Славата на светците е в тяхното обòжение. Неразбиране на смисъла му

Често слушаме, особено когато сме събрани да почетем светците на деня, думите „славният мъченик“, „славният Божи угодник“… Този възглас „славен“ не носи политически или военен смисъл. Славен е този, който се намира в благодатта на Бога, „славата“ е благодатта на Бога, светлината на Троицата. И тази Светлина на Светата Троица се нарича Нетварна светлина, Слава, Благодат, Царство, Сила. „Силата на Светата Троица“, за която говорим, е Славата, Нетварната светлина, която Божието действие ни явява и която ни разкрива божествеността. Същността на Бога не я виждаме, нито ще я видим някога. Но знаем, когато стигнем до просветление в обòжението като светците, че там те виждат славата на Бога.

Ще ви разкажа нещо, не за да се смеете, а за да разберете колко далеч сме от правилното. Преди време дойде един човек, няма значение мъж ли беше или жена, и ми казва: „Дойдох, защото мисля, че сте постигнали обòжението, затова дойдох“. Аз отговорих: „Ако бях достигнал до обòжение, щях да съм като св. Герасим и като св. Спиридон. За никой не е изключено, но аз не съм го постигнал!“. И ми отговаря човекът: „Ама аз затова дойдох!“, т. е. съвсем се обърка, горкият, като видя, че не съм постигнал обòжение. А той беше дошъл да види св. Спиридон. Не обвинявам, но вижте как мнозина не знаят какво е обòжението.

Продължение от „Хвърчила“

В Стария Завет израилтяните принасяли на Бога десятък – една десета от всичко, което раждала земята: „Отделяй десятъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година“ (Втор. 14:22). Принасяйки на Бога първия добив от нивите, израилтяните Го призовавали да благослови цялата реколта. По този начин свидетелствали, че земята е Божия, а пък те са само пазители на даровете Му. Отдавайки Богу десятък, ние с благодарност Му принасяме това, което е Негово. И това приношение се е възприемало не като лишаване, а като обогатяване. Прибирането на реколтата е време на радост и веселие: „И весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе...“ (Втор. 16:11).

Хвърчила

В Гърция началото на Великия пост се отбелязва като първия за годината празник на открито. Семействата отиват на излет сред природата, пускат хвърчила.

По този начин Православната църква ни учи да свързваме Великия пост със свежия въздух, с вятъра, с идването на пролетта. Великият пост е период на хвърчилата, на новите приключения, на новите надежди и начинания.

Великият пост не настъпва през есента, когато листата падат и денят намалява, нито пък през зимата, когато дърветата стърчат голи и водата във водоемите замръзва, а през пролетта, когато ледът се топи и навсякъде се ражда нов живот.

Въпросът за изповедта е толкова важен, че аз искам да се спра на него по-подробно и по-дълбоко.

Изповедта е два вида. Има лична, частна изповед, когато човек отива при свещеник и в негово присъствие разкрива душата си пред Бога. Има също така и обща изповед, когато се събира голяма или малка група хора и свещеникът прави изповед за всички, включвайки и себе си. Първо ще се спра на частната изповед и ето на какво ще обърна внимание.

Човек се изповядва на Бога. В поучението, което свещеникът произнася преди изповедта на отделния човек се казва: „Ето, чадо, Христос невидимо стои, за да приеме твоята изповед, а аз съм само свидетел“. Това е важно да се помни: ние не се изповядваме пред свещеника и не той е нашият съдия. Даже бих казал нещо повече: дори Христос в този момент не е наш Съдия, а е състрадаващият ни Спасител. Това е много, много важно, защото когато идваме на изповед, ние сме в присъствието на свидетел.