Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:
  • Page:
  • 1
  • 2

TOPIC: О. Арсений

Re: О. Арсений 03 Апр 2011 18:28 #30718

  • Пенчев
  • Пенчев's Avatar
Някому може да вреди, а някому - да е полезно такова четиво. Всеки се съблазнява от собствените си страсти. Аз например трудно мога да приема 1:1 споделеното от човека за "резултата" от молитвите му към "неканонизирани светци". Какво толкова има да се усеща "топлина и радост", или пък "страх". Какво - щом е "страх", е от дявола, а ако е "радост" - не може да е от дявола, така ли?

По принцип, лошо е да се лъже. Лошо е да се лъже, когато става въпрос за факти и събития. Но в дадения случай - кой знае кое и доколко е автентично, и кое поразкрасено? В тази книга има много интересни неща, и от много от описаните ситуации човек би могъл да вземе пример за себе си, за своите постъпки. Тя разказва за това как християните възприемат и чувстват света и е много полезна, особено за новоначалните. Е, може би има малко повече "руско благочестие", отколкото обикновения българин може да понесе, но айде сега!
The administrator has disabled public write access.

Re: О. Арсений 03 Апр 2011 20:33 #30719

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Пенчев wrote:
Но в дадения случай - кой знае кое и доколко е автентично, и кое поразкрасено? В тази книга има много интересни неща, и от много от описаните ситуации човек би могъл да вземе пример за себе си, за своите постъпки. Тя разказва за това как християните възприемат и чувстват света и е много полезна, особено за новоначалните. Е, може би има малко повече "руско благочестие", отколкото обикновения българин може да понесе, но айде сега!
Може би идеализираната святост е била естествена в други времена... Днес обаче постига обратния ефект. Истинското, макар и по-грубичко, а понякога прекалено фино и не толкова видимо дава много по-силен резултат. Альоша и старецът Зосима на Достоевски са привлякли към вярата много повече хора от стареца Арсений - нищо, че от мощите на стареца Зосима се ранесе зловоние, а Альоша щеше да се съблазни с Грушенка. Последната обаче му предложи стръкче лук.

"Житие и страдание на грешния Софроний" е много, много силно четиво. "Господине, хич вяра с пушка бива ли...", "И аз какво да сторя... Да ида зло, да не ида пак зло. ", " Гледаме като овце на заколение", "Рая сме ние, всякога сме като зайци боязливи..."

Не е безстрашен, но върви срещу страха си. И когато не се отказва от вярата си, и когато служи в чумавите земи...
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: О. Арсений 03 Апр 2011 22:07 #30720

  • NIKHTA
  • NIKHTA's Avatar
Пенчев wrote:
Някому може да вреди, а някому - да е полезно такова четиво. Всеки се съблазнява от собствените си страсти. Аз например трудно мога да приема 1:1 споделеното от човека за "резултата" от молитвите му към "неканонизирани светци". Какво толкова има да се усеща "топлина и радост", или пък "страх". Какво - щом е "страх", е от дявола, а ако е "радост" - не може да е от дявола, така ли?

По принцип, лошо е да се лъже. Лошо е да се лъже, когато става въпрос за факти и събития. Но в дадения случай - кой знае кое и доколко е автентично, и кое поразкрасено? В тази книга има много интересни неща, и от много от описаните ситуации човек би могъл да вземе пример за себе си, за своите постъпки. Тя разказва за това как християните възприемат и чувстват света и е много полезна, особено за новоначалните. Е, може би има малко повече "руско благочестие", отколкото обикновения българин може да понесе, но айде сега!

Напълно нормално мнение господин Пенчев, съгласен съм с вас. Личността за която става дума, не може да се вброи нито в "преподобните", нито има ревност по Бога, нито има чист живот, нито здрава вяра, с една дума, психически лаблина личност. Съжалявам че трябва това да го кажа за толкова близък човек, но си е така. Странното обаче е нещо друго. Въпросния човек никога не си е мислил че молитвата му е истинска, нито пък че прави нещо както трябва. Съкрушавал се е както се е съкрушавал, и всичко е било както и обикновено. След толкова време живот в църквата, знае напълно каква му е молитвата и какво му се случва по време на молитва. Единственото изключение е точно тоя случай, който се е повтарял редовно. Не е изключено и това да е въздействие на демона (по-вероятно е да е така) но не означава че ако по време на молитва изпитваш радост и утеха че и това е от демона.

А по отношение на неканонизираните светци, не мога да се съглася въобще. Официалната канонизация (с комисии и тем подобни) не означава че автоматично канонизираният става светец. Впрочем последните статии в двери достатъчно добре обработват проблема.

Не бих могъл да отправям молитви примерно към св. Цар Николай, или св. Щефан Чел-Маре (велики) от Молдова, или св. Александър Невски, или един куп такива сръбски светители. Не бих отрекъл никога светостта им, но няма да се учудя ако въобще не са били свети. Бог си знае. Пък и то светостта, какво всъщност представлява, знае ли някой? Римляните са определили точно какво означава при тях, даже и са си я степенували, дефинирали, всичко уредено и хубаво. И така става. Но при нас не би трябвало все още да е така. Бог не се вкарва в рамки и дефиниции, и Духа диша където си иска.

През същото време факта че примерно епископ Гавриил който почина през 1990-та година най-вероятно никога няма да бъде канонизиран тъй като се е подвизавал в разколническа църква (в Македония) не означава въобще нищо, и не намалява по никакъв начин хилядите чудеса които е вършил и приживе, и след упокоението си. Свидетели на аскетическия му живот са хиляди хора, на всички е известно как е ходел пеша от Щип до Скопйе (към 150 км.) всеки последен петък от месеца за да служи бдение и пак пеша назад. Почти всички знаят че целият велики пост го е прекарвал в пещерата на св. Гавриил Лесновски вземайки си малко вода и малко храна, подобно на аввите от пустинята. И това го е правил като епископ. Не един и двама са свидетелите на чудеса извършвани от него докато беше жив. След смъртта му редовно има изцеления на неговия гроб. И те не са едно и две. От негови фотографии е протичало миро и т.н. За прозорливостта му няма и да говорим.

Е сега, той най-вероятно няма да бъде канонизиран, понеже въпреки че е бил монах в един скит на Света Гора, все пак е завършил живота си като епископ в непризната разколническа църква. Поради тази причина и не е известен никъде из православната вселена. Ако беше примерно живял в Гърция, до сега да се е разчуло за него одавна.
И като не е канонизиран, и може би няма и да бъде, не смеем да му се молим за застъпничеството му ли? Остава сега това да го кажете и на човека чието дете беше нямо до пубертета, и на гроба на св. Гавриил започна да говори. Или на бабичките и дядовците от селото които след упокоението му са виждали светлина на гроба.
The administrator has disabled public write access.

Re: О. Арсений 03 Апр 2011 22:52 #30722

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Във филма Metropolis (1927) имаше един много силен момент, когато героят попада в католичски храм (неприсъщо място за антиутопичното общество). Вътре има статуи със седемте смъртни гряха, главният герой го прихваща спонтанно религиозно чувство и започва да им се кланя и моли. http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... V_I#t=359s

Това обаче означава ли,че молитвата му е безполдна?
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: О. Арсений 03 Апр 2011 23:19 #30723

  • NIKHTA
  • NIKHTA's Avatar
Kosio wrote:
Във филма Metropolis (1927) имаше един много силен момент, когато героят попада в католичски храм (неприсъщо място за антиутопичното общество). Вътре има статуи със седемте смъртни гряха, главният герой го прихваща спонтанно религиозно чувство и започва да им се кланя и моли. http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... V_I#t=359s

Това обаче означава ли,че молитвата му е безполдна?


Добър въпрос.

Със сигурност е молитва, но доколко може да бъде молитва в истинския смисъл на думата ако оттатък не стои друга личност, това пак е въпрос.

Зизюлас би казал: Ако няма двама, тогава няма и общение. В смисъл можеш да съществуваш само ако има някой оттатък да каже "Амин" на твоето съществуване.

Та и в този случай, може човека да се моли на не-личности, но пък не означава че той трябва да бъде инициатора на "диалога". Може би по тоя начин се отваря за Бог. Не-рядко Бог посещава човека по-първо, и започва "мухабета".
The administrator has disabled public write access.
  • Page:
  • 1
  • 2

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]