Духовен живот | Богослужение

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 65

Психология на поста

4.9951219512195 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (205 Votes)

По своята идея и по своя дух постът освобождава човека от всичко измамно, от всичко излишно, което го превръща в самодоволно същество и прегражда пред него пътя към истинските ценности.

Чистото земно не се противопоставя на небесното, а хармонично се съчетава с него. Нечистотата за християнското съзнание се корени не в материалното естество като такова, а в нарушаването на равновесието между земното и небесното, между материалното и духовното – тя се корени във вътрешния живот на човека. Нечистотата винаги е отпадане от Божията воля, която създава хармонията в света. Тя е нарушаване на заповедите, непослушание към Бога, към Неговия замисъл за света и човека.

За чистия всичко е чисто (Тит 1:15), защото чистият, ще рече вкорененият в Божията воля и истина човек, винаги постъпва чисто, закономерно, богооткровено и за него действително всичко в духовния и материалния свят е чисто и безсъблазнително.

Цялата статия: Психология на поста

Старецът умееше да се смее

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)

С отец Софроний – ученик и биограф на преподобния Силуан Атонски, се запознах най-напред задочно – посредством книгата “Старец Силуан”, която през 80-те години се предаваше от ръка на ръка в самиздатски вариант и се ползваше с голяма популярност. Когато бях на шестнадесет се случи да се запозная със сестрата на отец Софроний - забележителна, скромна жена на преклонна възраст - Мария Семьоновна Калашникова. Тя живееше в Москва в стара едноетажна къща на улица “Рилеев” и ние с майка ми често я посещавахме. Тя ни разказваше за отец Софроний, даваше ни да четем писмата му до нея, показваше ни фотографии на неговия манастир. Историята на тяхното общуване е твърде интересна. В детството си те били много близки, но после съдбата ги разделила от двете страни на “желязната завеса”. Отец Софроний емигрирал, прекарал много години на Атон, после попаднал във Франция и накрая отседнал в Англия, където основал свой манастир. Мария останала в Русия и в течение на много години нищо не знаела за съдбата на брат си, докато през 50-те години той сам я намерил. Завързала се кореспонденция между тях, няколко пъти Мария Семьоновна гостувала при него в Англия.

Цялата статия: Старецът умееше да се смее

Сънищата

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (36 Votes)

Из писмата на Валаамския старец Йоан (1873 – 1958)

Чувам, че много миряни говорят за своите сънища и съновидения, доверяват им се и правят разни догадки и тълкувания за бъдещето си. Някои от нашите почтени монаси и свещеници също вярват в сънищата и им придават особено значение.

Като получат писма от миряните, които споделят своите съновидения, някои монаси по своята неопитност в духовния живот се разпалват от тези писма и ги дават на събратята си да ги четат за поука и назидание. Ето такова неправилно разбиране за сънищата ме подбуди да напиша и аз нещо според оставеното ни от светите отци.

Цялата статия: Сънищата

Пристъпването към божествено Причастие

4.9111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (45 Votes)

Заблуди и формалности в отношението към тайнството

Днес дори за неосъзнатите християни Божественото Причастие продължава да бъде върховен израз на вяра, благочестие, освещаване и благословение. Независимо от степента на вярата или на религиозното израстване на човека, всички – някои съзнателно, а други несъзнателно – усещат някакво страхопочитание пред Тайнството. Това страхопочитание държи повечето от тях далеч през по-голямата част от годината, а когато решат да пристъпят, го правят по-скоро по обичай “за успешна година” – както казват – и остават чужди на истинските измерения на Тайнството.

А и за повечето съзнателни християни по-честото или по-рядкото пристъпване към “Господнята трапеза” се ограничава до пиетистките^¹ рамки на индивидуалното спасение. Но тези будни християни дори не предполагат измерението на божествената Евхаристия като “откриване и осъществяване на Църквата”, като “Тайнство на събранието”, като “изначален образ на Църквата” или като “преживяване на Бъдещия век” на Божието Царство. Всичко това е съкровената страна на Тайнството, останала в сянката на невежеството, което обаче изопачава основния смисъл на Евхаристията като Тайнство на Църквата, въпреки че Иисус Христос дойде в света “за да събере наедно и разпилените чеда Божии”(Йоан 11:52).

Цялата статия: Пристъпването към божествено Причастие

Старецът Гавриил ( Годердзи Ургебадзе Василиевич)

4.9509803921569 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (102 Votes)

Има такива старци, на които Бог е дал благодатта на последните времена. Искаме да запознаем читателите на Двери с един от тези макар и много рядко срещани духовни светилници, какъвто е грузинският старец Гавриил.

Недалеч от Тбилиси, в древната грузинска столица Мцхета, притихнал сякаш във величествената сянка на катедралния храм „Светицховели“ (Животворящ, Живоносен стълб) е манастирът „Самтавро“. Там, в двора, зад малкия старинен храм се намират няколко гроба. Суетата около единия е забележима, малката пейка обърната срещу надгробния кръст никога не остава без хора. Едни идват, други си отиват, кой набързо просто изважда нагръдното си кръстче и го долепя до надгробния кръст, кой взима в шепата си малко пръст от надгробието, един коленичи и се моли, друг просто мълчаливо седи. Всички идват с едничкото желание да се докоснат до светостта, която дори гробът не може да затъмни. Това е последният дом на стареца Гавриил.

Роден е на 26 август 1929 г. в Тбилиси, в семейството на убеден комунист. Баща му умира рано, а майка му впоследствие става монахиня Анна († 2000 г.) и днес е погребана близо до своя син.

Цялата статия: Старецът Гавриил ( Годердзи Ургебадзе Василиевич)

За молитвата

Поклонничество

Отношение към смъртта

Монашество

Тайнствата

Постите

Празници

Страница 86 от 111

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник