Мобилно меню

Трябва ли да се признае изневярата?

  • Grushenka
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
27 Окт 2006 23:33 #15228 by Grushenka
Явно си представяме различни свещеници като пишем тези неща. :)

Please Вход to join the conversation.

More
27 Окт 2006 23:41 #15229 by hanna

Явно си представяме различни свещеници като пишем тези неща. :)


Аз пиша по принцип, както и ти. Не, не си представям нищо. Просто си спомням как баща ми, преди години, когато беше от 25 години пироговски лекар, който се е нагледал и е лекувал всякакви тежки случаи, неиздържал да види как оперират собствената му дъщеря /т. е. мен/ и то от възпален апендиск и излязъл, когато са ми подали упойката и аз заспах... Може би ако животът ми зависеше от намесата на баща ми и нямаше друга възможност той щеше да ме оперира /въпреки, че не е хирург/, но ако се касаеше за сърдечна операция - надали и да беше сърдечен хирург щеше да си позволи да ме оперира той...Близките хора са пристрастни към своите близки!

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
27 Окт 2006 23:50 #15231 by n_antonov

Много лесно е ако обичаш жена си, от криворазбрана любов към нея да й четеш разрешителните молитви, дори като виждаш, че тя има нуждата от малко размисъл за духовното си състояние.


Никак не е лесно, хем да обичаш някого, хем да си гледаш работата през пръсти. Това са несъвместими неща. Имам 12-годишен брак все пак, знам какво приказвам. Точно съпругът в случая е оторизираният хирург за тази операция, така че трактовката ти на случая с баща ти според мен е погрешна в този контекст.

Ани, мъжът може да направи голям проблем от дреболия като това защо чиниите на масата са сложени така, а не иначе, а ти ми говориш за далеч по-значими неща, които просто няма как да бъдат игнорирани ей така и то точно когато има любов, т.е. отговорност.

Опасявам се, че започваме вече прекалено да теоретизираме, а точно в тази тема това е погрешно.

Please Вход to join the conversation.

More
28 Окт 2006 00:04 #15233 by hanna
Replied by hanna on topic Към Никола
Здравей,

Знаеш, че ценя вашия брак и се радвам на вашето чудесно семейство! По никакъв начин не мога и не съм считала, че се изказвам компетентно защото нямам такъв опит, както казах. Не рабрах само ти, считаш ли че брачните партньори трябва да се изповядват само и единствено един на друг без да се съветват със своите изповедници?

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 00:08 #15234 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Към Никола

Знаеш, че ценя вашия брак и се радвам на вашето чудесно семейство! По никакъв начин не мога и не съм считала, че се изказвам компетентно защото нямам такъв опит, както казах. Не рабрах само ти, считаш ли че брачните партньори трябва да се изповадват само и единствено един на друг без да се съветват със своите изповедници?


Кой може да забрани на някого да се съветва с когото намери за добре?

Please Вход to join the conversation.

More
28 Окт 2006 00:14 #15235 by hanna
Replied by hanna on topic Re: Към Никола

Кой може да забрани на някого да се съветва с когото намери за добре?


Значи сме на едно мнение тогава. Ама не става дума за забрани. А ако става дума за "който намери за дорбе", то поне ако човек вижда, че половинката му се изповядва при свещеник, който се бърка в брачното легло и препоръчва фазери :wink: или пък се намесва неадекватно в проблемите на семейството, то поне е длъжен всячески да се постарае да каже на половинката си, че този човек не става за нейн/негов изповедник.

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 00:15 #15236 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Към Никола

Значи сме на едно мнение тогава. Ама не става дума за забрани. А ако става дума за "който намери за дорбе", то поне ако човек вижда, че половинката му се изповядва при свещеник, който се бърка в брачното легло и препоръчва фазери :wink: или пък се намесва неадекватно в проблемите на семейството, то поне е длъжен всячески да се постарае да каже на половинката си, че този човек не става за нейн/негов изповедник.


Ами, да, това е много подходящ пример за случай, в който съпругът трябва да отиде при изповедника на жена си и да му вкара един тупаник между очите;) Ако онзи е по-едър, има хидравлични средства за компенсиране на този проблем;)

Please Вход to join the conversation.

More
28 Окт 2006 00:17 #15237 by hanna
Replied by hanna on topic Re: Към Никола

Ами, да, това е много подходящ пример за случай, в който съпругът трябва да отиде при изповедника на жена си и да му вкара един тупаник между очите;)



Хахаххахахаха - съгласна съм напълно с теб :D !

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • forerunner
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 00:48 #15238 by forerunner


Добре, де, по-горе беше писал свещеник (forerunner, ако съм разбрала правилно). Нека той каже мнението си. В контекста на написаното от него, би следвало той да е изповедник на съпругата си. Поне звучи логично. На мен лично не ми звучи патологично, даже напротив. Но аз съм омъжена - може би от там идва различието в мненията. :wink:

разбира се, че е патологично, просто не мога да си го представя - да изповядвам съпругата си под епитрахил :?:
мисля, че много ясно казах как стоят нещата при нас - това, за което говори Никола - изповядване помежду си - се случва постоянно, а се изповядваме заедно при духовника ни като нормални православни християни. и смятам, че най-удачния начин за изповед на съпрузи е заедно при отчето, иначе откъде да знае тя или той, че няма нещо скрито - покрито.

Please Вход to join the conversation.

  • Grushenka
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 10:03 #15244 by Grushenka

и смятам, че най-удачния начин за изповед на съпрузи е заедно при отчето, иначе откъде да знае тя или той, че няма нещо скрито - покрито.


Уф... много се отдалечихме от темата, ама да си кажа - на мен пък това ми се струва патологично. Къде отива тогава доверието в брачния партньор? Не съм чувала подобна практика и не ми звучи добре. :? (разбира се, допускам, че аз не знам достатъчно по въпроса).

Please Вход to join the conversation.

More
28 Окт 2006 11:21 #15247 by Kosio

Това го кажи на някои свещеници, които са принуждавали съпругите си да им се изповядват задължително! Познавам една бивша съпруга на такъв настоящ столичен свещеник.

Златина разказваше, че това го има в Гърция, и затова гръцките презвитери са едни от най-комплексираните в света. Разказваше за една книга, в която авторът казва "видях един календар със снимка на група доста едри дами. Казах си - това да не е рекламна брошура на някой санаториум за отслабване? Не, бяха гръцките презвитери, събрани на конференция. Всичките имаха нещастен и измъчен вид."

Струва ми се, че не е правилна и практиката, изповедта на съпрузите да е заедно. Да се изповядват при един и същи свещеник е добре. Но заедно... не знам, аз лично не бих се съгласил, ако ми бъде отправено такова предложение. На всеки човек трябва да бъде оставено някакво лично и интимно пространство, бракът е най-възможно близкото общуване, но следва да е общуване на отделни личности. Ако съвсем се стопим и прелеем един в друг, да не стане след време да се запитаме: "а къде съм аз?". Още повече, че обикновено само едният партньор се стопява и "прелива" в по-доминантния.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 11:51 #15248 by Златина
Не знаех, че и у нас се среща такава извратена практика - свещеник да изповядва жена си. Нищо чудно, че в един момент съпругата става "бивша". Изповедта е най-съкровено откриване на душата пред Бога - там свободата трябва да е неограничена, което не може да бъде, ако изповедникът е мъжът. Най-малкото, защото той е подобострастен на жена си и няма, ама няма начин да не тегли чергата към себе си в неминумите семейни конфликти, били те мънички или по-големи. Независимо дали в семейството им има любов и хармония, или е едно постоянно състезание на тема: кой е по-по-най. Кой има повече благодат, кой по-малко, кой е първопричина за греха (да кажем гнева) и кой жертвата и т.н.

А човек трябва да разкрива душата си без всякакъв страх, че после ще бъде злоупотребено с откровенността му...

И въобще, струва ми се, че такава практика ще изисква само мъж със силно изразен властнически манталитет (тоест несъзнаващ се егоист), който няма доверие на жена си и е изпълнен със страхове, комплекси и т.н. Четох една статия в православие.бг за Адам и Ева, според мен съвършен апотеоз на комплексирания мъж, чийто най-голям враг е свободата на жената, а не нещо в самия него. Сега обаче нямам време да я търся и пусна с линк.

В Гърция един от аргументите на защитниците на тази практика е освен пълния контрол на съпругата (което не се признава, разбира се), желанието да се запазят семейните тайни в свещеническото семейство и да не се изнасят на показ пред другите свещеници. Сами разбирате какъв братски дух, смирение и любов царят...

Не съм съгласна също с практиката двамата съпрузи да се изповядват заедно, това за мен също е признак на страх и недоверие. В изповедта всеки е сам пред очите на Бога, тази свобода е абсолютно задължителна, според мен, за да има изповедта и оздравително действие. Няма начин - има ли свобода, има и риск. Но самият Бог създава човека свободен, поемайки големия риск на грехопадението. Но пък без това развитието на човека и неговото богоподобие не биха били възможни.

Не може да се прави аналогия с древната форма на обща изповед, защото тогава изповедта не е имала днешния характер на откриване на помислите, които са най-съкровени и които в автентичната църковна практика християните разкриват само на един човек - духовния си отец.

Съвсем друго е искреността, която съпрузите проявяват един към друг, ако се обичат и са що-годе психологически уравновесени хора. Откровенността идва съвсем естествено, а не по силата на някакви дължими един другиму права и свободи. А пък ако единият влезе осъзнато в ролята на духовен коректор на другия, то това за мен е признак, че "духовният опекун" не е познал себе си и своя егоизъм. Духовното израстване на двамата в брака идва от непрекъснатите усилия, повечето несъзнателни, но вдъхновени от любовта им, да озаптяват егоизма си.

Please Вход to join the conversation.

  • Harry
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 12:43 #15249 by Harry
Виждам, че дискусията е тръгнала в друга посока. Все пак ще си кажа мнението.

“ако някой съпруг поиска прошка за изневяра от жена си с надменно изражение, размахвайки Библията, жената незабавно трябва да му бие шута и да бяга далече от него! И да не се безпокои - Православната църква разрешава развод при изневяра! При това не го разрешава по принуда, както е случаят в България, когато имаме светски развод (какво да се прави - показваш им свидетелството за развод и те развеждат и църковно). Не, развод при изневяра е разрешаван и преди, по силата на доказан опит.”

Ако съгрешилият партньор поиска прошка с надменно изражение, това не би било никакво каене за греха- а по-скоро безсрамие и нахалство. А който не се кае, не трябва да получи прошка.

Но сега като се замисля, наистина прелюбодейството е най-страшен грях. Затова Спасителят казва: “който напусне жена си, не поради прелюбодеяние”. Тоест човек трябва да прощава всяко прегрешение на брачния си партньор (и на ближните си) освен прелюбодеянието.
Така, според св. Йоан Златоуст, жена не трябва да напуска мъжа си, ако той я бие. За своето търпение тя ще получи нетленен венец.
Затова си мисля, че единствено от несъгрешилия партньор зависи, дали да прости за прелюбодеянието или не. Дори при искрено разкаяние на съгрешилия, той има право пак да не прости. Тоест съгрешилия е напълно в ръцете на своя партньор, напълно зависи от неговата милост.

Please Вход to join the conversation.

  • forerunner
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 12:53 #15250 by forerunner

Струва ми се, че не е правилна и практиката, изповедта на съпрузите да е заедно. Да се изповядват при един и същи свещеник е добре. Но заедно... не знам, аз лично не бих се съгласил, ако ми бъде отправено такова предложение.

опитай, от опит глава не боли :shock:

Please Вход to join the conversation.

  • Grushenka
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 12:54 #15251 by Grushenka
Дали е възможно все пак да се върнем на темата за признанието на изневярата. От всички пишещи май само Kosio и n_antonov писаха по същество. Благодаря на всички за мненията, но страшно се отдалечихме от първоначалната тема. Все пак, моите приятели не са свещеник и презвитера. Дори не помня вече как се стигна до този въпрос!

Please Вход to join the conversation.

  • forerunner
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 13:30 #15252 by forerunner

Дали е възможно все пак да се върнем на темата за признанието на изневярата. От всички пишещи май само Kosio и n_antonov писаха по същество. Благодаря на всички за мненията, но страшно се отдалечихме от първоначалната тема. Все пак, моите приятели не са свещеник и презвитера. Дори не помня вече как се стигна до този въпрос!

по форумските критерии темата май е изчерпана от посочените двама автори, не смятам, че тук е място да се пишат трактати. активното ти настояване "да се върнем на темата" започва да буди вече някакви съмнения.
изневярата, мене ако питаш, трябва да се признае още в зародиш, още когато започне да отслабва вниманието към другия. отговорността е и на двамата партньори - да бдят над себе, да забелязват всеки признак на отчуждение. защото обърне ли се колата, това вече не е признак, а си е симптом и болестта се нарича шизофрения - раздвоение на любовта. както не може да има любов към друг Бог, освен към Бог - Троица, така не може да има и интимна, еротитична или както искаш я наречи любов към повече от един човек. непризнаването на изневярата е задълбочаване на заболяването и нищо повече, може да има някакъв нюанс на момента на признаване, но това е въпрос на подход. всички приказки за укриване, за докладване само на изповедника, са си губене на време.

Please Вход to join the conversation.

  • Grushenka
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 13:52 #15253 by Grushenka
Ами, о.к. И на мен ми се стори, че темата е изчерпана, но понеже се включиха много участници, пък никой не пишеше по същество, затова призовах да се върнем на първоначалния въпрос. Ако няма какво повече да се каже, не отговаряйте. Аз получих отговор на въпроса си от двамата потребители, за което благодаря. Видях и че няма някой на противоположното мнение и това за мен е достатъчно. Просто, форумският етикет изисква да се говори конкретно по темата. Не е необходимо да ставате груб и да твърдите, че Ви ставам съмнителна. Още повече, че сам казахте, че разговорът бил хубав. :roll:

Please Вход to join the conversation.

  • dedo pop
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 18:32 #15256 by dedo pop
Е, какво стана сега? Прибирам се, отварям форума, виждам нова тема, прочитам до някъде, решавам, че ще бъде от голяма полза да се изкажа и аз, а тя вече приключила.

Please Вход to join the conversation.

  • Фенерски
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 18:34 #15257 by Фенерски
Аз съм на противоположното мнение, но това няма никакво значение. Виждал съм много неща и познавам много хора - не мисля, че трябва да прилагаме някакви такива принципни подходи... Всеки живот е различен, всеки човек е отделен. Така че дори да не си признае този, който е изневерил, разбере, че е сгрешил и продължи да живее със съпруга/съпругата си, аз ще го разбера. И няма да го осъдя. Ако този Ваш познат не си бе признал и това е могло да доведе само до по-добро бъдеще за двамата, аз напълно бих го оправдал. В този смисъл приказките на хората, че не е трябвало да признава, са разбираеми.

Please Вход to join the conversation.

  • Akte-X
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 19:17 #15259 by Akte-X

не знам до къде сте стигнали по въпроса , че днес ме мързи малко да чета,всички постове ...но на въпроса на темата аз бих отговорила така...

Прелюбодейство или блудство,извършени след сключването на годежния догоров и разкрити преди брака, предоставят справедлива причина за невинната страна да разтрогне договора - Мат. 1:18-20; виж Втор. 22:23-24

В случай на прелюбодейство след брака е законно невинната страна да поиска развод по съдебен ред - Мат.5:31- 32

и след развода да сключи брак с друг - така сякаш провинилият се брачен партньор е мъртъв. - Мат. 19:9 ; Римл. 7:2-3


изневятарата е вид грях и тя трябва да се признае (макар , че ако си стигнал до изневява не вярваш в Бог толкова колкото казваш!)


Ами, първо това не е отговор на въпроса по темата. Пак се получава развален телефон и накрая всеки си приказва каквото му дойде. Сега е време някой да напише какво е бракът за него и т.н. (като в предишната тема).

Освен това, тези обяснения, макар и уж подкрепени с Писанието, са толкова профански, че да не се случва някой духовник да вземе да се води по тях. Радва ме фактът, че има свещеници като о. Стоян и други тук, които се старят да вникнат в истинските неща.


Ами да ТРЯБВА да се признае Изневярата - трябва ответния човек да реши какво да прави, да се разведе или да живее с него .
Еми профански,профански , ама апостолите са казали някоя Профанска дума за това ...както щеш го разбирай.
В Библията пише нещо и човек има свободна воля да избере дали да следва написаното в Библията или да не го следва. Да следва светските закони и мерило за неговия живот да бъде Света :)
Всеки сам решава , от коя страна на барикадата да застане. Но трябва да се знае ,че не можеш да служиш на двама господари :) ...така ,че или - или.

Please Вход to join the conversation.

More
28 Окт 2006 23:04 #15274 by Kosio

не си бе признал и това е могло да доведе само до по-добро бъдеще за двамата, аз напълно бих го оправдал. В този смисъл приказките на хората, че не е трябвало да признава, са разбираеми.

Има едно нещо, което лично аз не мога да разбера. Да допуснем, че единият от партньорите сгреши, и след това изпита дълбоко разкаяние. Как от там нататък ще може да живее с другия човек, ако пази това в тайна? Лъжа е и когато съзнателно допускаш някой до теб да пребивава в заблуда - докато това не бъде прекратено, ти самият си оплетен в паяжина.

Лъжата не е достатъчно да се изповяда, трябва да отхвърлиш от себе си състоянието на лъжа! Иначе тя рецидива и се възпроизвежда. Иначе какво ще стане - ще трепери с години, дали някой път жена му ще го попита с невинен глас "ти някога би ли ми изневерил?" Или поне винаги, когато след това са ви подарени мигове на щастие, нещо ще те чопли в сърцето.

Освен това, струва ми се, че в 90% от случаите, когато някой изневерява, другият партньор някак си разбира - чисто интуитивно.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2006 23:11 #15276 by n_antonov
Вижте, животът предлага най-различни неща. Добре, кръшвам аз далеч от къщи, ей така, човещинка си е. Съзнавам глупавата постъпка и ми е ясно, че е грешка, но я спестявам на жена си, да не й причинявам болка и т.н. Така и така, взел съм си поука и повече няма да се повтаря (обещавам си вътрешно аз).

Минава се време, може и години, тя разбира за случилото се случайно по заобиколни пътища. Най-унизителното е да научиш за това от приятели, с които през цялото това време си се срещал и си приказвал за какво ли не. Какво ще се случи, бедна ми е фантазията да си представя, но със сигурност няма да е в интерес на семейството. Може и никога да не научи, вярно, но защо трябва да оставяме всичко в ръцете на случайността, когато можем да държим живота си в собствените си ръце?

Не може нещата да се крепят на лъжа, колкото и благородно да изглеждат целите й. То е същото, като да строиш върху пясък. С тия неща шега не бива. Тук няма място за хазарт.

Please Вход to join the conversation.

  • Фенерски
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2006 12:38 #15291 by Фенерски

Лъжата не е достатъчно да се изповяда, трябва да отхвърлиш от себе си състоянието на лъжа! ...

Освен това, струва ми се, че в 90% от случаите, когато някой изневерява, другият партньор някак си разбира - чисто интуитивно.


Разбира се, че си прав. Не е нормално да се живее в лъжа. Но нали не си мислиш, че само в книгите и филмите ги има пазените цял живот тайни... Тежко и горко на такива... Как да ги осъдя?

Please Вход to join the conversation.

  • dedo pop
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2006 15:53 #15297 by dedo pop
Разисква се върху въпрос с много неизвестни - кой, кога, защо е кривнал, мъжа ли е, жената ли е, какво са били преди това отношенията им. Само Господ знае какво става в сърцето на човека.
Има една поговорка: "Дето скърца врата, пръст не слагай". Ако някой си мисли че има рецепта за справяне с изневяра, дълбоко се лъже. Или че е имунизиран. Затова по-добре е да се прочете барем една молитва, вместо да раздухаме личния живот на хората.

Please Вход to join the conversation.

  • Akte-X
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2006 16:32 #15302 by Akte-X
какво ще рече "да прочетем една молитва" ...молитвата няма да го спре да изневери пак (както се отнася и за жената), да се моли папа , кой ли го слуша - греха си е грях и Бог е казал "Да не се прелюбодейства"!!! Още докато си го помислил и вече е грях ... защото можеш да съгрешиш и в мислите си
пример "ох тая мадама колко е хубава, как ми се иска да я опъна ...малиии как ще я съсам" и ето ти грях още в г;авата - камо ли като го извърши. Що пишеш глупости.
Те католиците са на този принцип - отиди да се изповядаш , а пук като се изповядаш после пак можеш да отидеш и да я изч...аш, или да убиеш или да откраднеш ...така и така падрето те кара да казваш "отче наш"-100 пъти , в православната църква е същото ,попа си пее , нарежда си , а пук блудницата или блудникът си извършват греха и не им пука - даже имам наблюдения над хора които са православни и уж вярват и се кръстят и молитви си четат - ама да не казвам колко ку...ви мята на седмица!!!!!!!!!!!!!!!
Така ,че приказките "Затова по-добре е да се прочете барем една молитва, вместо да раздухаме личния живот на хората." Ги остави на попа който ти ги е казал .... Виж Библията какво казва. Казва ли ,че имаш право да се разведеш и да искам откуп за акърненото ти достойнство - казва...еми кво тогава :) ???

Please Вход to join the conversation.

  • Grushenka
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2006 16:51 #15303 by Grushenka

Разисква се върху въпрос с много неизвестни - кой, кога, защо е кривнал, мъжа ли е, жената ли е, какво са били преди това отношенията им. Само Господ знае какво става в сърцето на човека.
Има една поговорка: "Дето скърца врата, пръст не слагай". Ако някой си мисли че има рецепта за справяне с изневяра, дълбоко се лъже. Или че е имунизиран. Затова по-добре е да се прочете барем една молитва, вместо да раздухаме личния живот на хората.


Молитви са се чели, когато беше време. Както написах - приятелите ми се разведоха. Кой е кривнал - обясних защо няма да напиша. Не раздухвам личния им живот, а търсих отговор на един въпрос. Чух две мнения, които се покривах с моето, едно противоположно и много не по темата. Ако наистина не разбирате въпроса, не пишете. Вече взех да съжалявм, че въобще попитах. :?

Please Вход to join the conversation.

More
29 Окт 2006 16:59 #15304 by Kosio

. Ако наистина не разбирате въпроса, не пишете.
Вече взех да съжалявм, че въобще попитах. :?


Споко де, не толкова емоционално. Това е един от най-добрите форуми, но е форум, все пак. :-) )

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

More
29 Окт 2006 17:01 #15305 by Kosio

опитай, от опит глава не боли :shock:

Все пак каква е богословската аргументация на тази практика, да се изповядват двамата в семейството заедно, след като става дума за отделни личности? Откъде идва, аз лично за първи път чувам за подобна традиция.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Grushenka
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2006 17:29 #15306 by Grushenka

. Ако наистина не разбирате въпроса, не пишете.
Вече взех да съжалявм, че въобще попитах. :?

Споко де, не толкова емоционално. Това е един от най-добрите форуми, но е форум, все пак. :-) )


Ами, малко глупаво се почувствах, че в "един от най-добрите" форуми не може да се говори по същество, а вместо това чели-недочели въпроса, се изказват потрбители, които в края на краищата решават, че съм съмнителна и раздухвам нечий личен живот. Въпросът искрено ме вълнува. Не защото възнамерявам да изневеря на съпруга си, да пази Господ, а защото преживях тежко тази история, тя и до днес влия върху живота на енорията ни и ни служи за поука в много отношения. Благодаря на тези, които се опитаха да ми помогнат с мненията си. Определено ми бяха от полза.

Please Вход to join the conversation.

  • dedo pop
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2006 17:47 #15307 by dedo pop

какво ще рече "да прочетем една молитва" ...молитвата няма да го спре да изневери пак (както се отнася и за жената), да се моли папа , кой ли го слуша - греха си е грях и Бог е казал "Да не се прелюбодейства"!!! Още докато си го помислил и вече е грях ... защото можеш да съгрешиш и в мислите си
пример "ох тая мадама колко е хубава, как ми се иска да я опъна ...малиии как ще я съсам" и ето ти грях още в г;авата - камо ли като го извърши. Що пишеш глупости.
Те католиците са на този принцип - отиди да се изповядаш , а пук като се изповядаш после пак можеш да отидеш и да я изч...аш, или да убиеш или да откраднеш ...така и така падрето те кара да казваш "отче наш"-100 пъти , в православната църква е същото ,попа си пее , нарежда си , а пук блудницата или блудникът си извършват греха и не им пука - даже имам наблюдения над хора които са православни и уж вярват и се кръстят и молитви си четат - ама да не казвам колко ку...ви мята на седмица!!!!!!!!!!!!!!!
Така ,че приказките "Затова по-добре е да се прочете барем една молитва, вместо да раздухаме личния живот на хората." Ги остави на попа който ти ги е казал .... Виж Библията какво казва. Казва ли ,че имаш право да се разведеш и да искам откуп за акърненото ти достойнство - казва...еми кво тогава :) ???


То в Библията пише да понасяме един другиму теготите. А не да я развяваме като сборник с закони, сиреч, глей кво пише в Библията, дава ми право да те разкарам, щото кривна от пътя. А това че любовта е дълготърпелива, всичко извинява, всичко претърпява, в случая може да се прескочи.
@Грушенка
Че молитви са се чели, не се и съмнявам, то си личи от болката, с която пишеш. Но това че са се разделили, повод ли е да спрете да се молите за тези хора. Дори си мисля, че ако беше споменала имената им във форума, поне половината участници, без да казват нищо, ей така, от добро сърце, най-малкото което щяха да направят е да запишат имената им днес на св. Литургия. Затова казах молитва.

Please Вход to join the conversation.