До към началото на 3 в. християните нямат особена култова архитектура. След разрушаването на Йерусалимския храм те избягват употребата на думата „храм“ за зданията, в които са се събирали за богослужения. Вместо това използват словосъчетанията „място, принадлежащо на Господа“ или „дом на събранието“. Обикновено място за богослужение е бил домът на епископа или на някой от по-богатите членове на общината. От езическа гледна точка християнството е било подозрителна, дори атеистична религия, тъй като християните не са свързвали почитането на своя Бог с определено място, изображение, статуя, град, свещена река, кладенец или горичка.

Колкото и да е парадоксално, за ранните християни Йерусалим много бързо престава да играе ролята на духовен център. Това често се обяснява с факта, че древните християни са изпитвали към Йерусалим противоречиви чувства. От една страна, Младенецът Иисус е бил посветен на Бога в Йерусалимския храм, но от друга – именно от този храм Христос изгонва търговците. От една страна, Йерусалим е посрещнал Иисус с възторжени възгласи и палмови клонки, а от друга – това е градът, който Го е отхвърлил и разпънал на кръст.