До редакционния екип на dveri.bg, конкретно до г-жа Златина Каравълчева
Г-жо Каравълчева,
Искам да изразя публично несъгласие с основното твърдение във Вашата статия-отговор на зададен въпрос: „Задължителни ли са постът и изповедта преди причастие?“. В моя отговор не залагам своето мнение и учение, а учението и отношението на Църквата ни в лицето на нейните водачи – клириците и управляващия я орган, Св. Синод.
В своя живот човек не се спасява сам, а чрез Църквата. Който не слуша Църквата, по думите на св. Киприан Картагенски, той не иска да слуша Бога. А без послушание не може да се угоди на Бога, следователно не можеш и да се спасиш. Да слушаме Църквата, ще рече да се съобразяваме с онова учение за вярата и онзи начин на живот, който тя ни препоръчва в лицето на своите пастири. Разбира се, когато те правилно учат и проповядват за веровите истини (догматите), и за християнската нравственост (духовния живот). Мярката е, че ние изповядваме онова, които винаги, от всички и еднакво се практикува във Вселенската църква (по израза на св. Викентий Лерински).
А най-добре проподядват и учат на вяра и нравственост светиите, т. е. онези пастири и богослови, които лично, чрез правилен духовен живот са достигнали съвършенство и святост. С това искам да подчертая, че тезата на един или друг „млад“ богослов или духовник не може да бъде толкова меродавна, особено при липса на опит, отколкото онази на един „зрял“ духовник или светец.