Християни, вкусете от Божията любов, приемете Тялото и Кръвта Господни, приобщете се в благодатта на Светия Дух!
Християни, пребъдете в святост и чистота!
Християни, приемете от Божия мир!
Християни, със страх Божии, вяра и любов – причастете се!
Любовта Божия се изразява най-ярко в Голготската жертва на Господ Иисус Христос и в акта на Неговото възкресение. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“(Иоан 3:16).
Жертвата Иисусова и любовта Христова се възпяват вечно в богослужението на св. Църква. Това става по време на най-важната част от св. Литургия, т. нар. „Евхаристиен канон“ или „Литургия на верните“, при пеенето на ангелската песен наречена „Sanctus“.
С думите "покайте се, защото се приближи царството небесно..." (Мат.3:2) започнал проповедта си св. Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк и Предтеча Господен. Със същите думи Господ Иисус Христос поставил началото на общественото Си служение (Мат.4:17). Правото на апостолите да "прощават" или "задържат" грехове било дадено чрез думите "ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата..." (Мат.16:19) и "каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето..." (Мат.18:18).
Религията за един определен тип вярващи е преди всичко предписания и правила, които трябва да бъдат спазвани на всяка цена. Целта на многочислените самоограничения, които си налагат, е техният начин да се чувстват нравствено извисени над обкръжаващите ги. Цената, която заплащат, за да поддържат този образ на своя живот, прикриващ владеещото ги чувство за неувереност и малоценност, е изпадането в дълбока криза и психично разстройство.
Християнският възглед за смъртта може да бъде илюстриран най-добре със символиката в св. Литургия. Непосредствено след Великия вход, който символизира погребението на Иисус Христос, царските двери на олтара, който в този момент изобразява Гроба Господен, остават отворени, както отвален остава камъкът на Гроба. Този момент от св. Литургия изобразява победата на живота над смъртта.
По пътя към спасението първо се срещаш с Бога, а след това - със себе си. Изборът - това, че си откликнал на Божия призив и си тръгнал след Христос- е направил възможна срещата със себе си. На човека е дадено да разкрие Божия образ в себе си, едва тогава може истински да проумее своята личност, своята реална уникалност. Обгърнат от чужд за душата свят, живеещ в поквара, фалш, суета, нашият съвременник „потъва” в работата и ежедневните ангажименти, които нагло изсмукват цялото му време...
Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.