Св. Константин и Елена преоткриват Йерусалим
До към началото на 3 в. християните нямат особена култова архитектура. След разрушаването на Йерусалимския храм те избягват употребата на думата „храм“ за зданията, в които са се събирали за богослужения. Вместо това използват словосъчетанията „място, принадлежащо на Господа“ или „дом на събранието“. Обикновено място за богослужение е бил домът на епископа или на някой от по-богатите членове на общината. От езическа гледна точка християнството е било подозрителна, дори атеистична религия, тъй като християните не са свързвали почитането на своя Бог с определено място, изображение, статуя, град, свещена река, кладенец или горичка.
Колкото и да е парадоксално, за ранните християни Йерусалим много бързо престава да играе ролята на духовен център. Това често се обяснява с факта, че древните християни са изпитвали към Йерусалим противоречиви чувства. От една страна, Младенецът Иисус е бил посветен на Бога в Йерусалимския храм, но от друга – именно от този храм Христос изгонва търговците. От една страна, Йерусалим е посрещнал Иисус с възторжени възгласи и палмови клонки, а от друга – това е градът, който Го е отхвърлил и разпънал на кръст.
Християнското поклонничество – теория и практика
Всяко поклонническо пътуване за нас, християните, е израз на желанието и стремежа ни да срещнем Иисус Христос, Началника на живота, да срещнем Този, Който е “пътят и истината, и животът” (Иоан 14:6). Тъкмо с това поклонничеството се различава от другите видове пътуване. Защото поклонникът отива не да срещне други хора, не да посети забележителности, природни или исторически, а пътува да срещне Бога. В такъв смисъл поклонничество всъщност е самият ни живот, както го разбираме ние, християните.
Поклонничеството е изпълнено с ясен смисъл, защото неговата цел като пътеводна звезда осветява пътя му. Така също и животът ни има смисъл не просто като биологично явление, а като осъзнато пътуване към действителна среща с Бога, за да живеем с Него и в Него.
Град между небето и земята
Изкушението Атон или 50 часа в Градината на Богородица