Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Бъдещето на форума изобщо

Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 20:02 #29129

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Здравейте,

Напоследък нивото на форума много западна. Моля, дайте предложения за подобряването му и неговото бъдеще. Липсата на нови теми и въпроси, мотивиращи към ново знание, може би означава, че за тези 7 години съществуване сме казали всичко. Не е изключен и вариант форумът да бъде "зачистен" от излишната информация като дискусии, излезли от фокуса на темата, емоционални лични словоизлияния, чат и прочее, и да бъде заключен само четене и справки. Сама по себе си такава задача е много трудоемка и черноработническа, така че не се знае дали ще успеем да свършим това достатъчно ефективно.

Със сигурност нещо ще се промени и мерки ще се вземат. Не искаме и това пространство в интернет да се превърне в поредното място за комплексарски изяви, както обикновено се случва по нашите електронни ширини.

Имате думата!
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 22:26 #29131

  • Мирон
  • Мирон's Avatar
Не мисля, че "нивото е западнало".
По-скоро има някаква умора, вероятно натрупана за цялото това време.
Аз лично съвет не мога да дам. Достатъчно разумни сте да не направите някоя глупост с форума, за която после много хора да съжаляват.

По въпроса за "елитарността" - това са смешни неща. Ниско ниво, високо ниво, това са пълни глупости за мен. Всичко е многоцветно. Едни са по-високо, други не, и няма проблем в това. Иначе се влиза в тона на френския президент към циганите - "абе, какви сте вие да си въобразявате, че може да живеете в Париж, айде марш обратно".

Съжалявам, ако за някого гореказаното не звучи достатъчно елитарно. 8)
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 22:55 #29133

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Западнало е, това е всеобщо впечатление на много от редовните читатели на форума (повече читатели и по-малко писатели). Обективен критерий за западналост е драстичното намаляване на дискусиите, от които се получават нови знания. Има ли нови знания, има ниво. Знанието е основен критерий за един интернет ресурс.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 23:03 #29134

  • Мирон
  • Мирон's Avatar
n_antonov wrote:
Обективен критерий за западналост е драстичното намаляване на дискусиите, от които се получават нови знания. Има ли нови знания, има ниво.
Е да, с това съм съгласен, но само донякъде.
За "нови знания" аз лично търся сайта по-скоро, отколкото форума. Крив, прав, не знам, но открай време съм така.

Има и друго. През лятото активността обикновено пада поне наполовина, това е всеобща "форумна болест". Намалената активност също създава леко изкривена картина, при която дори и една-две леки словесни схватки избождат очите.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 23:18 #29135

  • bore
  • bore's Avatar
.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 23:23 #29136

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
n_antonov wrote:
Не искаме и това пространство в интернет да се превърне в поредното място за комплексарски изяви, както обикновено се случва по нашите електронни ширини.
Като минимум ще се затегнат правилата. Още! Проблемът е, че някой трябва да следи и за тяхното спазване, а малкият модераторски екип не винаги има възможност. Разчитахме на добросъвестността на участниците и тяхното чувство за мярка, но напоследък нещата никак не вървят добре. Най-много ни безпокои, че форумчето се задръсти от лични и досадни за обикновения читател съобщения, а дискусиите се размиват много бързо.

Възможността за закриване на форума и оставянето му в read-only режим е съвсем реална, така че разчитаме на вашето мнение - проблемът е ясен, търсим решения за него.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 23:24 #29137

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Боре, темата за състоянието на родната БПЦ е ирелевантно към повдигнатата дискусия и няма място за шегички с ракийки. Моля да се придържаме към поставения проблем. В момента просто забравяме за родната БПЦ. Все едно изобщо я няма. Все едно християнството изобщо не е стъпвало по българските земи. Това с нищо няма да промени въпросите, които съм поставил за обсъждане.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 27 Авг 2010 23:42 #29139

  • bore
  • bore's Avatar
.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 28 Авг 2010 08:31 #29140

  • poklonnik
  • poklonnik's Avatar
Kosio wrote:
Проблемът е, че някой трябва да следи и за тяхното спазване, а малкият модераторски екип не винаги има възможност.
Аз даже мислех, че няма модераторски екип и таман да предложа да се направи такъв :)
Извинявайте, но е пълно със спам.
И още. Ролята на модераторът в един форум не е само да трие и банва "лошите". А да помага и на добрите - ами колко пъти се случва някой да зададе елементарен въпрос и да не получи никакъв отговор?! Зарежете философстването, то е за малък кръг специалисти. Ако искате да се развие този форум трябва да имате готовност да отговаря някой и на въпроси от типа "Как се пали свещ", "Къде се намира Знеполска епархия" и "Кога започва семестъра в Богословския факултет" (последният въпрос интересува много всички студенти по богословие и така и не намираме категоричен отговор; ама няма къде да питаме :x )
А за Лоски - може би по-нататък - като се натрупа количество образовани богословски хора, тогава може да мислите и за качественото му преобразуване :) 8)
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 28 Авг 2010 11:18 #29142

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Форумът може да бъде място за справки, но може и да не бъде. Зависи от това дали на някого му е интересно да пише подобни неща. Освен това, има рубрика "Въпроси към Двери", в която се дават отговори на най-различни въпроси включително и от този характер, така че тя донякъде освобождава форума от такива "задължения". Аз лично не знам кога започва семестърът и не ме интересува. Отдавна не съм в тези среди и не разбирам защо трябва да отговарям на такива въпроси. Нашите студенти също в по-голямата си част не се интересуват, за съжаление.

Между другото, не приемам разграничаването на богословието на теоретическо и практическо (разбирай - лошо и добро, дървено и т.н.). Това са клишета, за които не давам пет пари и които се взимат назаем отвън, не са оригинални и не звучат като собствено мнение на изтъкващите ги. Основани са на една лъжа, която големите богослови и духовни старци от последното столетие се борят да изобличат. Няма защо да помагаме на лъжата да расте и съществува, като й даваме живот в душите си.

Нека се върнем на темата за бъдещето на форума!
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 28 Авг 2010 19:22 #29143

  • ateist
  • ateist's Avatar
Здравейте,ще напиша защо аз спрях да посещавам този форум, ако това ви помогне да го направите по–актуален, ще се радвам. Християнин съм отскоро и ме вълнуват въпроси, чийто отговор не намерих тук. Очаквах, че форума ще бъде с по–практична насоченост и от него ще разбера как християните се спасяват в света. Не намерих теми, описващи проблемите, които изпитва съвременния християнин и тяхното разрешаване. Как успявате да опазите вярата си в едно анти–християнско общество, как подреждате живота си, за да е угоден на Бог и в същото време да живеете заобиколени от колеги, работодатели, съпруга или съпруг, информация, които подхранват различни страсти и ви пречат да вървите към Христа.
Липсата на такива теми прави форума безинтересен за мен. Теоретичната част е силно застъпена, но практичната част от живота на съвременния християнин, почти липсва във форума.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 28 Авг 2010 20:53 #29144

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Благодаря на ateist за мнението.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 30 Авг 2010 10:20 #29149

  • Argirov
  • Argirov's Avatar
Ще пиша не за бъдещето на форума изобщо, а за състоянието му конкретно в момента. И най-вече накрая с конкретните плодове, които дава форумът.

Форумът имаше невероятно силен екип от много модератори, въоръжени със знания, поделили си отговорностите по надзираването. Те престанаха да пишат и модерират. Не търся защо. Ако пък някой се съмнява в казаното, нека, ако има възможност, да се поразрови в базата данни на форума и провери казаното.

Поклонник и Атеист дори по тази тема пишат по един и същи проблем, но получават различни отговори - може би защото едната формулировка е по-художественосаркастична, а другата е по-откровена в незнанието си.

Може би търсачката на форума не е добра - понякога ми е било по-лесно да намеря нещо вътре през Гугъл, отколкото през собствената търсачка. И то съм го намирал само, защото предварително съм знаел, че то съществува там.

Функционалността "Виж активните теми" не работи, а тя много ми помагаше да се ориентирам в живота на форума. Предполагам, че поради тази причина много от въпросите остават без реакция - и то не само въпроси като "как се пали свещ?". Впрочем подминаването на реакцията от страна на модераторите се забелязваше и дълго време преди настоящия момент, но вместо да се обърне внимание върху това, се стигна до все по-голямо игнориране от страна на модераторите. Е, резултатите дойдоха.

Би било добре разчистеният боклук да не изчезва в небитието, а да се съхранява някъде в неизпразваемо кошче, защото този боклук може да съдържа асоциативни връзки за нечия глава, която после да се опита да възстанови асоциациите си и оттам да подхване нова тема, но не винаги има възможност да намери отключващата дума, особена когато тя вече не съществува. Какво пък, има и хора "вехтошари".

Все пак форумът е изключително полезен и дава резултати (за инатливите). Следващото си е чисто самохвалство, но тук има една тема, по-която много съм писал и два от чиито персонажи се появиха свързани точно по същия начин и в CNN на 27 август 2010г - за другите разработки, тръгнали от теми във форума не говоря. Някой може да възрази, че когато се пише по всичко, все нещо ще бъде цитирано някъде, но аз не смятам, че във форума се пише по всичко.

Така че отново нещата се свързаха в едно не защото ние хората така искаме, а защото така Друг е казал. Поредното потвърждение за важността на форума дойде тогава, когато самите форумци и Началници започнаха да дискутират за развитието. Трябва работа. Когато се работи - и резултатите ще дойдат, не поради нечие желание и вътрешен напън, а поради естеството на самата свършена работа.

Аргиров
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 30 Авг 2010 10:32 #29150

  • viktoria Panova
  • viktoria Panova's Avatar
Понеже на мога да пиша хубаво ,а Cemiramez е написала точно това ,което чувствам !!! " Искам да ти кажа нещо. Може би никога не бих се заинтересувала от православие. Когато влязох за първи път на вашия форум, то НЕ беше от интерес какво 'оферира конкуренцията'. Просто търсех нещо си във философски категории, за произхода и природата на злото. Защо ми излезе на български не знам, тъй като аз ако не полски, главно използвам руски за търсене, не от любов към руския, а поради това, че чрез руски език в google съм намирала почти винаги почти всичко каквото ми е трябвало, било то музика, информация и т.п. даже на английски език... Та, отвори ми се вашия форум и аз влязох. Там точно се отвори на мнение на Н. Антонов и хвала Богу! Зачетох се в това мнение. Един, два, три пъти.. Прекъсвах го, за да мисля. Отново се връщах към него... И после 'паднах' в него, както пише на едно място в една от любимите ми книги, "Алексис Зорбас". После зачетох и самата дискусия, но много бързо разбрах че търся мненията на А. Антонов. Даже го четях без да чета какво са написали останалите. Четях какво пише Hanna, семейство Каравълчеви и семейство Спирови , по-точно Ти. Не беше честно спрямо останалите, но аз много бързо се ориентирам какъв маниер разбирам и не се ангажирам с онова, което не разбирам, или срещу което се бунтувам. Защо казвам това? Защото е много важно, че ако не бяхте вие, няколкото човека - семейство Спирови, Антонови и Каравълчеви, както и Hanna и An, които вече ги няма, аз никога, преникога нямаше да продължа да чета. Да, бих прочела за злото и да си затворя сайта. Може би бих видяла от любопитство какво има по-нататъка и натъквайки се на съобщения, които биха били агресивно мнозинство или неутрални духовно триумфи на прекрасни умове (визирам чисто философските мнения на участници) без вашите такива, бих затворила сайта с привкус на съжаление и чувство на превъзходство на моята 'възпитана, стерилна, модерна, съвременна, по-добра' вяра.... След известно време реших да напиша, но имах проблем с регистрацията и видях че Н. Антонов е началник, обърах се директно към него. Започнахме да си общуваме когато е възможно. Аз през живота си все уча. Но свои учители мога да нарека само 4 човека и един от тях е Н. Антонов. Това не бяха лекции, по-скоро непринудеи разговори на тема която аз подхвърлях, но свързана с вярата и религията. Той умее с няколко думи да уцели точно в това, което питам, макар аз да не знаех винаги какво точно питам. Как разбираше, как ми обясняваше, това беше велико! С две думи рушеше, без да си дава сметка, стени от предразсъдъци, ограничения, логика, юридиция (или както там се казва на български) и ме събуждаше от някакъв сън. Това се извърши на ръба, на границата на възможностите ми. Там, където ми 'свърши' католицизма и беше сухота. Там където пред мене имаше непробиваема стена, но в мене имаше и сили, и усещане, че може да се иде зад стената. Там, където потъвах в пясъците на пустинята, умирах от жажда, виждах вода, навеждах се да пия, а тя още непремина от гърлото до дробовете ми, ставаше пясък. Пясък, който стържеше, изсушаваше, болеше и засилваше жадата. Можеш да направиш две неща, поне аз в такъв случай. Да продължаваш да стенкаш, или да се обърнеш и да се прибереш у вас си. И аз се бях обърнала и тръгнала за у нас си. Прибирах се не като блудния син, а като непокаяна блудница. Като воин, който се е предал позорно, решил че няма смисъл, че тайната не може да бъде постигната, или че изобщо няма никаква тайна. В онзи момент, престанах да бъда истински воин. О, да, аз умеех да се боря, но не действах, а реагирах. Не бях про-активна, а ре-активна. В мене имаше толкова фрустрация, надменност, егоизъм, самоувереност, цинизъм и ирония. Не, не се бях променила, просто се отравях. Има същите качества, но отровени. Но, от друга страна, едно малко, слабо, тихо и дълбоко-дълбоко затрупано усещане ми ми подшептаваше, че тайна има и че войнът се бори за това, което обича. Аз обаче не знаех как се прави и ставах все по-фрустрирана.
Знаеш ли "Стършел"? Voynich Ethel Lilian "The Gadfly"? Малко, даже доста, идеологична, но аз виждам там друго. Аз виждам Артур, или Феличе. От първата страница до последната аз преживявах заедно с него всяка извивка на душата му, даже понякого преди да прочета, вече знаех как ще реагира той, даже започвах, четейки, така да реагирам. Толкова ми е близък и до ден днешен. "Спиш ли вече, любов моя и никога ли няма да се събудиш......" Нощем се криех да плача, а плачех винаги, когато четях тази книга и то плачех така, че мастилото се размазваше . Артур живее в една малка част от мене до ден днешен и толкова е лесно да стане Феличе. Това ме беше страх отивайки на причастие, че една дума само е достатъчна, един жест, да се обърна, горда, цинична, дръзка, самоуверена и да затворя вратата след себе си завинаги. Знаеш ли какво е ненавист? Това е нещото, с което бих живяла до края на живота си, ако бях затворила врата след себе си. И о, Диво, не към свещеника, а към мене си. Може би бих отишла да се причастя в католическата църква.... Защо ти пиша всичко това? Защото не знам как, по честно, без излишни украшения и емоции да кажа 'Благодаря!" на вас и вашия форум. 'Да - ще кажеш, вероятно ти - това е от Бога зависи.' Да приемем тогава, че Бог си е послужил именно с вас."
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 30 Авг 2010 17:42 #29155

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Здравейте!

Много мислех дали да пиша по тази тема. Бъдещето на форума не ми е безразлично. Сърдечно благодаря на viktoria Panova за разбирането. Поводът да пиша беше именно това, че тя ме е цитирала. А причината или причините... ех, те са много и ми се събират от много месеци насам.

Имах много трудна година. Отдавна не съм писала. Защото нарастваше в мене едно тъжно чувство че няма да има кой да ме чуе и да отговори. Често чета стари теми, писани преди години, стари разпалени дискусии в които се засягат въпроси и проблеми, които много ме интересуват. Имам чувство на недосит. Имам впечатление на недовършеност на тези теми. Някои от вас имат нужда повече от практически съвети и рецепти, аз също, но имам много силна нужда от правилна дограмтически дискусия на ниво. Колкото повече 'философията' ми е наред, толкова по-добре се справям и спрактическата страна на това да бъда православна християнка, но това си е така при мене, а при всеки е индивидуално.

Както знаете, православието е у нас е 'руско'. Енорията в града и околностите е една. Не искам да клюкарствам. Всред това, всред което аз се обръщам редовно, вашият форум за мене е като дихание чист въздух. Не бях ходила два месеа на църква. Това преди Великден тази година. Ходех си в католическата с моите приятели, даже на реколенции ходихме 200 човека за три дни. Много ми тежеше тази раздвоеност. Не ходех в православата църква, защото ... се скарахме с батюшката. Започна постът. Беше -20 градуса. Той ме накара да ям първата седмица само суха и студена храна. Аз се разболях. Той ми каза че преувеличавам. Че съм чревоугодничка, че стомаха ми е бог, че нямам Бог в сърцето си. Няколко пъти ми го каза по повдо на различни изповеди, където изобщо не слушаше какво говоря, а си караше каквото си знаеше. Аз не издържах в поста и няколко пъти го развалих. Беше ми тежко. Всячески. Нямаше към кого да се обърна, да споделя. За това ходех с моите приятели католиците, с тях ми беше леко. Можеше да се споделя със тях и близките ни свещеници. Тежеше ми това, че не мога да отворя сърцето си по същия начин пред нашия батюшка. Мислех че всичко е моя вина. Живеех в едно дълбоко вътрешно раздвоение, страдах от това. Преди всяко причастие изповед. Вече не знаех какво да изповядвам. Спрях да ходя на православна църква. На Великден бях с моите приятели в католическата църква, тихо ревях. Преди полунощ се измъкнах към православната. Влязохох там и се присламчих като разбойник. Така се чувствах. Тихо ревях. Един стар свещник, който изглеждаше много строх, изповядваше. Рекох си " е, нищо по-лошо не може да ми се случи, този поне не ме познава, най-много да ми се накара и той'. Той вдигна епитрахила. Покри ме. Прегърна ме. Обгърна ме. Погледна ме в очите с толкова топлина и нежност. "Отче, не можах да постя... освен това ми писна с тия редовни изповеди, не знам какво да изповядвам вече" - занареждах аз. Той се приближили още до мене, почти усещах бузата му. Няма да споделя какво ми каза, за да не стана за някои изкушение, но още при първите му думи сърцето ми се разтвори, сълзите течаха като реки, имах чувствоточ е сам Господ ме изповядва, а аз исках да казвам и да казвам още и още грехове, и не ми беше страшно, не се боях от осъждане, чувствах се обичана, опростена, приета. "Отче, благодаря Ви' - казах аз накрая, а той отговори: " Няма за какво, ти сама дойде при мене". После се причастих като най-чистият човек. Оттогава като ми стане страшно заради Страшен Съд, заради ад, си припомням тази изповед и онова чувство че няма нищо страшно, че Господ не осъжда. Благодаря Ти, Господи, че ми даде да опитам от него и дано да пазя този спомен до края!

Този свещеник не беше руснак. Не искам да казвам нищо за руснаците. Просто подчертавам отново и отново. Ако го нямаше този форум, на Великден и мене нямаше да ме има там, на онази изповед. Ако го нямаше този портал и този форум, щях да познавам православието като една 'униформена' религия. Където на литургията те следят как си облечен и с какво си си покрил главата, дали си постил, колко пъти се кръстиш и какви поклони правиш, ходиш ли редовно на службите, имаш ли си 'работа' с католици, пиеш ли вино след причастието или само анафора взимаш, стоиш ли до припадък или си позволяваш да седнеш по време на службите... Православието просто щеше да бъде за мене една религия, нито по-добра нито по-лоша от другите. А пък във вида му в който практически имах възможност да се докосна до него, даже щеше да ми отнеме всякакви желания да го познавам и да бъда част от него.

Мене винаги ме е мъчило едно съмнение, че християнството се различава не по външни признаци, а по дълбоки вътрешни цялостни настройки и отношение. Е, това го потвърдихте вие, да сте живи и здрави, никога няма да ви забравя! Иначе аз нямаше къде да го видя на дело проявено това нещо! Видях го в православието от онзи свещеник на Великден. До тогава завиждах на Клаус Кенет за онова, което пише за стареца Софроний. За любовта му. И му завидях. "Ех, ако можеше и аз да позная такава любов". Ето на, вкусих я. Миг докосване, вечно дихание. Благодарна съм. Жалко че този свещеник е умиращ. Не идва на служби, не изповядва. Ходих два пъти при него в болницата. Плаках му в ръцете. Не мога да споделя на публичен форум какво ми казваше той, за да не бъде за изкушение на някои ;) , както думите на самия Христос за мнозина са изкушение. Това си става индивудиално за всеки. В личен опит. "Господи, Господиии, какво е това духовното, а, духовен живот?!" - безброй пъти се блъсках аз като вълна във висока стена. Страх ме е, че ще умра. Страх ме е, от самота, отхвърляне, осъждане, не разбиране, липса на любов. Страх ме е от болка и страдане, душевно, физическо. Страх ме е от загуба на близки и приятели. Страх ме е от вечния мрак. Страх ме е от огнедишащия дракон който понякога се буди в мене и чиято сила е десктрукацията и автодеструкцията. Понякога тия страхове стават силни и панически, понякога утихват и даже съвсем изчезват, даже ми става леко, светло, радостно. И така мога да си се мятам цял живот, но докато не излезна от себе си няма духовен живот. Докато не направя една крача поне встрани от себе си, извън себе си, към другия. А в момента в който го разбрах това нещо, тъкмо бях тръгнала да се самонавивам че ми е тъжно, че е неделя и е хубаво времето, а аз няма с кого да ида на разходка. Погледнах встрани и там държаха подноса с парите, събирани по време на литургията. Извадих и дадох от себе си толкова, колкото бих похарчила с някоя приятелка по заведенията днеска. Станах, излязох и взех първия автобус за болницата при онзи отец. По пътя една женица ме гледаше, но не смееше да ме запита. Аз й се усмихнах и я подканих, а тя плахо ме попита дали мога да й купя хляб и маргарин. Да, мога. Мога, това което мога днес и колкото мога, толкова. Господ дава манна да се издържи ди края на ТОЗИ ден. Не в запас. Имам от това, което имам, толкова колкото за днес, за този момент, ни повече ни по-малко.

Аз съм отговорна за живота си, за изборите си. Никола, ти си отговорен за форума, който си създал. Ако нямаш време за него, остави го с нивото му. Жалко за мене, че не пишеш в него както преди. Разбирам, че нямаш време, разбирам че можеш да нямаш желание, че може не всичко да ти е интересно, за да взимаш отношение. Но има стари теми, по които все още очаквам включване от тебе, твоите две думи, казани на място и по такъв начин, че са достатъчни да изяснят много.

Ако някой се е почувствал засегнат, предварително моля за извинение.

Сърдечни поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 30 Авг 2010 23:35 #29158

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
Такива постинги като на Cemiramez, показват, че форумът може да бъде много полезен. И лично за мен, макар и да съм от скоро тук, този форум е полезен, защото вярата в Христос предполага съборност, обсъждане и диалог за да се стигне до Истината. Все пак виртуалния форум е заместител на живия в пълнота диалог(Едва ли е случайно че Св. Йоан Богослов казва в края на второто и третото си послание, че спира да пише с перо а каквото има да каже ще го каже лично, после). Но е добре да има и такъв форум, защото диалога в него може да даде на много хора отговори на въпросите който ги вълнуват. Дано отговорите да са правилни. А и участниците в форума, за да е той, на добро ниво, трябва да се стремят да проявяват основните християнски добродетели и най-важното желанието да стигнат до Истината, Която е Личност.
Благодаря на създателите и подържащите този форум, за нещата които черпя от него.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 31 Авг 2010 00:31 #29159

  • Vladislav
  • Vladislav's Avatar
Привет на Форума!
Чувствам се длъжен да изразя мнението си, защото тук намирах много отговори, в точния момент. Тогава бях неофит, и навярно такъв ще си остана. И аз мога да потвърдя - през гугъл по-лесно се намира мнението, което вече съм чел, но не намирам през търсачката. Някои хора вече не пишат. Спомням си, че Hanna се оттегли по едно време, а тя пишеше интересно, наред с dedo pop, отец Георги. Но както и да е, благодаря на създателите и изразявам надежда, че ще има поне архив от темите. Дори в суров вид, без редакция, те са поучителни. Поне за мен.

Поздрави :)
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 31 Авг 2010 01:26 #29160

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Поддържам гореказаното. Писах вече и в предишни постинги, Ханна отдавна не пише, а обясняваше много добре в догматическата област и областта за интерпретиране на Библията, особено Стар Тестамент. Ан не пише, а имаше много точен усет и умело предаваше мислите си и опита си. dedo pop, forerunner, Legion... Смилен и Косьо пописват отвреме на време, също Каравълчеви... Никола! Казах го вече, но беше по деликатен начин! Аз направо имам претенции към тебе, но нямам амбиции да споря, да доказвам, все пак съм човек и ми са ясни периодите и ежедневието от живота на един човек. Като не пише, който може да даде и да помогне, пише който иска да пише. Аз лично имам въпроси за задаване, но не пиша, както казах и преди защото не вярвам да получа отговори на ивото на онези, каквито сте писали преди години в стари дискусии, когато мене ме е нямало. Но аз ще си направя труда, ще изровя теми из форума оставени от преди години и според мене незавършени. А нивото на поставените въпроси и проблеми са важни, поне според мене. Като няма какво ново да чета и препрочитам тези старите и всеки път научавам по нещо ново, което предния път ми е избягало или не съм била дораснала за да го разбера.

Ето пример, що се касае до въпроси от които се въздържах. Моля ви за конкретен отговор, издържан в духа на православието.
Ще ходя на литургия. Готвя се за причастие. Обаче сутринта ми става лошо. И преди ми е ставало, но съм успявала да преборя това, а сега направо ми се повръщаше от болка в стомаха. Казах си ще изям парче хляб, ще пия вода и няма да се причастявам. Отивам 40 мин по-рано, защото батюшка изповядва преди литургия, за да бъде възможността ти да срешиш минимална. Т.е. възможно 'най-достойно' да се причастиш. Ще се изповядвам аз. Казах си според мене сериозни грехове на духа, според мене. Той само каза: съжаляваш ли за греховете си. Аз много иман нужда от съвет. После казах че съм яла парче хляб и пила малко вода. 'Никакво причастие' - каза той. "Добре, отче, както кажете, аз си исках изповед, а причастие друг път"

1) 1.1. Искам да питам сега, с какво водата и хляба са по-лоши от изповяданите от мене грехове, че ако не бях яла и пила, но бях 'изръсила' една торба грехове 40 мин преди литургията нямаше да има проблем? Знам, защото се изповядвам или събота вечерта или неделя сутринта преди литургия, а някои хора - дори по време на литургия.
1.2. Какво изобщо означава 'достойно причастяване', нима някой е достоен?!
1.3. Какво ако се изповядам в понеделник, а се причастя в неделя след 2 седмици. Аз си знам как се готви за причастие, ако има нещо което ми пречи и съм преценила - пак ще се изповядам, но каква е тази крайност по отношение на достойнството? Много хора от енорията се причастяват по 1-2, до 4 пъти максимално в годината, че не са достойни. Дали пък не ги мързи просто да се готвят или са така индоктринирани, че наистина се смятат за недостойни. Ето я рецептата за достойнство: 1) три дни строг пост преди причастие, ясно в деня на причастието никакво пиене и ядене до момента на причастието, 2) три дни преди причастието се чете едно много дълго правило, а особено внимателно се чете то + покайни молитви в вечерта преди причастието. Изобщо правило трябва да се чете всеки ден рано и вечер. Аз не го чета, защото ме мързи и не ме влече. Ето, казах си истината. Мързи ме и като почна да чета, особено рано, ми се налага или да стана по-рано или да отида с 1 час по-късно на работа. Според номенклатурата на греховте в православието ( а уж нямаше такива), това с мързела се пада смъртен грях. А това с че не ме влече - бесовско изкушение. 3) в съботата се посещава цялонощното бдение и от този момент до причастието 'гледаш' да не грешиш, да не се скараш с някой, да не се ядосаш или изкушиш. Под изкушения наш батюшка веднага разбира сексуални такива, а по принцип се разбира всичко, което отвлича от концентрацията върху Евангелието, покаянието, четенето и размишляването върху правилото.
Това е 'инструкцията'. Една жена спази всичко и после по време на самата литургия някой й направил забележка, че цветята, за които тя се грижи в църквата, са омърлушени и изсъхнали. И тя се ядосала и му казала нещо. После не се причсти и като ревна тази жена на края на литургията. На 40 години е. Има 3 деца. Реве и се носи, хълца. И какво мислите прави нашият батюшка. Накара й се така, че тя съвсем се обърка. А после след няколко дена аз и тя чистим църквата. И тя ми казва как дошла едно време в тази енория, как попаднала на онзи стария свещеник, за който писах в предния си постинг по тази тема, как той изобщо не я убедил и тя се разочаровала, казала му не е православен с такива възгледи, а после... дошъл наш батюшка ( тука тя се разтопява като споменава тези думи) и я убедил. На мене ми се отвори устата от учудване. 'Ама как, именно онзи отец успява да стигне до сърцето ми." Всичко което на мене ми се видя у него православно, на нея й се е видяло неправославно. "Как може да те убеждават такива тоталитарни методи, такова строяване и навикване, липса на такт, съчувствие( поне така излиза) ?" А тя - "аааа, наш батюшка съм го забеляза с тебе е много либерален" Аз се засмях:" а аз го усещам като фундаментализъм"

Продължавам с въпросите:

2) Нали нямаше делене на грехове на малки и големи, на смъртни и безсмъртни. А ето аз всеки път като се изповядвам се срещам с такава интерпретация на греховете. Ако кажа че съм излъгала - ок, ще ми нахока, ако кажа че съм се гневила - мълчи и чака по-нататъка; ако кажа че съм счупила поста, ще ме нахока най-горещо и ще подчертае че съм чревоугодница; ако започна да говоря за по-дълбоки душевни теразания, мълчи и чака по-нататъка, а ако няма по-нататъка ми рече - ох, вземи се омъжи и най-добре за някой от нашата парафия ( е, как ли пък не, за някой неподлежащ на реформиране руски мозък с грубичък манталитет!), ако поставя сериозни въпроси, които пряко касаят мене, моят живот, спасение - мълчи и ми каже - съжаляваш ли за греховете си... Аз разбирам, че не всеки има дар за изповедник. Че не всеки има дар и за проповедник. Но, аз задавам по първа точка конкретен въпрос касаещ причастяването, а по втора точка споделям проблем и моля за съвет. Ateits също искаше да се споделят пробеми от практиката и тяхното решаване. Откакто започнах да ходя на православна църква, повтарям, че няма друг свещеник и друга енория, не само в града, но и в околностите.
По повод на моите релации със свещеника искам да добавя, че аз много се старая да се разберем с него. Опитвам всячески, понякога ми се реве от такова огромно разминаване не само по отношение на заеманите от нас становища, но и по начина който той изказва мнение, заема становище, аргументира се - простете, но начин грубиянски, повърхностен и даже просташки. Не успявам да намеря пътека към него и да отворя нему сърцето си. Старая се да бъда мила и добра с него. Старая се да го слушам. Старая се да го уважвам. Старая се да му казвам това, което ми пречи да се отворя пред него, той ми отговори по един начин, който е повърхностен и груб. Старая се като ще общувам с него, да се концентрирам на най-доброто което откривам в него. Приятелите ми от католическата престанаха да идват на църква с мене, именно заради него и даже бяха по-крайни в мненията си, а на мене и стана мъчно за него и се опитах да го защитя:" Моля ви се, не го познавате що за човек е, не го нападайте с такива остри и крайни думи. Може да няма дори минимален такт в общуване, но като човек е добър, има си вярата, служи си службите, гледа си жената и децата... "

3) Нали нямаше грехове на тяло и грехове на душа, нали нямаше делене на тяло и душа. Защо той ми признава някакви първични телесни грехове, които в моя случай са скарване, необуздан гняв, хитруване, напиване с приятели, неиздържан пост.... Е, аз такива грехове нямам всяка седмица и тогава се чудя какво да изповядвам, за да ме допусне до причастие. Даже да ви кажа честно, като ми се случи някои от изброениет грехове, чак се радвам., че ще има и тази седмица какво да изповядам и ще се наредя за причастие. Е аз никога преди, когато не съм била православна не съм правила такива търговийки с Бога и такава игра на ценности, сега станах малко хитрец на дребно. После пък си рекох - не може за тебе това причастие да става такъв панацеум! Като няма - няма. Няма заради това да падаш толкова ниско, че той май излиза че по-добре да не беше православна. И сега ходя на църква, преглъщам и не се причастявам.

За сега това съм ми забележките към форума ( в първата част на поста ми), а после и конкретните ми въпроси.

Сърдечни поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 31 Авг 2010 11:20 #29161

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
Здравейте Cemiramez, много тъжно ми става като чуя, за такова отношение на свешеник към Евхаристията и към християните. Евхаристията, Миропомазанието и Кръшението са Тайната на Църквата, чрез която Христос присъства и постоянно актуализира присъствието си в света. И точно Евхаристията като предел, на всички Божии дарове към човека, показва че Църквата не е мъртва идеология, а е живо Тяло Христово и участието ни в Него, определя живота ни като християни. Защото Христос е Живота.
И в България има такива свещеници, но за щастие има и такива който имат вярни христологични, еклесиологични сотирологични и есхатологични възгледи за Евхаристията. Жалкото че при вас е само този свещеник, това е подвиг за вас, Бог да помага.
За това кой е достоен пред Христос, мисля че най-добре се вижда от една икона Причастяване на апостолите има я в темата Иконата като богословие. На тази икона се вижда че само Христос, и този апостол който в момента се причастява имат ореоли, Бог единствено светият и апостолът който има досег с тази светост. това показва че достоинството не е наше достижение( трябва да го желаем) а е дар от единствено Светият. Ето един линк http://video.google.com/videoplay?docid ... 708&hl=bg# на лекия на сръбския владика Игнатий Мидич за Евхаристииния възглед за света. Там се дават отговори, на твоите въпроси. А и в форума забелязах че има теми, във връзка с тези въпроси

Пс. А май с тези конкретни въпроси, малко се избяга от темата за бъдещето форума, и е за нова тема, макар че всеки нов постинг има отношение към бъдещето на форума :)
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 01 Сеп 2010 01:01 #29164

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Здравейте!

Бъдещето на Форума на мен не ми е безразлично по биографични причини. Тоест, той е част от моята лична биография от моя живот. В същото време този Форум даде начален тласък на немалко дълбоки приятелства, които, слава Богу, са живи и здрави до ден днешен. Освен това чрез Форума немалко хора откриха православната вяра и се въцърковиха. Не на последно място, този Форум катализира някои процеси в църковната публичност. Форумът стана причина за немалко преводи на светоотечески и богословски текстове, т.е. той спомогна и на развитието на българското богословие. Тъкмо в него узря идеята за вестник "Светилник". И така нататък, и така нататък...

На какво се дължи маргинализацията на Форума според мене? Различни са причините:
1. Заетост на постоянните участниците.
2. Увеличаване на относителната тежест на непостоянните посетители.
3. Възможността много от участниците да общуват чрез други информационни канали и да се срещат на живо.
4. Появата на Фейсбук, който дава възможност за общуване между приятели по интереси .
5. Липса на редовно наглеждане на темите.
6. Скука и умора от форумното общуване като цяло.
7. Хаосът от потребители и от теми води до докентекстуализация и обезсмисляне на дискусиите.
8. Дублиране на едни и същи или сходни теми.
9. Липса на следващо поколение модератори, които да поемат щафетата от уморените коне.
10. Огромната популярност на форума, която доведе до неговото опубличностяване, най-вече в резултат на отварянето му към сайта "Двери". Разговорът, който се води тук, принадлежи към частната сфера, а "Двери" по дефиниция е информационен портал. Твърдя, че нещата тръгнаха на зле, до голяма степен, откакто и защото "Форумът на Никола" се превърна във "Форум на Двери". Само някой да не схване погрешно, че обвинявам Двери. Аз даже се лаская да се числя сред потребителите и приятелите на този сайт. А екипът на "Двери" с благодатната Божия подкрепа извърши наистина чудеса в полето на църковната публичност. Твърдя обаче, че става дума за две коренно различни медии - и по цели, и по формат - и че границата между тях не бива да се нарушава.

Всъщност последното е ключово. Този Форум възникна като частно пространство. Той беше уютен, докато функционираше като затворен частен клуб. В момента този ореол се загуби в полза на общуването чрез лични съобщения във Фейсбук. Имам поне трима приятели, с които редовно си говоря във ФБ на богословски теми. Предполагам, че вие имате доста повече примери. На двама от моите приятели настоятелно предложих да станат членове на Форума. Май единият стана. Написа две съобщения и толкова...

Не казвам Форумът да стане по-затворен. Но бих искал да стане по-частен и по-интимен. Най-лесно е да кажем така: окрупняваме всичко ценно /Кольо пише, че е всъщност много трудоемко, но аз имам предвид, че теоретично е лесно да го кажем/; създаваме база от данни; който се интересува, чете в базата, а само ако има допълнителни въпроси или иска да добави нещо ново, тогава отваря нова тема. Не мисля, че това ще проработи. Първо, не всеки има време, търпение и желание да чете текстове, свързани с богословие и религия, писани в интернет-форум. Мнозина предпочитат да научават нещата в диалог с някого и то с някого, когото познават и на когото имат лично доверие. Второ, материалите във Форума носят белега на личния стил, на личната пристрастност, на заблудите, на които някои от нас в един или друг момент са станали жертва, на различни емоции и въобще на конкретния контекст - те просто не са предназначени за всички.

Ако ще говорим за бъдеще на Форума, трябва да се съгласим, че личното говорене е много важно, понеже то създава усещане за отговорност пред онова, което се казва и в същото време носи очарование. Изходът - прерастването на Форума в система от лични блогове, които да са отворени един към друг по някакъв начин и до някаква степен, да се намират в йерархична връзка помежду си, но и да носят лика на отделните хора, които ги водят и които носят отговорност за тях. Тези блогове естествено ще бъдат отворени към ФБ.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 04 Сеп 2010 22:25 #29210

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Моето братче този ден се е изповядало в православна църква и утре ще се причастява! Нямаше ме до него, няма да ме има и утре да го подкрепя. Много съжалявам за това, но се надявам че ще се справи. Молете се за него!
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 04 Сеп 2010 23:32 #29211

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
@Семирамез

Дай Боже братчето ви да вкуси от радостта на Даващия ни се в Евхаристията Христос.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 04 Сеп 2010 23:46 #29213

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
Да, на дареният ни от Богородица- Христос.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 16 Сеп 2010 18:30 #29241

  • milipili
  • milipili's Avatar
Cemiramez wrote:
1) 1.1. Искам да питам сега, с какво водата и хляба са по-лоши от изповяданите от мене грехове, че ако не бях яла и пила, но бях 'изръсила' една торба грехове 40 мин преди литургията нямаше да има проблем? Знам, защото се изповядвам или събота вечерта или неделя сутринта преди литургия, а някои хора - дори по време на литургия.
Здравей Семирамез! Същият въпрос зададох във форума преди 11 месеца тук, където г-жа Златина си даде труд да ми отговори. При цялото ми уважение към нейното усилие, мен лично този въпрос продължава да ме яде отвътре т.е. и разбирам защо е добре да се въздържаме от всякакво ядене и пиене преди причастие, и не разбирам с какво това пречи за достойно причастяване. Понеже казваш, че четеш старите теми във форума, погледни ако искаш темата и дано ти бъде от полза поне на тебе... И понеже ти също си участвала в нея, интересно през разстоянието на времето как ти се струват твоите разсъждения от онова време (или т. нар. flashback) :wink:
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 19 Сеп 2010 15:57 #29245

  • о. Георги
  • о. Георги's Avatar
Извинете, но последните 4 мнения не са ли т. нар. "off topic" ? Понеже, нито разделът, нито темата предполагат разисквания относно причастната практика на Православната Църква. Така увеличаваме хаоса и съвсем ще създадем впечатлението, че форумът вече не струва и т.н.
The administrator has disabled public write access.

Re: Бъдещето на форума изобщо 02 Мар 2011 07:18 #30331

  • Теофил
  • Теофил's Avatar
Здравейте,
Включвам се във форума след повече от година пауза. Причините бяха лични и не са свързани със самия форум. Не съм следял темите и не мога да разбера за какво западане на ниво става дума и защо е нужна промяна. Добре е да остане така както си е, с всичките дискусии и мнения, без да бъде зачистван или заключван.... ако общуването го няма бих загубил всякакъв интерес.
А ето и един проблем с който се сблъсках днес след като прочетох няколко теми. Исках да се включа в една дискусия, която ми се стори интересна, и която съвсем не беше изчерпана, но за съжаление видях, че темата е заключена. Как мога да добавя мнение? Нужно ли е да отварям нова тема по същия въпрос?
n_antonov, освен "нови теми и въпроси, мотивиращи към ново знание" (а те очевидно са необходими) не е ли нужен и един по-дълбок размисъл и по-продължително обсъждане на вече отворени теми?
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]