Целта на човешкия живот е достигането до Бога, общуването с Него лице в Лице, съзерцаването на Троицата. Това не е само основа на християнския живот, но и негова висша цел, привеждаща човека до състоянието, за което е сътворен и призван чрез Христовите думи “Бъдете свети, защото Аз... съм свет” (Лев. 19:2), т.е. до участие в божествения живот.
Как е възможен обаче достъпът до недостъпния Бог, как сътвореното участва в живота на Несътворения? Отците на Църквата в полемиката си срещу другомислещи винаги са отстоявали недостъпността на Божията природа. Св. Григорий Богослов пише: “Божествената природа е безпределна същност, неопределена и безкрайна, простираща се извън рамките на всяка представа за време и природа”. Наред с това апостол Петър приканва християните да станат “участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4). За да изрази тази двойна истина - че Бог е едновременно скрит и открит, трансцедентен и иманентен, съвършено различен от творението и проникващ го изцяло (по-вътрешен в него от всичко друго), православното богословие прави разграничение между божествена същност и божествена енергия, наричана още благодат. Това учение и вяра на Църквата, изповядвано от светите апостоли, получава своето окончателно формулиране и обосновка в богословието на св. Григорий Палама, архиепископ на гр. Солун (XIV в.) и е утвърдено на Константинополския събор от 1351 г.
Терминът “енергия”, макар и на пръв поглед да стои по-близо до философията, всъщност на няколко пъти се среща в апостолските послания (Eф. 1:19, 3:7; Филип. 3:21; Колос. 1:29, 2:12 – в Синодалния превод: действие, действа). “Бог не се разкрива в същността си, защото никой никога не е видял или описал Божията природа; Той се разкрива обаче в благодатта, силата и енергията, които са общи за Отца, Сина и Св. Дух... Обща за трите ипостаси е не само същността – тя е неназовима, непроявима и непричастна, доколкото е отвъд всяко име, проява и причастност, но също и божествената благодат, силата, енергията, лъчението и ненакърнимостта, чрез които Бог влиза в общение и съюз със светите ангели и светците” (св. Григорий Палама). Тук виждаме, че за св. Григорий енергията на Бога е Неговата сила, благодат или царство, тя е светлината, която Петър, Иоан и Яков се удостоили да видят на Таворската планина при Преображението на Христос. “Бог се нарича Светлина не по Своята същност, а по Своята енергия”, говори Палама. Нетварната, вечна, божествена светлина на обожението е благодатта, защото думата “благодат” се отнася към божествените енергии дотолкова, доколкото те ни се подават и извършват делото на нашето спасение. “Озарението или божествената и обожваща благодат е не същността, а енергията на Бога”, говори той.
Трябва да се отбележи, че съществуването на енергиите не е обусловено от съществуването или несъществуването на творението. Те са в истинския смисъл на думата нетварни, несътворени, тъй като са енергии на нетварната Божествена същност.
Бог е навсякъде в творението със Своите енергии. Цялото мироздание прилича на една огромна горяща къпина, проникната, но не и изгорена от нетварния огън на божествените енергии. Тези енергии са “Бог с нас” (“С нами Бог”), силата на Бога, която действа у човека, Божият живот, който Той споделя с нас.
С причастността си към енергиите, с Божията благодат човек става участник в божественото естество (2 Петр. 1:4). Св. Григорий Палама, като обяснява апостол-Петровия израз, цитира св. Максим (и други отци): “Целите изцяло ставаме богове с изключение на тъждеството по същност”. По-нататък солунският архиепископ отбелязва: “Тези, които са станали приемници на божествената и боготворяща енергия, са способни да приемат целия Бог, единствено и изцяло Бога, защото това е съвършенството, към което с стремим и за което сме призвани и сътворени.”
Достигането на
целта на човешкия живот според св.
Серафим Саровски, а
именно придобиването
на благодатта на Св. Дух, се осъществява
в Църквата, където Христос пребивава в
цялата си пълнота. В нея човек се удостоява
чрез кръщението и приемането на “печат
дара Духа Святаго” и не на последно
място, чрез живота си в Христос, развиването
на кръщелната благодат до състояние на
пълната възраст на Христовото съвършенство.
“Достойните се радват на единението с
Бога... Той остава изцяло в Себе Си, но и
същевременно обитава изцяло вътре в
нас, та да станем причастни не с природата
Му, но с Неговата слава и лъчение. […]
Този, който е причастен на божествените
енергии... сам става Светлина... чистите
по сърце ще видят Бога, Който, бидейки
Светлина, обитава в тях и открива Себе
Си на обичащите Го, на Своите възлюбени”
(св. Григорий Палама).
