Пишете!

Ти пък, за кого е лесно! Това исках и да кажа - сами, без Христос, не можем.

Здравейте,
В момента съм в депресия и на антидепресанти.
От известно време съм изправена пред такъв проблем - изпитвам трудности при вземане на решение да отида на Църква и да присъствам на Света Литургия. За мен е необяснимо състоянието ми, защото доста дълго време съм го правила с желание и лекота. Не мога да кажа, че отношението ми към Църквата се е променило отрицателно, а даже напротив убеждението и вярата и уважението се увеличават.
Ще съм благодарна, ако отделите малко време и напишете опита ви, ако вие или ваши приятели сте се сблъсквали с подобен проблем и как сте го решили?

Христос Воскресе!

Някъде четох това, може би има отношение и към вас:

"Проблемът Ви е вероятно по-съществен, от духовна гледна точка, отколкото просто "в депресия съм и не ми се ходи на Църква". По определение, мисля, християнин, който води правилен църковен живот, не може да бъде на антидепртесанти. Трябва да се отървете от бесовското влияние, което наричаме "депресия", а за целта е необходимо да започнете да водите правилен духовен живот: да спазвате най-стриктно църковните определения за поста, често да се изповядвате при опитен духовник (най-важните си и съответно най-срамни грехове) и да изпълнявате точно неговите наставления. Към това трябва да се прибави домашното молитвено правило, земни поклони, да поискате първа прошка и да се помирите със всички, към които таите лоши чувства, да се пазите особено много от похот и скверни мисли и, което е много съществено, да проявявате действена и по възможност жертвена (т.е. да давате от себе си) любов към ближните си, започвайки от своето семейство. През цялото време трябва да помните, че рай тук на земята няма и да вършите всичко без ропот, със силна воля да преодолявате липсата на желание за изпълнение на Христовите заповеди.

Като види Вашето искрено желание и любочестни усилия, милостивия Бог ще Ви изпрати благодатта Си и съвсем скоро ще забравите и за антидепресантите, и за всичко, което Ви угнетява и измъчва."

Мила Деяна,

Много е хубаво, че говорите за това открито, защото изобщо не е ненормално за един християнин да изпада в депресия. Депресиите са много по-сериозно заболяване отколкото се е мислело доскоро. Причините може да са най различни. Открито е наскоро, че се дължи и на чисто съставни промени в субстанциите на мозъка - най непрофесионално казано. Тоест, че при липсата на определени вещества в организма може да се стигне до депресии! Затова един от методите на модерното лечение е приемането на витамин В и др. - например в бирена мая и пр.
Искам да кажа, че може и без видима житейска причина да се стигне до тук. Друг фактор е приемането на някои наркотици - например прословутата "трева", което при мен преди време доведе до големи депресии с последици досега.
При вас може да е и още по друго, но приемането на антидепресанти (макар и поне половин година необходими, ако сте почнала) не е препоръчетелно дълго време.
Можем да си обясняваме нежеланието ви да ходите на църква и със зли сили, но по-добре си помислете дали няма нещо, което да ви дразни в църквата и какво може да направите, за да го промените.
Също много препоръчвам спорт и най-вече спорт - какъвто искате, но поне четири пъти в седмицата, а за начало всеки ден. Също приемане на много пълнозърнести продукти - трици т.н.
Вече за духовната помощ и другото, разбира се, че е много важен църковният живот и контакта с хората и най-вече упованието - ще видите с времето това се преодолява.
Много радост и забавления ви желая и много спокойствие!

Здравейте, Пенчев чий съвет е този, който давате? Тъй като познавам доста хора, които страдат от депресия, мога със сигурност да твърдя, че ако някой тръгне да изпълнява този "антидепресивен църковен наръчник", със сигурност ще стигне до лудницата.

"По определение, християнин, който води правилен църковен живот, не може да бъде на антидепресанти". А от тук явно следва изводът, че тези християни, които не са на депресанти, водят правилен църковен живот? Явно не - тези наши братя и сестри, които са изпаднали в депресия, може да водят и по-добър църковен живот, според правилата за такъв - и да ходят на църква, и да се причастяват, и да се изповядват и т.н. От друга страна, църквата ни е пълна с хора с психични проблеми, да не кажа по-силна дума, които обаче поради дебелокожието си никога няма да изпаднат в депресия... Така че нещата не са така елементарни и черно-бели. Станете като нас, един вид, и няма да имате никога депресия.

През цялото време трябва да помните, че рай тук на земята няма

А пък за това "прозрение" направо нямам думи. То е в пълно противоречие с православното учение, според което човек продължава да живее след смъртта си това, което е започнал да живее тук на земята. Един християнин, който вярва в горното, сигурно е най-нещастният човек на света.

Воистину Воскресе!
Здравейте,
Благодаря ви за оказаната помощ и конкретните съвети!
Търсейки информация за депресията и мнения от православна гледна точка открих, че има светица Новомъченица Мария Гатчинска, която помага и е изцелителка от депресия!
Прочетох мненията ви внимателно, и въпреки че изглежда, че си противоречат на моменти, определено съветите ви са полезни.Това състояние и появата му, така както го виждам аз, се дължи и е благодарение на липсата на усърдие за водене на църковен живот (т.е. осъзнаваш отрицателната промяна, но някак си все отлагаш да предприемеш конкретни действия) и съответно на необходимото старание за изправяне на кривините , а и освен това може да бъде значително засилено или облекчено от редица фактори от заобикалящата среда. Също така наследствеността, засилената чуствителност и емоционалност съвсем не са маловажни.
При мен специално така се получи, че решението да вземам антидепресанти основно е заради това да има мир, а не война у дома.
Но през цялото време (трудно може да се опише с думи) Благодаря на Господ Иисус Христос и на Света Богородица, просто усещаш помоща и подкрепата! Слава Богу!