Брак между православни и неправославни
- borisdd
- Topic Author
- Visitor
-
Имах връзка (само платоническа, както се казва, с мюсюлманка). Тя постъпи правилно от религиозна гледна точка и ми каза, че не можем да имаме пълноценна духовна връзка и брак. Какво мислите за браковете между хора от различни вероизповедания по принцип? Мислите ли, че може да се говори за някакъв вид дискриминация?
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
От каноническа гледна точка, църковен брак е немислим, излишно е да се подлага на съмнение. Това обаче не означава, че вие не можете да създадете семейство, скрепено на взаимната ви любов. Защото именно любовта е онова, което освещава съвместния живот на двама души. Ще се аргументирам със Св. Писание:
ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; ... неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак децата ви биха били нечисти, а сега те са свети (1Кор. 7: 13 -14).
Тези съвети на св. ап. Павел превъзхождат стократно по дълбочина всички опити съвместното съжителство между мъжа и жената да се разглеждат под лупата на юридическата казуистика. Апостолът говори точно за твоя случай (обратният принцип също важи и има същата сила - вярващата жена освещава неповярвалия мъж). Думите на апостола са недвусмислени - чрез вярата на единия се освещава целият брак.
А това, че двамата не могат да минат под църковното венчило, е съвсем логично, но по никакъв начин не ги поставя на по-ниско стъпало по отношение на тяхното собствено човешко дойстноство, не отрязва пътя към спасението им. Църковният брак като чинопоследование е доста късно явление, така че не може да бъде conditio sine qua non. Над закона, все пак, стои любовта.
Please Вход to join the conversation.
- borisdd
- Topic Author
- Visitor
-
И все пак мислите ли, че в отказа на тази жена (или пък в евентуалния отказ на християнин) има някаква дълбока дискриминация?
Очаквам вашите отговори!
Please Вход to join the conversation.
- Smilen
- Visitor
-
borisdd поставя въпроса възможно ли е пълноценно телесно-духовно съединяване между християнин и иноверец?
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- Smilen
- Visitor
-
Но понеже след Кръщението тялото и душата ти вече не са твои, а на Христос, отговорността е много голяма. Не трябва ли да се изчака Бог да извести човека, който се колебае, как да постъпи...
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-

Please Вход to join the conversation.
- Smilen
- Visitor
-
Иначе много лесно може да навредим на себи си и на този, когото искрено обичаме.
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Духовният опит показва, че Бог никога не се открива на човека директно, не стои над главата му, шепнейки какво да прави. Онзи, който стои до ухото, и постоянно мърмори "Сега направи така, защото Бог е всеблаг и ще ти прости... Ах, защо го направи, сега Бог ще ти се разсърди, Той е ревнив съдия...", е друг, неговата "мисия" е друга.
Напротив, Бог привидно стои далеч от нас, Той е много високо. Той иска от нас да направим собствения си избор, защото само тогава постъпката ни ще има стойност. Какво пречеше на Бог да нашепне на Адам и Ева да не слушат змията, защото тя лъже и да им посочи правилния път? Нищо не му пречеше, разбира се, но тогава техният избор нямаше да е свободен, т.е. нямаше да идва от Божия образ, залегнал в тях, и нямаше да доведе до тяхното богоуподобяване. Отнеме ли ни се свободата, всяка наша постъпка губи смисъл, дори обективно да изглежда най-праведната.
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Напротив, от една страна ти се моли искрено и с любов да ти се открие верният път, но от друга - решавай, действа смело и поемай отговорност, а вярата е гарантът, че Бог чува молитвата ти и те напътства в твоите собствени решения.
Please Вход to join the conversation.
- Smilen
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Останалото, което казваш, е напълно в съгласие с казаното от мен в началото - любовта освещава брака, дори и между иноверци. Той няма да е църковен, но вярата на единия освещава и другия, освещава и децата. Църковният брак не е задължително условие за съжителството между двама.
Please Вход to join the conversation.
- borisdd
- Topic Author
- Visitor
-

Но главният ми въпросе е (съжалявам, че го повтарям!): Може ли да се говори за духовна дискриминация? Или с други, по-груби думи: Ти не познаваш Бога, ти не си пълноценен човек и следователно не си достоен за мен?
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- Добромир
- Visitor
-
(1 Кор. 7:39.): Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
Кольо, какво означават според тебе думите "само в име Господне"? Не става ли дума тълмо за брак с християнин/християнка? Ето кое ме смущава.
Please Вход to join the conversation.
- Добромир
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- borisdd
- Topic Author
- Visitor
-
Да, бих се радвал и ако някой отговори на последния въпрос на Добромир.

Please Вход to join the conversation.
- Добромир
- Visitor
-

Please Вход to join the conversation.
- borisdd
- Topic Author
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- Добромир
- Visitor
-
Ако тези обяснения все още ти изглеждат неубедителни, да ги формулирам от обратната страна - защо невярващият или друговерецът би участвал в християнски ритуал, какъв смисъл би имало за него? Той би счел нашите тайнства за кощунствени или поне за празни. Участието на външен за Църквата човек в нейните тайнства е не толкова забранено, колкото безсмислено.
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Тайнствата не са магически заклинания, чиято сила се проявява автоматично при произнасянето. Действеността на едно тайнство зависи както правилността на изпълнението му, така и от вярата на онзи, върху когото се прилага. Тук изкушените от протестантизма ще попитат защо тогава кръщаваме деца. Кръщаваме ги заради вярата на техните родители. Веднъж вече дискутирахме тази тема, че чрез вярата на един може да бъде спасен друг, който дори не подозира за съществуването на Бога, камо ли да вярва в Него. А и кръщението не е просто едно от тайнствата. Нито пък родителството е просто биологична връзка.
Please Вход to join the conversation.
- borisdd
- Topic Author
- Visitor
-

Мисля, че последните два отговора-на Добромир и Никола, отговарят ясно и сравнително пълно на въпросите ми!
Please Вход to join the conversation.
- Боряна
- Visitor
-

Много ми хареса мнението на Никола, че бракът е отговорност и решение на самия човек и че Бог оставя човек сам да избере какъв път да поеме в това отношение.
Но все пак останалата част от мнението ми изглежда малко странна като подход - т.е. да приемеш за нещо нормално, че можеш спокойно да се жениш за човек, който няма вяра като твоята.
Най-малкото би имал големи трудности - все пак жениш се за чоек, с който се предполага, че сте близки, а за някои неща никога няма да можете да се разберете ... Той никога няма да може да разбере и почувства твоите духовни стремежи или пък ти неговите. Не знам това доколко е важно, но все пак ...
Освен това апостол Павел казва "но само в име Господне" - това, което каза и Добромир по-напред.
Освен това е казано какво общение има м/и светлината и тъмнината. Образно погледнато хората, които не познават Христос са в тъмнина. (И това не е дискриминация, т.е. не означава, че са по-низши създания, а че не са познали Христос.)
Аз не мисля, че има универсални формули в живота и вярата - ако е така, направи така и така или не прави точно това и това ...
Мисля, че всичко е много специфично и си зависи от конкретните хора. Брак с иноверец наистина може да спомогне за неговоте освещение и спасение. Но не би ли могло също да спомогне за твоето неверие/падение ... (такива са моите опасения поне)
Предполагам, че Никола не искаше да каже - да, спокойно се женете за невярващи или друговярващи, но все пак прозвуча ми странно честно казано

Поздрави,
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Предполагам, че Никола не искаше да каже - да, спокойно се женете за невярващи или друговярващи, но все пак прозвуча ми странно честно казано
Никола искаше да каже това, което е казал

Говорим и за опасността от модерния гуруизъм в църквата, когато определени духовници от монашеските среди предимно, станали известни с добродетелния си живот, си позволяват да дирижират до такава степен живота на духовните си чада, че се самозабравят и превръщат живота им в ад. Аз лично бих искал да говорим и за този вид духовна прелест: как ние разбираме отрязването на волята и кому и как я даваме.
Познавам хора, които се женят само с благословията на духовния си наставник, независимо, че се обвързват с хора, които не познават и не обичат, та после семейният им път става низ от разочарования. Познавам и хора, които дълги години се изповядваха при забележителния о. Сергий, но това не им попречи да се отрекат от Кръщението и ръкоположението си (!), за да приемат повторно кощунствено кръщение при схизматици.
Е, гаранции няма за нищо и за никого. Независимо при кого се изповядваш, не си застрахован от нищо. Независимо какви принципи спазваш: да се жениш само за единоверец или да правиш само това, което духовният ти наставник благослови..., ако не държим най-вече на любовта като на истинска благодат, всичките ни опити да водим духовен живот са обречени. Ако ще и да се изповядваме при най-добродетелния духовен старец.
Може би малко се отклоних от темата, но това според мен е само привидно. Защото тук става дума не просто за това как да се женим, а въобще как да направляваме живота си.
Please Вход to join the conversation.
- Smilen
- Visitor
-
Става дума за разликата между ОТРЯЗВАНЕТО НА ВОЛЯТА и БЕЗВОЛИЕТО.
Когато отрежеш волята си и се подчиниш доброволно на духовния си наставник, това е похвално - ти се подчиняваш на Бога.
Когато обаче си безволев и чакаш духовният ти наставник да решава вместо теб, това е осъдително. Означава, че ти не слуша гласа на сърцето си, където говори Бог.
Първо да се на учим да слушаме гласа на сърцето си, пък после да се подчиняваме; първо да формираме воля у себе си, пък после да я отрязваме; първо да се очовечим, пък после да се обожим по думите на дякон Андрей Кураев.
В противен случай как ще можем да изречем заедно с Човешкия син: "Нека бъде не Моята воля, а Твоята"?
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Когато отрежеш волята си и се подчиниш доброволно на духовния си наставник, това е похвално - ти се подчиняваш на Бога.
Така е по принцип, но опитът "тук и сега" показва съвсем друго. На практика такива духовни наставници няма у нас. Често пъти дори най-опитните сред тях напътстват прибързано и погрешно чадата си. При тях се тълпят постоянно хора, на които дори и да са чудотворци, не могат да обърнат необходимото внимание, не ги изслушват достатъчно и не ги познават като свои чеда. Неслучайно някои от тях започнаха да отказват да приемат хора.
В един момент се оказва, че енорийският ти свещеник, който освен всичко е човек като теб, има твоите грижи, живее в сърцето на града и с когото прекарваш повече време, познава проблемите ти като свои собствени, този духовен наставник може да бъде много по-прозорлив и мъдър и неговите прости практични напътствия могат да се окажат много по-правилни.
Please Вход to join the conversation.
- Боряна
- Visitor
-
Доста е важно това, което казваш за месенето в личния избор на човека, съгласна съм, че църквата не трябва да си позволява да се меси до толкова.
А това за модерния гуруизъм може би също си прав.. границите на наставничеството са явно тънки и може би е лесно да ги преминеш в престараване. А все пак и когато учиш и възпитаваш едно дете - целта ти не е да го направляваш постоянно, а да го научиш да може само да мисли, да взема решения и да се справя. Т.е. понякога човек губи целта ...
И за принципите си прав - няма гаранция никога ... - съгласна.
В един брак най-важна е любовта, всичко останало е на втора линия.
Наистина ли така мислиш?
Може да ти звучи глупаво и наивно въпроса ми

Защото аз все пак си мисля, че чувствата не са най-важното нещо тук и че по-важно е самото отношение на посветеност и вярност - и самото решение да бъдеш с някого, с който смяташ, че можеш да имаш добър брак.
Все пак - едно време всички са ги женели без да се познават особено... Това не значи обаче, че не са имали добри бракове.
Поздрави,
[/quote]
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
Наистина ли така мислиш? Може да ти звучи глупаво и наивно въпроса миЗащото аз все пак си мисля, че чувствата не са най-важното нещо тук и че по-важно е самото отношение на посветеност и вярност - и самото решение да бъдеш с някого, с който смяташ, че можеш да имаш добър брак.
Да. Не само така мисля, но твърдо знам, че е така. И впрочем, любовта не е чувство

Please Вход to join the conversation.
- Боряна
- Visitor
-
Да. Не само така мисля, но твърдо знам, че е така. И впрочем, любовта не е чувство
Да, не е чувство разбира се, но не изключва чувството

Но, това си е една дълга и сложна тема, по която сигурно може да се говори мноогоо...

Но не мислиш ли, че е малко идеалистично, човек да чака голямата си любов... - или поне любовта

Под любов тук не разбирам само чувството - както ти казваш.
Ама може би това е твърде голяма тема и няма смисъл толкова да се говори по нея - в края на краищата всеки решава за себе си кое е най-важното за него и съответно си носи отгорността за решенията.
Поздрави

Please Вход to join the conversation.