На 1 септември се отбелязва началото на Новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 в., по времето на имп. Юстиниан Първи, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ἰνδικτιῶν; лат. indictio – обявяване), периоди от петнадесет години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума „индикцио“ в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
Старицата Гавриила: Бог, както обича тебе, така обича и враговете ти
Само когато се усъвършенстваш в Любовта, можеш да стигнеш до безстрастие.
Неудачници са само тези, които не правят нищо с истинска любов.
Човекът е естествено да преценява. Осъждането се върши от злоба. Разсъдителността е Божи дар и трябва да се молим, за да го придобием. Нужно е, за да се опазим и да вървим напред.
Животът на Църквата е отвъд всяка морална дисциплина или религиозни задължения. Той е извисяване над морализма до духовността.
Нерешителният човек не участва в живота.
Когато трябва, Бог изпраща някого до нас. Ние всички сме спътници.
Старицата Гавриила: Това, което говорим, остава във вечността
Всяко място може да стане място на Възкресение. Стига да живееш смирено като Христос.
Има хора, които се грижат за други хора, а има и такива, които се грижат за всички.
Не знание, което научаваш, а знание, което изстрадваш. Това е православната духовност.
Не искай много неща – нито тези, които са далеч, нито тези, които са близо. Старай се малкото, което имаш, да го осветиш.
Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бога.
Няма нищо по-евтино от парите.
По-добре ад тук, отколкото в отвъдния свят.
Пет причини да не обикаляме по манастирите (2 част)
Вярващи отиват в манастирите и виждат благочестивия живот на хората там и как те вършат нещата според монашеската традиция и пожелават ревностно да й подражават, без да я разбират. Поклонниците откриват монаси и „старци”, чиито живот им се струва по-духовен от този на енорийските им свещеници, които те считат за неспособни да задоволят духовните им нужди. Те ходят при тях на изповед, установяват духовна връзка с духовен отец или майка в манастира и мислят, че това е единствения начин да постигнат спасение. Често пъти се случва обаче да получат духовен съвет, който те интерпретират погрешно.
Пет причини да не обикаляме по манастирите