Мобилно меню

Брак между православни и неправославни

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2004 13:57 #1743 by n_antonov

Ама може би това е твърде голяма тема и няма смисъл толкова да се говори по нея - в края на краищата всеки решава за себе си кое е най-важното за него и съответно си носи отгорността за решенията.

Поздрави :)


Именно. Аз лично нямам желание да говоря за това, защото пговоренето по тези въпроси не е възможно да става "по принцип". Освен това, когато става дума за интимен живот, думите отчуждават опита. Във всеки случай, категорично съм против да се говори "по принцип".

Please Вход to join the conversation.

  • Боряна
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2004 14:07 #1744 by Боряна

Именно. Аз лично нямам желание да говоря за това, защото пговоренето по тези въпроси не е възможно да става "по принцип". Освен това, когато става дума за интимен живот, думите отчуждават опита. Във всеки случай, категорично съм против да се говори "по принцип".


Напълно съгласна :wink:

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2004 14:29 #1745 by Smilen
Любовта е като вярата - силно динамична величина е; непрекъснато пулсира и се променя; отслвабва и се засилва. Също като вярата е дар Божи, който на всеки се дава по строго специфичен начин. Може като благодатен Покров да огрява целия живот на човека, а може да ни осени само в един миг и след това никога да не се появи. Също както и вярата.
Но някъде бях чел следния съвет - ако чувстваш, че не можеш да живееш без някого, значи не го обичаш истински. Ако нямаш сили да се разделиш с него, значи нямаш достатъчно силна любов. Нещо такова казва и митрополит Антоний Блум в "Бракът като подвижничество". Раздялата е един от критериите за силата на любовта. Другият критерий е, разбира се, себеотдаването, саможертвата.

Please Вход to join the conversation.

  • Боряна
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2004 15:22 #1746 by Боряна

Любовта е като вярата - силно динамична величина е; непрекъснато пулсира и се променя; отслвабва и се засилва. Също като вярата е дар Божи, който на всеки се дава по строго специфичен начин. Може като благодатен Покров да огрява целия живот на човека, а може да ни осени само в един миг и след това никога да не се появи. Също както и вярата.
Но някъде бях чел следния съвет - ако чувстваш, че не можеш да живееш без някого, значи не го обичаш истински. Ако нямаш сили да се разделиш с него, значи нямаш достатъчно силна любов. Нещо такова казва и митрополит Антоний Блум в "Бракът като подвижничество". Раздялата е един от критериите за силата на любовта. Другият критерий е, разбира се, себеотдаването, саможертвата.


Интересно сравнение - на любовта с вярата.

Колкото до това - ако чувстващ, че не можеш да живееш без някого, значи не го обичаш инстински - ми звучи малко странно.
Може би имаш предвид въпреки чувството, че не можеш без този човек, да се съгласиш за раздяла по някаква причина полезна и за двамата.
Иначе самото чувство си е съвсем нормално - да чувстваш, че не можеш да живееш без някого, когато го обичаш.

Но, май преминаване към говоренето "по принцип" (както беше споменато по-горе), от което не знам дали има полза.

А пък и не мисля, че има универсални средства за измерване, както и мерни единици ;) за 'истинска' и 'неистинска' любов.

Може би човек сам според сърцето и ума, които му е дал Господ си преценява.

Позрдрав :)

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
28 Май 2004 16:33 #1748 by Smilen
Просто исках да кажа, че любовта е едно комплексно състояние на екзистенцията, което съзрява в изпитания. Става дума за любовта в християнския й смисъл. Тази любов е жертвена, и понякога е много жестока. Любовта на никого не се дава на готово, изисква много труд, борба, лишения. Трябва да помним винаги, че Бог ни обича и то толкова, че е пролял кръвта Си за нас. Трябва да съумеем да дадем някакъв, макар и скромен отговор на тази Божията любов. Ако нямаме искрица от този вид любов, значи не сме Христови. Мисля, че това е имал предвид ап. Павел в I Кор. 13. Много е висока тази "летва" и няма нищо общо с представата за идилично-безметежно семейно щастие.

От всички добродетели любовта е най-трудна за постигане. Да постигнеш любовта значи да постигнеш Самия Бог. Но нали сме призвани тъкмо към обожение - значи все пак не е невъзможно.

Бог с теб :)

Please Вход to join the conversation.

  • borisdd
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
31 Май 2004 22:05 #1754 by borisdd
Replied by borisdd on topic Благодаря ви!
Благодаря ви за мненията!
:) Напълно съм съгласен с изказаните от Никола становища!
От краткия ми опит съм видял едно нещо - духовна (пък и любовна) връзка може да има не просто между "християнин" и "християнин" или между "мюсюлманин" и "мюсюлманин", а между силно, искрено и добронамерени вярвящи хора!
Бог с вас!

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 16:25 #2002 by Добромир
На адрес [url:3bimuvbl]www.kuraev.r...subj=30729[/url] можете да прочетете мнения по тази тема. Ще цитирам само малка част от тях, за които считам, че най-добре представят двете гледни точки.

1. Повод за запитването е една статия на протойерей Владимир Воробьов:

"...древняя Церковь не знала здесь никаких компромиссов. Она считала, что брак между православным и инославным невозможен потому, что истинный брак может быть только внутри Церкви. Если невозможно приступить к святой чаше вместе, значит, невозможно и таинство брака. И разрешение смешанных браков являлось и является в наше время существенным компромиссом, существенной уступкой, и такой брак тоже все равно не считается полноценным, и напрасно настаивают и думают некоторые, что это вполне хорошо и ничего здесь нет сомнительного. Соборы — Лаодикийский, Карфагенский, Халкидонский определяют, что подобные браки, заключенные по гражданскому закону, должны быть в Церкви расторгнуты как условие для принятия церковных таинств. Вступающий в такой брак не может быть допущен к евхаристии. Если православный человек женится на неправославной или православная девица выйдет замуж за неправославного, то она, таким образом, теряет возможность приступить к святой чаше. И если она хочет вернуться к евхаристической жизни, то должна расторгнуть свой брак как православная сторона. Тем более, конечно, это так в случае, когда православный человек женится или выходит замуж вообще за нехристианина. Такие браки запрещались еще апостольским правилом и считались предательством Церкви, предательством Христа и влекли за собой пожизненное отлучение от Церкви.

В наличной нашей жизни церковной везде и всюду существуют всевозможные попустительства и всевозможные послабления, очень часто уже переходящие всякую меру компромисса. Тем не менее следует совершенно точно и твердо утверждать, что и в наше время брак с нехристианами во всяком случае совершенно невозможен и недопустим для православного человека. Это есть измена Церкви и выход из нее, и лучше для священников не дерзать на такие эксперименты и чрезмерные послабления. "

Протоиерей Владимир Воробьев,
ректор Православного Свято-Тихоновского Богословского института
Вестник пастырского семинара, № 2, 1996 г.


2. А ето и отговорът на свещеник Константин Слепинин:

Архиерейский Собор Русской Православной Церкви 2000 года принял документ под названием "Основы социальной концепции Русской Православной Церкви". Там, в параграфе X.3 говорится:

"В соответствии с древними каноническими предписаниями, Церковь и сегодня не освящает венчанием браки, заключённый между православными и нехристианами, одновременно признавая таковые в качестве законных и не считая пребывающих в них находящимися в блудном сожительстве".


По-нататък той цитира ап. Павел във връзка с конкретната ситуация на жената, поставила темата, след което продължава така:

Очень прошу Вас, не верьте безоговорочно всему, что пишется в современной православной литературе. Стремитесь, в первую очередь, прояснять интересующие Вас вопросы в Священном Писании; в трудах Святых Отцов; в документах, излагающих официальную позицию Церкви, а не отдельное мнение какого-нибудь автора.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 17:01 #2003 by n_antonov
Добри, изглежда не си обърнал внимание на изказаните тези. Още от самото начало започнах с твърдението, че конанически не може да има църсовен брак между православен и неправославен. Това е повече от ясно и не подлежи изобщо на коментар. Не за това обаче ставаше дума в цялата дискусия нататък. Проблемът е на съвсем друго място - в потребността от това съвместният живот на двама души, които се обичат, да бъде осветен от Църквата (а не в това какъв именно съвместен живот може да бъде осветен и какъв - не).

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 17:28 #2004 by Smilen
Явно има пълен хаос от правила и интерпретации.

Доколкото разбирам има противоречие между двата текста, цитирани от Дорби. В единия се казва, че съжителството между християнин и нехристиянин е блудно, а в другия - че не е.

Отклонение:
Но този въпрос може и да се разшири по отношение съжителството между християни, което не е осветено от Църквата. Скоро говорих с един свещеник по този въпрос. Той ми каза, че според светоотеческите практика, мъж и жена (православни), които съжителстват без църковна благословия, се лишават за 3-5 години от св. Причастие, като през цялото време трябва да постят (а следователно и да не съжителстват помежду си - иначе не е пост). Когато изтече това време, се допускат до общение. Неговият коментар беше, че днес това правило няма как да се приложи. Ако се приложи, означава, Църквата въобще да спре да причастява. От друга страна, той напомни, че в древност са се женели при достигане до полова зрялост (12-14 г.). А сега се женят хора на по 30-40 г. Свещеникът каза: "Не можем да искаме от хората да се въздържат толкова време, целомъдрието е дар Божи, които не е даден на всеки".

Връщам се на темата. Тялото и душата на християнина не са негови - те са на Христос. Така че без благословението на Църквата, която е Христова, той не бива да предприема никакво съжтилство нито с православни, нито с неправославни. Мисля, че това поне е сигурно.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 17:43 #2005 by Smilen
Сещам се още, че е голяма отговорността на свещеника, който преценява. Следва да се преценява салучай за случай и то сърцеведчески, а не буквалистки.

Трябва да се обърне внимание и на спецификата на епитимията - лишаване от причастие, пост и т.н. Това не е наказание, а е по-скоро средство за изправление. Голяма отговорност тежи върху този, който го налага.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 17:44 #2006 by n_antonov

Тялото и душата на християнина не са негови - те са на Христос. Така че без благословението на Църквата, която е Христова, той не бива да предприема никакво съжтилство нито с православни, нито с неправославни. Мисля, че това поне е сигурно.


Отлично казано. А какво означава според теб един съвместен живот да е осветен от църквата? Ето, моите родители не са се венчали, нямат църковен брак. Те обаче се изповядват и се причастяват, техните изповедници ги допускат до причастие. Осветен ли е тогава съвместният им живот от църквата или не? Кое освещава повече: евхаристийното общение или чинопоследованието на тайнството брак, което отдавна е десакрализирано?

Разполагам и с много други случаи, които пък показват съвсем ясно, че чърковният брак не води до механично освещаване на съвместния живот.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 18:03 #2007 by Smilen
Ясно е, че механично освещаване не може да има. Въпросът е много сложен и деликатен. Не бих искал да съм на мястото на този, който трябва да вземе решение по конкретен казус.

Проблемът с десакрализацията на тайнството брак, както и на останалите "тайнства" е много сложен. Като че ли е тема на отделен разговор. По принцип тайнството е едно и това е "животът в Христа", т.е., да изобразим Христос в нас. Друго тайнство няма, но това е всъщност най-великото тайнство. Въпросът е доколко участваме в това тайнство. Просто много се иска от нас, ама наистина много....

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
16 Юни 2004 20:52 #2008 by Добромир

Доколкото разбирам има противоречие между двата текста, цитирани от Добри.

Да, точно това беше идеята - да се съпоставят контрастно двете гледни точки.

Добри, изглежда не си обърнал внимание на изказаните тези.

Напротив, обърнах внимание. Но исках да акцентирам на нещо друго - на факта, че по този важен въпрос има множество мнения, които се разминават с официалната позиция на Църквата (и някои от тях принадлежат на авторитетни лица).

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
17 Юни 2004 10:35 #2010 by n_antonov
А, това безспорно е така. По начало църквата не е институция, за да има официална позиция. Когато въпросите засягат интимния живот на конкретната личност, винаги трябва да се подхожда конкретно и от позиция на любовта, защото пътищата Божии са незнайни, както личи от горния разказ, който си публикувал то руски.

Please Вход to join the conversation.

  • borisdd
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
17 Юни 2004 21:47 #2016 by borisdd
Replied by borisdd on topic още по темата
Тази тема май събуди голям интерес! :)
Аз искам да дам един прост пример (всъщност въпрос): На кого бракът ще е "свещен": на Гошо Тухлата, който се венчае с Марчето в църква ей така, за да "има" но иначе никога не е стъпвал (и надали ще отиде пак някога!) там и се занимава с контрабанда или трафик на крадени коли или на двама души от различни религии, но искрено вярващи и почтени хора?

*Съжалявам за малко по-силните думи.

Please Вход to join the conversation.

  • ra4e
  • Visitor
  • Visitor
18 Юни 2004 11:29 #2017 by ra4e
Ти би ли станал мюсулманин, за да се ожениш според нейната религия? Или поне сигурен ли си, че тя ще се кръсти, за да се венчае с теб?
Не е редно да се венчавате при условие, че вярвате в различен Бог.
/а за брака на Гошо Тухлата и Марчето не бери грижа - не гледай сламката в окото на ближния си, след като имаш греда в твоето/.

Please Вход to join the conversation.

More
18 Юни 2004 12:10 #2018 by Kosio
Replied by Kosio on topic Re: още по темата

на двама души от различни религии, но искрено вярващи и почтени хора?
*Съжалявам за малко по-силните думи.


В силните думи няма нищо страшно, но повярвайте, наистина не е толкова лесно! Позволете да Ви дам само един пример. Представете си брак между християнка и мюсюлманин. И двамата свестни и почтени хора. (А в това, че особено българските мюсюлмани са едни от най-честните, работливи и почтените граждани на страната ни, едва ли някой може да се усъмни. В дома за изоставени деца, където ходех преди години имаше един истински случай по този повод, който почти веднага влезе в доброволческия фолклор. Много от околните села на дома бяха турски и цигански. Естествено, турците се ползваха с особено уважение. На една годишнина от обесването на Васил Левски провели занятия с децата (повече от половината от ромски произход) на тема "апостола на свободата". В края на лекцията, един от присъстващите доброволци изведнъж му просветнало нещо в главата и се сетил да попита децата - "кажете сега, какъв е по народност Васил Левски?" Дълго мълчание, и най-накрая един плах гласец: "Как какъв? Турчин, разбира се!"...

Проблемът е, обаче, че тук не говорим само за естествената религиозност, която съществува във всеки, сътворен по Божи образ човек. Тук говорим за изповядване на истината - и отстъпление назад от точката, в която ти вече си достигнал в собственото си духовно развитие. Като пример да разгледаме нещата през очите на мюсюлманина! Разрешено е, няма никакви проблеми - мюсюлманин за християнка може! Проблемът е, че децата задължително трябва да станат мюсюлмани. Това не е препоръка, това е задължителна повеля на религията, по която въобще не се мисли - тя трябва да се спази! Т.е. майката много или малко проявява съзнателно вероостъпничество, съгласявайки се на този брак. Разбирате ли?

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
18 Юни 2004 16:49 #2019 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: още по темата
Нека започнем оттук: бракът е тайнство, посвещаване (mysterion). До него се стига, като се мине през кръщението, което е врата към всички тайнства, към живота в Христа. Онзи, който не е минал през вратата, не може да стигне до вътрешността, той няма достъп до вътрешността.

Тази тема май събуди голям интерес! :)
Аз искам да дам един прост пример (всъщност въпрос): На кого бракът ще е "свещен": на Гошо Тухлата, който се венчае с Марчето в църква ей така, за да "има" но иначе никога не е стъпвал (и надали ще отиде пак някога!) там и се занимава с контрабанда или трафик на крадени коли или на двама души от различни религии, но искрено вярващи и почтени хора?

*Съжалявам за малко по-силните думи.


Ние всички се опитваме да бъдем искерно вярващи и поне в малка степен сме. Поне това е надеждата ни и не бива да преиграваме с постановката "аз съм най-грешният на света", защото това също е поза, когато излиза от нашите уста. Като такъв някакъв, опитващ се да бъде християнин, ето какво ми идва наум като отговор.

Твоят въпорс е зададен много манипулативно и неправилно. Хвърляш ни в невъзможна ситуация и ни казваш: "Хайде да ви видим сега как ще излезете от нея". Ситуацията наистина е невъзможна, защото в света на искрено вярващия нищо не идва случайно.

Струва ми се, че отговорих на него доста отдавна. Какъв е смисълът от цялото упражнение? Ако ти си искрено вярващ мюсюлманин, има ли смисъл да участваш в ритуал, в чиято сила не вярваш? Просто не може да има такъв искрено вярващ, който едновременно да живее и съзнава вярата си и в същото време шизофренично да приема всяка друга вяра, под предлог, че нали всички вярваме в доброто и т.н. Това е все едно да кажа, че мога да легна с която си искам жена, стига да го правя искрено. Какво от това? Нали все е жена? Всички жени са прекрасни и добри същества.

Именно ако сме искрени, оставаме там, където сме, а не търсим удобно и комфортно оправдание за вероотстъпничеството си. Не казвам, че такава връзка и такъв совместен живот не може да съществува. Проблемът е, че искрено вярващият човек просто не попада в такава ситуация, защото той се опитва да бъде отговорен. Любовта не е стихийно-безсъзнателно преживяване, в което ние сме някакви жертви на някаква незнайна невидима сила, правеща ни на маймуни и хвърляща ни като вълните в морето насам-натам. Интересно би ми било, ако наистина си искрено вярващ християнин, как би разрешил проблемъ с възпитанието на децата си. Различните религии означават различни ценностни системи, несъвместими помежду си.

Ако плаваме на повърхността, всичко ни изглежда еднакво и ни е много чудно какво ги прихваща тия вярващи, какво им пречи да венчаят будисти и да се причастяват мюсюлмани. Но на повърхността плават само безжизнените трупове. Живите организми са под повърхността и сами избират посокота си. Нека не се оприличаваме на безжизнените тела, а да се стремим да бъдем живи.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
18 Юни 2004 17:24 #2020 by Smilen
Наскоро една жена сподели с мен в разговор: "Не бих могла да живея с човек, който не обича Христос".

Please Вход to join the conversation.

More
18 Юни 2004 18:27 #2021 by Kosio

Наскоро една жена сподели с мен в разговор: "Не бих могла да живея с човек, който не обича Христос".

Трудно е. Не бих си позволил да давам рецепта на никого. Имаме един приятел, много добро и вярващо момче, което не се решава да се ожени за възлюбената си вече осма година по същата причина. Какво да му кажа - има доводи и в едната и в другата посока... Ту ми се струва, че мога да му дам съвет, ту ми се струва, че не бива - тези неща са много лични. Дори духовният му отец не се е решил да му каже "направи така или иначе" - според него е длъжен сам да вземе решението!

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • borisdd
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
18 Юни 2004 21:49 #2022 by borisdd
Replied by borisdd on topic :-)
Благодаря ви за отговорите!
Впрочем не съм много съгласен, че различните религии имат различни ценностни системи, още повече пък несъвместими помежду си!

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
19 Юни 2004 16:14 #2026 by n_antonov
Имаше такава секция "Православието и другите", но повече от половин година никой не прояви интерес към нея и заради това я закрих. Този форум, както и целият сайт, е посветен на православното богосоливие, което не означава, че инославни или иноверни нямат място тук. Разбира се, че имат място, имат място и въпросите им. Сайтът обаче не може да бъде посветен на други религии или инославни изповедания.

В допълнине бих искал да кажа, че познание за религиите "въобще" не може да има, а опитите да се приравняват изкуствено и интелектуално водят до собственото им обезличаване. Съдържанието е обратно пропорционално на обема. Когато се опиташ да събереш на едно обема на всички религии, неминуемо трябва да ги лишиш от собственото им съдържание.

Please Вход to join the conversation.

  • borisdd
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
20 Юни 2004 10:30 #2034 by borisdd
Да, прав си, Никола. Като че ли е по-добре ако има подобни въпроси, те да се задават в останалите рубрики!

Please Вход to join the conversation.