В един от текстовете за св. Макарий Египетски е запазена следната история, която разказва самият светец и която се отнася за ада:
„Като ходел един път в пустинята, той намерил захвърлен на земята човешки череп. Побутнал го леко с финиковата си тояжка и казал:
- Чий си? Отговори ми!
Черепът проговорил и рекъл:
- Аз бях главен жрец на езичниците, които живееха на това място, а ти си авва Макарий, който имаш в себе си Светия Дух. Винаги, когато жалееш в молитвата си тези, които са в ада, те се утешават малко.
- А каква е утехата им? – попитал авва Макарий.
- Колкото е разстоянието между небето и земята, толкова е и огънят под нас. Тъй като сме в огън от главата до петите, не можем да видим лицето на другия, защото гърбът на единия е залепен до този на другия. Когато ти обаче се молиш за нас, ние се виждаме за малко един друг, докато трае молитвата, – отвърнал жрецът.
Заплакал тогава старецът и казал: