичат да си разпространяват такива апокрифи.
Отче, аз отдавна съм на мнение, че книгите на издателство "Св. Гора" плачат за аутодафе. Мнението ми е, че такива "благочестиви" книги /като атонските/ са по-нечестиви и от откровено еретическите защото носят името, че са благочестиви, а не са! Дано Бог вразуми авторите, съставителите им, както и разпространителите им!

Kosio wrote:

[url:3hmmjgbx]synpress.bgl...index.html[/url]

Сърдечно ти благодаря за статиите ти, не бях ги чела ! Мога ли да ги разпечатам и да ги дам на бабите като противоотрова? Аз рядко чета "Църковен вестник" /нека да ме извини Поли/ - само когато знам, че има нещо, което си заслужава да бъде прочетено в него. Та когато пишеш нещо там ми казвай за да си го купя. Поли наистина е много права когато казва, че ако авторите дават свестни статии и вестникът ще е на ниво. Но никой автор няма да иска безплатно да му се публикува статията още повече, че тя в този вестник не се брои вече за научна публикация!

Kosio wrote:

Фундаменталистите не обичат достатъчно нито Библията, нито св. отци, нито благодатните старци. Защото ако ги обичаха, нямаше да ги използват в качеството на бухалка, а щяха да се опитат да вникнат малко повече в духа на това, което им е дадено. Лошото е, че така страда авторитетът на Църквата ни пред обществото. И после никакви семинари "църква и медии" не могат да го оправят!

Брате, не само не ги обичат, но не ги и познават. А отгоре на всичкото се опитват да тълкуват Апокалипсиса и то без дори /повечето от тях/ да знаят и най-основни думи на койне... Почвам да разбирам защо книга Откровение късно е влезнала в канона на Новия Завет. Явно и преди е имало достатъчно фанатици и луди, които превратно да тълкуват нейното съдържание.
Статиите ти в "Църковен вестник" са чудесни! Прочетох ги всичките на един дъх. Свалих ги всичките и вече даже ги разпечатах. Утре ще ги дам на бабите, без тази за бар кода защото и аз не разбрах нищо за системата от черните и белите полета . Ще ми е приятно да ми изясниш бар кода ако е възможно по-просто като за мен, а не като за инженер. Благодаря ти сърдечно!

Kosio wrote:

Това съобщение не беше от Златков, а от мен. Без да искам, вместо "quote" дадох "edit" и му замазах мненито на човека. МНОГО се извинявам, преуморявам се тези дни.

Абе... Разбрах. Поне това бързо го схванах oops:

Офтопик:
Косьо,
Аз лично имам едно доста добро и тривиално обяснение относно формата на трите маркера за начало, среда и край на баркода, но не съм проверявал дали има информация относно реалните мотиви на автора. Като инженер, ако искам да направя възможно четенето на баркода дори под ъгъл (а не точно перпендикулярно на линиите), бих постъпил именно така. Това е най-простият начин да се "измери" каква ширина на тънката линия "вижда" четецът в момента, по начинът, по който го е поставил операторът - по един период на входния сигнал (което изисква минимум тъмно-светло-тъмно - ето ти ги двете тънки линии!), за да "знае" как да тълкува останалите. Тоест, от инженерна гледна точка обяснението за избора на тези маркери според мен е колкото тривиално, толкова и непреднамерено в религиозно отношение.
Възможно е, обаче, наред с техническите съображения, да е намесена и, както ти казваш, "инфантилна шега от страна на създателите на кода". Ето защо, богословските и исторически аргументи в статиите ти са по-универсални за вразумяване според мен.

Kosio wrote:

(вкл. имаше няколко пасажа за издателството на Зографския мастир, които естествено бяха цензурирани, въпреки, че ги бях написал много внимателно, доколкото е възможно за мен)

Така е брате, корегират ти нещата щото Василий е завършил Богословие !
Брате, това е най-големият проблем на "зографци" - тези хора не са виновни, че не познават ортопраксията, но имат вина задето не само не познават ортодоксията, но дори не се и опитват да я познаят. Никой от тези сегашни "преводачи" на аскетични книги не е завършил Богословие... Все едно с теб ние да вземем от руски да превеждаме медицинска литература. Познай какво ще стане! Лелелеееееее! Горките пациенти - ще умират доста! Същото се получава и от атонци. Едниствената разлика е, че от техните книги хората могат да погинат невидимо, което е и по-страшно. Защото когато си лекар най-много да убиеш тялото, но когато заблудиш някого ти си отговорен за това, че си обрекъл на погибел душата ми...
Боже, вразуми Василий!

Чак сега се запознавам с книгата за о Арсений и критиката
www.krotov.i...arseny.htm
ми се струва много основателна. Всичко върви в книгата като роман и е много вероятно да има много "инженерна" работа - както казват "отрицателните" герои-власовци в спомените- "попик е болшевик "
. Никаква автентична биографична засечка на тези спомениу не може да се направи или не е дадена досега.Така че остава да се чете като роман, а може би и като путиновска фабрикация.

proanti wrote:

Всичко върви в книгата като роман
Никаква автентична биографична засечка на тези спомениу не може да се направи или не е дадена досега.Така че остава да се чете като роман, а може би и като путиновска фабрикация.

и все пак!
няколко факта:
1. в предговора към гръцкото издание (на Монастира "Параклитос") се казва, че о. Арсений е бил съвсем реална личност. гръцките издатели са се срещнали и с о. Владимир Воробьов, който лично е познавал стареца.
2. в текста се срещат и съвсем реални имена - като напр. на еп. Атанасий Сахаров, наскоро канонизиран за светец.
възможно е много от имената в текста да са били променени, както и част от информацията. може би дори о. Арсений е събирателно име и в неговия образ авторът (или авторите) е вместил различни руски изповедници, които е познавал.
все пак буди недоумение фактът, че о. Арсений още не е канонизиран - нещо, което говори в полза на неговата "митичност". руснаците, за разлика от нас, доста по-лесно и бързо "произвеждат" светии (ах, защо ли не се бях родил в Русия? ).
но всичко останало, което пише в книгата е напълно достоверно и е твърде вероятно тези неща да са се случили с различни хора по различно време.

Аз мисля че не говорим за един и същ отец Арсений. Има поне двама в руската църковна история на ХХ век. а зъзраженията към книгата са много и ще ги систематизирам скоро, ако това представлява интерес за съфорумците. Историята изглежда "опашата" и глазурена.

напротив, точно за един и същ говорим.
само дето гръцкият превод на 5-те части е редуциран до две от по 220-250 стр.
иначе като любител-филолог съм сравнявал българския и гръцкия преводи.

Етествено че съставителят на спомените Вл Вороб. ще казва че Аксений е реална личност. Той не казва че е събирателна личност, а че е събрал спомените на неговите ученици. Гръцкият преговор не може да дае тежест за историчността на този Стрелцов. Има материал по Интернет с които нe знам дали сте запознат www.krotov.i...arseny.htm . -towa e оста убедителна критика особено за хора които са чели Солженицин и Шаламов. В книгата за о. Арсений историйте са глазурни и изкуствени. биографичните данни за отеца освен името му(което днес няма нужда да е псевдоним, Путин няма да ги преследва затова) липсват. кога е завършил, какви са му трудовете, изведнъж се появява в Оптина пустиня(какво прави рпез войната през революцията??). В лагера е под 50 годишен неясно защо го оставят да събира дърва з а горене, а не е пратен да чука скали за диаманти или злато. политическите затворници в Сибир се оказват комунисти революционери, разузнавачи и криминални - които се обръщат към вярата, наред с началниците на лагерите , които странно как получават писма от цените си(четете в единствено число) , които са разбрали къде е отец Аресений?!!!! чЕ Е ИМАЛО ТАКИВА ОТЦИ СЕ ЗНАЕ. ЧЕ ИМА ЧАСТИ КОИТО ЗВУЧАТ АВТЕНИЧНО Е ВЕРНО НО В ЦЯЛОСТ КНИГАТА Е КАТО РОМАН И СЕ ХАРЕСВА САМО ОТ ХОРА < КОИТО НЕ СА ЗАПОЗНАТИ С Гулаг. Хората са разделени на две - едни са във възторг от книгата и я препоръчват, а други трезво отчитат нереалността на много от историите, Например, тази със жената на пост пред кварирата където се събират богомолците и където се очаква някакъв митрополит (под носа на КГБ??!!!)< И ТЯ усеща че той е добър човек че и с молитви оздравяват детето й. и никой не разбра от колегите й? Прочетеte два реда от Шаламов и ще видите че Гулагът в книгата за о. Арсений е някакъв санаториум. В лагерите е имало много хора от трети тип, наред с власовците, които са демонизирани в книгата. тези хора от "трети тип" "седят" там за нищо, без да са комунисти или криминалисти или екс-Чекисти. Аз познавам лично двама от тях. А за обявяване за свeтец не знам какви са изискванията на руската православна църква. явно трябва да има мъченическа смърт - и хоп, Николай !! става светец, задоволявайки имперските амбиции на съвременна путиновска Русия. Аз не бих искал да съм светец наред с него, защото биографията му е печално известна и няма нищо смирено християнско в нея.

proanti wrote:

А за обявяване за свтец не знам какви са изискванията на руската православна църква. явно трябва да има мъченическа смърт - и хоп, Николай !! става светец, задоволявайки имперските амбиции на съвременна путиновска Русия. Аз не бих искал да съм светец наред с него, защото биографията му е печално известна и няма нищо смирено християнско в нея.

напълно съм съгласен.
още повече, когато имп. Николай ІІ ни се представя като "Цар-Изкупител", т. е. изкупил със смъртта си греховете на руския народ, който бил съгрешил пред него.
а за "Отец Арсений" съм съгласен, че книгата не бива да се чете като историческо четиво, макар че, както казах, много от нещата са могли да се случат.

dedo wrote:

Донесъл някой в храма книга за о. Арсений, V част. Прегледах я набързо и се зачетох в един такъв случай. Изневяра. Изневерилия се покаял, другият приел дори детето, родено от изневярата и заживяли дори щастливо.

ОБАЧЕ...............................................

Когато съпругата, която изневерила, отишла при о. Арсений да се изповяда, той й казал, че изневярата "е смъртен грях, който не може да се опрости нито на земята, нито на небето." И чак при Второ пришествие, Сам Бог щял да реши какво да се прави.

Братя и сестри, както виждате, спорът става излишен, щото спасение НЯМА. Това е.

Личното ми мнение:
Горещо препоръчвам книгата да се изземе и да не се дава на никого да я чете. Дали има проблем при превода, дали някой си е позволил да изопачи думите на о. Арсений, или той самият го е казал, не знам. Но таквоз нещо не бях виждал и чувал.

Здравейте отче,

това което ме смущава също е края на историята (ако сте я дочели) а именно ,че после съпрузите осиновили момченце чиято майка била арестувана и изпратена в лагер, НО когато децата пораснали решили да се ОЖЕНЯТ и отецът ги благословил за това...
исках да попитам от морална гледна точка, тези деца пред Бог не са ли като родни брат и сестра и имат ли право да женят по между си (и още повече духовник да им дава благословия за това , както например ако мъж и жена са венчани, сестрата на жената не може да се жени за брата на мъжа)
Много моля някой да ми на този въпрос тъй като имам деца, а и се опитвам и да осиновя и наистина ме вълнува

PiF wrote:

това което ме смущава също е края на историята (ако сте я дочели)

Мен лично, още ме е яд на братята руснаци задето ме излъгаха преди 10 години с 5-те си тома на този православно-художествен роман. Така, че Дедо Поп си е прав, ама без аутодафе на книгата, а истината.
Въобще руснаците си обичат прозата и поезията и фантазиите/като Юлия Вознесенская/

PiF wrote:

исках да попитам от морална гледна точка, тези деца пред Бог не са ли като родни брат и сестра и имат ли право да женят по между си

че братя/сестри са си и не могат май да се женят по между си

"че братя/сестри са си и не могат май да се женят по между си"
сега сме октомври, а не МАЙ
извън кръга на шегата - имаме доктор по каноническо право във форума и нека той (тя) даде едно меродавно мнение, канонически обосновано, вместо да гадаем ние...

alexey wrote:

"че братя/сестри са си и не могат май да се женят по между си"
сега сме октомври, а не МАЙ
извън кръга на шегата - имаме доктор по каноническо право във форума и нека той (тя) даде едно меродавно мнение, канонически обосновано, вместо да гадаем ние...

Преди да каже мнението си нашият уважаван доктор по канонично право, ще ви кажа какво гласят светските закони днес в България. Съгласно светското право е абсолютно забранен бракът между брат и сестра, дори и единият да е осиновен. Освен, че не могат да встъпят в граждански брак, всики полов контанк между тях е престъпление.

Ами от четене на подобна литература явно сериозно съм си объркал понятията. Затова се въздържам от коментар, но точно такива "попадения" бяха причина да пусна темата.
Иначе за какви благословии съм чел, пък и виждам около мен...

Zlatkov wrote:

ще ви кажа какво гласят светските закони днес в България. Съгласно светското право е абсолютно забранен бракът между брат и сестра, дори и единият да е осиновен. Освен, че не могат да встъпят в граждански брак, всики полов контанк между тях е престъпление.

Е, мисля, че това е достатъчно. След като днес в България, за да сключиш църковен брак, се изисква документа от гражданското.
Мисълта ми беше, че с "май - май" не се върши работа. Нещата в църквата трябва да са точни и ясни.
"Май не могат да се женят помежду си", така написано, не ми говори абсолютно нищо.
Благодаря, Златков!

Изваждам темата от нафталина, като бих искал да задам един въпрос директно свързан с книгата.

Да предположим че това е изкуствено "скалъпен" лик, въпроса ми е "Такива четива полезни ли са или вредни?" Има много хора които са във възторг от тази книга, (тъй като съдържа невероятен "заряд") и някои казват че приемали православието точно заради тази история с о. Арсений.
Аз до скоро бях само чувал за тази книга, и преди половин година я намерих на сръбски и я прочетох цялата. Трябва да призная че ми остави много силно впечатление.

Обаче бих искал да спомена също и за един мой познат, който има навик като си прави молитвеното правило, да се обръща молитвено и към неканонизираните подвижници просияли през последния век (старец Паисий, старец Порфирий, старец Гавриил от Грузия, и т.н.). Този човек ми сподели че като прочитал книгата за пореден път, застанал на молитва без да се съмнява въобще във веродостойността на четивото, и като произнесъл "святи отче Арсение моли Бога о нас" изведнъж усетил някакъв страх. Това още преди въобще да знае за споровете около автентичността на тази личност. Като се обръщал към другите старци както и винаги осещал някаква топлина и радост, но като се обърнал към "о. Арсений" усетил някакъв неописуем страх. И не само веднъж, а това се повтаряло всеки път, много пъти. Този човек се стресна много силно като разбра че има спор около съществуването на о. Арсений, не толкова от това че няма такава личност, а повече от факта че молитвата му има някакъв ефект, и че общението му със светиите е реално. В началото си мислел че това са му изкушения от демона понеже отец Арсений бил много свят човек. Тъй като познавам човека много отблизо, на сто процента съм сигурен че това е истина. Както и да е, това не е много важно в момента. Дилемата ми е следната:

Понеже знаем че Бог на искрено вярващите които имат проста вяра им дава благодат без значение дали приемат фалшификатите за истина или не, на пример монаха който си мислил че Възнесение (аналипси на гр.) е някаква светица, и като дошли поклонници с огромна вяра се помолил светицата да му даде риба да ги нахрани, в същият момент от морето изскочила риба право в ръцете му, тогава въздействието от този фалшификат как трябва да го приемаме? Лъжата не си ли остава лъжа, с каквито и намерения да е казана?
Примера с моя близък показва че има нещо нередно с този тип съчинения. Ще се изненадаме ли ако "оттатък" мислим че ще срещнем о. Арсений, пък вместо него лъсне някаква лъжа?
Или както каза отеца в първия пост, няма ли да си погубим душата ако имаме като парадигма историите в книгата и на пример не простим някаква изневяра която бихме простили ако не бяхме чели тази книга?

От друга страна пък, такива лъжеистории не ни ли подтикват към неверие и съмнения към всяка една история която ни се стори "малко странна"?

Според мене този тип литература по-скоро вреди отколкото да е душеполезен.