Академични новини

Излезе от печат новият сборник за видния средновековен музикант, преподобния св. Йоан Кукузел – композитор, певец, педагог и реформатор. Изданието е озаглавено „Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха”. Съставители на сборника са чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева и доц. свещ. Иван Иванов, а редактори са Св. Куюмджиева, Ив. Иванов, проф. Стефан Хърков и проф. Юлиян Куюмджиев (Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха. София, 2020, 367 с. ISBN 978-954-07-5121-4).

През 1974 г. ЮНЕСКО предложи 1280 г. да се приеме за приблизителна рождена година на св. Йоан Кукузел, съответно през 2020 г. се навършиха 740 години от рождението му. Това стана и повод за оценка и преоценка на направеното по отношение на проблематиката, свързана с големия майстор, а оттам и с областта на православната музика изобщо, както и за набелязване на онова, което би следвало да бъде направено занапред.

Излезе поредната интересна монографията на доцент иконом д-р Теодор Стойчев. Тя е озаглавена „Бог, Който се яви в плът. Актуални проблеми на новозаветната христология“. Варненски свещеник и преподавател по Свещено Писание на Новия Завет в богословската специалност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, авторът продължава да радва читателската публика с публикациите си по важни въпроси на православното християнско богословие, като обикновено се заема с едни от най-интересните, но и нелеки въпроси на Свещеното Писание на Новия Завет. Отец доцент Стойчев като православен богослов-библеист успява да даде ценни трактовки на теми, по които у нас малко се пише. Тъкмо затова е радостно, че той не се бои да се захваща с трудните въпроси на новозаветната наука.

В духа на съвременните библеистични традиции авторът се стреми да бъде в течение на най-новите тежнения в новозаветната библеистика, ползва много широка палитра от библеистични трудове, към които се отнася винаги критично и в крайна сметка дава своето обосновано мнение на изграден специалист. Настоящото му изследване, което е плод на дългогодишни проучвания, се занимава с основен за християнската вяра предмет: божествеността на Иисус Христос. Затова авторът се спира на важни текстове от Новия Завет, които тълкува задълбочено и умело, за да стигне до заключения, потвърждаващи двехилядолетната вероизповед на Църквата за божественото достойнство на Господ Иисус Христос.

На свое заседание от 17 май 2021 г. Академичният съвет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ е отличил дългогодишния преподавател в Православния богословски факултет на университета проф. д-р Димитър Маринов Киров със званието почетен професор на този факултет, на който той редица мандати е също декан и заместник-декан. Според решението на АС това отличие е дадено на проф. Д. М. Киров за „неговия значим принос за популяризиране, издигане и утвърждаване на името на ПБФ на ВТУ“.

В деня на Покров Богородичен тържествено беше открита новата академична година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Богослужението в академичния параклис беше водено от Варненския и Великопреславски митр. Йоан, който е определен от Св. Синод за духовен наставник на факултета. В поздравителното си слово митрополитът се обърна към преподавателите и студентите, припомняйки, че и той самият е бил студент в този факултет и с благодарност помни всичко добро, което е научил:

„Благодаря на Бога, че някога насочи нашите стъпки да минем през нашата Алма матер. Молитвено и с благодарност помним и нашите преподаватели, някои от които вече не са сред нас, но са живи в Бога“. Той изрази надежда, че всички новоприети студенти са направили съзнателен избор, а не са попаднали във факултета случайно, а ако има такива, то след първата учебна година нека останат само тези, които осъзнато са решили да се посветят на Бога и богословската мисъл. Към бъдещите пастири сред студентите митрополитът се обърна с думите: „В служението на пастира има три основни неща: молитвата на първо място, дълбока православна вяра и правилно извършване на светите тайнства, и третото е проповедта като неотменна част от богослужението, тъй като човекът е богоòбразно същество и затова богослужението е сърцевината на всички догматични, православни истини. Днес, в едно общество, в което почти не се вярва на думите, за да бъде проповедта успешна, тя трябва да е плод на дълбоката вяра на човека“.

В края на отминалата 2019 г., във връзка с честванията на предстоящата 150-годишнина от издаването на султанския ферман за Българската екзархия, в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) е открит неизвестен досега документ, принадлежал на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. Документът представлява берат за назначаването на митр. Мелетий от османската власт и е намерен от доц. д-р Христо Темелски – дългогодишен директор на ЦИАИ и водещ изследовател на историята на БПЦ.

Както и всички други такива документи, бератът на митр. Мелетий е бил неговата легитимация пред местната власт в София, съдържал е ясни указания за границите на епархията (обхващала тогава три кази: Софийска, Брезнишка и Берковска), правомощията му като кириарх и др. Първоначално документът се съхранява в библиотеката на Св. Синод, където се пази част от екзархийската архива, а през 1921 г. постъпва в колекцията църковноисторически документи, събирани в създадения тогава Църковен историко-археологически музей. Там е заведен под № 9099 от първия директор на музея, акад. прот. Иван Гошев, със следната бележка: „Турски ферман, неразчетен. Из екзархийската архива. Да се разчете“.