Граждански и църковен брак

По нашия край свещениците, вкл дедо поп изискваме Свидетелство за сключен граждански брак. В противен случай отказваме да извършим Венчание. Запитах се: наистина ли е задължително преди да се извърши тайнството, младоженците да имат сключен граждански брак или това пак е някоя неразбория на църковния живот?
С други думи, може ли да венчавам хора, които нямат сключен граждански брак?
Опааа:
Ето какво открих в Семейния кодекс, чл. 6, ал. 2
"Религиозен обред може да се извърши само след сключването на граждански брак. Този обред няма правно действие."
Все пак очаквам включване.

От една страна, първоналачно църковен брак не е имало. Църквата е приемала за валиден този брак, който е извършен според законите на страната. От друга - представи си какво ви чака вас - дедо поповците, ако се появят юридически неразбории и се налага да решавате правни казуси. Ще трябва спешно да завършвате и по едно право. Затова, най-сигурно си е, първо младоженците да са наред пред закона, пък после всичко останало

Разбира се, че законът не го интересува дали има или няма религиозен обред. Но обратното не бива да важи, защото ще затънете в правни проблеми после.

n_antonov wrote:

Затова, най-сигурно си е, първо младоженците да са наред пред закона, пък после всичко останало

Разбира се, че законът не го интересува дали има или няма религиозен обред. Но обратното не бива да важи, защото ще затънете в правни проблеми после.

да, ама като някои са убедени, че не им трябва гражд. брак, защото те само Бога признават за Законодател и т. нат в този дух, а пък са ти примерни и редовни енориаши, какво да правиш? Да им кажеш да не се взимат или да си живеят така, докато не им дойде друг акъл и да се запътят към гражданското? И през това време да си живеят в блуд и да не смеят да пристъпят към Чашата? Не така братлета. Малко по-смеличко мисля, че трябва да подхождаме към всеки конкретен случай. Аз такива си ги венчавам, признавам си. Между другото, ако някои влюбени си имат такива проблеми, да заповядат, приемам предложения отвсякъде.
Шегата настрана, но не виждам причина да се съобразявам с един семеен кодекс от татово време, който ме заплашва със затвор затова, че най-малкото чрез мене Господ ще даде радост на двама души.

forerunner wrote:

да, ама като някои са убедени, че не им трябва гражд. брак, защото те само Бога признават за Законодател и т. нат в този дух, а пък са ти примерни и редовни енориаши, какво да правиш?

Не ми изглежда здрава тази мотивация и мисля, че е твърде рисковано хората да се венчават така. Божието не отрича кесаревото, както знаем от Св. Писание. По-добре да им се обясни първо това. Не виждам какъв е проблемът с подписването на документи в общината. Никой не ги кара да се кълнат в името на кмета и да минават през безумния атеистичен обичай, но има разни документи, които са важни както за тях, така и за децата им и които документи църквата не може да им издаде. Какво правиш, ако тези хора утре решат да се разделят? Всичко се случва. Как ще се регулират тези отношения? Като няма закон, остава законът на джунглата. Това е много опасно. Не става дума за смелост, отче, а за практичност и пастирска икономия.

n_antonov wrote:

. Какво правиш, ако тези хора утре решат да се разделят? Всичко се случва. Как ще се регулират тези отношения? Като няма закон, остава законът на джунглата. Това е много опасно. Не става дума за смелост, отче, а за практичност и пастирска икономия.

За такива хора, Никола, тези неща не са от никакво значение. Те, разбира се, ги знаят, заедно ги обсъждаме и оценяваме всички ситуации. Основният им аргумент, който в голяма степен и аз считам за основателен, е следният: Щом държавата разрешава, даже в известна степен и скрито толерира "свободното съжителство" и много рядко досега в обществото е ставало въпрос за правни проблеми, свързани с конкобината, защо ти, отче ще ми береш грижата за това, какво ще правя ако се разведа.
И аз споделям това мнение, защото вярвам, че отговорността на човек, който напълно съзнателно е дал обет пред Бога да стане една плът с другия е от съвсем друго естество, сравнена с отговорността на "ритуалните" брачни двойки. Този човек знае, че неговият неуспех е неуспех на цялата Църква, както и неговата болка, радост и триумф (колко много обичам тази думичка). Знаеш ли, не съм ентусиаст, просто ги вярвам тези неща. Рискът си е риск, в гората наистина има мечки и ние не би трябвало педантично да работим само в посока на това да не ни се налага да ходим в гората, а и да се научим да преборваме мецана. За кесаревото съм съгласен, но не мислиш ли, че понякога увлечени в буквалността на тази повеля и сляпо подчинявайки й се, има опасност да заприличаме на онези духовни чеда, които крият некадърността си зад мастития гръб на своите гурута (извинявай, знам, че това ти е болна тема).
Пък нека видим и другите какво мислят. Въобще не се изживявам като специалист по брачно църковно право, въпреки, че като студент имах особен афинитет по този предмет, особено родствените връзки ги знаех и на сън до девето коляно.

Включвам се в темата, защото ме касае заради дъщеря ми.

В двете години съвместен живот с нейния приятел се разбира с него прекрасно , и аз като майка съм спокойна, виждайки дъщеря ми щастлива. След като защити докторската си дисертация, която в момента подготвя, имат общи планове за бъдещето с нейния приятел.

Но брака като институция ги плаши заради това, че гражданското светско общество го е превърнал в институция за наследяване. Ако има предбрачни договори и всеки декларира своето си имущество и се знае с какво се влиза в брака, няма да е проблем подписа с граждански ритуал. Децата трябва да наследяват родителите си, а съпрузите да се наследяват един друг, ако нямат деца.

Докато този въпрос не се реши много хора ще живеят на семейни начала, ще признават децата си, а няма да искат да сключват граждански бракове. И ще търсят само благословението Свише. Защото "това, което Бог е съчетал, човек да не разделя". Когато има истинско уважение и любов, и двамата са отговорни един за друг и за децата си, гражданския подпис е спокойствие за хорското мнение.

Категорично неприемливо е да се венчават хора, които нямат граждански брак. Това противоречи на исконния етос на християнството, което, не само че не е против гражданската власт, ами и я подмомага в усилията й да управлява справедливо светския живот. Последното е във всеки случай отговорна и богоугодна работа. След като нищо в правната уредба не противоречи на църковното разбиране на брака, законът трябва да се изпълнява безусловно. Обратното е антисоциално поведение, което е и дълбоко неморално. Не бива да се забравя, че вярата не е константна величина - тя може да изчезне или да бъде изоставена при определени обстоятелства. Ако единият от съпрузите загуби вярата си, тогава за него църковният брак би станал нищожен. Но от битийно-нравствена гледна точка е очивидно, че бракът не може просто да бъде заличен. Гражданският брак гарантира и придава публична легитимност именно на факта на брачното общение, придава социална устойчивост на последното.

Ако съм готов да бъда верен на една жена пред Бога, което е върхова степен християнска аскеза, няма защо да се крия от гражданската власт. Ако тренирам усилено алпинизъм, как мога да се страхувам от десетте стъпала между входа и асансьора. Напротив именно аскетичният, поджвижническият характер на брака ме задължава да бъда изряден в правен смисъл. Обратното са детски игри...

Неслучайно говоря в първо лице. Защото именно мъжете бягат все по-често от гражданския брак, поради страх (твърдя това), от тежките задължения, които се поемат и които добиват правна форма. Това говори за незрелост, неподготвеност за саможертва (слаб аскетически опит) и в последна сметка за маловерие. Срахът от наказателната репресия на държавата е голям, защото е слаб страхът от Бога. А без страх от Бога, може ли да има жертвена любов?

За нехристияните страхът от гражданския брак е разбираем, макар и не оправдаем, но на деклариращите се като християни той би трябвало да е априори чужд....

Ама защо се поставя акцент само на раздялата!? Тя, раздялата има много лица. Ако се случи нещастие с някой от родителите (не дай, Боже, но животът е такъв), какво ще прави другият, какво ще правят децата!? Как ще защият правата си на собственици и наследници?

Изобщо, безотговорно е да разсъждава по този начин, както е безотговорно да се работи без осигуровки и т.н. Не може църквата да толерира социалното аутсайдерство. Това противоречи именно на заповедтта за любовта, която преди всичко ни възпитава на отговорност.

И какво означава, че за тези хора това няма значение? Ако такава формална дреболия, която някой ден може да се окаже голям голям проблем, не искат да уредят, как може да ме убедят, че с другото ще се справят?

И Христос можеше да дойде и да извърши всичко, без да се съобразява със Закона, защото е по-горен от всеки закон. Но го изпълни до последната йота, нали така?

Тази идея вече е осъществявана в малко по-друг вариант.
Навремето отиваме с жената да питаме как стават работите, направихме си медициниски, получихме час в Об(р)едната зала (с паднало "Р", та станала Обедна) в Мусагеница и отидохме с кумовете. Обаче по джапанки и тениски, щото на три спирки от Студентски град. А там като разтворили едни врати, музика някаква и ни натикаха в един ъгъл че щялбо да има сватба. Те всъщност нас чакали. Изпаднаха в ужас като разбраха. Подписахме се, почерпихме се по една паста и всеки по живо, по здраво си замина. Сватбата беше в деня на Венчанието. Вчера станаха 9 години вече.

Аз също не знам какво я меша държавата, че двама човека ще дойдат в храма и над тях ще се извърши Венчание. Като реално половината млади двойки си живеят години наред и деца създават без граждански брак. Сега дочувам, че в новия семеен кодекс ще залегнат някакви нормативи, с които се признава съжителството едва ли не за брак. Ако това се направи, не виждам пречка, които желаят само да се венчаят, без да са подписвали.
Не са се сетили, иначе може да се измисли закон, според който Маслосвет да се прави само след предварително показана медицинска бележка от личния лекар. А Водосвет след разрешение от ВиК.

dedo wrote:

Аз също не знам какво я меша държавата, че двама човека ще дойдат в храма и над тях ще се извърши Венчание.

Държавата изобщо не я меша. Както вече се каза и тук, законът не се интересува от това дали има или няма религиозен ритуал. Така и трябва да бъде поне в държава, в която има свобода на изповеданието. Меша ги тия, които сключват брака. Или ако сега са млади и луди, не ги меша, но след години или особено при нещастие ще ги замеша и то много яко, но вече ще е късно.

Иначе е невъзможно в момента в храмовете да се извършва граждански брак. Ще настанат много големи измами, понеже църквата няма интерфейс, по който да обменя с държавата информация за брачното състояние на съчетаващите се. Всеки ще може да обикаля градовете и селата и ще се жени безконтролно. От това може да произлязат много големи измами и престъпления и в тях ще са замесени нашите свещеници.

Здравейте, моите лични наблюдения по въпроса са от контактите ми с мои близки, чиито взаимоотношения познавам сравнително добре.
Те също искаха "само църковен брак", защото другият беше формалност, но в моменти на искреност пред себе си признаваха, че всъщност става дума за един ирационален "страх от подписа".

Това днес е страшно разпространено в начина на мислене на младите и в основата си е сто процента страх от поемане на отговорност. Към това се прибавя и също модното суеверие, че "подписът разваля магията".

За мен това означава, че просто двойката няма нужната зрялост, а също и честността да гледа проблемите в лицето. И предпочитат "да държат вратичката отворена" - за всеки случай. Тоест, налице е страх да се обвържеш окончателно и безрезервно с другия.

Всички тези извинения за формалността, грозотата и т.н. на гражданския ритуал са безсмислени, защото всеки може да отиде и да се подпише в общината без никакъв ритуал, в обичайното си облекло и т.н.

В страните като Гърция, където църковният брак има правен статус, младоженците също се разписват. Има ли толкова голямо значение къде се слага този подпис - в храма или някъде другаде.

Въобще, това фокусиране върху "не искам граждански брак" за мен е почти безпогрешен признак за някакъв друг проблем било то във връзката, във възгледите за брака и т.н.

Подсказвате ми друго. Ако младоженците се подписват в Църковния регистър, може би ще почнат да се плашат и от църковния брак. иначе така нещата стават някак отстрани. След време дойдат и си вземат свидетелствата и толко.
Остават ни само беглите опити за някаква катехизация преди, по време и след Венчанието.

dedo wrote:

Подсказвате ми друго. Ако младоженците се подписват в Църковния регистър, може би ще почнат да се плашат и от църковния брак. иначе така нещата стават някак отстрани. След време дойдат и си вземат свидетелствата и толко.
Остават ни само беглите опити за някаква катехизация преди, по време и след Венчанието.

Ако младоженците ги е страх от един подпис - независимо къде, по-добре изобщо да не се женят, ами да си ходят при мама и при тати. Така мисля аз

Здравейте,
бих желал да кажа следните мисли относно тайнството брак. За да има един брак благодатен живот, съгласно църковните традиции, трябва да е озаконен свише. С други думи, бракът е тайнство, което не е просто ей така един кеф сред обществото... Тук не става въпрос за подпис в съвета пред някоя побеляла бабка, която 30 мин. чете сърцераздирателни словоизлияния и на края да рече: "С пълномощията ми дадени от кмета (...) ви обявявам за съпруг и съпруга". Категорично се противопоставям на това становище, а именно, не подпис в съвета, а обет за вярност и любов, даден в Църквата пред лицето на Бога. В този случай говорим за сключване на свещен съюз между мъжът и жената, които копнеят да станат една плът, за да създадат един нов живот - детето. Някой замислял ли се е, че това тайнство фактически е и първото чудо, което Иисус Христос извърши тук на земята! С постановяването на това тайнство Христос начена и своята същинска проповедническо-изкупителна дейност. Той първо освети бракът, като претвори водата във вино на свадбата в Кана Галилейска, т.е. благослови този съюз между мъжът и жената.

Благовест, не виждам тук някой да отрича светостта на брака. Това и оставаше. Мисля, че дискусията би трябвало да има съвсем прагматично естество.

Но от каква гледна точка - прагматична, брате?!

Ами, както се вижда, гледната точка на всеки си е неговата лична. Аз друга не знам да имам.

Прав си братко, но... всъщност каква трябва да е гледната точка, чисто формална или такава каквато е отредила Църквата!!!

И каква е тя? Т. нар. "гледна точка на църквата" по този въпрос.

Знам ли... нека дискутираме, но не да се обръща в говорилня. Та бракът е....

Благовест wrote:

Знам ли... нека дискутираме, но не да се обръща в говорилня. Та бракът е....

Темата на дискусията не е какво е бракът! Точно това се опитвам да ти обърна внимание. Ако се интересуваш от този въпрос, отвори нова тема: "Какво е бракът?".

Аз правилно те разбрах... повярвай ми брате, както и всички дискутиращи. Днес младото общество се страхува от сключването на брак, било то граждански или още по-малко църковен. Те искат да са свободни, защото подписът малко или много ангажира някого пред някой си..А днес сме свидетели, че е модерно да се живее ей така свободно. А що се отнася дали е нужен граждански брак, уви всички знаем, че е наложителен, в противен случай, тези които желаят, немогат да извършат църковен. Доколкото знам от проф. Желев след години, знам ли... ще бъдат валидни юредически и църковните бракове, т.е. ако не желаеш съвета, то отиваш направо в храма, както е в гърция (така са ми казали). Но пак ти казвам брате, въпросът не е това, то това ако беше... здраве му кажи. Хората не щат да сключват бракове, живеят си ей така... така като ти писне некоя булка, готово... сменяме я с друга и т.н.

Благовест wrote:

Доколкото знам от проф. Желев след години, знам ли... ще бъдат валидни юредически и църковните бракове, т.е. ако не желаеш съвета, то отиваш направо в храма, както е в гърция (така са ми казали).

Това може да стане само сред солидни законодателни промени. В момента е неприложимо. Мога да се оженя 10 пъти на няколко места в България и да обера когото си поискам, ако църковнят брак се приеме за валиден пред държавата. Кой ще ме спре? Как дедо поп от село Долно секеречене ще провери дали съм женен, разведен и т.н. А ако му предложа и някоя пара отгоре, няма и да си прави труда дори да помисли над този въпрос. Затова казвам, че темата има прагматично, а не богословско естество. А дори и да може и да иска да провери, няма необходимия ценз и права да взема каквито и да било решения.

А това, че хората ги е страх да се подписват, няма да го решите, като ги венчавате без граждански брак. Няма да им излекувате страха, болестта ще си остане в тях. Този страх е глупав и вреден, и показва, както вече спомена Златина, че има друг проблем, който така остава скрит и нерешен. Само ще им замажете очите.

Страх го е един подпис да сложи, семейство ще прави. Айде де!

Бракът е отреден с цел съпругът и съпругата да си помагат взаимно 1, човешкият род да се разраства чрез законно потомство, а Църквата – със свято потомство 2 както и за предотвратяване на възможна нечистота 3

1 Бит.2:18; Еф.5:28; I Петър 3:7/ 2 Бит.1:28; 9:1; Мал.2:15/ 3 I Кор. 7:2,9

За всички хора е законно да сключват брак, ако са способни разсъдливо да дадат своето съгласие 1. Но християните са задължени да се женят само в Господа 2 . Така че изповядващите изтинната реформаторска вяра не трябва да сключват брак с невярващи, с послушници на Папата или с други идолопоклонници, нито благочестивите трябва да сключват неравностоен брак с хора , прочути с покварения си живот или отстояващи осъдителни ереси 3[/color]

1 Евр.13:4; I Тим.4:3; I кор.7:36-38: Бит.24:57-58/ 2 I Кор.7:39 / 3 Бит.34:14; Изх. 34:16; II Кор. 6:14; Втор. 7:3-4; III Цар.11:4; Неем. 13:25-27; Мал.2:11-12;

Покварата на човека е такава, че е умостно да се проучват аргументите в подкрепа на разделяне на онези, които Бог е съчетал в брак. Единствено прелюбодейството или своеволното напускане на брачния партньор, което по никакъв начин не би могло да се възтанови от Църквата или от гражданските власти, могат да бъдат достатъчна причина за разтрогването на брачния съюз 1. При това трябва да се съблюдава определена публична и законна процедура, като засегнатите страни/ не се оставят да действат според собствената им воля или разбиране, в защита на самите себе си 2.

1 Мат. 19:8-9; I Кор. 7:15; Мат.19:6/ 2 Втор. 24:1-4


Бтв - значи да ви кажа АЗ как ще се омъжа. Църковен брак , без онази да ми опява... подписа след църковния брак. Първо Бог - след това Държавата )

Akte-X wrote:

Бракът е отреден с цел съпругът и съпругата да си помагат взаимно ... ...

Не думай...

Не мога да разбера какво не й е наредна сегашната система с гражданския брак, че да се променя.

Иначе, доколкото си спомням, идеята за "легализиране" на църковния брак тръгна от Емил Кошлуков и неговата политическа формация. Е, не е това начинът да се повиши ниският рейтинг на партия "Новото време". Свещенослужителите на Църквата нямат не само технически възможности, повечето от тях нямат морален интерфейс да узаконяват брака. Пък и тази функция би било още едно бреме и отклоняване от съществените задачи на енорийската работа.

А за страха от подписа, пак за кажа: не може тренираш алпинизъм, а да сестрахувмаш от десетте стъпала между входа и асансьора.

Категорично неприемливо е да се венчават хора, които нямат граждански брак. Това противоречи на исконния етос на християнството.

portos wrote:

Извинете ме, многоуважаеми, но това са, според мен поне, дрън-дрън работи. Аз си падам малко августинец...

В смисъл, че си имаш любовница и Адеодат ?