Мобилно меню

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
Не изоставена кадилница
дими край черния престол,
не воин-дух в пламтяща ризница,
не ангел с кървав ореол.
 
Какво е туй? - Ликът на Нещото,
Голямото, кълби се там
в отворената двер, зад свещници,
в мъглявини от тимиам.
 
И де е нашето отечество,
в менливото ли естество? -
Човечество, богочовечество,
плът-дух, вселенско сечиво!
 
Мозайките са се разпукнали
и камъкът живее свят
от тая тайнствена литургика,
от тоя полъх непознат.
 
Че в мощния разлѝв на хорове
завръща се от векове
глас, пламнал във платната морави
на облаци и ветрове.
 
О, храмове от зрак и бигори,
о, вкаменели тишини!
Летят, летят безплътни фигури
не на стени – във висини.
 
И сред мозайките разпукани
в едно, в едно са същество,
в един пожар, в една литургика,
човек, природа, Божество.     


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a38rr 

Разпространяване на статията: