За филма "Остров"

Какво мислите за филма "Остров" ?

Много добър филм с леко наивен финал.

Да зарежем финала. Филмът е за вярата и надеждата за прощение. Днес са необходими повечко такива, не мислите ли?

Smilen wrote:

Много добър филм с леко наивен финал.

За пръв път пуснах този толкова прехвален филм вчера. Не стигнах до финала (имах работа), но вече се досещам какъв е. Трудно ми е да дам еднозначна оценка, но като цяло го смятам за несполучлив. Мисля, че с две думи може да се опиша като: холивудска наивност + руска аскетика .
Ще пиша повече, като го догледам, вероятно тази вечер.

Какъв мислите, че е финалът?

"Убитият" се оказва жив, а о. Анатолий изцерява дъщеря му.

На мен филма ми хареса - много силен. Може би и аз съм малко наивен...
Все пак не мисля че можем да имаме някакви супер високи очаквания - все пак това е просто художествен филм.

Не коментирам художествените качества на филма - от тази страна той даже е добър. Имам предвид подмяната на истинската православна духовност с нещо друго.

^ Алаксее, ще бъдеш ли така добър да ме осветлиш, кое е това "нещо друго", защото аз в случая се оказвам една заблудена овца и току-виж съм се провалил в геената огнена заради един филм...

Ок, ще напиша сега накратко, а по-нататък може и да се разпростра повече.
Първо, не приемам идеята, внушавана от авторите на филма, че за един грях, дори и убийство, човек не може да приеме ПЪЛНО ОПРОЩЕНИЕ ВЕДНАГА, след изповед, а трябва с години да се кае и то по такъв жесток начин. Показателна в случая е една, може би случайно изплъзнала се от устата на о. Анатолий, фраза: "още нямам душевен покой" (или мир, не помня точно), и то казана след толкова години подвиг!
Второ, това един малодушен и страхлив човек изведнъж да се превърне в титан на духа, прозорливец и чудотворец, си е чиста проба холивудски ефект. Т.е. представя се някакъв Супермен, без да се дава сметка за извървяния дотогава път. Защото, съгласи се, никой не може да достигне до такива нива на святост, ако предварително не е очистил себе си от страстите. А именно периодът на "очищение",. който е и най-важен за нас, простосмъртните, е убягнал на творците на филма. Никой не е призван да гони духове или да предсказва бъдещето, но да очисти сърцето си - да! А как става това?
Трето, не мога да приема отношението му към Игумена (прояви на непислушание) и към братята. Представен е като юродстващ, но това е само крайно състояние и по принцип не се толерира от Отците. Да не говорим, че самоволното приемане на какъвто и да е подвиг ОБИКНОВЕНО е свързано с прелест.
Четвърто, не виждам делата на отеца, отношенията му към посетителите и братята от обителта, да са пропити от дух на християнска любов. Поправете ме, ако греша, но детайлно е представено извършването на чудото (предсказание, изцерение и пр.), а отношението към посетителя е доста грубо. Не си представям аз така един духовен старец.
Нека ви кажа и едно мое впечатление. На Света Гора няколко пъти ми се случваше да дойдат поклонници (естесвено от Русия), които още с идването с монастира питаха: "Има ли тук някой старец-чудотворец"? Т.е. тях не ги интересуваше дали старецът има любов - най-висшата от християнските добродетели - а дали НЕПРЕМЕННО извършва чудеса!

Всъщност филмът НАПЪЛНО покрива руската представа за святост: крайни форми на аскеза, нетипични за останалата част от източното монашество плюс вършене на чудеса. А някакси встрани остава обикновеният човек, с неговата болка, проблеми и страсти. Затова казах, че по сюжет филмът не се различава много от холивудските продукции.

На мен "Остров" също много ми харесва. Това е един чудесен филм за покаянието и силата на Божията благодат. Много моменти съвпадат с книгата на стареца Порфирий. За финала, ако бях на мастото на режисьора, бих потърсил друго решение. Няма нужда убитият да се оказва жив. Това въвежда един малко юридически момент - като че ли неговата прошка се явява необходима в някакъв смисъл. А всъщност напълно достатъчно е Бог да прости - защото нали всичко Нему е сторено и ние се изцеряваме чрез Неговите рани.

То май всъщност казах всичко, което исках да кажа. Разпрострях се.
Интересно е, че в Гърция също харесват този филм. Аз дори го теглих от един гръцки сайт с гръцки субтитри.

Smilen wrote:

Много моменти съвпадат с книгата на стареца Порфирий. За финала, ако бях на мастото на режисьора, бих потърсил друго решение.

За коя книга на стареца Порфирий говориш? Защото, ако прочетеш "Живот и слова", че видиш, че е на диаметрална притовоположност. Порфирий е заложил на две много ценни добродетели, които не откриваме у героя от филма, а именно - ПОСЛУШАНИЕ и ЛЮБОВ.
А с останалото, което си написал по-горе, съм съгласен с теб. Юридическото мислене, обаче е характерно за руснаците, тук не се отличават от католиците.
Но нали, като във всеки хубав филм трябва да има happy-end?

Алексее, скоро си говорихме с един монах за "Остров". Той изказа мнение, че филмът може да бъде разбран само от православни.
Да, някои неща в него са пресилени, някои моменти са прескочени, но като смисъл си е ок. Това е филм.Твоите аргументи ми звучат странно, все едно не си го догледал внимателно или просто някой ти го е разказал. Гледай го пак, без предубеждения.
Няма юридическо мислене, по-скоро трудно щеше да се получи моментът със смъртта на монаха, който "Не иска даже да умре като хората!". Много живи и истински образи, които виждаме всеки ден в православната ни действителност.Не в книгите за нея.

Сега прочетох последния постинг на Алексей и изобщо не съм съгласен с него. Напротив, тъкмо онова, което е изброено като недостатъци на филма, са здравите елементи в него.
1. Бог прощава по Своята свобода. Ние не можем да Му държим сметка кога ще прости. А че душевният покой може да е критерий дали Бог е простил, това го има в православната аскетика - например св. Силуан Атонски.
2. Тъкмо това, че една утрепка се е превърнала в чудотворец и светец е белегът за силата Божия, която се проявява у немощните. Никой сам не се очиства от страстите си. Обратното е морален атлетизъм, и осланяне на лични заслуги. А ние знаем, че пред Бога няма да се оправдае никоя плът. Кой може да тръгне по пътя на покаянието, ако не вкуси първом колко благ е Бог?
3. Филмът не внушава, че трябва да тръгнем да подражаваме на героя. Светците са наши застъпници, а не герои, на които подражаваме сляпо. Защо самоволно приемане на подвиг? Поправете ме ако греша, но той носеше въглища за манастира - явно подвигът е възложен от игумена.
4. Грешите. Всъщност героят разобличава нездравата жажда за чудо, както и тягата за щяло и нещяло да се търсят съвети от старци. Това е проява на любов и то немалка и говори, че човекът е преодолял страстта на човекоугодничеството.

^ Именно, недоумявам как Алексей е разбрал точно обратното. Явно е гледал предубедено.

alexey wrote:

Smilen wrote:

Много моменти съвпадат с книгата на стареца Порфирий. За финала, ако бях на мастото на режисьора, бих потърсил друго решение.

За коя книга на стареца Порфирий говориш? Защото, ако прочетеш "Живот и слова", че видиш, че е на диаметрална притовоположност. Порфирий е заложил на две много ценни добродетели, които не откриваме у героя от филма, а именно - ПОСЛУШАНИЕ и ЛЮБОВ.

На немски е излязла една единствена книга, преведана от оригинал от една монахиня. За тази книга говоря. Порфирий подчертава, че послушанието е дар от Бога - то не значи да се насилваш да правиш неща, които не са ти приятни или не харесваш. Напротив, то предполага с особена радост да изпълняваш заповедите на наставника, като да са Христови заповеди, - радост, произтичаща от любовта към него. Старецът дълго говори каква безпределна любов е изпитвал към наставниците си, ако и по-късно да е осъзнал колко строги са били те към него. И подчертава, че ако послушанието не е от любов и не е по вътрешно убеждение, то е гибелно.

Smilen wrote:

И подчертава, че ако послушанието не е от любов и не е по вътрешно убеждение, то е гибелно.

Точно за това говори о. Порфирий, и всяка дума както винаги при него е на място

Аз пък наскоро си свалих "Андрей Рубльов" от български торент тракер, не помня точно кой - май Замунда - страхотен, класика! Мисля, че там са качени в руския раздел и доста филми по Достоевски.

На мен също филмът ми хареса. Слабото му място беше наистина краят - това, че убитият се оказа жив и това създаде впечатлението, че именно заради това идва примирението на стареца с Бога и Той го прибира при себе си. Разбира се, едва ли режисьорът го е мислел така и той може да сподели и други възгледи. Но никак не мога да се съглася с Алексей, който твърди, че душевният покой идвал с изповедта. Ако си убил човек, страдал си и си се изповядал - и с това затвориш тази страница в живота си, то това значи, че си егоист и следователно и покаянието ти е било повърхностно. Не може да секне болката за това, че си убил човек, за теб с изповедта нещата са поправими, но за него - не са. И именно тази непоправимост не може да успокои съвестта ти. Разбира се, ако гледаме на изповедта юридически - то Алексей е прав. Но аз се сещам за стареца Софроний, който до края на живота си плачел, че в младините си се е отрекъл от Христос и е практикувал източните религии. Защо ли? Прекалена сантименталност или гледната точка на светец?

Догледах филма и финалът се оказа, какъвто си го представях. Нищо неочаквано. Но, както казах в началото, не мога да дам еднозначна оценка на филма. Вече споменах някои (по-важните) недостатъци. Има, разбира се, и други недомислени неща, като напр. как така един толкова строг аскет ще се бръсне и подстригва; как така, по времето на Брежнев, един адмирал от флота ще тръгне да води дъщеря си по монастири и др. под., но те в случая са "бял кахър" и ги споменавам само мимоходом.

Разбира се, филмът си има и някои добри страни. Най-напред, дори само това, че ни представя един определен тип православна духовност (в случая руската), само по себе си е ценно. Освен това, филмът наистина е може би много добър за един светски зрител, който няма голям избор на такива филми, да не говорим за срещи с живи старци. Трето, наистина, при съществуващата оскъдица, това е най-добрият филм на православна тематика , който съм гледал.

И понеже стана дума за "Страстите Христови", ще кажа, че в сравнение с "Остров" ми хареса повече. Но най-добрият филм с библейски сюжет, който съм гледал, е "Бен Хур", макар Христос в него да не е главният герой. Който го е гледал, не може да не е забелязал, че никога не дават Спасителя в лицето (кой артист би могъл да се сравни с Него)?

alexey wrote:

Който го е гледал, не може да не е забелязал, че никога не дават Спасителя в лицето (кой артист би могъл да се сравни с Него)?

Имаше един филм за Мохаммед, с Шон Конъри и там нито веднъж не показаха Мохаммед в профил, винаги в гръб или като сянка...

Сетих се, че бях чела отговор на режисьора Лунгин защо не е показан периодът на покаяието и подвига на стареца. И той беше отговорил, че е съзнателно търсено от него решение: подобно на житията, където вътрешният живот на подвижника остава скрит и непознат, така и той е решил, той да не бъде показан, а само маркиран чрез покайната молитва, която старецът постоянно мълви. Спомням си също, че когато го гледах, филмът ми хареса именно защото образът на светеца разчупваше стереотипа за свят подвижник - което беше много правдиво и важно. Ние днес особено в църквата, сме свикнали да мислим със стереотипи и всичко класифицираме на правилнот му място. А действието на Духа не може да се систематизира.

Да не би истинските подвижници да имат ангелски крилца и да пърхат над земята? Те са живи хора с техните особености. Това, че имаме в ума си някакви идеализирани образи от житията е нещо съвсем отделно. Житийната традиция няма нищо общо с киното.
А, пък това, че сме си изградили стерилна представа за подвижник е тъжната разцърковена действителност. Мислим абстрактно за реални хора, защото няма къде да ги видим. Или нямаме очи да ги видим, по-скоро.

Защо аскет да не може да се бръсне и подстригва!? Защо адмирал да не заведе дъщеря си на острова?!

Smilen wrote:

1. Бог прощава по Своята свобода. Ние не можем да Му държим сметка кога ще прости.

Приведете, ако обичате поне едно библейско или светоотеческо свидетелство за това, че Бог прощава греховете не веднага, след като са изповядани чистосърдечно, а примерно 5, 10, 15 или 30 години по-късно.

Smilen wrote:

3. ... Защо самоволно приемане на подвиг? Поправете ме ако греша, но той носеше въглища за манастира - явно подвигът е възложен от игумена.

Подвигът, за който говорите Вие и който на гр. език се нарича διακόνημα (служба) има малко общо с подвига, за който Ви писах аз. Първото даже въобще не се счита за подвиг, а за обикновен труд (послушание), извършван от монасите в една обител. Като такъв той има стойност само дотолкова, доколкото спомага за облагородяване на душата, но в никакъв случай не осигурява спасение. Послушанието, обаче (гр. υπακοἠ), когато е съчатено с любов, само по себе си, т.е. без други добродетели, е в състояние да донесе спасение на добрия послушник. За това именно говори ст. Порфирий и другите старци.
А че подвигът на Анатолий е самоволен се вижда от отношението му към игумена (духовния отец на обителта) и от реакцията на забележката му, в храма да се държи като другите отци, т.е. благоговейно.

Smilen wrote:

4. ...Всъщност героят разобличава нездравата жажда за чудо, както и тягата за щяло и нещяло да се търсят съвети от старци. Това е проява на любов и то немалка и говори, че човекът е преодолял страстта на човекоугодничеството.

Аз изобщо не коментирам отношението на героя, т.е. о. Анатолий към чудото, а отношението на авторите на филма към него. Чудесата изобщо не са гаранция за това, дали даден монах или въобще - човек, ходи по Божия път. Гаранция за това са, както вече споменах - послушанието и любовта.
Не ми харесва клишето светостта да се свързва непременно с чудотворене. Мога да Ви изброя достатъчно Божии угодници, достигнали високи нива на святост, вкл. и теоптия, без да са извършили някакво чудо.

Фенерски wrote:

Защо аскет да не може да се бръсне и подстригва!? Защо адмирал да не заведе дъщеря си на острова?!

Защото първото противоречи на принципите на монашеското житие, а второто - на историческата истина.

alexey wrote:

Приведете, ако обичате поне едно библейско или светоотеческо свидетелство за това, че Бог прощава греховете не веднага, след като са изповядани чистосърдечно, а примерно 5, 10, 15 или 30 години по-късно.

Чистосърдечно, да. На много места Бог е обещал, че е готов винаги да прощава на каещия се. До покаяние обаче се достига, не в смъсъл, че сам се довеждаш до някакво състояние, а че Бог те довежда до Него: "Божията благост те води към покаяние" (Римл. 2:4). Бог изпитва сърцето. Състоянието на сърцето е Тайна, узнаването на помислите на собственото сърце е божествено откровение (Дан.2:30). "Защото вие не можете да постигнете дълбочината на сърцето у човека, нито да разберете думите на мислите му" (Иуд.8:14). Когато Бог влезе в сърцето, Той го очиства и прощава: "защото Аз няма вече да помилувам дома Израилев, та да им прощавам." (Ос.1:6). Къде обаче е казано, че човек веднага допуска Бог до сърцето си? Напротив това е процес ("стоя и хлопам"), който може да трае с години. Тъй че аз може да си мисля непрекъснато за греховете си, да ги признавам пред себе си и пред другите, да ги повтаря до втръсване на изповеди или по друг повод, но, ако не се е осъществила тази лична среща с Бога, няма покаяние, няма и прошка. Най-много да се стигне до психическо разстройство. А пък филмът показва съвсем друг развой на събитията - човекът се моли, тъгува, радва се (светла печал, както благоволява да се изрази о. А. Шмеман) и постепенно в него изгрява Божието присъствие.

Относно послушанието.
Тук влизаме в спекулации върху детайли, което е твърде произволно начинание, когато става дума за фикционален сюжет. Послушанието не е по принуда, а е по лично убеждение. Може героят да е искал, а да не е можел. Може пък изобщо да не е желаел точно в този пункт да изпълнява послушание. Може преди това да е имал някакво друго послушание. Послушанието не е служебно правоотношение.

alexey wrote:

Не ми харесва клишето светостта да се свързва непременно с чудотворене. Мога да Ви изброя достатъчно Божии угодници, достигнали високи нива на святост, вкл. и теоптия, без да са извършили някакво чудо.

Не, във филма, доколкото си спомням, чудотворенето се прояви само по крайна нужда, когато беше необходимо да се помогне на страдащи хора.

Защо ми се струва, че с Вас сме гледали два различни филма?