Погълнат от делата и грижите в света, човек има нужда да се докосне и да вкуси от живота в Бога и богатия духовния опит на монашестващите. Именно това бе нашата цел, когато предприехме поклоническо пътуване до скалните манастири на Метеора.
Шалом, мир вам. Представетe си, че вие имате големия късмет да прекарате няколко седмици в Израел. А в самия Израел късмет се казва знаете ли на какво? Да откриеш сутрин сухо местенце по възглавницата си. Майтап няма, така си е. Изпитахме го на собствените си чаршафи и възглавници - аз и колегите ми от всички краища на Европа, решили да дадат гръб на приказките за опасност и несигурност и да потеглят с отворени очи и сърца за Светите места. Резултатът е не само шегата за късмета (сътворена от нас заедно с други подобни), резултат са и приятелствата, и твърдото решение това да не остане единственият хаджилък в живота ми.
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
