Из писмата на св. Атанасий (Сахаров), епископ Ковровски (1887-1962) до монахиня Варвара (Адамсон)

Относно поменаването на Вашите починали родители. Преди всичко аз мисля, че децата винаги са длъжни да се молят за своите родители, каквито и да са били те приживе – изверги, хулители и гонители на вярата. Убеден съм, че св. мъченица Варвара се е молила за баща си, който я е убивал. Вашите родители са били християни. Ако според Словото Божие „у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10:35), то колко повече това важи за вярващите в Единия Бог, в Троица прославян, и изповядващи Христос, дошъл в плът.

За мене най-скъпо от всичко е православието. Аз не мога да го сравнявам с каквито и да било други изповедания, с която и да е друга вяра. Но не дръзвам да твърдя, че всички неправославни са погинали безнадеждно. Много е милостта у Господ и много е у Него избавлението (Пс. 129:7). Кой може да Му се възпротиви, ако Той е решил да спаси някого? А Господ иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината (1 Тим. 2:4). Той не може да спаси само тези, които сами не желаят спасението и упорито се противят на протегнатата Му десница. А вашите родители като християни са искали, търсели са спасението, само че не са познали пътя на православието.