Предлаганите текстове са записки от цикъл телевизионни предавания с участието на Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев; тогава игумен), излъчвани от есента на 1999 г. с благословението на Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий II под общото название „Мир вашему дому”. Цикълът се състои от 32 предавания и е посветен на темата за молитвата.
Какво е молитвата? Защо е необходимо да се молим? Как да се научим да се молим? Молитвата като беседа с Бога. Молитвата като преодоляване на разстоянието между Бога и човека. Молитвата „Отче наш”. Иисусовата молитва. Молитва към Майката Божия и светиите. Молитви за живи и покойници. Това са основните теми, които разкрива пред нас авторът.
Ползвайки прост и достъпен език, митрополит Иларион се обръща преди всичко към тези, които правят първите си крачки на пътя към Бога и храма.
Молитвата е среща с Живия Бог. Християнството предлага на човека непосредствен достъп до Бога. Бог, Който се вслушва в човека, помага му, обича го. В това е основната разлика между християнството и будизма, например, при който по време на медитацията, молещият се си има работа с някакво безлично свръхбитие, в което той се губи и разтваря, но не чувства, че общува с жива Личност. В християнската молитва обаче човекът усеща присъствието на Живия Бог.
Християнството ни разкрива Един Бог, Който става човек. Заставайки пред иконата на Иисус Христос, ние съзерцаваме Въплътения Бог. Знаем, че Бог не може да бъде представен, описан и изобразен на икона или картина. Но може да се изобрази Богът, ставащ човек, Такъв Какъвто се е явил пред хората. Чрез човечността на Иисус Христос ние откриваме Бога за себе си. Това разкритие се случва в молитвата, обърната към Христа.
Чрез молитва ние именно разбираме, че Бог участва във всичко, което се случва в нашия живот. Затова разговорът с Бога не бива да бъде като фон в живота ни, а негово главно съдържание. Между Бога и човека съществуват множество бариери, които могат да бъдат преодолени само с помощта на молитвата.
Често хората задават следния въпрос: „Защо е нужно да се молим, искайки от Бога разни неща, нали Бог така или иначе знае какво ни е нужно?”. На това аз бих отговорил така: Молим се не само, за да изпросим от Бога нещо (макар че, разбира се, в някои случаи просим от Него и конкретна помощ в различни житейски обстоятелства). Но не това трябва да е основното съдържание на молитвата. Бог не бива да бъде третиран просто като „помощно средство” за нашите земни работи. Главното съдържание на молитвата трябва да си остава всякога самото заставане пред Всевишния, самата среща с Него. Молим се, за да постоим с Бога, да се докоснем до Него, да усетим присъствието Му.
Естествено, че не винаги молитвата се превръща в среща с Бога. Нали и при срещите с хората далеч не всякога успяваме да преодолеем разделящите ни бариери, да навлезем в дълбочината и често общуването ни с хората си остава на едно съвсем повърхностно ниво. Така е и с молитвата. Понякога чувстваме като че между нас и Бога е застанала глуха стена, че Той не ни слуша. Обаче трябва да осъзнаем, че тази бариера я поставя не Бог, а ние с греховете си я издигаме. По думите на един западен средновековен богослов Бог винаги е до нас, но ние сме тези, които се отдалечаваме от Него, Бог винаги ни слуша, но ние сме тези, които не Го слушаме, Бог е винаги в нас, но ние се стремим да излезем от Него, Бог е у нас като в свой дом, но ние се отчуждаваме.
Нека помним всичко това, когато се готвим за молитва. Нека помним, че всеки път, когато заставаме за молитва, се докосваме до Живия Бог.
