Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Духовен живот

Духовен живот 01 Ное 2002 23:42 #15

  • ison
  • ison's Avatar
Според вас има ли универсална рецепта, според която винаги да се следва златната среда?
Имам предвид следните две неправилни крайности:
1. Стремеж към недостижими духовни висоти, породени от неразумна ревност съпътстваща четенето на духовни книги, които са за хора на по-високо духовно ниво;
2. Апатия към духовния живот, породена от отдаденост на светските грижи и съпроводена с рядко четене на духовна литература.
Не знам как е при вас, но аз се улавям, че попадам по -лесно в една от тези две крайности много лесно :)
The administrator has disabled public write access.

Със сигурност универсална рецепта няма 02 Ное 2002 23:24 #18

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
И при мен е същото. Когато чета нещо духовно, още в момента, докато го чета, се улавям, как започвам да се гордея пред самия себе си, че вниквам в нещо толкова велико. Много е трудно човек да се научи да не се превъзнася.
Мисля си, че при мен специално проблемът се корени в това, че с много по-голяма лекота чета коментари за Православието, отколкото самото Писание и текстовете на Светите Отци. Може би ми липсва /а вероятно не само на мен/ интуиция относно дълбинния смисъл на древните църковни текстове. Но вероятно тази интуиция се изгражда, няма как да бъде дадедна наготово.
The administrator has disabled public write access.

Златната среда 03 Ное 2002 16:29 #22

  • ison
  • ison's Avatar
Aз в момента предпочитам да чета по-леки духовни четива:
Житията на светиите и други книги в същата насока. Много ми харесват молитвите и песнопенията, които са маписани в богослужебните книги, защото те пресъздават житията.
Въпросът ми беше малко по-различен, но може би, не съм се изразил правилно. Всъщност сега като го чета наистина е трябвало да го кажа по друг начин, защото основната ми идея е в друга насока.
Аз преди година се откъснах с Божия помощ от хора, които изкарваха светския начин за живот едва ли не за грешен. А монашеството го представяха за единственият правилен път.
Аз се отдръпнах от тях, но не искам да залитна в другата крайност.
Според вас какъв е начинът човек винаги да спазва златната среда?
The administrator has disabled public write access.

Труден въпрос 03 Ное 2002 22:20 #25

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Аз за съжаление не мога да Ви дам пример от личния си духовен опит, тъй като още не съм започнал да живея вярата - само се подготвям.
Но по принцип човек може да живее в пълно уединение, непрекъснато да се моли и пак да бъде грешник. А, от друга страна, исихастите доказват, че аскезата не е дадена само за монасите. Мисля, че трябва да осъзнаем какво поприще Бог е определил за нас - монашеско или не. А иначе и в светския живот, и в дискотеката християнинът трябва да носи в себе си Христовия мир. Това на първо място предполага да не се превъзнася.
Но може би аз трябва да искам съвети от Вас, а не Вие от мен. Чест Ви прави, че не сте семинарист, а сте навлезли толкова дълбоко в литургичния живот на Църквата. Аз съм се занимавал с музика, но за такова вникване в певческата традиция на Православието мога само да мечтая.
The administrator has disabled public write access.

Исихазмът 09 Ное 2002 22:49 #27

  • ison
  • ison's Avatar
Ако нямате нищо напротив предпочитам да си говорим на ти?
Аз определено не съм стигнал до такова равнище, че да давам съвети. Харесва ми да ходя на църква и обичам православната вяра, но си живея чисто светски живот от който не искам да се отказвам :-)
Все пак мисълта за исихазма не е ли малко опасна. Според Вас не е ли много рисковано човек да изпадне в духовна прелест, ако се отдаде на желанието си да постига някакви духовни висоти по отношение на Иисусовата молитва?
The administrator has disabled public write access.

Живот в света 10 Ное 2002 12:33 #29

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Ако под светски живот разбираш, живот не в расо и не в манастир - аз също мисля, че трябва водя светски живот. Проблемът при мен е, че не водя светския живот, който трябва да водя. Ще се опитам да разсъждавам: християнинът враждува със света и, враждувайки, го предизвиква. Тоест, християнинът не бива да се страхува от срещата със света, не бива да се самоизолира. Проблем при мен е самоизолацията, която се дължи на: 1/превъзнасяне;2/страх. А общуването със света изисква смирение и мъжество, защото той е болен - и то от заразна болест. За да се допре лекарят до някой болен, трябва да преодолее страха от зараза и да вземе предохранителни мерки - двете си еднакво важни. Май много го усуках...
Аз също обичам да ходя на Църква, но ние обичаме да ходим и на кафе, на гости...Въпросът не е да посещаваме Църквата, а да живеем в нея, защото тя е истинският ни дом - друг нямаме.
Що се отнася до Иисусовата молитва, аз също се страхувам от духовната прелест. Може би наистина не е препоръчителна за неофити. Май трябва по този въпрос за питаме Никола.
The administrator has disabled public write access.

Re: Духовен живот 10 Ян 2003 11:40 #104

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
С повишено внимание препрочитах диалога между ISON и SMILEN, който ми примомни моите подобни духовни търсения в младежките ми години. Въпреки зрялата ми възраст, не мога да кажа че имам зряла духовност, но ако ми бъде позволено, бих споделил няколко мисли по засегнатите въпроси от двете лица. Има ли универсална рецепта? Такава рецепта аз не намерих и едва ли може да бъде наложена такава. Необходимо е да си наложим умереност според древната гръцка максима: "бързай бавно". Гордостта ви, че вниквате в нещо велико я намирам за естествена. Тя е по-скоро умилително задоволство, а не прелестна горделивост. В духовното усъвършенствуване е необходим ред и дисциплина, а не безразборно булимично четене и преначитане. Струва ми се, че не без полза би било, ако се изучи Православната Догматика, вместо коментари за Православието. Като пособия бих посочил тези 1) на Московския Митрополит Макарий; 2) на Епископ Силветър - за съжаление на руски и бъдеща ваша грижа ще да е един превод за търсещите здравото и неподправено православие; 3) Архимандрит Иустин Попович и от съвременните автори на отец Михаил Помазански и Архимандритите Алипий и Исайя. Подчертано съветвам да не се започва с трудовете на Александър Мен или младия високообразован Подолски епископ Иларион Алфеев, който е на почит във фондация Покров и издание Мирна.
Лично аз не намирам, че Житията на светиите са леки четива, както казвате. Бих препоръчал да се запознаете с малкоизвестните 12 тома жития на непрославени светии или подвижници на благочестието. Паралелно е необходимо да се изучава Св. Писание, защото православните християни най-слабо познават Писанието, а ни е заповядано от Спасителя да го изследваме.
Какъв е начинът да се спазва златната среда? Да се стараем по мере сил да ходим постоянно пред Бога и ако човек падне, да стане, да се покае и да продължи по евангелския път. Препоръчвам още две книги с особена душеполезност: 1) ИЛИОТРОПИОН на свети Иоан Тоболски и 2) Указание пути в Царствие Небесное на св. Инокентий Московски, просветител на Аляска.
Ще повторя казаното в диалога ви: "чест ви прави че не сте семинаристи...." Затова и сте духовни. Иначе в мое време Семинарията осакатяваше духовно. Сега по милост Божия има двама духовни Ректори, които дълбоко уважавам. За съжаление все още нямаме достатъчно духовни духовници. Това оправдава оттеглянето ви от онези, които проповядват монашеството като единствен път за спасение. Макар че съм монах, ще кажа бъдете духовни в света отколкото расоносни светотатци в монастир. С Иисусовата молитва и други подвизи ВНИМАВАЙТЕ. Бедата не е толкова прелестта. Съразмерно силата на духовната ви ревност и подвиг ще последва и изкушение. В това изкушение е необходим изкусен духовник да ви ръководи, а такъв едва ли ще се намери. За момента най-верен ръководител са Творенията на Светите Отци.
The administrator has disabled public write access.

Християнско ли е понятието за "златната среда"? 16 Юли 2004 19:44 #2242

  • Vasco
  • Vasco's Avatar
Доколкото знам понятието за "златната среда" е лемент от учението на Конфуций. Може ли изобщо да говорим за постигане на "златна среда" в християнството?
Според мен, съзнанието, че се намираме в някаква "златна християнска среда", може да ни доведе до самодоволство и последващо превъзнасяне.
Няма "злата среда", а има постоянен стремеж към съкрушение и развитие на дадените ни от Господа таланти.
The administrator has disabled public write access.

Re: Християнско ли е понятието за "златната среда" 17 Юли 2004 01:38 #2250

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Vasco wrote:
Доколкото знам понятието за "златната среда" е лемент от учението на Конфуций. Може ли изобщо да говорим за постигане на "златна среда" в християнството?
Според мен, съзнанието, че се намираме в някаква "златна християнска среда", може да ни доведе до самодоволство и последващо превъзнасяне.
Няма "злата среда", а има постоянен стремеж към съкрушение и развитие на дадените ни от Господа таланти.

Преди всичко следва да сме конкретни. Зависи какво разбираме под "златна среда". Има случаи, когато за да повярваш в едно следва да отречеш друго. Има случаи, когато за да приемеш правдата трябва да отхвърлиш кривдата. За да повярваш в истината да видиш и отхърлиш лъжата. Има дори случаи, в които е по-добре мразиш и отричаш истината... но сърцето ти да копнее за нея. Отколкото да си "умерен" - от такава умереност полза няма:
<i>
Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам от устата Си” (Откр. 3:15-16).
</i>
Обаче. Има едно "но". От нас се иска и смирение. В частност - да разберем, че в една човешка глава, "пък било то и моята глава", не могат да се съберат всичките погледи към света, всичко, което стои зад очите на толкова много, различни хора. Един Бог е вседържител. И много често, привидно несъчетаеми истини се оказват част от едно по-сложно цяло и така невъзможното за човеците става възможно за Бога.

Това не е езическото отношение към света, в което понятието за истина се размива и всеки е напълно прав и всичко е съчетаемо. Това е смиреното християнско отношение към света, в което оставяме Бог да гледа другите измерения, а ние гледаме нашето, лично, дадено за нас измерение. Ако желанието ни да се уповаваме на Бог е златната среда - там, където всичко става възможно, нямам нищо против да вярвам в нея :-)

И друго. Нали сме право-славни. Тогава нека не мислим вече за "златната среда", а нека да се опитваме да вървим направо. Ето част от завета на св. Йоан Рилски:

<i>И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.
</i>
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]