Сънищата
Чувам, че много миряни говорят за своите сънища и съновидения, доверяват им се и правят разни догадки и тълкувания за бъдещето си. Някои от нашите почтени монаси и свещеници също вярват в сънищата и им придават особено значение.
Като получат писма от миряните, които споделят своите съновидения, някои монаси по своята неопитност в духовния живот се разпалват от тези писма и ги дават на събратята си да ги четат за поука и назидание. Ето такова неправилно разбиране за сънищата ме подбуди да напиша и аз нещо според оставеното ни от светите отци.
Пристъпването към божествено Причастие
Днес дори за неосъзнатите християни Божественото Причастие продължава да бъде върховен израз на вяра, благочестие, освещаване и благословение. Независимо от степента на вярата или на религиозното израстване на човека, всички – някои съзнателно, а други несъзнателно – усещат някакво страхопочитание пред Тайнството. Това страхопочитание държи повечето от тях далеч през по-голямата част от годината, а когато решат да пристъпят, го правят по-скоро по обичай “за успешна година” – както казват – и остават чужди на истинските измерения на Тайнството.
Старецът Гавриил ( Годердзи Ургебадзе Василиевич)
Има такива старци, на които Бог е дал благодатта на последните времена. Искаме да запознаем читателите на Двери с един от тези макар и много рядко срещани духовни светилници, какъвто е грузинският старец Гавриил.
Недалеч от Тбилиси, в древната грузинска столица Мцхета, притихнал сякаш във величествената сянка на катедралния храм „Светицховели“ (Животворящ, Живоносен стълб) е манастирът „Самтавро“. Там, в двора, зад малкия старинен храм се намират няколко гроба. Суетата около единия е забележима, малката пейка обърната срещу надгробния кръст никога не остава без хора. Едни идват, други си отиват, кой набързо просто изважда нагръдното си кръстче и го долепя до надгробния кръст, кой взима в шепата си малко пръст от надгробието, един коленичи и се моли, друг просто мълчаливо седи. Всички идват с едничкото желание да се докоснат до светостта, която дори гробът не може да затъмни. Това е последният дом на стареца Гавриил.
Роден е на 26 август 1929 г. в Тбилиси, в семейството на убеден комунист. Баща му умира рано, а майка му впоследствие става монахиня Анна († 2000 г.) и днес е погребана близо до своя син.
Иисусовата молитва
Първата част на молитвата – „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи” – съдържа изповядване на вярата в Божеството на Христос, но също и в цялата Света Троица. Втората част е изповед на човека, който се моли: той признава падението, всемирното и своето собствено, своята греховност и нуждата си от спасение. Тези две части – изповядването на вярата и покаянието на онзи, който се моли – дават пълнотата и съдържанието на молитвата.
Името „Иисус” е дадено чрез откровение свише. То произхожда от енергията на Божието Битие, идва при нас извън времето и по никакъв начин не е човешко изобретение.