Християнство и политика

Отвъд доброто и злото

Отскоро в България има партия, която официлно подкрепя гей-парада. Това е партия "Зелените".
Официално изразената цел на подобна подкрепа е борбата срещу дискриминацията на хомосексуални. На латински discriminatio означва разделяне и в съвременните езици се употребява преди всичко в значението на определяне на по-малко права за представителите на някаква народност, раса, религия, пол, класа и пр. и тяхното подценяване кто граждани.

На пръв поглед в подобно ангажиране с правата на онеправданите няма нищо притеснително, то даже е саморазбиращо се. Става дума за законно гарантирани права на всички граждани, чието спзване е задължение на всеки отделен гражданин и на институциите в обществото.

В политическата доктрина на гей-движението обаче се прокрадва един специфичен момент - там се говори не за защита на правата на всекиго, доколкото е човек, а за защита на другия като друг, т.е. като различен човек. Настоява се, че системата на правата на гражданите следва да разглежда техния субекта не като индивидуален носител на едната човешка природа, а като личностен изразител на някаква идентичност, която се бележи от различността - в случая различност на сексуалната ориентация. В този смисъл се пледира за едно уж по-автентично интегриране на личността, при което последната е не просто безличен правоимащ, а е изразител на специфика, която обогатява смисловото богатство на обществото. С други думи, чрез различието си тази личност прави обществото по-хармонично.

Погрешно ще бъде, ако зад подобна претенция привидим желанието за респект към ближния с всички негови специфични характеристики, доколкото той е човек. Не за респект иде реч тук, а за търпимост и приемане. Приемане не на другия като човек, т.е. като ближен, а приемане на човека като друг. Една другост, която с необходимост бива търпяна, толерирана, понеже е конститутивна за плуралистичното общество. Понеже без нея обществото би било принудено да търси гаранти за съществуване, които то не вижда или не желае да вижда.

Подобен категоричен императив за приемане и толериране на другостта без съмнение напуска класическата и безлична правна конструкция, че всеки човек се ражда свободен и понеже е точно толкова свободен, колкото и всеки друг, следва да е носител на еднакви права и задължения. Тук се има предвид друго - всеки човек е уникален и обществото следва да създаде условия за възможно най-пълна проява на тази уникалност, понеже в противен случай самото това общество би се разпаднало. Повърхностният прочит би заключил, че човекът вече се разглежда не като абстрактен носител на права, а като неповторима ценност; би заключил, че промяната е заради човека и в името на човека.

Целият въпрос е кой точно е човекът, в името на когото се провежда тази социална инженерия. Идентинчността на този човек е произведена на база на различието по определени белези - цвят на кожата, религия, сексуална ориентация, пол, класа. Става дума следователно за несъстоятелна и неъсщестуваща идентичност, понеже въпросните белези са а) общи, а не личностно-уникални и б) те са вторични дори спрямо природата на човека, което ги прави неспособни позитивно да обосновават, камо ли пък да гарантират, личностна идентичност.

Според доктрината, която разлгеждаме тук, като личностна трябва с необходимост да бъде вписана в обществото една идентичност, която въобще не е личностна, а е групова, и която е основана на напъно несъществени характеристики. Поради това е закономерен фактът, че приемането, толерирането на произведени по подобен начин идентичности, което либералните идеологии вменяват като задължение всекиму, не води до по-автентично присъствие на неповторимата човешка личност в обществото, а до нейното маргинализиране. Маргинализирането може да се прояви или като сегрегация, когато дадената група обитава предоставената й социална ниша, наред с други подобни групи, или обаче като атомизиране, когато приемаш другия като друг, само защото не искаш да имаш нищо общо с него. В единия случай има отделни заведения за хомо- и хетеросексуални, в другия - социалното общуване гледа да се държи настрана от сферите, в които се проявяват произведени по подобен начин идентичности. В единия случай обществото се разделя на гета, в другия - всеки сам си е гето. Срещат се хибридни модели и всъщност тъкмо те са най-честият случай.

Такъв е нерадостният опит на обществата, в които доктрината за тотално необходимата толерантност е пуснала корени. Налице тук е рецидив на дискриминацията, т.е. на онова, срещу което гей-движението привидно се бори. Идеята за недопускане на неравноправие се подменя чрез една "подялба" на правата, при която всяка група ползва своите специфични "малки" права, основани на различието и разделението. Подобен тип толерантност, разбира се, не е нов. Той е познат в цивилизацията на Западна Европа и води началото си от еврейските гета през Високото Средновековие. Зад високите стени, ограждащи кварталите им евреите могат да правят всичко онова, което се струва неприемливо на проебладаващата част от обществото (например да се занимават с лихварство). Те биват търпяни тъкмо като други, като различни, но в определените им граници. Тези граници, разбира се, подлежат на предефиниране - израз на подобно предефиниране са научният расизъм през XX в. и концентрационните лагери на смъртта. Днес тази граница е необходимото парадиране, кресливото менифестиране. По своите претенции обаче гей-идеологията е дискриминираща, изключваща и расистка, понеже произвежда личностна идентичност върху основата на спонтанното сексуално влечение, което при едни лица има една посока, а при други друга. Тази несъстоятелна и несъществуваща идентичност гей-идеологията обрамчва с определени социални стилове, права и прочие. Така нещо противоествествено, нещо, което профанира човешката сексуалност, бива налагано (в някои случаи и силово) като неотменно значимо и социално легитимиращо. Става дума за типична идеологическа манипулация от най-долна проба.

Елементарният прагматизъм показва, че чрез кресливо парадиране не може да се постигне респект към човешките права. Обратно, стимулират се омраза и противопоставяне, което е изгодно за мнозина. Ясно е също, че подобна подкрепа е суиицидална за партия "Зелените" като политически субект.

Предполагам, че основното, което е съблазнило лидерите на "Зелените", е стремежът за съхраняване на имиджа на маргиналната партия, която подкрепя онеправданите. А това е имидж с висока пазарна цена. За гей-движенията е характерен рефлексът на жертвата, около който се гради цял един социален стил. Без съмнение в нашето общество има посегателство срещу човешките права, в този смисъл жертвеният рефлекс има корелат в действителността. Когато обаче образът на жертвата стане част от припозната за своя идентичност, тогава не е възможно да влезеш в обществото като нормален човек, а само като "друг", само като "различен", винаги и преди всичко като "жертва". Така освен че бива сегрегирано обществото, се унищожава и личността. Лишена от ориентир, чрез който да измине пътя към себе си, чрез който да срещне Бога, за да бъде спасена от Него, тя е обречена до безкрай да играе играта на самомаргинализация. А в случай че се измори от нея, провъзгласяването на групово превъзходство е само на една крачка. На една крачка са узаконяването на специална форма на съжителство между хомосексуални със специфични права и легитимирането на boy-lover общества. Това са политически цели, които убиват личността. Това са политически проекти, които работят против морала и мира в обществото.

Ако говорим сериозно, гей-движението не ползва с нищо оногова, които е хомосексуален и има куп личностни проблеми по тови повод, в т.ч. и дискриминационни. Той има нужда от любов, от разбиране, от човешко отношение. Впрочем всеки има нужда от това. Подобни идеологии и подобно производство на идентичност не могат да трасират пътя към респект, към разбиране и любов. Налагайки търпимост, гей-движенията отрязват пътя към онова, което е отвъд нея. Личността обаче се нуждае от повече. Като оправдание тук се сочи нелечимостта на хомосексуализма. Дали хомосексуализмът е наистина нелечим е трудно да се каже. Поначало човешката медицина се развива и много нелечими днес болести, могат да станат лечими утре, стига да се инвестира в изследвания в съответната посока. Стига подобни изследвания да не се схващат като посегателство към нечия идентичност. Известно е също, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Нека за момент си представим, че на призива на Господ Иисус Христос "стани, вземи одъра си и ходи" (Ин.5:9) разслабеният отговаря: "Болните като мен ги носят, и как Ти казваш на неподвижен човек да си дигне одъра, при това в съботен ден" (срвн. упрека на фарисеите в 5:11). Така би отговорил всеки, който е повярвал, че, отърсвайки се от болестта, би престанал да бъде себе си. Какво струва, ако отвориш за болния някаква социална ниша с изънредни права или ще му изобретиш социален стил - уж по неговата мяра, а всъщност според една безлична и тотализираща мяра, какво струва всичко това, ако този човек пропусне изцелението си.

Изцеленият е неманипулируем. Това са разбирали фарисеите, разбират го и днес. Да налагаш императивно модел на маргинализация, който посредством банални и фикционални характеристики унифицира личността и я манипулира, е против традиционните ценности, против мира на земята. Подобна политика не може да има нищо общо с опазването на природата. Оттук нататък пътят е или към тоталитаризъм, или към анархизъм - във всеки случай към нещо отвъд доброто и злото.

Kosio wrote:

Anima_Mea wrote:

Зеленото като узрее - става червено...

... но се оказа, че първо минава през розовото.

Ами аз лично не виждам нищо изненадващо в позицията на "Зелените". Тъкмо напротив - съвсем логична ми се струва. Това е позицията на всички левичарски организации (без дъртите комунисти - сталинисто-живковисти, разбира се).

Не ми се пишеше тук, но нека следващото да ми е извинение
[url:1gcqofua]vbox7.com/pl...08842&ef=1[/url]
Тези, които са го гледали, нека също ме извинят.

Не искам да му слагам заглавие.
Присъствието му в този форум може да бъде оправдано само с едно нещо - показаното е точна противоположност на добродетелите, живеещи в православието, а също в някаква степен проповядвани и от други религии.

Колко е далече този господин от добродетелите, проповядвани дори от религията, която уж изповядва.

Аргиров

Това е типичен случай на съчетаване на истина и лъжа с цел заблуда. От депутатите, разбира се не зависи преразпределението на средствата. Но то не зависи и от Доган. Той просто изпълнява поръчения на онези, които създадоха партията му.

А да се търсят ислямски добродетели в поведението на Доган говори за непознаване както на партията ДПС, така и на турците в България.

Kosio wrote:

Д-р Николай Михайлов за резултатите от изборите. Съкрушителен анализ:

dnesplus.bg/...x?d=287383

Не ми харесва. Лъха някаква завист или нещо подобно (не ми се занимава сега да анализирам чувството).

Това е субективна оценка разбира се, но след многото реторика, дефиниции и силни присъди не получих нищо полезно. Поне за себе си.

От самото интервю оставам с впечатлението, че Михайлов не е от хората, които правят нещата да се случват. Той само ги "обговаря", самоопиянен от собствените си думи.

Мен това обаче не ме грее.

Това че д-р Николай Михайлов е искрен, не топли. И гурутата са искрени. Целият му анализ е една апология на релативизма. Увлича се в анализи на страсти и психологически феномени, а всъщност политиката е поле на действие на разумни принципи и на сблъск на добро и зло. Когато се говори за политика, трябва да е ясно от какви позиции е говоренето (на избирател, на неуспял политик, на специалист по психиатрия или по политическа теория), а също и от каква дистанция. Много е подвеждащо също така да се заличават границите между отделните видове политици. Политиката не е спектакъл, който може да се съди по естетическите си характеристики.

Релативисткият поглед е прокаран в един патос на духовното родство, зад който може да се крият различни неща, като например духовна самота или духовна агресия. Бих попитал, все пак, кой е въпросният "духовен роднина", който е цитиран.

А иначе и аз не харесвам, и не одобрявам Бойко Борисов. Всъщност досега не съм срещал негов искрен почитател. Същото беше и с царя - получи висок процент, но поддръжниците му още от самото начало бяха малко. Че явлението е странно, дума няма. Но да се обяснява тази анамалия с ирационални фактори, е повърхностно и може би удобно за някои.

Не вярвам, че жените или мъжете били запленени от мачисткия образ на пожарникаря. Този модел на съблазняване бе произведен вторично от медиите, за да може чрез подобен закачливо-фриволен образ да се маскира игрово едно решение, взето от разума. Аз съм склонен да мисля, че се гласува по сметка, т.е. разумно - ако ще този разум да е впримчен в изпълнението на примитивена, краткосрочна и непочтена стратегия за лично добруване. Може тази сметка да е дребнава, да е лукава, но тя трябва да се разбира, ако ще се прави анализ на електоралните нагласи. Тогава ща стане ясно защо противодействието на мафията мнозинството възложи тъкмо на мафиот (което впрочем не е прецедент, справка: Италия).

Едва на тази основа може да се види до добро ли ще доведе тази сметка или до зло. И ако ще доведе до зло, тогава да се даде оценка дали е добро, че някои са останали изцяло извън тази сметка, а други ще я подкрепят под условия (принципни, позиционни или пропагандни). За да се вникне в тези неща, трябва да бъде изоставен неясният патос на духовното родство и да бъдат преодоляни предразсъдъците към "балканския сумрак". А за тези, които имат непоносимост към последния - границите са отворени.

Нищо полезно не направи Доктора, Косьо. Много хора в частни разговори ме определят като "костовист", като един от онези, дето сме слепи фанатици, безусловно вярващи сектанти и прочие подобни квалификации - пиша това само за да е ясно от какво странично и външно позициониране е мнението ми. Истината за мен е тази, че ако Костов се казваше другояче, например, Михайлов, тогава аз щях да бъда "михайловист", сляп, фанатичен сектант "михайловист". Ако Костов се казваше "Явор", тогава щях да съм ... съответното, в очите на другите. Това е "единственото", основното, което аз лично приемам за грешка и на Явор, и на Доктора. За съжаление, те се превърнаха в говорители на един, после друг икономически кръг от хора. Няма лошо, нямам нищо против. Основната им грешка си стои. За разлика от тях Костов направи много. Като седнеш да ги броиш нещата, със сигурност ще си забравил или пропуснал поне половината от направеното. Да, не е направил и много от онова, което аз и още един куп хора са очаквали да бъде направено, но по отношение на несвършеното аз лично съм склонен да възприема себе си като самонатоварен с прекомерни очаквания, отколкото него като човек, който, умишлено или не, ги е пренебрегнал. Въпрос на центриране. Иначе, по отношение на останалото, мнението ми в 99% се покрива с казаното от Смилен.

Тезата ти за Римската империя напълно споделям, с тази разлика, че приключението не свършва, а продължава, но на ново място.

Поздрави.

Kosio wrote:

Не съм съгласен, ако Ирена Кръстева или Тошо Тошев казват, че днес е сряда не значи, че днес е четвъртък.

Нямат място в темата тези двамата, Косьо. Не ги вмъквай, като кръпка стоят.

Kosio wrote:

А ако д-р Михайлов е бил лош политик, още веднъж доказваш, че Костов е лош екипен играч и има неподходящ усет за хората - докторът стана депутат след дълго, дълго, ама наистина дълго кандардисване от страна на Иван Костов. При което жертва много неща - като психиатър си имаше много по-нормално препитание (в смисъл - предполагам се е занимавал с проблемите на много по-нормални хора).

Честно да си кажа, за цялото това време от лятото на 2004 досега не можах да възприема Доктора като политик. От гледна точка на това ще е много съмнително, ако кажа, че той е лош или че е добър политик. За лошия екипен играч - много е старо това твърдение. Мен лично Костов не ме интересува чак толкова много като "екипен играч", и въпреки това знам немалко имена, според които Костов е добър екипен играч. Да, той е лош екипен играч от гледна точка на Бисеров, на Михайлова, на Бакърджиев, Петър Стоянов и Софиянски, сега вероятно и от гледна точка на Доктора. Добре, нека така да бъде. И аз съм работил, и работя в екип. За едни съм добър екипен играч, за други съм отвратителен и непоносим, лош екипен играч. Кандърдисването го помня, и много се чудих тогава къде, ако не в НС, един умен мъж като Доктора може да си представи, защити и наложи позициите. За какво беше цялата тая суета, така и не стана ясно.

Kosio wrote:

Иван Костов може да си има много достойнства, но той е лош екипен играч. Иронията на съдбата е, че една мутра със съмнително висше образование може да се окаже много по-добър екипен играч от него.

Надявам се, че не го мислиш сериозно това, за по-добрия екипен играч. Той не е по-добър екипен играч. Той е мутра с мутрите и полицай с полицаите, обикновен с обикновените и богаташ с богаташите, доктор на някакви науки с докторите на науките и тъпоъгълник с тъпоъгълниците, демократ с демократите и комунист с комунистите, забавен събеседник с медиите и авторитарен цензор дори спрямо най-близките си съпартийци. Надявам се, че не би нарекъл такъв човек добър екипен играч. В ничий екип не пожелавам да има такова непредвидимо пластелинено безгръбначно.

Kosio wrote:

Но и ти като "костовист" трябва да оцениш, че ако не беше д-р Михайлов, Иван Костов *никога* нямаше да се върне в политиката, той наистина беше реши да се откаже.

Не мисли, че недостатъчно оценявам Доктора. Е, чак такава заслуга не бих му приписал. Костов е предостатъчно известен с това, че изслушва внимателно всички, и след това прави онова, което предварително си е наумил.

Kosio wrote:

Вече си го помислих и аз, ако говориш за Константинопол. Но знаеш ли какво се сетих след това - че в този момент се появява монашеството, което продължава да е "неудобно политически".

Хахах, така е

Добре, мисли си го. Фактите, сочещи противното обаче са пред очите ти, и е само твое решението кога ще ги видиш. Може би надеждата ти е по-голяма от моята, или пък аз съм се натоварил с минимум очаквания, няма значение. Фактите, че Борисов е солов играч без каквито и да било убеждения, без ясни позиции и без конкретни решения си стоят.

Дали е корумпиран Костов или не е, това се приказва прекалено дълго време. Ако е корумпиран, да го прибират и да се приключва, ако няма да го прибират, хайде тогава изобщо да не слизаме до ниво Тошев и Велева. Лидерът на екипа носи отговорност, да, така е. Той си понесе отговорността, подаде си оставката като председател на тогавашното СДС, отдръпна се и си млъкна. Кой друг го направи? Никой, нито Сакскобургготски, нито пък Станишев. Какво повече да направи Костов, поемайки отговорността си като лидер на онзи екип, да вземе да се гръмне ли? Каквото е трябвало да направи, вече го е направил, така че и въпросът с онази отговорност вече е безпредметно да бъде повдиган.

Не, не искам да се фокусираме върху този пример. Аз лично, в лично качество съм свидетел на немалко подобни неща, случили се в София навремето. Не бих отишъл в полицията или в прокуратурата, в никакъв случай, и не защото съм безсъвестен, непочтен или пък замесен. Нямам им никакво доверие, и освен това за мен неща от подобен тип са малозначителни. Национализацията е разсипала рода ми навремето, и поради това имам по-особен от масовия поглед върху общата собственост. Хиляди пъти предпочитам приватизирането "на всяка цена" пред запазването на държавната и общинска собственост. Дори и най-лошата приватизация бих приел пред запазването и евентуалните опити за развиване на държавно или общинско предприятие. Да отида в полицията, при някакъв смачкан лалугер с триста лева заплата, и да очаквам от него чудеса, как ли пък не!

Сега, какво си мислят хората, имайки предвид такъв или подобен на него случай - това си е техен проблем най-вече. Който може да разбере, ще разбере. Който не може, мога да се опитам при добра воля да му обясня каквото знам или каквото съм успял да разбера. А мога и да не се опитам. Зависи кой е. Нямам еднакво отношение към всички хора.

За Симеон Дянков - споделям твоето мнение. Малко се изхвърля, четох едно негово интервю в отминалите дни пред Дневник, в което имаше доста суета, но като цяло позициите и намеренията ми допадат. Ако свърши дори и само половината от заявеното, ще му бъда признателен, искрено. На него обаче. За Борисов мнението ми е вече твърдо изградено, и може да си помисля за някаква символична промяна в положителна посока само ако направи неща, граничещи с невъзможното. Например, Доган в затвора за неплатени данъци и организиране на престъпна група. Или ако бутне паметника на съветската армия. Някакви такива неща, граничещи с невъзможното. Иначе не, съжалявам много.

Аз не си задавам въпроси от подобен тип. Много хора обаче си ги задават, неясно защо. Все едно, да седне някой да си задава въпроса "каква е ползата, за и против" присъствието на Дачков в медийното пространство. Или, каква е ползата от моето присъствие в тукашното пространство. Да не дава Бог жена ми да седне да си задава въпроса "каква е ползата" от присъствието на мъжа ми в общото ни домашно пространство. Странни са ми такива хора, които имат за бащиния едни или други пространства. Не знам на теб дали са ти странни, но на мен определено са ми. На такива хора все има по нещо, дето им пречи в пространствата, които са си заплюли като бащиния. От друга страна, сещам се за спора на св. Константин-Кирил Философ с мюсюлманите по въпроса с данъците, на който той им отговаря с въпроса "Ако някой човек, следвайки своя учител, иска да върви по същия път, а друг го срещне и го отбие от пътя, той приятел ли му е, или враг?". Подобно по смисъл е и решаването на въпроса към Рим или към Константинопол да бъде новопокръстената България - "Като завладяхте тая земя, чии епископи бяха в нея - римски или константинополски?" Такива въпроси могат да си задават само хора, които гледат на "пространството" като на бащиния. Аз не гледам по тоя начин, и затова такъв тип въпроси е невъзможно да си задавам.

Да, сайтът с отговорите ми хареса и на мен. И като идея, и като изпълнение.

За паметника, знам, че е в сферата на мечтите. Дадох го само като пример какво ако стане, може да си помисля нещо поне малко положително за Борисов. Дори само да си помисля нещо такова към този момент е напълно изключено.

Поздрави.

Не, няма да се съглася. Има един куп дебели лъжи в тази статия. Мога да ги опровергая една по една, ако сметнеш, че ти е нужно. Няма никакво тайно спазаряване, или други тайни работи, дето са толкова любими на любителите на софийски потайности. Това е просто неговото странично мнение, което изобщо не отразява истинските причини за това още необявено публично решение. Истинската причина е в СДС-София, и в тяхното неизкоренимо желание да няма обща кандидатура с ДСБ. От СДС-София тръгна категоричното отхвърляне на обща кандидатура с ДСБ-София. СДС-София се ръководи от явни лични противници както на Мартин Димитров, така и на Иван Костов. В коментара си Дачков изобщо не споменава ръководството на СДС-София, сякаш не са тъкмо те хората, които организират и провеждат избори на собствения си терен. Дачков неясно защо стоварва тези отговорности за тези решения не на онези от СДС-София, които са ги взели, а на Димитров и Костов. Може би си пропуснал да научиш за последните по дата изявления на техния секретар Гогов, и на Борислав Бориславов. Само Иван Сотиров още си мълчи. Та, толкова за "истината" в написаното от Дачков. Нямам нищо против мнението му, нито пък против твоята склонност да му се доверяваш. И аз му се доверявах някога, дори много му се доверявах, много.

Длъжностите, дето уж били разпределени - въпросните длъжности са вероятно основно изискване на СДС-София и на ДСБ-София към Борисов. Какво общо има това с Димитров и Костов? Наистина ли вярваш, че заради фигуративни зам.кметски места Димитров и Костов ще си плюят на физиономията?

Колкото до Фандъкова, аз също няма да гласувам за нея. Както изглежда, няма да имам за кого да гласувам, за съжаление. Не съм предполагал никога, че заради някакви си дребни кариеристи като тия в ръководството на СДС-София ще стигнем дотам, че да нямаме никакъв избор.

Поздрави.

п.п. А това, за уж признаването на комунизма, това е толкова посредствено внушение! "... сините почетоха паметта на загиналите за комунистическия идеал ... Това предложение беше внесено лично от Иван Костов ..." - това е абсолютна лъжа. Никакви сини не са почитали загинали за комунистически идеал, а предложението на Костов е на девети септември комунистите повече да не празнуват, а да отдават почит. След предложението на Костов девети септември вече не е дата номер едно в календара на комунистите, а е траурна дата. Знаеш какво беше девети септември до 1989 година - най-великата дата в историята, ден за всенародни празненства, внушителни военни паради, манифестации, празнични червени байраци, заводски банкети, ваканции, почивни дни. Е, след предложението на Костов на тоя ден се почитат загиналите за идеалите си. Колкото до пришиването на комунизма към човешките идеали - аз това го оставям на съвестта на тези като Явор, които го пришиват. Само комунисти, или много невежи хора, могат да обявават и да представят комунизма като човешки идеал. Не прави чест на Дачков това преиначаване на предложеното от Костов. Дори комунистите от ДПС се опитаха да го отклонят, към 23 август, общоевропейския ден, с едничката цел девети септември да си остане онова, което вече 65 години е и е бил, само че номерът им не мина. БСП и ДПС дълго се противиха на това предложение на Костов, с много тъпи аргументи, това означава ли по логиката на Дачков, че БСП и ДПС са антикомунисти? Не, нали? Както и да е.

Поздрави.

Самоубийствено е това, напълно съм съгласен. Само че другото - да премахнеш пречещите радикално - с нищо не е по-добро като решение. Коментарът на Дачков има своите основания, аз не ги отричам. Въпросът е там, че казаното от него не е истина, той дори не загатва основната причина. Нито дума не споменава за ръководството на СДС-София, а всеки от двете софийски организации може да ти го каже това. Той просто си прави неговата си пропаганда, дето по-добре да не я коментирам като полза и като посока. Това ще си тежи на неговата, а не на нечия друга съвест.

Алианс за София беше само между СДС и ДСБ. Може би си позабравил това. Няма други партии в него.

Поздрави.