„Ония пък, които са Христови, разпнали
са плътта си със страстите и похотите“
(Гал. 5:24)
Монашеството води своето начало от подвижническия начин на живот на св. Антоний Велики (ок. 250 (251) – 356 г.), който пръв събира около себе си братя, пожелали да се отдадат на молитва, пост и аскетически трудове. Макар че възниква в края на третото и началото на четвъртото столетие, монашеството има своите библейски основания.
В Св. Писание като негов предобраз служи оброкът, който назореите са давали пред Бога (Числ. 6 гл.), както и примерът на пророците Илия, Елисей и Йеремия, които не са имали съпруги. Св. Богородица като девица е била удостоена да носи Бога Слово в утробата си и да Го роди, оставайки дева завинаги е била вдъхновение на желаещите да отдадат целия си живот на Бога.