За филма "Остров"

Не се заяждам, просто ще ти покажа, че въобще не познаваш православното Предание и поради тази причина нямаш право да твърдиш подобни глупости за св. Игнатий. Ще ти вадя цитаите с посочки, каква ли полза, ама... Та казваш Живот и Слова - изцяло по неговите думи? И кой ли ги е записвал? Дали нещо не е вмъкнал? Как да се доверя на нещо дето друг го е писал? Аз лично с тия неща нямам проблем, но при теб е патологично. По късно ще ти отворя темата, подготви се, ще е жалко както винаги сам да си говоря

"Юродивите заради Христос са светците на свободата. Свободата ни приканва да застанем срещу целия свят, не само срещу идолопоклонниците, но и срещу онези, на които им харесва да се наричат християни, приканва ни да се заемем с делото на Църквата по този път, който е и най-трудният. И ще станем юродиви за Христа, защото ще познаем не само трудността на този път, но и безкрайното щастие да чувстваме Божията ръка, каквото и да вършим". Преп. Мария Скобцова

"Юродивите заради Христа идват в историята "за да ни напомнят характера на евангелската проповед, да ни напомнят, че спасението и светостта не могат да се съчетаят с удовлетворението, което дава общественото признание и обективното признаване на добродетелта".

Разказ от книга на митрополита на Месогия Николай за Светогорския (!!) отец Иродион Юродиви... "Беше започнало да се стъмнява. Още малко и щяхме да пропуснем преставлението. И всичко онова, което отец Иридион показваше. Лека полека, обаче, всред нощта на моята логика започнах да подозирам какво се криеше зад планините боклуци, неразбраните думи и най-вече абсолютно непонятната логика на един луд за любовта на Христос. Спомних си за авва Исаак, който казваше за тези героични светци, които живеят "в безредие, бидейки безупречни" и завършва "да ни удостои Господ да постигнем тази святост". Това ли беше логиката, за която ми говореше и старецът Паисий? Върнах се, за да си открадна още един поглед. Грозотата на природата му и грубостта на лицето му светеха преобразено от благодатта на Бога. Толкова силна бе светлината му, че глинените ми очи и "невижащото" ми сърце бяха принудени да съзерцават един непознат за тях свят. Тайнственият му образ остана дълбоко запечатан в паметта ми. Тръгнах си се потопих отново в моите си боклуци. А той остана там, тъпчейки боклуците на логиката на този свят. Мислех си за него и се възхищавах от героизма и търпението му. И до днес, въпреки че разбирам величието и стойността на неговата логика, не мога да проумея нейната структура. Стъпил на университета на боклуците и лудостта, аз се осмелих да наруша логиката и финеса на моето Харвардско образование. Тогава боклуците започнаха да ухаят като цветя, разхвърляните торбички се превърнаха в дипломи и публикации, а отец Иридион се оказа много по-умен от най-прочутите ми преподаватели! тяхната логика приличаше на спортен автомобил, а логиката на юродиия заради Христа - на ракета. Първото лети с 320 км. в час, а второто с 29 хиляди км. в час. Първата се движи хоризонтално, втората - отвесно. В първия случай, ако минеш границата - се сгромолясваш в пропастта. Във втория случай, ако минеш границата - преодоляваш притеглянето на земята, изстрелваш се, освобождаваш се. Първите, логичните, колкото и да тичат, стъпват по земята. Отец Иродион напусна този свят, без да го беше докоснал. Нито пък светът го беше докоснал".

ПП. Така че аз продължавам да си мисля, че авторите на филма много добре са си свършили работата и са се показали познавачи на православната духовност.

Връщайки се отново на "Остров", ще кажа само, че ако отнесете пасажа от преп. Симеон Нови Богослов, които цитирах, към героя от филма, ще можете да разберете опасенията ми. Защото той явно предпочита "да води идиоритмичен живот", а не да бъде "ученик на ученика" - ако приемем, че игуменът още не е достигнал съвършенство, а е само ученик на Учителя Христа

В. wrote:

Не се заяждам, просто ще ти покажа, че въобще не познаваш православното Предание и поради тази причина нямаш право да твърдиш подобни глупости за св. Игнатий...

Усещаш ли каква голяма безсмислица си изрекъл? Как може човек, който така упорито защитава послушанието, да бъде враг на Преданието? Нима не се сещаш, че без истинско и пълно послушание, съществуването на истинско и пълно Предание не само се поставя под съмнение, но и се ОБЕЗСМИСЛЯ. Защото, ако всички св. Отци постъпваха според казаното от св. Игнатий и търсеха единствено съвети от духовните си отци, без да се смятат за длъжни да ги спазват, а прекарваха всичко през логиката си - каво би се получило? Просто ние днес нямаше да имаме едно Божествено Предание, а много човешки учения и предания! А Църквата ни нямаше да бъде нито една, нито свята, нито съборна, нито апостолска!

Какво би се случило, ако пророците от Стария Завет бяха записали само онова от Божиите слова, което тяхната логика им подсказваше или оправдаваше? Имаме подходящ пример за това - пророк Йона, който бе хвърлен в морето поради непослушанието си. Каква е гаранцията, че Марк примерно е записал напълно точно думите на ап. Петър, а Лука - на ап. Павел? - Не е ли именно ПОСЛУШАНИЕТО, което ти така яростно се опитваш да обориш и то не послушание спрямо онова, което е съгласно с логиката, защото тогава едва ли някое чудо щеше да намери място в евангелския текст? Ще ми кажеш, че Бог е "логичен" ли? Какво тогава те отличава от варлаамитите?
Нямам желание, нито време да дискутирам неща, които за мен са аксиматични в Православието. Има послушание - има и Предание, няма послушание - няма и Предание, това е толкова очевидно! (Какво ще предаваш, ако не си го приел от духовния си отец?)

Добър ден!

Господин Стамболов, аз не разбирам от Вашите съобщения какво точно Ви безпокои във филма? Старая се, но не успявам да разбера и моля да бъдете снизходителен към ограничените ми възможности. От друга страна обаче разбирам какво казват господата Венци и Kosio (по отношение на филма и православието), силно ме развълнува последния постинг на госпожа Златина, развълнува ме до трепет, за което благодаря.
Искам да Ви кажа, господин Стамболов, че Вашите първи постинги по тази тема предизвикваха в мен раздразнение, макар и да не мога да го обясня рационално и да го защитя на нивото на Вашие знания и опит, раздразнение също толкова силно, колкото вълнението от последния постинг на госпожа Златина. Моля Ви за извинение.

Аз мога да се опитам да представя мнение съставено предимно на основата на мой опит. Имам пред вид що се касае до покаяние, съкрушение, прошка.
Знам какво е да плачеш за греховете си, познавам треперенето и безсилието пред всеопрощаващата обич, риданието което разтърсва недрата ми, бурята след която всичко е тихо и чисто, когато тялото лежи сякаш чуждо и далечно от мен, разбито и изпълнено отново, светлината и спокойствието и дълбокото убеждение че греховете бяха изтрити от книгата на живота. Знам, че въпреки тихото 'иди си, греховете ти бяха простени', чуто в сърцето ми, аз пак ще плача за тях до края на дните си. Не защото ги обичам и ми липсват, не защото съм привързана към тях, а защото този плач и съжаление биват предизвиквани в мен от всяко докосване до мен на проява на Божието милосърдие и любов, толкова всеопрощаваща, че чак не вярвам, че чак отричам, не разбирам, срамувам се, плача...
Не знам как е при Вас. Мисля, че бих разбрала по-добре от всичко, по-добре от всякакви правила и разсъждения, които пишете, ако споделите от себе си.

Защото про целия ми респект към традицията, струва ми се, че за тези неща няма рецепти и формули, универсални за всички, а всеки има свой индивидуален път, понеже всеки един от нас е неповторима личност. Много често и в голяма степен изповедта ни е като верификация истинноста на данъчна декларация пред съответния орган. Изброяваме, даваме си сметка, но сърцата ни остават нетрогнати, студени и далечни. Не мисля, че такава административна изповед е гарант за прошка. Това не е като да ме верифицира банката преди да ми даде кредит.
Ако онова, което е доктрина и догмат на вярата не тече в жилите ми ведно с кръвта ми и като нея, която живи тялото ми, не живи душата ми, ако не пулсира с ритъма на сърцето ми, ако аз не съм автентична цяла в себе си, със себе си и с нея, тогава не ми трябва такава вяра.

Ако православието се затваря във формули, процедури и рецепти, по-добре тогава да си седя в католицизма...

alexey wrote:

Защото, ако всички св. Отци постъпваха според казаното от св. Игнатий и търсеха единствено съвети от духовните си отци, без да се смятат за длъжни да ги спазват, а прекарваха всичко през логиката си - каво би се получило? Просто ние днес нямаше да имаме едно Божествено Предание, а много човешки учения и предания! А Църквата ни нямаше да бъде нито една, нито свята, нито съборна, нито апостолска!Какво би се случило, ако пророците от Стария Завет бяха записали само онова от Божиите слова, което тяхната логика им подсказваше или оправдаваше?

Ако бяха селективни спрямо Божията воля, тези хора просто нямаше да са в Преданието. Само че тук иде реч за друго - а именно, че човек не трябва да се насилва да приема неща, които сърцето му не приема, само за да е в съгласие с Преданието. Това биха били някакви психологически процеси на самоубеждаване, самовнушение и пр., които от корен противоречат на църковната духовност. Пророците и отците са послушни по наличното у тях вътрешно убеждение. Само така Преданието може да се приеме с личен ангажимент и да заживее в нас. Обратно, в момента, в който започне сляпо приемане, приемане, защото така трябва, Преданието е мъртво. Всъщност то е живо, но ние, които се насилваме да го следваме, не сме в него. Насилването може да има и най-благовидни форми - например имитация. Има такова направление в западната мистическа традиция - имитационна мистика, но то не е православно.

Ако пък с подобно психологическо разбиране за послушанието и за следването на Преданието се обвърже съществуването на Църквата, не става ли дума просто за протестантизъм ?

Добър вечер!

Само да добавя към казаното от господин Smilen и във връзка с последното изречение от предния ми постинг- да, там където съм има психология и смволизъм, християнска нравственост като най-висша цел, имитацио, оргганизация, благотворителност, традиция.... Пиех с пълни шепи от това, но не зазнавах насищане, и копнежа ми се увеличаваше. Липсваше ми нещо, което не знаех какво е, но като го намерих, разпознах го и пак не мога да го назова, наричам го неназованото .
Сещам се за един богат търговец който притежавал всякакви скъпоценности, всичко което душа радва окото и въображението може да си представи, но все бил незадоволен, все търсел някаква странна перла, макар да не бил съвсем наясно какво тя представлява. Но когато случайно я открил на една сергия на пазара, разпознал я, не се колебал, продал всичко каквото притежавал за да я сдобие.... (Простете, че не цитирам точно евангелската притча за перлата, а я преразказвам със смешния си детински език, така както съм я разбрала и запомнила. Надявам се това да не е проблем!)


При все това дълбок респект към всичките ми единоверци, които живеят в съгласие със себе си, без вътрешен конфликт, на които религията им/ни насища всеки копнеж и им стига и те са хармонични с нея.

Не знаете какво е да умираш от жажда и да пиете от мъртвата вода, казвайки на Бога си в безкрайната си сухота:" Нима би могъл да ме напоиш, Господи, като и Ти копнееш на кръста". Моля ви, аз намерих при вас неназованото, не го убивайте търсейки непременно да го назовете, обличайки го в малко или много прецизни схеми, модели, неназованото, което извира от самите недра на Необхватния.

Благодаря ви!

alexey wrote:

Фенерски wrote:

Защо аскет да не може да се бръсне и подстригва!? Защо адмирал да не заведе дъщеря си на острова?!

Защото първото противоречи на принципите на монашеското житие, а второто - на историческата истина.

Не. Не съм съгласен и с двете.