Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

407Църквата „Св. Успение Богородично” в шуменското село Черни връх е превърната в тъжна руина от... строители, които трябвало да я ремонтират. Вместо да бъде възстановена със спечелени средства от ДФ „Земеделие” (общо 630 000 лв за три църкви), е премахната оградата, свален е покривът, а иконостасът е под открито небе цяла зима.

Майсторлъкът стартирал през ноември миналата година, а досега местните хора преброили не повече от двайсетина дни работа на дузина работници. Иначе, според информационната табела, ремонтът стартирал на 21 ноември миналата година и трябвало да приключи за 8 месеца, които изтекоха в понеделник, 21 юли. Селяните с ужас потърсиха адвокат и медии за помощ, след като видели, че строителите си прибират скелето.

4.5223880597015 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (67 Votes)

Dyado Nikolai_3Войната никога не се води с импровизация, а с предвидливост – пише в своите трудове известният български стратег ген. Иван Фичев. Не знам дали Пловдивският митрополит Николай е чел дебели книги по военна стратегия, но очевидно добре познава похватите й. От година насам той все по-малко е в светлината на прожекторите, което не означава, че не се труди активно с визия в бъдещето.

Николай не успя да наложи нито един свой фаворит сред тримата нови митополити, които в рамките на няколко месеца заеха овакантени епархии в страната. Отношенията си с него е вледенил и младият митрополит Антоний, който с николаевите протекци миналата есен беше „избран” да оглави Средно- и Западноевропейската епархия. Изглежда, че пловдивският владика изпада все повече в изолация. „Синодът бойкотира Николай!” – тържествуваха медиите, когато на 6 юли пловдивският митрополит хиротониса (ръкоположи) за епископ своя довереник Арсений в присъствието едва на 1/3 от синодалните старци. Всъщност

„бойкотът” приличаше повече на съюзническа среща.

Освен обичайното синодално лоби на Николай – духовният му старец Игнатий Плевенски и одиозният Григорий Великотърновски – за хиротонията на новия викарен епископ на Пловдив специално дойдоха Йоаникий Сливенски и Дометиан Видински, а болният Калиник Врачански изпрати свой представител. Знак, че пловдивския владика е започнал да търси широка коалиция сред старшите митрополити, след като имаше перманентни разправии с тях, а младите му показаха, че няма да играят в неговия отбор.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

orig 499437_bgВ родното село на Елин Пелин вече живее столетник. Дядо Добри, най-големият дарител на храма „Св. Александър Невски”, навъртя 100 лазарника далеч от суетата, без да отдава значение на иначе голямото събитие. Наричан „Светецът от Байлово”, столетникът обаче е истинско доказателство, че никой не е пророк в собственото си село. Извън него обаче старецът е пример за човек, будещ възхищение и уважение. Иван Геров е на 80 години и е от село Байлово. Израснал е със сина на дядо Добри, с когото е бил близък.

- Г-н Геров, ще отпразнува ли селото ви юбилея на дядо Добри?

- Не съм чул да има празненство, но мисля, че селото ще го уважи като човек столетник. Навремето той беше един от водещите хора в Байлово. Беше много трудолюбив. Отглеждаше много животни и се занимаваше със земеделие. Дойде обаче един момент, в който се отказа от всичко и забегна от селото.

- Помните ли кога се е случило това?

- Около 1945-1946 г. Хората започнаха да говорят, че Добри се е стреснал по време на бомбардировките. Когато печатницата в София гореше, той е бил там и се е уплашил. Дали е така обаче, само той знае. Тръгна по манастирите, но много си пати. По комунистическо време го гонеха. Прибираха го насилствено, стрижеха го, но човекът не се отказа и си продължи идеята.

4.5757575757576 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (33 Votes)

southПомните ли това Ботево стихотворение? Същата работа май се получава и със споровете, пардон, „научните дирения и дискусиите” между Пловдивската митрополия и богословските факултети и катедри. То от година на година интересът към богословието в университетите спада – вече дори не кандидастват, за да се прехвърлят после по-лесно другаде, защото сега има свободни места за всички специалности, а тук – конкуренция и противопоставяне.

То, конкуренцията хубаво – нали ражда качество, но не виждаме да се конкурират с методика на обучение, с привличане на светила в богословието като лектори, с участие в изследователски и научни проекти... А спорът е кой по-православно богословие предлага – Академията Пловдивска или факултетите, и съответно как другата страна опропастява и малцината млади хора, излъгали се да кандидастват при нея. От което не знам кой печели, но в никакъв случай не е нито БПЦ, нито богословските факултети, нито православието...

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (25 Votes)

00754 Church and Money Cufflinks 1024x1024Тази дискусия в нашата църква е хронична. Появява се по най-различни поводи – че дори и около някоя предстояща хиротония. Вероятно канонистите могат да изровят аргументи както подкрепящи тази теза, така и оборващи я. Но тъй като задълбоченото канонично взиране току-виж извадило на показ и факти, които могат да бъдат леко смущаващи по отношение на случващото се и неслучващо се в БПЦ, канонистите се въздържат от особено вглъбяване. Затова ще изберем по-простичък подход.

Потребностите на БПЦ от финансови средства са големи. Стотици храмове и манастири се нуждаят от съхранение и реставрация, броят на неделните училища все още е твърде скромен, в приютите за деца, лишени от родителска грижа, или в кухните за бездомници винаги се явяват пробойни в бюджета, немалко клирици и миряни се нуждаят от помощ – здравна, социална, материална... А ако погледнем малко отвъд пряката нужда от „насъщния” – лошо ли би било например, духовните семинарии да имат по-съвременна материална база в процеса на обучение, най-талантливите семинаристи, че и студенти по богословие, да получават по-високи стипендии, да участват в изследователски проекти, да специализират във водещи богословски училища по света и пр. Списъкът, разбира се, не е изчерпателен. А при мащаба на собствеността на БПЦ подобни очаквания от страна на православната общественост не са необосновани.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]