Мобилно меню

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

f8fСедмица преди Пасха Господ влязъл, яздейки магаре в Йерусалим. Народът ликувал, а Той скърбял. Хората имали свои мечти, надежди и планове, а Той виждал бъдещето им през сълзи. Плачел за Давидовия град, казвайки: „Те не забеляза кога те посетих…“. Думите са много важни, защото Бог посещава всеки човек. Чука по вратата на всеки от нас. Насаме, скрито, почти незабелязано, чрез събитията и обстоятелствата в живота ни звучи Неговият призив: „Върви след Мене, послушай гласа Ми“. Често обаче не забелязваме, че сме били посетени.

Говорих с възрастен човек, който водеше унил, безрадостен и бездуховен живот. Като млад, както вървял в града, го озарила необикновена вътрешна светлина и видял всичко наоколо озарено от Божието присъствие. За него нямало преграда между небето и земята. Това бил зовът на Бога, посещението на Господ. По-късно всичко било забравено и изоставено. Минали години, суетата и грижите на живота го оплели и никога не се обърнал към Този, Който го бил повикал.

4.9493670886076 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (79 Votes)

149147910450054На 6 април почитаме паметта на славянския просветител св. Методий. Често го наричаме и славянобългарски, макар че така може би ограничаваме неговите големи заслуги за всички славянски народи, защото паметта му се тачи от всички славяни, в това число и от неправославните.

Но когато кажем, че почитаме църковно даден светец, обикновено се разбира, че в определен ден се отслужва богослужение в негова чест. А богослужебното честване включва вечерна и утринна (с техните десетки кратки текстове на възхвала), последвана от литургия, на която се изпяват тропарът и кондакът на чествания светец (за незапознатите: това са два кратки молитвени текста, да ги наречем строфи, от няколко реда, които съдържат накратко основни моменти от житието или заслугите на светеца). В реда на литургията другите молитви (които се четат или пеят) са си обичайните за всяка литургия.

4.9565217391304 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (69 Votes)

285875.pНие съдим всички и всичко. Без да сме в състояние да знаем всички обстоятелства, ние стигаме до своите заключения, като правим собствени предположения за човека и за неговите действия. И, честно казано, рядко съдим някого добросъвестно и безпристрастно. Винаги имаме нещо лошо да кажем за другия, докато добра дума почти не излиза от устата ни. Освен ако, разбира се, този, когото съдим, сме самите ние. Там изведнъж ще намерим много извинения и смекчаващи обстоятелства, за да оценим положително своето отношение към другите.

Ние сме в центъра на вселената, а целият останал свят се върти около нас. Не позволяваме извиненията, които осигуряваме за себе си, да съществуват за другите. В никакъв случай! След като сме убедени, че сме преценили правилно, то – край! Всичко е ясно! И така върви животът: отравяме мислите си със злоба към другите, отровата на злобата започва да тече в кръвта ни и в крайна сметка се потапяме в злото.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

7152 nНа 27 февруари се чества паметта на преп. Ефрем († 1998 г.), живял в светогорския скит „Катунакия“. Той е един от съвременните свидетели на Христовата църква, когото Бог прославя приживе и след смъртта му с благодатни дарове. Неговото житие на човек, който искрено и безкомпромисно търси Бога, минава през старостилния разкол в Гърция, но заради чистотата на сърцето и липсата на лукавство Христос го връща в Своята църква. Негови са думите: „Разколът става лесно, единението е трудно“. Предлагаме откъс от книгата на Русенска митрополия „Съвременни старци на Православието“, посветен на послушанието като добродетел. За преп. Ефрем основата на монашеското послушание е физическото усилие, трудът, желанието да изпълниш волята и да помогнеш на стареца или другите братя. Това послушание в труда има предимство пред личните духовни преживявания и „благочестие“. В този смисъл без послушание истинската молитва е невъзможна, защото човек не се е научил да жертва своята воля и егоистично желание заради ближния. Това учение за послушанието няма нищо общо с послушанието като отказ от отговорност, от различаването на добро и зло, на греха от правдата, което води до религиозна патология и духовна зависимост.

Много често старецът Ефрем се оплакваше, когато слушаше похвални слова и разкази за чудесата на отминали и съвременни светци, защото казваше, че за светците е нормално да вършат чудеса, а за хората – да им се удивляват, но въпросът е по какви пътища вървим самите ние и дали подражаваме на техния начин на живот, който ги е отвел до такива духовни висоти и ги е изпълнил с чудотворната Божия благодат. Днес, когато почитаме светия старец, нека го послушаме и опишем няколко от неговите пътища, неговите мисли, убеждения, действия, които го доведоха до прегръдката на Авраам, както казва Писанието. И който реши да подражава на някои от тях, ще получа полза, защото ще изпълни казаното: „Почит към светеца е подражаването на светеца“. Основно място в учението на стареца заемаше послушанието като единствен сигурен път към спасението и рая. Повтаряше, че това му казвал истинският исихаст старецът Йосиф Пещерник: „Може да се причастяваш и да не се спасиш, може да постиш и да не се спасиш, може да бодърстваш в молитва и да не се спасиш. Ако имаш послушание, със сигурност се спасяваш. И Самият Христос беше „послушен дори до смърт и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8)“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

hill bozovich

Какво е да бъдеш свещеник в хоспис, където хората очакват смъртта, а дните до нея са отброени. Разказва отец Христофор Хил, англичанин и православен свещеник, който дълги години служи в първия московски хоспис, в едно интервю за „Православие и мир“.

- По какво църковното служение в хосписа се отличава от всяко друго служение?

- Тук трябва повече да се организираме и съобразяваме. В енорията всички хора са като цяло здрави, а тук нуждите и възможностите са абсолютно различни. Правя незначителни съкращения в Литургията, тъй като силите на хората са малки. При нас всичко е максимално просто, певците са двама.

Някои неща, които в обикновените енории се пеят, при нас се четат. Символа на вярата и „Отче наш“ произнасяме всички, а не ги пеем. Хората просто не са в състояние. Затова пък се вместваме в петдесет минути, максимум час, хората не се уморяват, могат с радост да се причастят. Дори успявам да прочета проповед, съвсем кратичка, не в стила на св. Йоан Златоуст (смее се).

В обикновената енорийска практика преди четенето на Символа на вярата дяконът и свещеникът казват: „Двери, двери, в премъдростта да внимаваме!“, и после изпяват Символа. А при нас няма врати, затова обикновено повтарям това, което свещениците казват в този момент в олтара – обръщам се към събралите се и казвам: „Христос е посред нас“. И тези, които са в храма (днес например бяха десет души), отговарят: „Е и ще бъде!“.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики