Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: "Диагностика на кармата"

"Диагностика на кармата" 11 Ян 2003 23:36 #113

  • Gergi
  • Gergi's Avatar
Това е една книга на С.Н.Лазарев с руски произход. Самата аз не съм я чела и затова са ми бегли познанията върху нея. За съжаление майка ми е много запалена по тази книга. Авторът й доколкото съм запозната е екстрасенс и се опитва да примеси теориите си с православието.
От сорта на това, че навремето иконите не се рисували от кой да е, това бил много недостъпен занаят, и били избирани хора които са много чисти да ги рисуват. Но трябвало да слагат светена вода в боите за да бъдат лечебни иконите, иначе ако не го правели това можело да се отрази пагубно на художника. Преразказвам по памет от това което майка ми чете постоянно в къщи. Всъщност тъй като аз се занимавам малко с иконопис, знам че наистина св.Андрей Рубльов, св.Дионисии, св.Теофан Грек и т.н. автори наистина са слагали светена вода в боите на иконите, така едновремено и с молитвата те освещавали иконите. С времето тази практика се загубила, и освен това започнало да се създават множество репродукции и затова иконите били освещавани от свещеник в черква. Това добре, но как да обясня на майка ми смисъла от освещаването и че това не се прави с цел иконата да стане целебна, а че целта и е съвсем друга -богословие в картина, среща на човека с Бога и т.н.. И не е само това мога да дам множество примери в които автора направо се гаври с православието. Според дакон Кураев автора си е чиста проба окултист използващ в екстрасенсорната си практика магия. Та авторът смесвал индуиска философия за кармата с някаква теория за реинкарнацията-термин който не ми е познат, отделно прибавя много свои фантазии.

Ще помоля хората пишещи тук които са по-добре запознати с тази книга да се включат в защита на православието разбира се. Идеята ми е да се наблегне повече на нещата на които автора сам си противоречи, тъй като православието за майка ми не е авторитет и не бих могла само с голи отричания да направя каквото и да е.

Благодаря ви !
The administrator has disabled public write access.

Прераждането 14 Ян 2003 19:46 #117

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Бързам да кажа, че не съм чел въпросната книга, нямам намерения и да го правя. Правилно си забелязала склонността към противоречие в тезите - това е характерно за теософията. Забърква се една манджа с грозде и когато я опиташ, не можеш да разбереш от какви продукти е съставена. Ние обаче знаем, че от един и същи извор не може едновременно да тече сладка и горчива вода. Да поговорим за прераждането, идеята за прераждането е несъвместима с Библията, колкото и да не им се иска на теософите. Има няколко плахи опита теософите да се аргументират с Библията, но те са толкова нескопосни, че сега няма да се спирам на тях. Ако някой обаче ти ги изтъкне, обади се:)

Учението за прераждането не е чуждо на Църквата и тя доста отдавна се е изказала еднозначно за него, главата "Прераждане" е затворена, тъй да се каже, в духа на съвременната предприсъединителна стилистика:) Случило се е на V Вселенски събор (553 г.) по повод учението на Ориген, който говори всъщност не за прераждане, а за praedestinatio (предсъществуване) на душите, но там се засягат и идеите за преселението на душите. За прераждане никъде не става дума. Гръцките протоколи от събора са загубени, но е налице латинският превод, съставен за сведение на папа Вигилий, който ни е направил по този начин голямо добро. Терминът reincarnatio (превъплъщение) е чужд на християнството, но не е чужд терминът incarnatio (въплъщение), който знаем къде ни препраща - към учението за въплъщението на Сина.

По въпроса за произхода на човешката душа св. Иоан Златоуст е ясен: "душата не се ражда и не ражда, и не знае друг баща, освен Този, от когото е сътворена".

Според християнското учение, човешката душа е умна субстанция, разумна същност, сътворена непосредствено от Бога в момента на зачатието (вж. Иоан 5:17; Зах. 12:1; Ис. 32:15; Евр. 12:9; Пс. 32:15; Ис. 42:5; Иер 1:5; 1Мак 7: 22-23; Иоан 3:6).

Съвременните теософи много обичат да изтъкват Ориген, но го правят доста, меко казано, непрофесионално, разчитайки на подобна като тяхната неинформираност от страна на аудиторията. По поривите, от които е бил изкушен Ориген, е разсъждавал в съвсем правилна насока св. Ириней Лионски. Дори и материалистът Тертулиан в "De Anima" не е бил толкова далеч от истината, колкото Ориген.

И така, да оставим Ориген с неговото "предсъщестуване на душите", а не прераждане, и да си зададем няколко съвсем естествени въпроса за прераждането така, както ни го представят теософите.

1. Ако душата е безсмъртна и разумна субстанция, тя не би трябвало да губи своята памет при влизането си в тленното тяло. Тогава защо не е запазила никакви спомени от предишното си същестуване? Какво е наложило липсата на памет?

2. Ако мъртвият дава начало на друг живот, то значи животът се ражда от смъртта. Обаче ние знаем, че по природа животът предхожда смъртта. Какво е наложило този обрат на реда? Що за reductio ad absurdum: смъртта предхожда живота, след като самата тя е следствие от греха?

По тази тема с трезва мисъл са си задавали подобни въпроси още бл. Теодорит в "За човека" и св. Григорий Богослов в "За душата". А ние днес си мислим, че откриваме топлата вода с Лазарев и Блаватска.

Надявам се, че съм ти бил поне отмалко полезен. Ако те смущават конкретни пасажи във въпросната книга, би могла да ги посочиш тук и да ги изкоментираме. Ако се приеме прераждането, по този начин човешката воля се обезсилва, защото се хвърля в бездната на безкрайния цикъл и безпаметни съществувания. Това от своя страна води до забавяне и дори до спиране на развитието на личността. Това е моралната причина, заради която учението за прераждането се счита за много опасно за спасението на човешката душа.
The administrator has disabled public write access.

Много благодаря. продължавам... 15 Ян 2003 21:44 #121

  • Gergi
  • Gergi's Avatar
Интересното е май че в тази книга пише за V-ти вселенски Събор, но ако не е от там значи от другаде майка ми е прочела, че в Православната Църква имало прераждане, но на този събор го била отменила. Ей колко зор видя приятелят ми да й обясни, че в православието, дадена ерес се обсъжда на събор, когато тя се появи, тя не е обсъждана по-рано защото не е съществувала. Е тук май я убеди, в което не съм особено сигурна, при положение че смята Лазарев за православен, за какъвто и той се обявява май.

Сега питането ми е относно идеята за преселението на душите, ако ти е възможно на кратко една дефиниция.

Много не мога да схвана това за предхождането на смъртта от живота от позицията за прераждането и вообще дали тези които вярват в прераждането разбират по такъв начин реда и задават ли си този въпрос? Най-вероятно хората подкрепящи тази теория смятат, че не се раждат нови души, а са сътворени някога си, тъй като не съм чула никой вярващ в прераждането да се смята за пръв път че е роден. Това най-вероятно в такъв случай е някаква патология, човек да иска да е нещо повече от това което е в сегашния си живот и да го реализира чрез предишни, щото най-вече съм чувала да се представят за разни величия. Вчера даже по предаването на Гала, били казали че Боян Радев в предишния си живот бил атонски монах. Това разбира се майка ми го цитира.

Не мога да разбера също, как вярването в идеята за прераждането води до забавяне и до спиране развитието на личността или искаш да кажеш, че теоретично ако съществуваще прераждане щеше да води до такива последстия? Въпреки това пак не ми е ясно защо?

Сега ако може и няколко цитата от книгата, но са по памет от това което ми четат:

-човек който ходи на църква е зависим от свещеника, освен семейна има и социална и т.н. карма. (по-натам май се казваше, че е по-добре да си зависим от Бога, а не от свещеника, но в това не съм много сигурна. Тук не можах да разбера каква е тази зависимост?)

-злото е неконтролирано добро

-началото на шизофренията е да искаш да спасиш света (коментара на майка ми беше, че лудите били по-добре)

-Бог се намирал във всяко нещо и не е Личност, а е Любов, Разум... (може да има и други определения)

-всичко е информация и това било Бог Слово в Християнството (е това пък вообще не можах да му разбера идята)

-душата на човека не е в него, а извън него (това е от разговор, незнам какво точно пише в книгата) и общуването с Бога ставало извън човека

-Бог бил съчетание между доброто и злото и Той просто го балансирал, също Той го бил създал злото, и злото е необходимо защото без него нямало да съществува доброто.

-болестите в човека са следствие на това ако мразиш например някого или правиш нещо друго зло, но ако не се прояват на тебе се проявяват на някой твой роднина заради твоето зло, и те те правели по-съвършен, дори по някакъв начин отрича лекарите, имаше някакъв цитат за някаква притча с Мохамед дето казвал че праща болести, а лекарите му пречели, като ги лекували....

-тъй като Лазарев е екстрасенс той бил лекувал с ръкополагане точно както ръкополагат свещениците (тук обясних че свещениците са ръкоположени приемствено от Иисус Христос, и всеки свещеник се ръкополага само от друг свещеник, и я попитах дали Лазарев е ръкоположен от такъв, отговора беше че сигурно по-натам в книгата пише)

Това е мисля за сега, на каквото имаш възможност отговори, благодаря пак :)

p.s.майка ми много отдавна е привърженик на прераждането, от дете ми разправя че най-вероятно дядо ми, нейния баща се е преродил в мене, тъй като бил починал няколко дена след като аз съм се родила. Това го казвам само като за информация. Тъй като нещата са явно много по-дълбоки и в тази книга само намира подкрепа на вярванията си, както и развиването им.
The administrator has disabled public write access.

Мнения/съмнения 18 Ян 2003 17:34 #126

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Gergi,
аз не съм подготвен да говоря специално по въпроса за прераждането и теософията, но от позицията на трезвия разум / ако въобще разумът ти може да бъде трезв, когато си в сесия :D / ми дойдоха на ум някои неща.
Преходът от смъртта към живот е абсурд защото е нормално да си мислим, че живото има по-съвършено /по-качествено/ битие от битието на мъртвото. По-съвършеният човек създава по-несъвършения от него компютър. Обратното не е възможно.
По-същата логика Бог, ако сериозно приемем, че е Бог, е непременно личност. Аз съм личност /макар и понякога да проявявам някои животински белези - например магарешки инат :) / и като личност мога да имам като Творец и Абсолют само Някой, а не Нещо. Защото нали този Някой е по-мен и от самия мен. Иначе не е Бог.
Ако съществуваше прераждане, то би спряло развитието на личността, защото развитието означава постъпателност, а не цикличност. Макар че тук аз съм объркан, защото съм чувал, че има връзка между идеята за еволюцията / а еволюция значи развитие, май/ и вярването за прераждането. Не знам, може би идеята е, че душата /или каквото е там/ на рибата, се завръща като моя душа - тоест, в една по-съвършена форма на съществуване. Но това може да продължава до безкрай...Тогава кой съм аз всъщност. Защото нали личността не е просто душа/ дори и да приемем, че душата е разумна същност, в което не знам дали вярващите в прераждането са убедени/, а - синергия между душа и тяло. Никола ще каже дали това разсъждение е вярно.
Това, че Бог бил съчетание между Доброто и Злото, мисля че го развива в някаква своя книга прихологът Карл Густав Юнг. Май се прави аналогия между това, че Бог съчетава мъжкото и женското. Моят учител по литература по едно време встрастено четеше някаква такава книга. Казваше ми: толкова ми е интересно, че по цели нощи чета и през деня ходя като Дядо Йоцо :D
И аз като теб с интерес очаквам какво ще отговори Никола
The administrator has disabled public write access.

Ние вярваме във възраждането, не в прераждането 18 Ян 2003 21:37 #127

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Тъй като е доста трудоемко да се пише по форуми, ще бъда кратък и непълен. Ще ти отговарям "на парче", защото си поставила много въпросителни, някои от които издават болната мистика и откровения атеизъм на автора.

<i><b>Към Смилен:</b> Имаш вярна интуиция по въпроса за Личността, но не се заплитай в психологизми, остави Юнг на психолозите, ние имаме Христа:) Относно мъжкото и женското... има и такава ерес:(</i>

Идеята за прераждането е същинско богохулство, защото се оказва, че след като сме приели Св. Дух при кръщението и след като имаме Христа в Евхаристията, Бог не ни е достатъчен, за да се спасим. Апостолът се е оказал лъжец, като е казал, че вече не сме под закона, а под благодатта. Защо ли? Защото въпреки всичко ние оставаме подвластни на закона на кармата, който ни води към безличното "дао" - празнотата на нищото.
Един живот е достатъчен за спасението на човека:
"Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, <b>има живот вечен, и на съд не ще дохожда, а е минал от смърт към живот</b> (Иоан 5: 24)
.

Така е. Прераждането за човека е само едно - кръщението, в което ставаме "нова твар" (2 Кор. 5: 17, срв. и Рим. 6: 6). Всъщност, не само идеята за теософското прераждане е чужда на Св. Писание, дори и думата няма никъде да срещнете. Затова пък апостолът нарича кръщението "баня на възраждането (гр. loutrou palingenessias, лат. lavacrum regenerationis)" (Тит. 3: 4-7). Както виждате, латинската дума е пределно ясна за съвременния човек - regeneratio. Така е, кръщението образно казано <b>регенерира човешката природа</b>, като освобождава от греха, т.е. от закона на смъртта. В такъв случай се пита в задачката: какво налага да мислим, че оставаме подвластни на други безлични закони?

<i>Следва...</i>:)
The administrator has disabled public write access.

Злото е небитие, несъществуващо, празнотата на нищото... 19 Ян 2003 13:15 #130

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Относно твърденията, че злото било неконтролирано добро или пък че доброто се нуждаело от злото, за да може да изпъкне на фона на злото, това не е нищо повече от софистика, игра на думи, нелепи умозаключения на болен човек. По отношение на злото християнската мисъл, черпейки непосредстево от Библията и живия духовен опит, е изразила ясна рефлексия:

Злото не е природа, защото битието (съществуващото) е сътворено от Бога и по природа е добро (Бит. 1: 10). Следователно злото не може да бъде природа, то е несъществуващо.

Дори и демоните не са зли по природа! Сътворените от Бога ангели, които впоследствие са отпаднали, като Божии творения също са добри по природа (гр. kata physin). Те стават зли по своето действие (гр. kat energeian, според терминологията на св. Отци), тъй като собственото им действие води до отдалечаване от Бога, т.е. от източника на битието (=доброто).

Бог не се нуждае от злото, както богохулно твърдят теософите. Ако се нуждаеше от нещо, то значи би изпитвал липса, а ако би изпитвал липса, значи не би бил съвършен (съвършен=завършен), абсолют, т.е. свободен и независим, от което следва, че не би бил и Бог. Несъвършеното е несъвършено, защото е незавършено, т.е. нещо му липсва. Липсата е признак за несъвършеност. Тогава за какво говорим? Говорим за алогизмите на един откровен атеист, който по всевъзможни начини се опитва да извърти и изнасили човешката мисъл, за да докаже, че всъщност няма Бог и човекът си е самодостатъчен.

Следва... :)
The administrator has disabled public write access.

Re: "Диагностика на кармата" 19 Ян 2003 23:58 #131

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Отговорите на Никола са великолепни. Аз също срещам невероятни трудности с някои интелектуалци, които са се преначели с изобилната на Запад литература за прераждането. Благодаря за споделените съждения в светлината на Евангелието, които ми дават и на мен известен ориентир. Ужасно трудно е да се беседва с мними християни, които не познават Евангелието и са обладани от убеждението за прераждането. Още веднъж благодаря и чакам с нетърпение следващите Ви размисли по въпроса.
The administrator has disabled public write access.

Re: "Диагностика на кармата" 20 Ян 2003 00:27 #132

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Несъзнателно но промислително СМИЛЕН поставя един особено важен въпрос, който няма да закъснее да има своята актуалност както сред нашите новейши богослови, така и сред фондационни труженици. С право Никола обръща внимание да се внимава, защото има една такава ерес, която няма да закъснее да има своята актуалност както сред нашите новейши богослови, така и сред някои фондационни труженици. Не би ли могло Никола да пожертвува от скъпоценното си време и в бъдеще да се спре по-обстойно върху ереста? Твърде малко са хората с таланта на Никола да се изразяват лаконично, но интелигентно, на богословска висота и по-точно от швейцарски часовник.
The administrator has disabled public write access.

Как така Бог е навсякъде, а в същото време е извън всичко? 20 Ян 2003 09:46 #134

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Най-прякото доказателство за това, че Лазарев е откровен атеист, е цитираната мисъл:
Бог се намирал във всяко нещо и не е Личност, а е Любов, Разум...

Какво по-сигурно доказателство за атеизъм? Това изречение също така показва и колко зле се справя авторът с логиката. Ако Бог не беше Личност, а безлична сила, значи не би бил и Любов, защото субект на любовта - дори да беше просто чувство, а не цялостно състояние на духа, може да бъде само личността. Само личността може да бъде носител на отговорността и свободата, присъщи за любовта. Кой предмет може да обича? Дори примитивните животински видове развиват чувство за жертвоготовност, противоречащо на инстинкта им за самосъхранение, баз да наричаме това любов в същинския смисъл на думата.

Цялото Св. Писание говори за личното отношение на Бога към човека. Ако религиите в своето разнообразие говорят за това как човекът търси Бога, то именно богооткровената религия говори за обратното - как Бог търси човека. Това може да бъде само израз на лично отношение. Ако Бог не беше Личност, не би възлюбил света така, че да пожертва единородния Си Син, и не би казал:
с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение (Иерем. 31: 3)

Да, Бог е навсякъде. Но на Лазарев явно му убягва половината Св. Писание и няколкото стотин години християнско богословие. Малко е чел, както казват хората:) Как така Бог е навсякъде, т.е. донякъде е иманентен на битието, и в същото време е никъде, т.е. остава изцяло трансецдентен поради онтологичната бездна, която отстои между Него и света? Тази онтологична бездна се основава на простия факт, че Бог е начало на всичко, бидейки несътворен, а светът е причинен и сътворен. В отговор ще приведа думите на св. Григорий Палама:
Бог е съществуващ, и несъществуващ, нав­ся­къ­де и никъде, мно­го­име­нен и неименуван, веч­нод­ви­жещ се и неподвижен, прос­то е всич­ко и нищо.

Ха сега, да видим Лазарев как би изтълкувал това изречение на Палама, за изясняването на което светият отец е изписал тонове хартия!

Това изречение, макар и да изразява една непобедима антиномия на човешката мисъл, всъщност има ясно и категорично обяснине: Бог е никъде по Своята същност, защото е причина на света, а една причина винаги е извън своето следствие. Ако бе част от творението, би бил и част от следствието, на което Той сам е причина. Що за глупост?

В същото време обаче Бог е навсякъде по Своето действие (гр. energeia, няма нищо общо с тесофското понятие "енергия", което е заимствано от физиката), следствията от което стигат и до нас, и ние ги наричаме благодат, любов, дарове на Св. Дух.

Ето защо Бог е съществуващ и несъществуващ: защото ние виждаме резултата на Неговата сила в творението и по този начин мислим за Него като същестуващ, но в същото време твърдо знаем, че е като причина на творението и на съществуването изобщо Той е извън самото творение и извън самото съществуване, поради което казваме, че е и несъществуващ, т.е. свръхсъществуващ (гр. hyperousios).

Дали Лазарев е подозирал колко дълбока е философията, до която е достигала проницателността на Св. Отци?

Следва...:)
The administrator has disabled public write access.

Относно душата... 20 Ян 2003 15:48 #137

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
душата на човека не е в него, а извън него и общуването с Бога ставало извън човека

Подобна нелепица би могъл да отстоява само човек, който е възпитан в марксисъм и наивен позитивизъм. Явно въпросният Лазарев е груб материалист. Да, теософите обичат да говорят за духа и духовните сили, но като ги поразпиташ точно какво имат предвид, става ясно, че представите им опират до атоми и електрони... електричество, с една дума:)

Душата, всъщност, не е никъде. Като нематериална същност тя не притежава обем, плътност, тегло и маса и не може да бъде поставена в рамките на триизмерното пространство. Св. Отци, и особено носителите на исихастката традиция, обичат да казват, че умът (гр. nous) или духът на човека обитава в сърцето. За това си твърдение те са били многократно осмивани дори от православните, които проявявали неразбиране и слепота по отношение на истинския духовен опит. Ето какво мисли по този въпрос отново св. Григорий Палама - най-яркият и безспорен апологет на исихазма:
След ка­то на­ша­та ду­ша е един предмет, кой­то при­те­жа­ва мно­го спо­соб­нос­ти и си слу­жи с тя­ло­то ка­то с орган, да­вай­ки са­ма жи­вот на то­ва тяло, с кои ор­га­ни си слу­жи нейна­та способност, ко­ято на­ри­ча­ме ум, ко­га­то се при­ве­де в действие? Никому не би ми­на­ло през ума, че раз­съ­дъ­кът е раз­по­ло­жен в пръстите, в очите, в ноз­д­ри­те или пък в устните. [1105C] Всички оба­че са съгласни, че той се на­ми­ра вът­ре в нас. Някой оба­че са на раз­лич­но мне­ние от­нос­но това: с кой вът­ре­шен ор­ган си служи? Едни го пос­та­вят в мо­зъ­ка, ка­то на ня­ка­къв акропол. Други оба­че му да­ват се­да­ли­ще в сре­да­та на сърцето, къ­де­то от са­мо се­бе си е чис­т от ес­тес­т­ве­ния дъх. Ние са­ми оба­че точ­но знаем, че на­ше­то ра­зум­но на­ча­ло не се на­ми­ра вът­ре в нас ка­то в делва, по­не­же е безтелесно, ни­то пък е из­вън нас, за­що­то е единно, но е в сърцето, ка­то в орган. Научили сме то­ва не от човек, а от Онзи, Който е сът­во­рил чо­ве­ка и Който каз­ва в Евангелието: “не това, що вли­за в устата, ос­к­вер­ня­ва човека, а онова, що из­ли­за из устата, то ос­к­вер­ня­ва чо­ве­ка <...> за­що­то от сър­це­то из­ли­зат зли по­мис­ли” (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото каз­ва и Макарий Велики: “Сърцето уп­рав­ля­ва все­ки те­ле­сен ор­ган и ко­га­то бла­го­дат­та дър­жи юз­ди­те на сърцето, тя вла­дее всич­ки по­мис­ли и те­лес­ни членове. Защото там се на­ми­рат умът и всич­ки ду­шев­ни по­мис­ли”. Следователно на­ше­то сър­це е хра­ни­ли­ще на ра­зу­ма и не­гов пър­ви те­ле­сен орган.

Разбирате ли сега какво са имали предвид отците? Душата управлява тялото и всеки телесен орган. Това означава много, страшно много неща. Означава първо, че телесните недъзи са следствие от душевните, означава, че няма плътска похот, всяка похот е душевна, означава, че не тялото осквернява душата, а душата - тялото. А защо душата "се намира в сърцето". Тя не се намира като в съд, както казва Палама. Една от способностите на душата е животът, душата прави тялото живо. А кога тялото умира? Когато спре сърцето. Следователно сърцето е пряко зависимо от живителната способност на душата. Ето защо се казва, че се намира в сърцето.

"... А който не разбира, да не разбира" /1Кор. 14: 38/
:lol:
The administrator has disabled public write access.

Re: "Диагностика на кармата" 21 Ян 2003 21:30 #144

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Никола, прощавай че се вмъквам в твоята територия "яко тать нощный". С риск да заприличам на сектантите, :lol: чиито мозъци са като твърд диск на компютър с цитатите си, възползувайки се от засегнатия от теб исихастки въпрос, дръзвам да посоча един сайт богат с исихастките си материали: http://st-jhoust.narod.ru
The administrator has disabled public write access.

Re: "Диагностика на кармата" 21 Ян 2003 21:41 #145

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
ПАРДОН, правописна грешка: http://st-jhouse.narod.ru/
Това е сайтът на обществото Свети Иоасаф. Може да се отвори чрез http://www.liturgy.ru + ссылки + 8. Православные общества, союзы + Общество святителя Иоасафа (Санкт-Петербург)
The administrator has disabled public write access.

Предложение 21 Ян 2003 21:54 #146

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Благодаря за линка, ще го разгледам, когато ми остане малко време. Работя с интернет денонощно и непрекъснато, но всъщност нямам възможност да "шаря" из мрежата. Имам една молба. Сигурно ще е от полза за всички. Би ли се наел да направиш един списък с интересни места за православие в интернет, било то и приоритетно на руски, лошо няма? Моя грижа ще е да публикувам списъка на сайта в една отделна рубрика "Връзки", която всеки желаещ ще може да редактира и допълва (под мое наставничество, разбира се). Виждам, че имаш доста наблюдения върху интернет пространството, ще е от полза. Аз нямам време да браузвам, освен ако не е по конкретна задача. Вероятно линковете вече са подредени в личната ти колекция от bookmarks. В такъв случай можеш просто да я експортираш в един .html файл и да ми го пратиш по пощата.
The administrator has disabled public write access.

Чудесна идея 22 Ян 2003 12:44 #148

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Наистина би било много добре, ако еп. Климент има такава колекция от адреси, която да предостави на всички участници. Аз съм мислил за това, обаче нито имам подготовката да направя такъв списък, нито времето. Освен това, доколкото разбирам, никой от участниците не отрича духовната полза от подобни четива. Друг е въпросът дали ще намерим време да прочетем дори малака част от тях.
Но във всеки случай идеята много добра!
The administrator has disabled public write access.

Re: "Диагностика на кармата" 22 Ян 2003 14:10 #149

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
:D lol:
The administrator has disabled public write access.

Ползата от Форума 28 Ян 2003 16:39 #165

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Благодаря на Gergi, че избра тъкмо този Форум, за да получи отговор на онова, което я смущава. Майка й и нейната вяра в прераждането поне за мен станаха повод за в-разум-ление.
Отговорите на Никола са изключително разбираеми /поне за мен/, изчерпателни и субтилни. Присъединявам се към призива на Климент, нашият администратор да насочи интелектуалната си енергия в тази област. Ползата ще бъде голяма, защото малко са тези, което могат да мислят и пишат като него.
Тази тема трябва да ни напомня, че, както е обявено в заглавието, този Форум е място и за философски беседи. Макар че са привидно отстранени от злободневието, такива беседи често могат да донесат много по-голяма полза за читателите. А поне за мен смисълът на участието в подобен Форум е именно духовната полза, в-разум-лението.
The administrator has disabled public write access.

Re: "Диагностика на кармата" 27 Фев 2003 08:58 #243

  • Gergi
  • Gergi's Avatar
И аз ти благодаря Smilen за подкрепата. На мен наистина този разговор ми е много полезен, макар че ми е по-трудно да разбирам някои неща, но за сметка на това са ми изключително интересни.

Бях се позагубила за известно време, имах тежки изпити и един престой във Варна, но сега вече съм тук и тези дни ще продължа с темата и въпросите си по нея.

А Никола според мен е уникално ЯВЛЕНИЕ и съм му много благодарна за вниманието и отзивчивостта!

8)
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]