Мобилно меню

4.9504132231405 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (121 Votes)

955Историята не учи хората на нищо.

Руската империя рухна съвсем не защото група войници не искаха да отидат на фронта, а защото масата от хора живееше в лъжа и се самозалъгваше. Царят уверяваше себе си и хората около себе си, че е „Божият помазаник“, който е способен да управлява страната. Високопоставените лица около него се преструваха, че народът обожава своя монарх и че само отделни размирници размътват водата. Революционерите пък лъжеха, че жадуват за „свобода, равенство и братство“.

Народът се преструваше на „богоносец“ и уверяваше, че е готов „да влезе в огън и вода за християнската вяра“.

Съветският съюз също беше подобно „потьомкинско село“*. Само че в още по-глобален мащаб. Говореха за равенство и получаваха дажби храна от специални разпределителни центрове. „Дишаха свободно от Москва до покрайнините“ и се стряскаха от страх при всяко почукване през нощта. Рапортуваха преизпълнение на петгодишния план, без да го изпълнят дори с една трета. Бодро строяха комунизма и влачеха от работа всичко, което беше зле опаковано. Разказваха за изобилие и ходеха до Москва, за да купят храна. Провъзгласиха „всекиму според нуждите, от всекиго според възможностите“ и въведоха единна тарифна система, като създадоха пожизнена опашка за закупуване на жилище и автомобил. Говореха за свобода и отказваха да издават паспорти на колхозниците, забраняваха пътуванията в чужбина. Скандираха лозунги като „Мир на света“ и изпращаха войски в Унгария, Чехословакия, Полша и Афганистан, изпращаха оръжия и военни съветници в Африка и Близкия изток, спонсорираха и обучаваха терористични организации по целия свят. Записаха свободата на вероизповеданието в конституцията и затваряха църкви, издаваха присъди за проповядване на Евангелието и за религиозна поезия.

4.9663865546218 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (238 Votes)

1534 800Прот. Роман Савчук, клирик на Московска епархия и сътрудник в Издателския съвет на РПЦ говори за духовните измерения на днешната световна криза: Свидетели сме на падането на още един Рим. Бог допуска да се унищожи всичко, което може да се превърне в идол. И може би това е вечен религиозен закон.

Има теми, по които е много трудно да се пише. Те са трудни, защото не само засягат основите на твоя мироглед, но и са в основата на целия ти житейски опит в светоусещането и търсенето на своето място в света. Израснах в Украйна. По произход, манталитет и самоидентичност винаги съм се определял като украинец. Говорех и мислех на родния си език – украински. С изключение на телевизията и първите три години от живота ми в Якутия, рускоезичната среда не беше моя.

След като завърших училище, постъпих в Киевския университет по строителство и архитектура. В нашата група от над тридесет души аз бях единственият, който не преминаваше на руски при личното общуване. Дори съквартирантът ми, момче от Тернопол, за моя пълна изненада успяваше да общува на руски с момчетата от Киев, които знаеха украински. Не преминавах на руски език не защото го намирам за неприемливо или защото съм националист. Съвсем не. Просто смятах, че нямам опит в говоренето на руски и че всякакви опити за имитация биха били комична пародия. В същото време смятах, че ситуацията, при която моите приятели ми говорят на руски, а аз на украински, е съвсем нормална. Ако на хората им беше по-удобно да говорят на руски, нека го правят, докато на мен ми беше по-удобно да говоря на украински.

4.9707792207792 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (308 Votes)

Screenshot 2022 02 28 at 12 24 41 Как да останем хора тези дни 2На Великден ми попречиха да кажа на украинците, че тяхната болка е наша болка, а на руснаците, че тяхната скръб и техният срам са моя скръб и мой срам. Днес след Литургията имах среща с младо семейство – граждани на Украйна, избягали от окупирано селище близо до гр. Ирпен край Киев. Наложило им се да бягат заедно с децата си с вдигнати ръце. Къщата им е разграбена от мародери, а бизнесът им е отнет от партньори.

Всеки ден войната от различен ъгъл ни бомбардира със своите сводки, сервира ни какво ли не. Да избягаш не е възможно, дори когато не си съгласен със „скъпите коли“ на бежанците или негодуваш от факта, че „им се помага, когато в страната ни има толкова нуждаещи се“. Пак си въвлечен, ако не пряко в самата война, то в това, което тя е донесла на нашата земя.

Война е.

Страшна е. Разделя, убива, руши, граби, лъже, пропагандира, манипулира, обезсилва, ранява. Умножава греха и добродетелите.

4.9316239316239 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (234 Votes)

7a16ff8a04294cccaea695d88de330bbСегашното време е много по-страшно и опасно в духовен смисъл, отколкото началото на 20 в. Тогава е имало открито преследване на Христос и Неговата Църква. Всичко е било недвусмислено и от християнина се е изисквала само вярност към Христос и решимост да умре за Него. Не е било лесно психологически, но е било безопасно в духовен смисъл. И дори отричането е оставяло надежда за покаяние.

Това, което се случва сега, е сериозно духовно изкушение. Заблуда.

От човека не изискват да се отрече от Христос, да свали кръста си, но той трябва да се съгласи, че злото е добро и доброто е зло. Основните християнски истини и ценности са обърнати с главата надолу. Църковните пастири, както е било по време на Инквизицията, проповядват смъртта и убийството като лечебна панацея. А за човек, който не е самостоятелен във вярата си, е трудно да различи истината от лъжата. Особено когато лъжата е облечена в християнски дрехи и е прикрита с цитати от Свещеното Писание. Същото прави и сатаната, когато изкушава Христос.

Трудно е да избягаме от мисълта, че настъпват последните времена: „И понеже беззаконието ще се умножи, любовта у мнозина ще изстине“ (Мат. 24:12). Виждаме това изстиване на любовта всеки ден около нас и в самите нас. Няма нищо по-ужасяващо от това усещане, когато злото те завладее до такава степен, че физически усещаш как любовта изтича от сърцето ти и не си в състояние да я задържиш.

4.9672131147541 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (122 Votes)

74В днешната си проповед в Петата неделя от Великия пост Руският патриарх Кирил тълкува думите на Христос от днешното евангелско четиво: „Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“.

Руският патриарх използва тези думи, за да обясни каква трябва да бъде справедливата власт. Той призова всички вярващи да се сплотят и обединят около властта „в това непросто за нашето отечество време“, а властта – „да се преизпълни с отговорност за своя народ, със смирение и готовност да му служи дори до полагане на своя живот“. Това ще помогне на руския народ „да отблъсне външните и вътрешните врагове“.

В църковния и политически наратив „външните врагове“ на руснаците днес са украинците, европейските народи и цялата западна цивилизация. Вътрешните врагове са всички, които не одобряват агресията на режима.