„Бог е любов", „християнството учи на любов", „най-важната християнска заповед е обичай ближния си"... Често чуваме всичко това. Но за каква любов става дума? Какво е любовта от гледна точка на Евангелието? Нека се опитаме да изясним.
Основните източници, на които християните се опират, когато говорят за любовта – това са Евангелието, разказващо за живота и учението на Господ Иисус Христос, и посланията на Неговите ученици – апостолите.
В Евангелието Христос казва, че Бог дава на хората само две ключови заповеди и те се отнасят за любовта: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; – казва Спасителят, – а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40). „Законът и пророците“ – това е цялото учение на Стария Завет, многобройните предписания и заповеди; всичко, което проповядват древните пророци. Всички повеления и закони, дадени от Бога, съдържат в сърцевината си любовта като първооснова – ето, това има предвид Христос. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самия себе си – ще обясни впоследствие апостол Павел (Рим. 13:9).