Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

agios loukasИли защо православните християни почитат иконите?

Тържеството на Православието е свързано с историческо събитие, с окончателната победа над ереста на иконоборството, победата на иконопочитанието, която е формулирана в нашите догмати, когато казваме и изповядваме, че честта и поклонението на образ, нарисуван с бои върху дъска, се отнася към първообраза невидим. Покланяйки се на иконата, покланяйки се на видимото изображение, ние се покланяме на невидимия Бог, Който присъства винаги и навсякъде.

Но трябва също да осъзнаем, че само по себе си почитането на иконите е свързано преди всичко с това, че Господ се е въплътил в човешка природа, приел е в себе си цялата пълнота на човешката природа. Неслучайно досега съществува забрана за онези изображения, които не могат да предадат пълнотата на реалността на божествения небесен живот. Например забраната за изобразяване на Бог Отец като старец, забраната за изобразяване на така наречената Новозаветна Троица, където Бог Отец се изобразява като старец, а Светият дух – като гълъб.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

801За да бъде любовта истинска, е необходимо нейното упражняване и култивиране. Ако не обработиш една нива, от нея ще поникнат само тръни. Много пъти в душите на хората виждаме да никнат тръни.

За съжаление, дори собствените си деца не обичаме, защото любовта към децата не е егоистичната любов, която ни кара да им купуваме разни неща, а е онази любов, която детето първо трябва да почувства в дома си, за да може след това и то да стане човек, който истински обича.

Бог е любов, а ние, хората, сме създадени по Божи образ. Следователно трябва самите ние да бъдем любов, а не да имаме любов. Човекът, който казва, че има любов, нищо няма, защото този, който има, не го казва, а го живее, преживява го и го вижда в живота си. Още повече си личи това, когато в живота има трудности, изкушения, но човек не губи тази красота на любовта.

На Кръстопоклонна неделя изнасяме св. Кръст в храма. Мярата на любовта е кръстът. Това е мярата. Важно е да изследваме смисъла на Христовия Кръст, за да можем да разберем дали обичаме, да разберем дали реално сме хора, които сме изпълнени с любов. Христос ни показа Своята любов чрез Кръста. Кръстът е мярката на Божията любов. Искаш ли да видиш колко Бог обича теб и мен, и всички? Погледни Кръста. Там ще видиш един Бог, Който навежда небесата, става Човек, влиза в човешкия живот, в нашия живот, ходи сред нас, благотвори и изцерява всички, открива ни Своята истина  – което е  израз на  любовта – и накрая се възкачва на Кръста. Не защото не е могъл да постъпи по друг начин, а защото е искал да изцели немощта и неспособността на човека да обича. Той не е дошъл, за да ни спечели с Неговата сила. Затова е влязъл в историята на света не като властник и княз, за да ни подчини, а като смирен Младенец, за да дойде при нас.

4.9722222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (36 Votes)

647601Всички сме чували как по време на св. Литургия дяконът отправя следното  прошение:

Християнски, безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд, от Господа да просим.

Темата за смъртта е малко жестока, но в тази беседа ще се опитаме да я подсладим. Факт е, че всички прошения на Църквата към Бога са за реални нужди на нашето битие. Те не са измислени, фалшиви, условни, а съвсем реални. Колкото и да чукаме на дърво, когато слушаме за край на живота - нали така казват някои: чукни на дърво да не умрем! - смъртта е неизбежна реалност за всеки от нас. И вместо да се страхуваме от нея, по-добре да я победим, да победим този страх. Докато човек се страхува, страхът го преследва. Ако се страхуваш от нещо, то те преследва. Ако го победиш, тогава не те преследва. И със сигурност, ние като чеда на Църквата, не трябва да потискаме тези неща в нашето подсъзнание. Не казвам, че трябва да мислиш ден и нощ за смъртта. От друга страна е добре човек да има реална представа за тези  неща. 

4.9824561403509 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (57 Votes)

heart-door„Когато жените ни обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни“

Оноре дьо Балзак

Трябва да простя. Искам да простя. Старая се да простя. И чувствам, че не мога. Уговарям себе си, осъзнавам цялата важност на прошката, знам думите на Христос за опрощението „до седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18:22) и, което е още по-страшно, за това, че „… и кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви“ (Марк 11:25-26), и изстисквам от себе си прошката, но чудото не се случва.

На Прошка обаче задължително ще трябва да простя. С усмивка казвам: „Бог прощава и аз ще простя“, и вече почти си вярвам, но дълбоко в себе си знам, че тъкмо на този човек, тъкмо тази постъпка не мога да простя. На други хора може и да мога, ама на този негодник – никога, толкова голямо зло ми е причинил, толкова дълбоко ме е наранил и толкова ме боли и досега – не, не мога! Може би вече не му желая злото и не го проклинам (което е някакъв напредък), но не мога да му простя.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

216098.pЗа избора на житейски път на архиепископ Серафим (Соболев)

Различни са пътищата за спасение на хората; различни са и пътищата, по които някои стигат до избора на монашеството. Като студент имах двама приятели, и двамата от долния курс: Виктор Р. и Колечка С. След това всички се замонашихме, но всеки по различен начин подходи към това решение за високо духовно, но и опасно житие. Виктор – така го наричаха всички, с пълното му име, заради сериозността на неговите възгледи и поведение: не помня някога да се е смял открито, най-много да пусне някоя по детски мила усмивка. Нисичък, с едни замислени тъмни очи, с високо и широко чело, с бавни движения; но в душата му кипеше силен живот – не можеше да бъде наречен «топлохладен». Вътрешните му преживявания обаче бяха съкровени; към решенията той пристъпваше задълбочено, «принципно» (Виктор беше изключително способен ‒ най-задълбочен от трима ни), рационално. И когато постигаше нещо в ума си, предприемаше и съответните действия ‒ тихо, без много шум, но твърдо. И тогава не му трябваха никакви откровения, видения и дори прозорливи старци – и без това му беше ясно какво да прави.

По този път той стигна не само до убеждението за превъзходството на безбрачието и иночеството, но и до практическия извод за себе си, че трябва да приеме монашеството.

‒ Аз, ‒ ми каза той веднъж, ‒ не бих могъл сега да се отдам на манастирското иночество ‒не ми е по силите още, и нямам такова желание; но към ученото монашество, с Божията помощ, ще се присъединя: този път ми е ясен.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики