Мобилно меню

Трябва ли да се признае изневярата?

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Visitor
  • Visitor
04 Дек 2006 12:37 #15865 by ЛюбимеЦ 12+1
Петер ако разширим взора си ще видим :( че това се е превърнало в професия(не става дума само за "нашата" църква) а във всички.
Това е за съжаление един от проблемите,уви.
Но все пак защо не поразсъждаваме :lol: ,например жената на посланника посланник ли е?

Смятам че подмятането ти е оф топик,защото все пак не е по дадения въпрос.
Или вместо презвитер(и ако приложим правото презвитера да е "изборна длъжност") ние го назоваваме със превода на думата,то съпругата му как точно е свързана със неговото положение в църквата?

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
04 Дек 2006 15:19 #15871 by Smilen

Мили Смилене,

сам знаеш, че за да се стигне до единомислие по някакъв въпрос, трябва нй-малкото да има някаква обща база за сравнение или поне опитност по темата. Тъй като въпросът за това редно ли е свещеникът да изповядва съпругата си, засяга специфична "целева група", аз приемам за достоверни и полезни мненията на двамата свещеници, които пишат тук, защото само те имат опитност и поглед върху такава ситуация.

По другия дикутиран въпрос - за изневярата въобще, също не може да се стигне някакво единно форумно решение, по простата прична, че голяма част от мненията са хипотетични, а не на основата на реален семеен живот. В този смисъл, позволи ми да се усъмня във верността на изразеното от теб и твоя приятел категорично решение, защото и двамата просто си представяте някаква ситуация, без все още да сте се потопили в реалността на семейните битки и изпитания. От все сърце желая и на двамата Бог да ви дари с радостта на любовта и семейния живот.

Надявам се, че моето несъгласие не те огорчава, то е добронамерен израз на желанието ми да ти представя и другата гледна точка, на съпругата, която изповядва помислите си без това да е израз на суетата на нейния съпруг, а нейн екзистенциален избор.

От опит знам, че помислите не са най-праведното и правилно нещо, което се филмира в съзнанието ми, точно обратното - най често те са източник на напрежение, на лъжа и заблуди, които ме отдалечават от моя любим, ако ги запазя в себе си, ако им се наслаждавам или ужасявам тайно от него, аз затъвам все по-дълбоко и по-дълбоко. Моят съпруг е най-близкият ми човек на тази земя, неговата любов към мен ми помага да раста като човек и християнин, как бих могла да скрия притесненията си от него? Защо трябва да ги крия, въобще, за да се правя на светица и да лъжа ли? Освен това, помислите не са само блудни, има много по-тежки помисли, свързани с унинието и нежаланието ми да живея, пак ли трябва да си ги пазя като скъпо лично украшение, за което той не бива да узнае никога? Ами в семейния живот точно това е изкушението - да си изградиш защитната бариера спрямо любимия, да си създадеш някакъв измислен "помислен" свят и да си затъваш в него. С Божията помощ това изкушение отдавна сме го изпитали и надмогнали с Кольо, за да се препъваме пак в него, сега си имаме достатъчно нови неволи, с които да се борим, за растем заедно в Христа.

С много сестринска обич,

Цвети


Мила Цвети, доста абсурдно ми изглежда да говоря с теб по Интернет, а не на чаша кафе. Изобщо е странна тази практика в София човек, като иска да каже нещо на някого, да пише по Интернет, а да не се среща с него. В други европейски столици, например Скопие, не било така. Не е упрек това към теб, ами констация, че ние самите излишно си усложняваме живота. Но понеже ти си откровен и винаги искрен човек, трябва и аз да се опитам да отговоря със същото, ако и да ни четат повече хора. Трябва да се опитам, защото знам, че ако дръзна нещо да замажа или да премълча - от хорски срам - твоята интелигентност и проницателност веднага ще ме разобличат.

Не съм съгласен, че мнението на свещениците е само меродавно по въпорса за изповедта на свещеническите съпруги. Ти като учен-историк знаеш по-добре от мен, че трябва да се вземе становището на всички засегнати страни (на съпругите и, не на последно място, децата, пораснали в едно такова семейство), да се преценят техните възможни пристрастия, да се види какво казват независимите извори, ако има такива, и чак тогава да се прави преценка. А съвсем отделно нещо е да се види църковната традиция по дадения въпрос.

Що се отнася до изневярата - не съм застъпвал тезата тя да бъде крита. Аз се намесих само по общия проблем за изповедта пред съпруга и споделянето на помислите.

Не знам какви битки е водил моят приятел, аз пък си водя моите си битки, а ти - вярвам - водиш своите битки. Всеки трябва да води актуалните битки, а не тия които ще се изпречат пред него в бъдеще или пък тия, дето вече е провел. Иначе как личността ще се развива исторически?

Благодаря за пожеланието да се оженя. Както се казва, защо не... Не мисля обаче, че ми е необходим брачен опит, а и изобщо някакъв християнски опит, за да разбирам [не да съблюдавам, а само да разбирам] основния принцип на Христос за това как човек трябва да живее с други хора: като постъпва с другите така, както желае те да постъпват с него. (Естествено, че благодатната помощ за изпълнението на този принцип в пълнота се дава от Христос). Така че, да, твърдя, че мога да имам мнение по разглеждания въпрос. Не мога да приема позицията да споделям с някого нещо, да търся помощ от него и да се правя на сляп и глух, когато той се нуждае от помощ, от изправление и когато само аз съм този (най-близък), който може да помогне. Не е достатъчно да се каже: моят избор е да казвам всичко, защото така е по-добре за мене. А за ДРУГИЯ дали е добре, а за НАС дали е добре? Тоест, екзистенциалният избор неминумо следва да бъде обвързващ: духовно наставничество срещу духовно наставничество; пълно разкриване срещу пълно разкриване; изправление срещу изправление, изповед срещу изповед, духовен старец срещу духовна старица. Разбираш ли, това, което казваш ми звучи твърде себевгледано, трабва да кажа, безотговорно. Не се виждат, твоята активна роля, твоите претенции. Избрала си да си готова другият да те отвоюва от теб самата, а къде е твоето воюване за другия? Как се бориш за него, как го спасяваш от него самия. Твоят избор като че ли е ориентиран само към тебе самата, а не визира съвкупното брачно същество - царящата в него свобода или несвобода. Защо говориш само за твоята бариера, а нехаеш за желязната завеса около другия? Ами може би там, отвъд нея, е още по-страшно, отколкото при теб. Може би там другият се гърчи в адски болки, за които ти не предпиремаш никакви целебни процедури.

Просто от написаното от теб не става ясно дали, избирайки пълно себеразкриване пред дургия, изискваш безпрпекословно същото от него и как упражняваш това изискване. Тоест, как обвързваш другия с твоя екзистенциален избор.

Е, като нежен мога да кажа, че такава жена, като каквато се представяш в написаното в постинга от теб, жена, която само иска от мен (иска в духовен смисъл), не може да ми е интересна. Тя може да ми любима дъщеря, внучка, духовно чедо, но като съпруга не виждам с какво може да ми бъде полезна. Ако е до мен в брачното ложе, мога да изпитвам към нея съжаление, омраза, снизхождение или погнуса, но не и любов. Аз искам до себе си предан и достоен човек (т.е. жена), който да може да ме последва с пълно покорство дори и в ада, който е готов всичко да жертва за мене; но който е ще скочи като рикащ лъв и ще ме изяде жив, колчем аз се опитам да поставя някого от нас двамата в неравностойно положение. Искам до себе си гарант, че няма да мога безпрепятствено да манипулирам или да се оставям да бъда манипулиран. Женският мазохизъм ми е крайно противен, защото той наистина си заслужава мъжкия тормоз. А последният далеч не се реализира само с юмруци - той може да приеме формата и на ласки. Но си остава тормоз.

Аз вярвам, че при теб нещата не стоят така и затова те моля да допълниш очертания от теб модел с теб самата и с твоята личност. Последната някак си липсва в написаното от теб.


С много обич,

твой Смилен

Please Вход to join the conversation.

  • tsvetomira
  • Visitor
  • Visitor
05 Дек 2006 02:22 #15880 by tsvetomira
Mили Смилене,
наистина е нелепо да си говорим чрез форума, ужасно ми липсва живото и непринудено общуване с теб, но наближава 13 декември и това е чудесен повод да се видим на чаша вино, нали?

Благодаря ти за милите думи, за изчерпателния отговор, за времето и усилията, които си положил, за да изясним позициите си. Заслужавало си е, защото така стана ясно, че не гледаш на семейната жена като на човек, който отговаря само за „чуването“ на децата и въртенето на къщата, запазвайки духовните си терзания само за пред свещеника. Намекът за подобно отношение към жената в семейството от предишния ти постинг ме провокира, познаваш добре гнева ми към такъв тип мъжко консуматорско мислене, затова и писанията ми бяха едностранчиво женски.

Не мога да приема позицията да споделям с някого нещо, да търся помощ от него и да се правя на сляп и глух, когато той се нуждае от помощ, от изправление и когато само аз съм този (най-близък), който може да помогне. Не е достатъчно да се каже: моят избор е да казвам всичко, защото така е по-добре за мене. А за ДРУГИЯ дали е добре, а за НАС дали е добре?



А защо реши, че се правя на сляпа и глуха към болката на близкия човек? Не разбрах от къде извади този адски некоректен извод, върху, който градиш цялата си хипотеза за някакви отношения с някакъв Друг и оплиташ паяжината на евентуалната непълноценност на едни измислени болни отношения. В първия момент дори не те разбрах, но после, нали загрявам бавно, схванах - всъщност ти си ми описал някакъв твой филм, който ми предлагаш като добронамерена провокация към нашия разговор. ОК!
Оговарям.
Не знам как е в другите семейства, но в моето семейство любимият ми мъж не е ДРУГ и проблемът за ДРУГИЯ не съществува в неговия философски дискурс. Съществува семейното същество НИЕ, в което Кольо и Цвети, колкото и да са потресаващо различни, всъщност са едно цяло. В съществото НИЕ и двамата постигаме своята цялостност, без да се обезличностяваме. Някак си това ми се струва толкова самопонятно и неподлежащо на анализ, че сега чак ми е странно, да обличам живота си с думи. Ами лош шивач на думи съм и не мога да ословеся тази велика тайна, прости ми! Но за съществото Ние семейната църква не е метафора, а реалност, съвместният ни живот е изповед и аскеза, надмогване на егоизма и опора в израстването ни като личности.

Има една простичка дума, която обяснява всичко, Смилене – думата любов. А тя липсваше в претенциите ти към бъдещата съпруга. Прочети си ги пак и ги коригирай! Иначе страхотно описание - позравления! Но, ако няма любов – всичко, което си написал е най-обикновена плява, пясъчна кула, просто поезия ;-) )

Оставам с нетърпението за бъдещата ни среща,

с много обич,

Цвети

Please Вход to join the conversation.

More
05 Дек 2006 08:49 #15881 by Kosio
Това беше! Най-после някой даде подходящ завършек, за да мога да заключа темата ни, която този път се получи рекордно дълга!

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.