Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)
1_14.jpgДали наистина знаем какво представлява молитвата и как да се молим? От малки деца – каквито сме си - се учим да се молим, но дали молитвата ни следва правилния път? Молитвата е пътуване на душата към Бога, която цели да стигне до Бога и да се съедини с Него. Ако пътят не е верен, автомобилът или корабът никога няма да стигнат до крайната точка. Ако пътят на молещата се душа не е верен, тя никога няма да стигне до Бога. За пример можем да вземем лодката, в която лодкарят гребе с греблата, но в крайна сметка не прави нищо друго, освен да се върти на едно и също място. С нас също може да стане така и дори - да не го осъзнаем. Трябва да видим, дали нашата молитва е плодоносна молитва.

Разбирате, че човек, който не знае да се моли, в действителност е изчерпан човек. Той едва ли ще успее в живота си. Дори да бъде монах, той пак ще си остане земен човек и никога няма да стане небесен човек, да не говорим за ангел, защото няма да знае как да използва молитвата по правилен начин - това средство за пътуване и плаване.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_83.jpgНикой от нас не отрича, че молитвата е основна потребност за всяка душа, дърво на живот, което храни човека и му дарява нетление, защото го прави причастник на вечния и нетленен Бог. Както не съществува човек без душа, така и не може да се говори за човек, жив в Христос, без молитва.

Молитвата на ума е непрестанно действие на ангелските чинове, хляб, живот и език на тези нематериални същества, тя е изражение на любовта им към Бога. Така и монасите, които в плът подражават, подвизават се и живеят ангелски живот, разгарят своята божествена любов чрез непрестанната молитва на ума.

Затова в историята много често виждаме монаси, които дори забравят да ядат с часове и дни наред, забравят себе си, бидейки посветени на духовното боговидение. Колко пъти се е почуквало на вратата на светците или се е случвало петел да пропее, а те нищо да не чуват, защото умът им е в екстатично общение с Бога! За тях молитвата е най-големият духовен подвиг, при който се влиза в отношение с Отца и Твореца на света, тя е топлината на тяхното сърце, възнасяне на небето – тя е прегръдка и нежно целувание на монаха към Жениха и Спасителя на нашите души.

4.984 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (125 Votes)

1_8.jpgНеотдавна слушах проповед на тема: „Защо Бог не изпълнява молитвите на вярващите?“. Никак не ми хареса посланието на иначе дългата и старателно подготвена проповед. Основното внушение беше следното: Бог не изпълнява молитвите ни, защото сме грешни хора. Не стига, че сме толкова грешни, материални и плътски, ами и дръзваме да занимаваме Бога с дребните си проблеми, все едно ни е някакъв „приятел“. Кулминационният момент в пастирското слово беше, че Бог не ни е приятел и не може да се отнасяме към Него така непосредствено. Разбирам, че желанието на свещеника беше да пробуди сред слушателите си чувството за смирение. Сред тях обаче остана едно горчиво чувство, което нямаше нищо общо със смирението: чувството на богоотхвърленост. И още по-лошо убеждението, че Божията помощ има своя цена, а именно: нашите „добри дела“. Но грешник, който чака от едната страна на реката, за да стане свят, та да мине от другата страна, където е Бог, е обречен да си остане навеки отделен от Него. А най-вероятното е да се удави, погълнат от вълните на отчаянието, унинието и меланхолията. Един различен поглед към този въпрос ни предлага митр. Антоний Сурожки в откъса: „Може ли съвременният човек още да се моли?“.

4.9072164948454 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (97 Votes)
1_174.jpgМного отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.

Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
1_38.gifМолитвеният принос, молитвеното творчество на о. Софроний е огромно. Много от молитвите са просто набързо нахвърляни чернови, които старецът никога не е имал време да редактира. „Всичко, което съм писал, винаги съм писал къде във влака, къде на ръба на масата, в полунощ, полуболен. Никога не съм имал подходящи условия за такава работа”. За сметка на това, както сам отбелязва архим. Софроний, у него е имало такова вдъхновение, че молитвите сами се изливали на хартията

Целият живот на стареца Софроний е един непрестанен стремеж към Светлината на Божието Лице, към „Този, Който е” (1 Йоан 2:13). Подобно на Моисей, десетилетия той отправя молитви изпълнени със сълзи към Бога: „Открий ми Лицето Си!” Неутолимата жажда да проникне в тайните на Божественото Битие не намалява дори до последното му издихание. Животът на стареца е едно изпълнено с молитва, болезнено търсене на път към Твореца, за да Му зададе въпроса: „Защо си Ме създал?” Отражение на живото предстоене пред Вечния и Жив Бог се явява огромното молитвено творчество на стареца Софроний. За съжаление, тези молитви могат да дадат само ограничена представа за дълбокия молитвен живот, течащ в него. Молитвата на стареца е всеобемаща. Повод за нея е всичко окръжаващо подвижника, тя e за всичко. Всяко движение, всяко действие започва и завършва с онова неописуемо чувство за Божественото присъствие. Това съзнание за Божественото присъствие освещава всичко.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб