Животът и молитвата са съвършено неразделни. Животът без молитва е празен - в него липсва най-важното му измерение; това е живот повърхностен, без дълбочина, живот в двуизмерно пространство и време; живот, който се задоволява само с видимото, с ближния, но като ближен само във физически план, без да открива цялата безкрайност и вечност на неговата съдба.

Листчетата с имена „за здраве и спасение” се оставят на свещопродавницата. В тях може да има имена единствено на православно вярващи християни. Причините за това са следните - имената на православните християни се поменават по време на специално последование, което непосредствено предшества св. Литургия и се нарича Проскомидия.

След като извади от богослужебния хляб, наричан просфора, частици за Света Богородица, за св. Йоан Предтеча и за още осем лика светци - пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни мъже и жени и безсребреници - свещеникът изважда частици, като поменава имената на живи и покойни православни християни. Това свидетелства за единението между всички членове на небесно-земната Христова църква - единение, което е възможно само при условие, че изповядваме завещаната ни от св. апостоли православна вяра.

Kато всяка религиозна общност и Православната църква притежава свои празници, имащи голяма вероучителна и нравствена стойност. Мнозина обаче допускат основна грешка, като забравят, че сегашният празничен календар се е оформил постепенно с течение на времето и го пренасят автоматично в епохата на апостолите, смятайки, че те са празнували същите празници по същото време и начин.

В столичния храм „Св. Неделя” всеки четвъртък се четат т. нар. Киприянови молитви против магии, уроки, заклинания и пр. Храмът се пълни с хора християни. Една част от тях са „практикуващи”, други - само по традиция. Но за тези молитви всички си приличат по две неща: имат проблем, за който някак са узнали, че се дължи на магия и имат надежда, че Бог по силата на молитвите ще им разреши проблема.

Някои най-често задавани въпроси за начина на постене в Българската православна църква. На тях отговоря протойерей Николай Георгиев от столичния храм "Св. Параскева".