Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (125 Votes)

i 5c0149e0d49e7 2В нашия свят разполагаме с книги и цветна телевизия, интернет и мобилни телефони. Всички тези технологии и на мен, и на вас ни се нравят. Но пък впечатленията са твърде много! И ако попитам моята душа, тя може би веднага ще се развика в опит да се защити от излишъка на образи, информация и звуци. А после тутакси радостно и мъчително ще се впусне към новото видео в интернет, някоя смешна картинка, забавна история, прясна клюка, извънредна новина, „разтърсила целия свят“. С какво изпълваме ума и сърцето си – по тази тема размишлява архимандрит Сава (Мажуко).

Познавачите твърдят, че в първите три дни след смъртта може да се пътува – летиш, където ти душа иска! Мечтали сте да идете в Париж, но не сте успели? Смело си планирайте за след смъртта, че да не се отклонявате от грижите приживе.

Макар че покойният Платон не е изразявал чак такъв оптимизъм. Той е предполагал, че колкото по-силно душата се привързва към тялото, толкова повече надебелява, натежава, става трудноподвижна и хич не ѝ е до душевни полети. От общуването с плътта духът се уплътнява, угоява и когато излиза от тялото при смъртта, какво ти да лети, той дори едва се движи и е принуден мрачно да „обикаля край гробовете и надгробните паметници“ (Федон 81d-e).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

518c577a577d8d3f947d78cd42f9e18eПосвещава се на брат ми Петьо

„Григориат“ беше първият в списъка от леснодостъпните по море манастири за нас. Той е на югозападния бряг на Атон и само на 20 м от пристана.

„Григориат“ (или манастирът „Св. Григорий“, бел. ред.) заема седемнадесето място в поредицата по старшинство на светогорските манастири.

Голямото монашеско гнездо е свито на една скала над морето между манастирите „Симонопетра“ и „Дионисиат“.

Oт Уранополи до главното светогорско пристанище Дафни отплавахме с ферибота „Св. Анна“. Оттам чакаме „Малката Св. Анна“ за „Григориат“.

4.9674796747967 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (123 Votes)

ПредтечаНека поговорим за един важен духовен закон, който се отнася до темата „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1). Много показателни са думите на св. ап. Павел: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени“ (Гал. 6:1). Какво означава „като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени“? Отговорът се крие в „духа на кротост“, защото духовният закон наказва онзи, който проявява жестокосърдечие и безчувственост. С други думи, ако се опиташ да поправиш някого без човечност и обич, резултатът е сигурен – съветваният ще се почувства унизен и подценяван. А ти ще трябва да платиш съответната цена за това. И наказанието според духовния закон е гарантирано: ти също ще бъдеш изкушен и тогава към тебе ще се отнесат със същата безчувственост и безразличие.

Нашата мистична монашеска традиция е категорична: съдене без съчувствие е демонично и, бихме казали, фашистко. Следователно то убива, дори да е правдиво. Удачен е коментарът на св. Йоан Касиан: „Когато някой е безчувствен, но съди строго простъпките на другите, той е очевиден пример за душа, която не се е пречистила от страшни страсти“.

4.976 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (125 Votes)

Ангели1Рождественският пост е поклоннически път – той иска и сили, и бодрост. Обикновено подхващаме разговор за смисъла на тези дни на пост, за това на кое да обърнем внимание, какви отговорности трябва да поемем. Животът обаче показва, че в някои случаи е най-полезно да отстъпим крачка назад и да си позволим малко почивка, за да съберем сили преди дългия път, който ни чака. За това разказва в първото рождественско писмо архим. Сава (Мажуко).

Рождественският пост започва в края на ноември, а това не е най-доброто време за ликуване.

Небето като олово, слънцето все едно е глътнато от крокодил, лицата са сиви и определено имаме желание само да спим, някак ни тегли към дрямка – до такава степен, че дори на активните спортисти сутрешните кросове не им вършат никаква работа. Какво да се прави – ноемврийска вялост!

Населението е масово диагностицирано с пандит. Това е състояние, при което постепенно се превръщаме в панди – черни кръгове под очите, жален поглед и миролюбив денонощен апетит.

Верен признак за тази болежка е, че сутрин се събуждаме обидени. Седим си в любимото легло, загърнати в одеяло, а наоколо е тъма и изпитваме съвсем ясното чувство, че някой ни е обидил безвъзвратно, при това толкова силно, че би било престъпление пред Вселената да оставим горката възглавница цял ден сама.

А очите! Очите се затварят сами, без чужда помощ, и затова ентусиасти предлагат ноември да се преименува на „очември“, а всяка „панда“ да бъде обкръжена с топлина и грижи.

И тези приключения – тъкмо в навечерието на голямо дело, което иска и сили, и внимание, и способност да пренесем ползотворно цялата духовна наситеност на тези свети дни. Каквото и да си говорим, Рождественският пост наистина е най-значимото събитие в църковния живот, това са богословски интензивни дни и седмици.

4.9660194174757 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (206 Votes)

Άγιος Πορφύριος Καυσοκαλυβίτης 1Един път отидох в килията на преподобния старец Порфирий – по онова време той вече беше загубил светлината на очите си. Повика ме до себе си, с голяма бащинска любов ме хвана за ръката и с много радостно изражение ми каза: „Помни, дъще моя, думите, които ще ти кажа, защото ще се наложи да ги запишеш за полза и на други души“.

Именно тези думи на светия старец, по силата на светото послушание, са причината да се намирам днес тук, като приехме със смирение поканата на Високопреосвещения митрополит на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон, за което много му благодаря. Не знам доколко ще успея да докосна вашите търсещи святост сърца. Защото всеки път ме придружава страхът, че няма да съм на висотата на достойната за удивление личност на светия старец Порфирий и на неговото духовно богатство. Нещата, които ще разкажа, ще бъдат съвсем недостатъчни. Неизбежно времето е кратко и словото – бедно. Това ще бъдат капки от непресъхващия и духоносен извор на духовни поучения от христоносния, богоречив, харизматичен и опитен наставник, преподобния наш отец Порфирий, който с много загриженост и любов, с голяма бащинска нежност, бликаща от любящото му сърце, ме ръководи по дългия път на моето духовно съзряване.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики