Колата беше навъртяла хиляда километра, а нашата поклонническа екскурзия из светите места на Молдова и Буковина едва започваше. Ние влизахме в манастири и църкви, докосвахме с ръце мощите на светци, любувахме се на мощта на православната музика, която караше всеки човек да се чувства част от Божието стадо. Румънската патриаршия се беше погрижила за нас - нощувахме в пансиони със статут на хотел с пет звезди, скромни монаси ни поднасяха деликатесни гозби с билкови подправки, пиехме отлежали манастирски ракии и ликьори, редки вина от нарове и боровинки. Така утолени и отпочинали, отново навлизахме в света на отшелниците, постниците и великомъчениците.Цялата статия: Пилигрими (за действителни хора и събития)
На древния арамейски език – езика, на който е говорил Иисус Христос - вместо “Отивам в Йерусалим” казвали: “Изкачвам се в Йерусалим.” И не само, защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим, е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване – едно непрестанно изкачване на душата, нагоре и нагоре – към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума – поклонение. 
Тук няма ток. Няма жени. Няма радио и телевизия. Няма вестници и списания. Няма покритие за мобилните телефони. Има пост, молитва и богослужения. Има любов към ближния. Има благодатни старци - живи светци, които вършат чудеса с молитвите си. Само на крачка от суетата на съвременната цивилизация по Божията воля се е съхранило това кътче от рая, за да ни напомня, че е възможен и друг живот - с Бога.
