Мобилно меню

4.9607843137255 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (51 Votes)

prayer-cf84ceb91Ние като че не разбираме какво точно е молитвата, не знаем как да я оползотворим и използваме в нашия живот. Нека обаче първо да отговорим какво не е молитвата? Когато сме били деца са ни учили в училище, в неделното училище, в семейството и свещениците, че сме длъжни да си казваме молитвата - това е наш дълг като християни. "Казал ли си молитвата си, детето ми? Много хубаво правиш!" Молитвата обаче не е дълг. За малките деца това е един нагледен урок - ставаш сутринта и както обличаш дрехите си, така слагаш и премяната на молитвата преди да отидеш на работа. По същия начин и вечер, когато слагаш нощницата си, слагаш и премяната на молитвата, за да легнеш в леглото; преди да ядеш, след хранене и т.н. Молитвата обаче не е задължение, макар и хубаво. С други думи, тя не е нещо, което принудително и задължително трябва да правим, понеже Бог в противен случай ще ни се разгневи. Не. Хубаво е да влезем в руслото на този благословен навик от малки деца, но след това е необходимо да излезем от него колкото се може по-бързо.

Второ. Молитвата не е емоция, т.е. запалвам кандилото, загасям лампата, навеждам глава, придобивам тъжен вид и започвам да услаждам душата си с мисълта за Бога. Не, възлюбени братя! Тя е нещо много различно, нещо много по-различно от това. Молитвата не е и умозрение, т.е. да седя, да напрягам ума си, да се съсредоточавам и да се опитвам да си представя Бога - дали ме чува, да обобщя прошенията и нуждите си и да направя сделка с Него. Дори това не е молитва.

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (108 Votes)
1_38.jpgНека винаги с любов се молим за нашите братя

Човек притежава такива духовни сили, че може да пренася доброто и злото в средата, в която се намира. Това са много съкровени неща. Нужно е голямо внимание. На всичко трябва да гледаме с добро. Не трябва да мислим нищо лошо за другите. Дори и един поглед, дори една въздишка влияе на човека до нас. И най-малкото възмущение причинява зло. Нека имаме доброта и любов в нашите души и тях да пренасяме върху другите. Трябва да внимаваме да не се възмущаваме от хората, които ни причиняват зло, а само да се молим с любов за тях. Вижте първомъченика Стефан. Той се молел на Бога: “Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60). Същото трябва да правим и ние.

Никога не трябва да мислим, че Бог ще изпрати някакво зло на другия или че ще го накаже за неговия грях. Този помисъл причинява голямо зло без ние да го забелязваме. Често пъти се възмущаваме и казваме на другия човек: “Не се ли страхуваш от Божията справедливост, не се ли страхуваш, че Бог ще те накаже?” А друг път казваме: “Няма как, Бог ще те накаже за това, което си направил”; или отново: “Боже мой, не причинявай зло на този човек за това, което ми направи”, или: “Нека на еди-кой си не се случи никакво зло”. Във всички тези случаи в нас дълбоко се крие желанието другият да бъде наказан. И вместо да признаем гнева си за неговата грешка, проявяваме нашето възмущение по друг начин и привидно молим Бога за него. Но по този начин на практика проклинаме нашия брат.

4.7755102040816 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (49 Votes)
dobria_samarianin_6.jpgКак Бог да чуе молитвата ни - втора част

Сега се сещам за това, което ми разказа един светогорец преди години, който тогава бил мюсюлманин. Занимавал се с алпинизъм. Отишли някъде да изкачват някакъв връх и в един момент всичко под тях започнало да пропада, не помня точно, отдолу била пропастта. Той никога нямал връзка с Църквата, защото бил мюсюлманин. В онзи час се отчаял, защото виждал, че губи живота си, приятелите му до него нищо не можели да направят, защото и тях ги заплашвало същото. Той издал вик: „Иисусе мой, загивам!”. Останалите се изумили, защото от нищото, от немай-къде този мюсюлманин извикал „Иисус мой!”- той, мюсюлманинът. И знаете ли какво станало? Наблизо, върху скалата се появила издатина - парче камък - той си сложил ръката и се хванал. Станало чудо. Поразителното е не, че се е появил този камък, а това, че в най-критичния момент, когато вижда, че умира, един мюсюлманин вика и казва „Иисусе, спаси ме!”. Защо вика Иисус, защо не вика Аллах или Мохамед, или някой човек? Защото в онзи час почувствал безнадеждност и в нея разбрал, че Иисус -и никой друг бог - е Всичко!

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (136 Votes)
1_25.jpgИсках да те попитам, когато говориш на Бога, Той дали те чува? Когато искаш нещо от Него, дава ли ти го? На мен не винаги, Бог не винаги ме чува. Понякога мисля, че Той не се отзовава на моя призив, на моя глас, на молитвата ми. И вие ми го казвате понякога, и сега го казваш в себе си - Бог не винаги ни чува. Молим, молим, в Църквата сме, но не чувстваме да получаваме това, което търсим в молитвата. Нека видим какви са причините и защо Бог не ни чува, когато Му говорим. Защо, когато отправяме нашето прошение, нашата молба, Христос не ни го дава търсеното? Какво да направим, как да застанем пред Него, как да се доближим до Него, коя е предпоставката, която ще направи осъществима молитвата ни, прошението ни, копнежа ни?

Днес ще поговорим повече върху молитвите за другите - когато майката се моли за своето дете, когато майката се моли за своя съпруг или бащата за децата, за жена си, за другите. Как да стане така, че молитвата ни за близките ни да бъде чута?

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)
митр. иларион АлфеевМолитвата е съпроводена не само с радостта и придобивките, получени чрез нея, но и с усърден ежедневен труд. Понякога молитвата носи огромна радост, духовно освежава  човека, дава му нови сили, открива пред него нови възможности. Но често се случва човек да не е в настроение за молитва, да не му се иска да се моли. Обаче молитвата не бива да зависи от настроенията ни. Молитвата е труд. Преп. Силуан Атноски казвал: "Да се молиш значи да проливаш кръв". Както и при всеки друг труд, от човека се изисква усилие, често огромно, така че дори, когато не ти се иска да се молиш, трябва да се принудиш да го правиш. Такъв подвиг се възнаграждава стократно.

Но защо толкова често не ни се иска да се молим? Мисля, че главната причина е в това, че нашият живот не съответства на молитвата, не е настроен според нея. Като дете, когато учех в музикалното училище, имах прекрасен учител  по цигулка. Неговите уроци бяха много интересни, но понякога и много трудни, и това не зависеше от неговите настроения, а от това доколко добре или зле съм се подготвил аз за урока. Ако се занимавах у дома повече с дадена пиеса и отивах на урок напълно подготвен, тогава и урокът минаваше като на един дъх, беше приятно и за учителя, и за самия мен. Ако ли пък през седмицата мързелувах и отивах неподготвен, то и учителят се огорчаваше, и на мен ми бе тягостно от това, че урокът не протича както трябва.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики