Призовават Св. Синод да се изкаже за европейския закон за сексуалната ориентация

Read more...

Съвет
Не се хабете братя от „За защита правата на християните”
Ние християните в Сиатъл "минахме по този път"

Казвата "-Авторите отбелязват, че приетата от Европеският парламент резолюция се разминава с разбиранията и мирогледа на християните, с нравствените ценности и устои на обществото, което неминуемо ще доведе до неговия морален разпад...."


A нима резолюцията се покрива с Юдейзма,Исляма или Будизма ?

Кой го е грижа за вярващите ако не самите вярващи.
В нашият щат губернатора подписа подобен документ.Ние естествено протестирахме по законният начин . Спазихме си срока и събрахме необходимият минимум гласове за да се обяви референдум .
В това се заключваше нашият протест.....Законен протест .
ЕС много добре знае мнението на патриарха ,папата и останалите християни точно толкова добре колкото и нашето правителсто тук знаят кой какво мисли .
Резултатът от референдума го доказа по категоричен начин.
Над 65% от гласувалите подкрепиха губернатора т.е. застанаха притив нас християните.

Почти съм убеден, че всеки християнин, който в една или друга степен се стреми да живее живот в Църквата (колкото и многозначно това да може да се тълкува), може да има само еднозначно мнение по приетата от ЕС резолюция. Не се съмнявам, че в душата си и нашите йерарси са против резолюцията и всичко онова, което тя се стреми да утвърди в живота на европейските общества. Желанието ми е освен по душа, те да заявят възмущението си от подобен погубен за човеците документ както на думи, така и на писмо: да изработят съответна декларация, в която резолюцията да бъде осъдена и същевременно тя да бъде подкрепена не само с православното (или християнското като цяло) виждане за съдържанието на европейския документ, но и с примери от съвременния живот на обществата, та по този начин аргументите за отхвърлянето на резолюцията да имат и съвременно звучене. Ако йерарсите ни не могат добре да формулират отговора си, струва си да погледнат подобни отзиви (включително църковни документи) от страна на други православни синодални събрания и да съставят документа си в подобен дух.

kozhuharov wrote:

..................., може да има само еднозначно мнение по приетата от ЕС резолюция. Не се съмнявам, че в душата си и нашите йерарси са против резолюцията и всичко онова, което тя се стреми да утвърди в живота на европейските общества. Желанието ми е освен по душа, те да заявят възмущението си от подобен погубен за човеците документ както на думи, така и на писмо: да изработят съответна декларация, в която резолюцията да бъде осъдена и същевременно тя да бъде подкрепена не само с православното (или християнското като цяло) виждане за съдържанието на европейския документ, но и с примери от съвременния живот на обществата, та по този начин аргументите за отхвърлянето на резолюцията да имат и съвременно звучене. Ако йерарсите ни не могат добре да формулират отговора си, струва си да погледнат подобни отзиви (включително църковни документи) от страна на други православни синодални събрания и да съставят документа си в подобен дух.

Моля проф. Желев и г-н Кожухаров да формират конкретни свои критични тези съобразно конкретни текстове за тази резолюция, която открих в интернет(вж. почти най-долу).

За известно облекчение на "задачата" на участниците във форума а и на всички останали, реших да цитирам един от пунктовете (като най-съществен и по-особен!??) в тази резолюция. Нека обаче, евентуалните коментари не се ограничават с него, разбира се. Ето цитата от резолюцията:

"З. Гражданство, семейства и свободно движение

i) Комисията следва да изготви насоки, за да гарантира, че Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки и Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството се прилагат по начин, който гарантира спазването на всички законно признати форми на семейство съгласно националното законодателство на всяка държава членка,

ii) Комисията следва приоритетно да представи предложения за взаимно признаване на последиците от всички документи за гражданско състояние в рамките на ЕС, включително регистрираните партньорства, браковете и правното признаване на смяната на пола, с цел да се намалят дискриминационните правни и административни пречки пред гражданите и техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение;

iii) Комисията и държавите членки следва да проучат дали ограниченията за промяна на гражданското състояние и документите за самоличност на транссексуалните лица вредят на способността им да се възползват от правото си на свободно движение,

iv) държавите членки, които са приели законодателство относно съжителството, регистрираните партньорства или брака при еднополови двойки, следва да признаят сходните разпоредби, приети от други държави членки;

И. Свобода на събранията и на изразяване на мнение

i) държавите членки следва да гарантират, че е обезпечено правото на свобода на изразяване и на събрания, особено по отношение на т.нар. „шествия на гордостта“ (pride marches) и други подобни събития, като гарантират, че тези събития се провеждат законно и че е осигурена ефективна защита на участниците,

ii) държавите членки следва да се въздържат от приемане на нови закони и да преразгледат съществуващите закони, които ограничават свободата на изразяване по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност,

iii) Комисията и Съветът на Европейския съюз следва да вземат предвид факта, че държавите членки, които приемат закони за ограничаване на свободата на изразяване по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност, нарушават ценностите, въз основа на които е изграден Европейският съюз, и да предприемат съответните действия;"

А ето тук цялото съдържание (не съм напълно убеден, че това е крайният вариант, но във всеки случай представеното официално предложение е одобрено в рамките на комисията. Вероятно окончателното становище е същото...):

www.europarl.../BG#title4


Аз лично научих за тази резолюция съвсем наскоро - от "Двери.бг". Преди малко я попрочетох, но съвсем повърхностно и бегло. Мисля да се възползвам от, пак повтарям - конкретните (а не фантазни и "свободни съчинения"), мнения главно на по-интелектуалните хора тук. Правя последното уточнение, защото лично на мен не ми се четат предимно или единствено емоционални коментари, от които се разбира със сигурност само, че някой може да се ядосва на едро и "недефиренцирано", така да се каже, като в редица случаи го прави единствено по неговата си "интуиция"...

Драги refab (съжалявам, само това име виждам във форума),

Ако наистина искате да се възползвате от конкретни мнения (както пишете) по новината на Двери за документа на ЕС, то мястото, според мен не е тук. Аз само подкрепих мнението, изказано в тази новина на Двери, че действително Синодът трябва да излезе с документ и да осъди това предложение на Европейския парламент. Вашият призив „да се формират конкретни критични тези съобразно текстове на резолюцията,” може да намери отговор не тук, а може би в друг форум. Защото дискусията тук е по темата „Призовават Светия Синод да се изкаже за европейския закон за сексуалната ориентация” – т.е. тук се дават мнения за този призив, който една инициативна група е отправила към Синода. Поради това аз (както виждам, и проф. Желев) не мога да си позволя да давам „конкретни мнения,” тъй като вече съществува призивът на инициативната група, който призив предполагам добре е формулирал искането си към Синода, като го подтиква за действие.

Ще използвам отговора си тук, за да добавя две неща към предишния ми постинг. Първо, не става въпрос за резолюция на европейския парламент, а за доклад, с който се отправя предложение към европейските структури и държавите-членки на ЕС (вж. www.lgbt-ep....rk-report/) да го разгледат, като им препоръчва да го приемат. Не знам защо инициативната група го е нарекла резолюция, след като европейският парламент не е вземал решение, а само е изготвил доклада, който тепърва ще бъде разглеждан от страните-членки. И второ, повече от ясно е, че това не е мнение само на европейския парламент, а на всички европейски парламентаристи от страните-членки. Ако погледнете как е минало гласуването по изложението на доклада (вж. www.votewatc...olu-2.html) ще видите, че и „православните” гърци и румънци масово са гласували „за” доклада (разбира се, има и въздържали се и няколко човека против), същото се отнася и за българските ни парламентаристи, които също са толкова православни, колкото и гръцките и румънските. За да не бъда голословен, ще посоча, че 10 наши парламентаристи са гласували „за” (Слави Бинев, Мария Габриел, Филиз Хюсменова, Ивайло Калфин, Метин Казак, Евгени Кирилов, Мария Любчева, Надежда Нейнски, Владко Панайотов и Антоний Първанова), четирима са се въздържали (Преслав Борисов, Светослав Малинов и Моника Панайотова), двама са отказали да гласуват (Станимир Илчев и Андрей Ковачев) и само един „против” (Димитър Стоянов). Можете да видите имената на всичките 642 парламентаристи на горния линк и затова си позволявам да ги цитирам тук.

Посочвам тези неща, за да кажа, че евентуалната декларация на Светия Синод следва да бъде обърната както към мнението на европейския парламент, така и към българските парламентаристи (както в нашия, така и в европейския парламент), защото не е тайна колко много привърженици на духа на тази европейска инициатива има и в нашата страна. Призивът ми към нашите йерарси е да намерят най-точните думи и изрази, когато съставят документа си и затова по-горе посочих, че ако има нужда, могат да намерят подходящи формулировки в документи на други православни църкви. Не смятам аз да им подсказвам за какви документи става въпрос и откъде могат да се намерят – надявам се, че в Синода има база данни, която би трябвало да може да се ползва, когато има нужда.

kozhuharov wrote:

Драги refab (съжалявам, само това име виждам във форума),

Ако наистина искате да се възползвате от конкретни мнения (както пишете) по новината на Двери за документа на ЕС, то мястото, според мен не е тук. Аз само подкрепих мнението, изказано в тази новина на Двери, че действително Синодът трябва да излезе с документ и да осъди това предложение на Европейския парламент. Вашият призив „да се формират конкретни критични тези съобразно текстове на резолюцията,” може да намери отговор не тук, а може би в друг форум. Защото дискусията тук е по темата „Призовават Светия Синод да се изкаже за европейския закон за сексуалната ориентация” – т.е. тук се дават мнения за този призив, който една инициативна група е отправила към Синода. Поради това аз (както виждам, и проф. Желев) не мога да си позволя да давам „конкретни мнения,” тъй като вече съществува призивът на инициативната група, който призив предполагам добре е формулирал искането си към Синода, като го подтиква за действие.

...................................

Считам, че това, което сте написали (горния цитат, част от Вашето мнение) е почти напълно несъстоятелно като аргументация, и е форма на Ваше бягство (от отговор). По-различно отколкото при Вас, стоят нещата при проф. Желев в този случай, когото се опитвате да приобщите към това Ваше недаване на отговор. Първо, той не е така рязък и краен в коментара си като Вас, и второ, неговия обществен статус и авторитет му дават възможност и дори го задължават да избира дали и доколко да се включва в нещо след призива на незнайни, така да се каже, хора като мен.
Поздрав!

Не че искам да се заяждам, но съм забелязал тенденцията всеки що-годе вцърковен мирянин да знае какво ТРЯБВА да направи синода. Аз не знам дали е добре в случая да се излиза с някакви декларации, които нищо не биха променили към добро. Според мен има вероятност активистите от гей движенията да се озлобят още повече.

Моето разбиране е, че настоящата дискусия по поставената във форума тема „Призовават Св. Синод да се изкаже за европейския закон за сексуалната ориентация,” би трябвало да се съсредоточи върху това кой е съгласен с призива на инициативната група Синодът да излезе с декларация срещу това мнение на европейския парламент и който желае, може да подкрепи мнението си с аргументи (съгласен съм, защото…, или: не съм съгласен с този призив, защото…). Дискусията започна с едно несъгласие (и да се „хабим,” все едно каквото са решили да приемат, те ще си го приемат), сетне с едно много градивно мнение, че ние трябва да правим, каквото сме длъжни да правим и че отговорността ни е свързана с личните ни действия, сетне бе изказано мнението, че нашите йерарси трябва да излязат с декларация в писмен вид и ако има нужда – да се обърнат към подобни декларация, каквито вече са правили други православни църкви. И в края на дискусията към днешна дата (26 февруари) виждаме отново несъгласие с призива, защото декларациите нищо не биха променили към добро. Между тези няколко постинга се появи и мнението, че тук в дискусията участниците трябва да представят „свои критични тези съобразно конкретни текстове за тази резолюция,” на което последва отговор, че подобни тези за съдържанието на доклада на европейския парламент могат да бъдат представени в друга дискусия, а не тук, защото моето виждане бе, че тук обсъждаме призива на инициативната група и изказваме мнението си по въпроса дали Светият Синод да излиза с декларация или не. Отговорът на този мой постинг няма да коментирам, макар и да търся някъде в думите си нещата, които refab счита за резки и крайни.

За да бъде конструктивна дискусията, отново ще изкажа мнението си. Съзнателно посочих по-горе как българските парламентаристи са гласували за приемането на доклада на европейския парламент, защото можем да предвидим, че по подобен начин ще протече гласуването и в българския парламент, когато дойде време той да гласува по поставения от европейските структури проблемен въпрос (по моя преценка, това може да се случи тази есен). Още отсега имам чувството, че българският парламент ще каже „да” на доклада на европарламента. И затова писах, че декларацията на Синода трябва да бъде обърната и към нашия парламент (или преди всичко към нашия парламент, а не толкова към европейския).

Не се съмнявам, че Синодът трябва да излезе с декларация, а също ми се струва, че вярващите под различна форма трябва да намерят възможност да изразят протеста си още отсега, преди въпросът по доклада на европейския парламент да е влязъл в парламентарната ни зала, та до известна степен тези протести да „наклонят везните” в полза на онези парламентаристи, които са против съдържанието на този доклад. Тогава би било възможно (само Бог знае) българският парламент като цяло да каже „не” на предложението на европарламента. Като казвам „вярващите,” имам предвид всички християни в България, включително мюсюлманите и юдеите (а и други вярващи), които, предполагам, са против доклада. Една декларация на Синода може да бъде сетне съгласувана с декларации на други общности и организации на вярващите (които също ще търсят възможност за депозирането им, където е нужно) и така един значителен процент от населението на страната ще получи възможност гласът му да бъде чут. А дали активистите на хомосексуалистите ще се озлобят още повече – това не знаем, пък дори и да го предполагаме, това не означава, че не трябва да се действа, а тъкмо обратното, това може да бъде подтик да се действа, при това колкото се може по-скоро.

Православният активизъм блъска яко на комсомолщина. В Църквата има съборност и чиноначалие, в тази връзка много трябва да се внимава с разни инициативи на миряни продиктувани от неразумна ревност.

Това е интересна мисъл – за комсомолщината. Мога само да предполагам, кое я е породило (но ще се въздържа от коментар, защото темата на настоящата дискусия е съвсем друга).

А че съборността и чиноначалието на Църквата са главни нейни признаци, никой не се съмнява и от казаното досега не виждам някой да е имал намерение да обори това положение. Но нали трябва да знаем, че и миряните участват в управлението на Църквата, а не само свещенослужителите. Пък и историята многократно е потвърждавала, че често гласът на миряните са имали голямо значение за църковните дела. А тук се изказват мнения, а не указания на Синода какво да прави. Надяваме се, че имаме право на мнение, независимо дали сме миряни или свещенослужители.

kozhuharov wrote:

Моето разбиране е.................

Повече преди време (т.е. сега в по-малка степен, слава Богу) като имах някакъв вид среща с подобни мнения и с подобен тип хора, получавах поне прилог на отчаяние. Просто, ми е трудно да повярвам, че може някой да мисли и да говори (пише) пред хората в стил и по начина, по който го прави уважаемият г-н Кожухаров и подобни нему хора. С какво самочувствие и самосъзнание те постъпват така? Обръщам изрично внимание, че тук, а и в предните ми коментари, аз, а и другите участници в темата не обсъждаме нищо конкретно по същество (по съдържанието на доклада). Направих опит поне за минимално изясняване на ситуацията - позициите и основните детайли в този доклад, защото това е безусловно необходимо за да се разбере дали може и трябва да има някаква подкрепа на този (някакъв) призив...

П.п. За съжаление трябва да отбележа, че начинът, по който цитирах тук уважаемия Кожухаров е много сполучлив, според мен - многоточие в кавички. Той е положил голям труд да изпише предълъг коментар, в който не казва НИЩО съответно и значимо, а само прави някакви грубо непохватни псевдориторични парапируети (това е евфемизъм!). От тази гледна точка, същността на коментара му може да се илюстрира именно само с многоточие, затворено в кавички (понеже става дума за цитат).

Драги refab,

Съжалявам, че с Вас влизаме в дискусия, вместо всички участници тук да обсъждат въпроси то темата на настоящата дискусия, а именно – призивът, отправен към Синода. Виждам, че Вие най-добре разбирате нещата и затова се обръщам към Вас за помощ и съвет: бихте ли посочили по-ясно какво желаете да се дискутира тук и тогава ще се опитам да правя коментари в съответствие с това Ваше мнение. Казвам „по-ясно,” защото изглежда за мен не е съвсем ясно какво искате, навярно вече възрастта ми пречи донякъде да разбирам „от първо четене.” В първия си постинг призовавате да изразим „конкретни свои критични тези съобразно конкретни текстове за тази резолюция” и дори цитирате немалък текст от доклада на европарламента, сега пишете, че „не обсъждаме нищо конкретно по същество (по съдържанието на доклада)” и че сте направили опит за изясняване на ситуацията – позициите и основните детайли в доклада. От тези Ваши редове наистина не разбирам какво искате и затова действително имам нужда от съвет от Ваша страна.

Началото на дискусията подсказа, че някой не е съгласен с този призив към Синода, сетне се каза, че напротив – трябва да се предприеме, каквото можем да предприемем (с което съм напълно съгласен), сетне отново някой каза че няма смисъл от този призив и т.н. Поради това и аз изказах мнението си, че аз съм „за” призива и „за” това Синодът да помисли за излизането с декларация относно този доклад. Междувременно тук в дискусията се прояви и някакво лично отношение към пишещите (в случая към мен) и се появиха мнения, че съм рязък и краен в коментарите си и че тях правя „някакви грубо непохватни псевдориторични парапируети,” и че дори сте получавали „прилог на отчаяние” от подобен тип хора, като мен. И по едно време някой започна да пише за православния активизъм и за комсомолщината. Според мен е жалко, че тъй се обръщат нещата, вместо да дискутираме повдигнатия въпрос, но изглежда това си е само мое мнение, може би на някой друг му харесва в дискусиите да се появяват и лични чувства и изрази. Наистина, аз също не трябваше да отговарям на „Кръстев” и да подемам типа изрази, които той използва, и затова го моля да ме извини.

Пак ще кажа, че Вие сте по-интелигентният тук в тази дискусия, затова наистина ще Ви бъда благодарен, ако ми подскажете какво точно искате и в каква насока да коментираме тук отправения към Синода призив.

Но за да продължа още малко с разсъжденията си, ще отбележа, че продължавам да съм убеден, че призивът трябва да бъде разгледан от Синода и че той трябва да излезе с някаква декларация. Същевременно в доклада на европарламента има неща, които не могат да бъдат поставени под общ знаменател и да бъдат осъждани. Тъй като не познавам текста на призива на инициативната група, не мога да съдя доколко удачно съставителите му са се аргументирали, но поне от това, което излезе тук в Двери, ми се струва, че в призива има оценки, които следва внимателно да се обмислят (като тези за хомосексуалността като психично състояние, за дискриминирането на хетеросексуалното семейство и т.н.) и да се обосноват. Интересно ще бъде да се знае и какво съдържа приложението към този призив. Има и други неща, които в доклада на еврапарламента, а също така в призива на инициативната група, могат да бъдат обсъждани, за да може човек да вземе правилна позиция, но не съм сигурен, че тук е мястото това да бъде направено.

Пожелавам на всички успешно дискутиране!

Всъщност, дължа Ви извинение, както и на всички четящи тук!

Действително се подведох от вероятната прекомерна, недиференцирана и антидемократична хомофобска нагласа на някои християнски кръгове, които стоят зад искането на становище на синода по доклада от страна на комисията. Формално погледнато, този комитет наистина иска само становище (от синода), а не осъждане на доклада, но де факто хората в него демонстрират ясно и категорично аргументирана позиция на тяхно осъждане и отричане на тази "пътна карта" и т.н.. Така че, формално се оказах в некоректна моя позиция тук, но от гледна точка на същността на проблематиката, ми се струва че моите призиви са съответни. Те са следните: след като някои (хората от комитета) имат така категорично изискване за становище на синода, подкрепено (тяхното изискване) със свръхмотивация (за осъждане и отричане) - емоционална и друга, нека да настояваме за становище, но да не натоварваме чак толкова този призив. Нека изискването за позиция на синода да бъде малко по-"чисто", да не е обременено от тежка и аргументирана (добре или зле) хомофобия. А ако някой държи на "тежката хомофобска мотивация", привнесена така очевидно към искането, нека да се постараем да я поразнищим.
Ако не направим това, означава да се предоверим на "сульо и пульо" (от комитета), метафорично казано, и/или да искаме от синода да ни предостави за "ядене полусдъвкана или изцяло сдъвкана храна".

Отново се извинявам, и...поздрав!

П.п. Ако има нещо за доизясняване, може да се случи допълнително, защото тези дни съм "под пара" и за съжаление не мога, оказва се, да бъда достатъчно прецизен.

Вероятно има и български видео по въпроса хомофобия, съчетана с училищно насилие. По-късно може да потърся някои такива.
Ето тук едно кратко видео (от новините в Италия) по повод на самоубийството (преди година и нещо) на 15 годишно момче (на име Андреа) с може би все още не достатъчно определена сексуална идентичност и ориентация, на атакувано от съученицците си вкл. и в интернет на тема хомосексуалност, до степен на принуда към самоубийството му. Майка му казва, че са го били разпънали на кръст с тази тяхна агресия.



Впрочем, имаше един забележителен 4-5 минутн клип, в който накрая беше използван по подходящ художествен начин именно този мотив - разпъване върху кръст на ученик - жертва на агресивна хомофобия. Засега, обаче, не мога да го открия.

Радвам се, че духът на дискусията е възстановен и същевременно се надявам и други да се включат в нея и да допринесат за изясняването на въпроса за този призив на инициативната група и за това под каква форма Синодът би могъл да излезе с някакво изявление. Вече разбирам и защо имаше по-резки бележки – явно познавате някои (или всички) участници в тази инициативна група, изготвила призива, докато аз си нямам и най-малката представа кой стои за нея; нито пък си имам представа от текста му и затова писах в предишния си постинг, че участниците в тази инициативна група не трябва всичко в текста на доклада да поставят под общ знаменател, защото действително може да се изпадне в силна хомофобия или да се даде недостатъчно аргументиран сигнал на Синода и те да излязат също с необосновано изявление. Това беше една от причините в един от първите си постинги да пиша, че ако нашите йерарси ще търсят най-правилните формулировки за изявление, биха могли да погледнат подобни изявления, направени от други православни църкви. Не ще копират казаното от тях, но поне ще имат представа за общата насока на подобни декларации. Защото въпросът действително е много деликатен и засяга не само въпросите на доброто и греха, но също въпроси на медицината и медицинската етика. Това ще рече, че не всички хора от т.нар. ЛГБТИ социална група (но не малцинство!) са грешници и че заслужат осъждане. Има и много други неща в доклада на европарламента, които трябва внимателно да бъдат проучени, преди да се излиза с общо осъждане. Надявам се, че в скоро време, но на друго място (не тук в Двери) ще излезе кратък анализ на съдържанието на този доклад, може би това би помогнало на инициативната група да си изясни неща, които може би те са разбрали, но не са им обърнали достатъчно внимание.

Не се притеснявайте, че известно време няма да сте тук в дискусията, надявам се тя да продължи и с други участници. Аз самият също съм изключително зает, но се старая да намирам време (преди два дена бях в Лондон, от два дена съм във Виена, сетне отново ще пътувам и затова ще пиша, когато мога).

Поздрави!

Предлагам Кожухаров В. и Рефаб да напишат едно становище, което синодалните старци само да подпишат. Така мъчителните дискусии, следени от едва 5-6 човека ще бъдат избегнати.

Добро предложение, но не се приема. Поне от мен. Добро е, защото продължавам да мисля, че ако ще излизат с изявление, нашите йерарси имат нужна от съветници, които да им окажат професионална помощ. Защото съгласете се, че те не могат да бъдат професионалисти в областта на европейското законодателство, правата на човека и медицинската етика, а евентуалното изявление по повдигнатия въпрос трябва да бъде професионално оформено (според както аз мисля). Не се съмняваме, че те могат да изготвят църковно становище по въпроса (или, ако е необходимо, могат да потърсят подобни мнения, изразени от други православни църкви, за което нещо за кой ли път споменавам), но ако то не е плод и на съвет със специалист/и, струва ми се няма да има онази тежест, която е необходима на европейските и на българските парламентаристи. Защото депутатите (или поне някои) разбират от горните три въпроса и не разбират от църковни становища, поради което само едно „осъждаме…” може да си остане като глас в пустиня за тях (а сетне и за всички нас, ако българският парламент приеме предложението на европарламента във вида, в който то стои в момента в този техен доклад).

И второ, направеното от Вас предложение в този форум не се приема, защото ние не сме съветници на Синода. Поне аз не съм. За себе си мога да кажа, че когато някой отговорен човек ме помоли да свърша нещо (най-вече свързано с онова, което умея), аз го свършвам. Не вярвам от Синода някой да ме помоли да помогна с някакъв съвет по повдигнатия от инициативната група въпрос (и ми се струва, че нямам желание да бъда съветник), но писах по-горе, че скоро ще излезе кратък анализ на съдържанието на този доклад и ако някой го прочете, може евентуално да извлече някаква полза от него (а може и да не извлече никаква полза). Същевременно си мисля, че може би и Вие бихте могли да бъдете от полза на йерарсите ни, особено ако се обърнете към тях в духа на съборността и чиноначалието и същевременно избегнете православния активизъм и комсомолщината, което, предполагам, би им харесало.

И само двама да четат дискусията тук, ползата би била по-голяма, ако се съсредоточим върху темата (а именно – отправен е призив към Синода по някакъв си доклад на европарламента), отколкото от време на време да си оправяме не толкова братски думи един към друг и да изказваме лични становища по въпрос, който не е тема на тази дискусия. В тази връзка, навярно бихте могли да изкажете и Вие някакво мнение по същество, освен изказаното тук някъде по-горе, че с излизането на декларации може само да озлобим някого си. Но като споделяте, че дискусията тук е мъчителна (предполагам – за Вас, но може би и за някой друг), може би няма да пожелаете повече да се измъчвате с нея и да продължите да пишете.

Съжалявам за стила на този ми постинг, но виждам, че и Вие не полагате усилия дискусията да върви в плодотворен дух на обмяна на мнения по повдигнатия въпрос (и само по него и по нищо друго; защото тъкмо темата на тази дискусия ни е накарала тук да пишем, а не някакви общоцърковни разсъждения – когато се появи тема по общоцърковни въпроси, там вече можем да дискутираме именно по въпросите на поставената тема).

Някой прочете ли оригиналния текст? Възмутително! "Хиляда точки" реклама и още толкова извинения към гейовете...и искания от тях. Лично мен въобще не ме интересува кой с кого или сам си ляга и какво може или не може да прави под юргана. Но явно тези прокарват промоция в закона , защото самите те са такива. Против парадирането и парадите съм, както и против сключването на брак. Бракът дава право на осиновяване и съм против , деца да бъдат възпитавани от извратеняци. Вярно е, че хормоните определят пола и при някои не са достигнали, или са повече, но това са си хора, на които никой не пречи да са личности. Но да се парадира с това е най-голямата тъпотия за която съм чувала. Бях малка, когато на каките биеха печат на крака милиционерите- заради миниджупа. Мъжете със сандали без чорапи ги арестуваха- нищо че са били на плаж. Това е друга крайност. Може би Светият синод ако изобщо изразява мнение, трябва да ги "хързулне" миролюбиво и со кроце со благо да обрисува този смехотворен абсурд.

Хубаво е, че още хора се включват с мнение по въпроса на тази дискусия и изглежда тя може да продължи още известно време. От самото й начало си мислех, че дискутиращите трябва да изразят мнението си – съгласни ли са с този призив или не и какво е мнението им за този доклад на европарламента. Аз споделих виждането си, че съм съгласен да има призив и той да подтикне йерарсите на Синода ни да излязат с някакво становище и същевременно пожелах то да бъде максимално обосновано, защото ако оттам излезе недостатъчно аргументирано изявление, то може да даде обратен ефект. И имам надеждата, че продължаващите дискусията също ще изразяват мнение по тези два въпроса.

Много се надявам, че дискутиращите тук са прочели текста на доклада (и refab дори копира тук част от него). Не съм сигурен за каква „реклама” говорите, но поне аз, според моето разбиране, не виждам такава. Нито пък съм съгласен, че онези, които са изработили доклада (или подобни нему документи) са хомосексуалисти (макар сред тях и да има такива) и затова съставят такива доклади. Изработката на редица документи на европейските структури е изключително сложен процес, защото в тях се отчитат хиляди фактори от живота на всяко едно общество в Европа (включително всяка обществена група в дадено общество, напр. малцинствените групи) и законодателите се стремят да намерят решения, удовлетворяващи всички страни. Това от една страна. А от друга, изработката на тези документи често е резултат от „действието” на духа от бутилката, който модернизмът и пост-модернизмът изпусна (и продължава да изпуска): той бе пуснат на свобода и вместо хората да се борят и да търсят начини за връщането му обратно, те се стремят да му угодят и някак си да го умилостивят, но знаем, че в крайна сметка слабият човек не може да му надделее. Християните, чрез вярата си и упованието си на Бога, биха могли успешно да му се противопоставят (и немалко християни успяват в борбата си срещу злото е греха), но бедата ни днес е в това (наред с много други беди, разбира се), че за евроструктурите християните (както и други религиозни групи в Европа) допълнително усложняват работата им и им „пречат” да законодателстват според техните замисли.

Предполагам също така, че всички са съгласни с Вас, че деца не трябва да бъдат възпитавани от извратеняци (както Вие се изразявате), но че сте против сключването на брак – с това не мога да се съглася. Вярно е, че бракът може да позволи деца да бъдат възпитавани от горепосочения тип хора (и това действително се случва – гейове и лезбийки си осиновяват деца и си ги възпитават), но не трябва да смесваме двете неща – бракът като тайнство на Църквата и освещаване живота и рожбите на сключващите брак, от една страна, и въпроса за това, как съвременното законодателство гледа на възпитанието на децата, от друга.

Че онези, които имат генетични и/или хормонални увреждания, са хора, които могат да бъдат и личности, също няма съмнение. Затова писах казаното в текста на доклада да не бъде подвеждано под общ знаменател. Последната категория лица от групата ЛГБТИ са тъкмо такива и тук следва да се обсъждат въпроси на медицината и медицинската етика.

Ако бихте могли да подскажете на Светия синод как да „хързулне” еврозаконодателите миролюбиво, предполагам, че йерарсите ни биха Ви били благодарни.

Г-н Кожухаров, с удоволствие ще " дам акъл" на Светия синод за начина на " хързулването". Още сега. Ако сте гледали бойния стил на Стивън Сегал "Айкидо", в който се използва силата на противника и техника , образно казано това препоръчвам разбира се в словесен двубой. Изправяш се срещу противника, той се засилва с все сила към теб, ти се отместваш встрани и кръгом за да му направиш път и го засилваш с леко приятелскопобутване по рамото. Оставаш невредим , а той си троши главата. Това е общо взето моята препоръка за стратегия. Но речта препоръчвам да я сътвори Рефаб. Стилът му е безкомпромисен, ясен, остър, диамантен.
Колкото до сключване на брак - това няма нищо общо с венчавката, която е обет пред Господ, а е един брачен договор на съдружие. Правим това и делим това при фалит на " фирмата". Но пък бракът дава право на осиновяване и блудство. Прочетете за какви ужасии говори Кеворк Кеворкян в /гугъл/ ще го откриете. И ще разберете защо казвам, чеизвратеняци прокарват закона. И е промоция , защото сега им се е паднало да дърпат юздите на Европа. После- "къпълъ". Та в общи линии да не се парадира с извратенящината и да не й се развързват ръцете към педофилия. Блудството с едно дете го извращава. Позволи ли се сега да ни се качат на главите, ще си пожелаваме"Син да ти се роди - зет да ти доведе". Та тези извратеняци дето надали са чували за България, със сигурност не знаят що е то "Свети синод". Та оттам нататъка да продължим с айкидото.

Имате ясно мнение по повдигнатия въпрос и то трябва да бъде уважавано, и аз също го уважавам. Разбирам и хъса, с който го изразявате, защото виждам колко много Ви отвращава конкретното дело на евродепутатите. То отвращава и мен. Но позволете все пак да не се съглася, че „извратеняци прокарват закона” и че те не са чували за България. Продължавам да мисля, че евродепутатите не са извратеняци и че те знаят доста за България, може би повече, отколкото на нас би ни се искало. Надявам се също така, че сте прочели някъде по-горе в тази дискусия, че десетина наши родни депутати също са гласували „за” приемането на злополучния доклад. Та ако приемем, че евродепутатите са извратеняци, значи допускате, че и нашите (поне които са в европарламента) са от същия род. Аз не допускам такова нещо.

Като казвате „позволи ли се сега да ни се качат на главите,” може би знаете кой дава „позволение.” Аз лично не зная (разбира се, мога да предполагам, но няма да зная със сигурност). Струва ми се обаче, че при почти две трети гласували „за” доклада (и съответно за приемането на резолюция), скоро „ще ни се качат” на главите, т.е. ще видим резолюцията представена във всички парламенти на евросъюза за обсъждане, включително в нашия парламент, в който, както вървят нещата, тя ще бъде приета.

Християните знаят, че грехът и злото в света ще се увеличават, и това е, което се случва, но те също така са длъжни да им се противопоставят и да се борят с тях. Отправянето на протест срещу доклади и други документи на евроструктурите, които ратуват за узаконяване на греховни практики, е един от видовете борба. И онези, които настояват за излизането с изявления от страна на православните синодални събрания, също по някакъв начин участват в това противопоставяне. А трябва да се съгласим, че едва ли някой може да състави изявление по такъв начин, че другия да бъде „хързулнат” – както се опитвам да подскажа, за изготвянето на аргументирано изявление се изисква голям опит в разглежданите от доклада въпроси (професионализъм, както нарекох този опит), използването на опита и на другите, и умело боравене с постулатите на християнското учение за намиране на най-точните формулировки за оборване на тезите на този доклад.

Г-н Кожухаров, щастлива ще съм, ако всичко се случва както го пишете в унисон с моята житейска нагласа, но думите Ви отвориха една болезнена тема за мен, която ще вметна като аргумент. Това е , критерият да станеш депутат и да ковеш законите ,защото си Законодателна власт. Прочетете в Конституцията -главаТрета - чл.65 и ще разберете, че е достатъчно да си навършил 21 години и да си без двойно гражданство. Схемата е много проста. Популярен си някъде - незнайно къде и съпартийците те лансират да станеш един от всички 240 законодатели със същия хал. Нито ти искат образование, нито поне житейски опит, за да даваш тон в живота на почти седем милиона душИ. Извън това и езиковата бариера. И още нещо ще вметна за да си дойдем на думата. Сещате ли се за времето на нашата първа младост, когато момичетата и момчетата бързаха да се разделят с девствеността си , за да не са демоде. Разбрана - недоразбрана " циливилизация". Та като комбинираме нещата, мислите ли колко жалки ще са при гласуването нашите недорасляци във всяко отношение, за да не изглеждат смешно изоставащи пред "Ъвропата". А колкото за познанията за България в чужбина - силно ще ви разочаровам с пояснения. А дори и да са чували, няма да повярват, че сте българин, защото сте много бял. Ако Светият синод излезе с декларация , че е против парадирането и женитбите на хомосексуалисти , за да се избегне узаконяването на педофилия чрез осиновяване, България ще си сложи "железния пояс" . Освен това Българските Дядовци /Светият синод са владиците - духовни облазтни управители/ трябва да вразумят народните представители преди гласуването. Но най добре е да пане главата начудовището и предложението за този закон да бъд оттеглено, та да миряса светът. В предишни теми беше коментирано във форума.

Темите, за които се споменава или набляга тук, са въпрос на фина материя и, май, много-много не са лъжица за нашите усти!?...

Поздрав с песен от "Евангелие според Матей" на Пазолини, хомосексуален, творец с гениален художествен талант и активна и доблестна политическа и гражданска позиция. С уговорката, че винаги е под голям въпрос доколко е подходящо да се правят художествени филми, в които участва Христос, ще отбележа, че това е единственият филм в историята на киното в съответния жанр, който има достатъчно добри и, всъщност, много добри качества. Филмът е част от световната киносъкровищница.
Ето песента заедно с част от филма:



А сега виждам в ютюб и едно изпълнение на същата известна песен (Sometimes I Feel Like A Motherless Child) от Луис Армсронг:


и от Пол Робсон:



Но изпълнението (оригиналното - от филма) на Одета е най-хубаво!

Ето тук, в едно интервю, тя пак изпява песента, когато вече е на преклонна възраст:

Не ми излиза линкът, но първите думички ме подсещат за така наречения негърски спирчуъл, който пеехме в представителния хор на девойките - Варна . Него и Аве Мария изпълнявахме на 12 гласа. Малко преди концерта ни, "нашата песен" за около седмица нашумя в изпълнение на Бони- М. Сопраните почти минаха на тяхната версия и младата ни безценна диригентка едва озапти диско изпълнението на сцената. Репертоарът беше чудесен. Еввропейските ни турнета обраха овациите.

Обикновено природата компенсира - едното за сметка на другото. Почти масово гейовете са талантливи с блестящи заложби. Най - елементарният пример са фризьорите. За тях работата е изкуство. Няма смисъл да споменавам Елтън Джон, Фреди Меркюри и т.н. Тези ЗВЕЗДИ са дали толкова много на хората и възнаграждението за това е материализирано.
Предполагам, че искат да отгледат своите наследници и затова настояват да могат да сключват бракове помежду си. Дори и въз основа на тази гледна точка да се допуснат бракове, задължително да се минава през психиатрична комисия по повод осиновяване, за да бъдат избегнати извращенията. Критериите за позволение за брак трябва да са такива, че самият гей да прецени, ще може ли или пък не, да премине бариерата. Дори за да се избегне корупцията, при психотестовете да се използва детектор на лъжата. ...И без паради!!!

Темата действително е много сложна. Защото в нея Бог ни поставя в състояние на челен удар. От една страна стои Божия Закон - детерминирани полове- детерминирани отношения, всичко извън това стои в рамката на греха и немощите. И е описано ясно, точно и категорично. За Създателят трети пол няма. От друга страна застава Великата Милост Христова. Задължаваща ни за любов към всяко творение и прошка към всичко. Стъпваме на тънката везна какво ще предпочетем? Лично в тази част за мен нещата са си прости - приемам и обичам. Проблемът идва след това. Амбициите нарастват - вече само приемането и обичането не са достатъчни. Опираме в темата брак. Защо? Какво пречи някому да се среща и общува с разни хора, да ги възпита и да им остави всичко, каквото има (с всякакви нотариални договори)? Къде, кое и какво гражданско законодателство препятства това - ако има: да го коригираме! Стига да става дума за пълнолетни. Но непълнолетните - децата нямат своя воля. Тяхната воля са родителите им и Вседържителя, който с Благослова Си да имат рожба им е дал тая власт. Ако Бог би желал специфичните двойки да имат деца - просто би им ги дал. Той може всичко! Но не е! Затова и ни е поставил тежката задача да внимаваме с тях - най-малките. Иначе - горко ни! Тук, скъпи братя и сестри, имаме дързостта да коригираме Бога в частта за Брака, който е Тайнство. И от везната стъпваме на една тънка пързалка. Ще се съгласим ли да отстъпим от Бога в Тайнствата Му? И какво ще последва от това? Утре амбициите могат да нарастнат и въпросните двойки да пожелаят да бъдат венчавани... Или пък полигамните, защитавайки своите права, да преценят, че и 3-4-5 и повече членни семейства са си логични и имат право на тях... останалото оставям на Вашето въображение! Та - простичко - нека обичаме и уважаваме различните и техните избори (което е човешко) и нека не им позволяваме да влияят на брака и децата (които са Божии)!

Наистина, любовта може да превъзмогне много. Дадена ни е заповед да обичаме и това трябва да правим. Даден ни е пример от Самия Спасител, че и най-големият грешник заслужава милост и нашата любов. В същото време ни е заповядано да поучаваме в Истината, тъй че онези, които съгрешават, да имат възможност да Я научат и (може би с наша помощ, освен с Божията) да се обърнат към нея. Поради това когато се разсъждава за половата идентичност и за хомосексуализма е добре да си спомним, че не трябва да осъждаме човека, а греха, който той върши. Самата сексуална наклонност (т.е. в мислите и желанията на човека) не е грях, но тя може да доведе до грях (и най-често довежда до грях): когато деянието бъде извършено, то става грях. Но същевременно трябва да се пазим дори и в ума и в сърцето ни да не се появяват греховни наклонности (желания и разсъждения), както учи и евангелието, защото веднъж появили се, те лесно могат да подтикнат човека и към греховното деяние.

А що се отнася до еднополовите бракове, те вече са факт от доста време насам, те не са утрешно явление. При това бракове между лезбийки и гейове биват сключвани в редица християнски общини. Ето линк, където може да се види делото на един пастор, който „венчал” своя син-гей: www.hrc.org/...ns-wedding; такива има множество. Разбира се, тук може да се дискутира, че протестантските църкви, които позволяват църковно „венчаване,” не са църкви, че са еретици и т.н. Но това е друг въпрос, който може да се разгледа не в настоящата, а в друга дискусия. Факт е, че днес е налице промяна в отношението на християните към учението и древната практика на Църквата, независимо към коя църква или към кое християнско общество те принадлежат. Тук не говорим за Църквата като богочовешки организъм,, а за църковните общини на конкретни християни.

Тази тема не е на дневен ред. Това, че некой си иска да си превърне живота си, телото си, природата си в помийна яма не е проблем на Църквата и на Светия Синод. Светия Синод не са комунално В и К стопанство за да чисти канализации. Синодът и Църквата се занимават с божествени неща. Бъдете по-пестеливи и по кратки. Не стига, че става въпрос за отпаднали от Божието предназначение а пък и една педя писаници!

„Eдна жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро” (Лк. 7:37-38).

„Книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши” (Йн. 8:3-11).

Радостно е, когато узнаваме, че има християни, които водят безгрешен живот. Може би despotis познава такива, а може би и той самият е безгрешен и не иска умът му да бъде занимаван с подобна тема, а да разсъждава само за Божествените неща. Това е похвално и заслужава насърчение. И в това съм съвсем искрен, защото познавам немалко ревностни християни, които се стремят преди всичко да се утвърждават във вярата си и в делата на вярата, като внимават колкото се може по-малко да знаят за светското и греховното в света. Но има и християни, които са решили да се подвизават тъкмо в света и да обръщат атеисти и грешници към Христа. И съзнавайки собствените недъзи, не посмяват да хвърлят камък към грешника, а го поучават и му казват „Иди си и недей вече греши.”

Малко обиден (по отношение на Синода) ми се струва паралелът на despotis за Синода, който не е комунално на ВиК: макар и да казваме, че той не е такъв (в което никой не се съмнява), според мен не трябва въобще да правим такива нелепи паралели, защото в действителност те показват не толкова защита на Синода, колкото мислите на онзи, които произнася подобни метафори. Затова и в други писания, когато някой определя дискусии или действия като комсомолски активизъм, или пък друг – като наследие на старо комунистическо минало, това говори за начина на мислене (а може би и за миналото) на човека, който понякога смесва различни, най-често несъпоставими, неща, вместо да разсъждава върху дадената тема според християнските си познания и християнския си опит.

И, разбира се, ТЕМАТА Е на дневен ред, защото, както споменавам вече няколко пъти, въпросът за узаконяване правата на дискутираните тук лица (ЛГБТИ) и за наказване, според закона, на онези, които ги дискриминират, може би още тази есен ще почука на вратата на нашия парламент. Тогава ще има хора (може би като despotis), които няма да изразят никакво отношение към този въпрос, защото ще желаят да се подвизават във вярата си и няма да се занимават със светската греховност (и както казах, в това няма нищо лошо, дори е похвално), и ще има хора, които активно ще работят за овладяване и недопускане на разпространяването на греховни практики на законна основа и в нашата страна. Че ЛГБТИ лицата са отпаднали от „Божието предназначение”, изглежда е известно само на despotis, мен Бог все още не ме е просветил с такава тайна. Онова, което разбирам че се иска от мен, е да поучавам и да довеждам към Христа всички, които не са Го познавали никога, или които са Го познали, но сетне са се отдалечили от Него. Правя това доколкото Бог ми е дал дарби, способности, сили и дръзновение, и съм убеден, че това се изисква от всички християни, които според дарбите и изпросената от Бога помощ са длъжни да вършат мисията на Църквата в света.

Никой никого не кара насила да чете „педя писаници:” щом писаниците обременяват някого, да не чете, може би вместо четенето той ще свърши нещо друго, по-полезно дело – толкова полезни неща могат да се правят всеки ден и всеки час и тъй да служим на Бога и на Неговите люде!

despotis wrote:

Тази тема не е на дневен ред. Това, че некой си иска да си превърне живота си, телото си, природата си в помийна яма не е проблем на Църквата и на Светия Синод. Светия Синод не са комунално В и К стопанство за да чисти канализации. Синодът и Църквата се занимават с божествени неща. Бъдете по-пестеливи и по кратки. Не стига, че става въпрос за отпаднали от Божието предназначение а пък и една педя писаници!

По правописните грешки може да се предположи, че уважаемият деспотис е от по-старото поколение и/или във всеки случай не от най-грамотните. Ако е от по-старото поколение автоматично му дължим поне малко уважение заради това. Мога да го поздравя и заради обстоятелството, че той, тук, със своето мнение се явява, според мен, като "учебна" илюстрация на човек, поставил пълна бариера между своето съзнание (със съответното негово - на деспотис, персонално ниво на будност и на култивираност) и несъзнаваното си. Много и категорично далеч съм от мисълта, че уважаемият деспотис има поведение, според което да се предположи, че понагазва или гази в "помийна яма" (вж. цитата му по-горе). Предполагам, обаче, че част от неговото несъзнавано, както и това на почти всички хора, се позастъпва с такава "помийна яма" или направо си съдържа такава. Просто, както вече отбелязах, той е заложил на такъв стил: да си затваря очите, да изтласква и отрича собствения си еквивалент на "помийна яма", да си слага конски капаци, да.....(в момента не се сещам за друга метафора)... Мисля, че от богословска гледна точка такива хора като деспотис, ако не вършат зли дела, въпреки своето невежество, неосъзнатост, закостенялост и вцепененост, все пак вероятно имат добри шансове за спасение...